Ги, въпросът е дотолкова изкушаващ, че на човек много му се иска да може да отговори кво-годе адекватно, макар и в едри щрихи. Номерът е да се направи важната уговорка - западните Балкани са в далеч по-добра позиция за подобни наблюдения, ние не бива да си мислим, че можем да докараме същото. Падат по-късно и респективно, съставените веднага след завоеванието османски регистри са прилично съхранени и още по-прилично вкарани в научен оборот (често в цялостен превод). В обратен ред българската османистика за жалост далеч не е достигнала това ниво на овладяване на първичния изворов материал. До преди четвърт век ясно защо, днес извинение за тази ситуация няма. Второ и далеч по-важно съмнявам се, че българските земи (каквото и да значи това) са били обект на директна регистрация в годините веднага след завладяването през втората половина на Х²V в. (да ме прощава Иналджък с класическата си Ottoman methods of conquest) просто административната практика не е била дотам развита. Никой не би могъл да каже със сигурност кога са проведени първите османски регистрации в тези земи, но аз лично не бих учудил да са чак през ХV в. В допълнение за голяма жалост освен, че първите османски регистри за българските земи са съставени доста след завоеванието (сравнено например с тези в Сърбия) то за капак те не са и съхранени. За тях знаем от бележки в следващите регистри, които посочват, че има предходни регистрации. Та с две думи разпокъсаността на документацията и липсата на систематично усилие за изследване на наличното пораждат серозен проблем. Ако приемем, че горната статия прави някакво адекватно усилие в тази посока можем да докараме население на територията на дн. България от около 550-600 хил. души. Но това е ситуация примерно средата-втората половина на ХV в., т.е. за някои райони близо век след завоеванието, което е сериозен недъг. И тук някъде умира наукобразността и включваме на режим форумен лаф-мохабет. Та, ако питаш мен, по-скоро по усет и щото звездите ми го говорят и въз основа на данните за ХV в. аз бих казал население в рамките на дн. България от ок. 700-800 хил. души в навечерието на завоеванието или да кажем във втората половина на Х²V. Boilad и той същото пророкува, значи може да се утвърди като официална позиция на форуми БС 
За да знаем малко повече и да врачуваме една идея по-информирано би било добре, както посочи Стан да придобием ясна представа за късносредновековната селищна система в различните части на страната. Това е важно, защото тя е различна и не би следвало механично да пренасяме един модел от един район в друг. Нито гъстотата на населението следва да е еднаква, което впрочем се вижда прекрасно от османските извори и т.н. С думи прости трябва някой да седне и да картира известните селища от късното средновековие (при положение, че материалите са датирани правдиво), за да видим какво ще излезе. Не е малко работа, не е проста, но там е истината. Нейсе, работи се по въпроса и ще има резултати дай боже в обозримо бъдеще. Естествено, че тези данни се засичат с наличните селищни и демографски данни от османския период и тогава нещатата определено добиват вид. Като добавена стойност от подобен подход (георефериране на наличните данни) за османския период идва примерно административното деление, което веднага става ясно, че не е територално-административно, противно на почти непоклатимата вяра в това в съвременната наука Типове земевладеене (мюлк, хас, вакъф, тимар и т.н.), кои хора какво владеят или каквото друго щеш - църковна мрежа и брой свещеници, концентрация на определена земеделска продукция, направена въз основа на данъчните ставки, животновъдство и т.н. Има какво се работи, не е като да няма
За да знаем малко повече и да врачуваме една идея по-информирано би било добре, както посочи Стан да придобием ясна представа за късносредновековната селищна система в различните части на страната. Това е важно, защото тя е различна и не би следвало механично да пренасяме един модел от един район в друг. Нито гъстотата на населението следва да е еднаква, което впрочем се вижда прекрасно от османските извори и т.н. С думи прости трябва някой да седне и да картира известните селища от късното средновековие (при положение, че материалите са датирани правдиво), за да видим какво ще излезе. Не е малко работа, не е проста, но там е истината. Нейсе, работи се по въпроса и ще има резултати дай боже в обозримо бъдеще. Естествено, че тези данни се засичат с наличните селищни и демографски данни от османския период и тогава нещатата определено добиват вид. Като добавена стойност от подобен подход (георефериране на наличните данни) за османския период идва примерно административното деление, което веднага става ясно, че не е територално-административно, противно на почти непоклатимата вяра в това в съвременната наука Типове земевладеене (мюлк, хас, вакъф, тимар и т.н.), кои хора какво владеят или каквото друго щеш - църковна мрежа и брой свещеници, концентрация на определена земеделска продукция, направена въз основа на данъчните ставки, животновъдство и т.н. Има какво се работи, не е като да няма
(това, предполагам, е свързано с хипотетично залегналото дълбоко в човешката психика усещане на дразнене и предизвикателство при поднасянето на подобни обобщения 
- но пък ние, както мнозина много- и не-чак-толкова-уважавани членове на форума са забелязали, подкрепяме по-скоро автори(тет)арния начин на управление, който пренебрегва такива, ъммм, глезотии). Като оставим майтапа настрана, моето мнение също клони натам, но с по-широк диапазон, примерно бих казал, от 450 (минимум 400) до 800-850 000 души население в рамките на днешна България през XIV в. (дори и след чумата или след османското завоевание). 
Comment