Guy de Mont Ferrand написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Имало ли е демографски и етнографски колапс на българското население през 15 и 16 век
Collapse
X
-
- Likes 1
-
KIZIL DELI написаТа, ако питаш мен, по-скоро по усет и щото звездите ми го говорят и въз основа на данните за ХV в. аз бих казал население в рамките на дн. България от ок. 700-800 хил. души в навечерието на завоеванието или да кажем във втората половина на Х²V. Boilad и той същото пророкува, значи може да се утвърди като официална позиция на форуми БС
Тук се изкушавам да подхвърля въпроса за значимостта на подобни изчисления. Както сам отбелязваш, те сами по себе си са изкушаващи, но това, че е така, означава ли автоматично че са маловажни? Дето се вика, "щом е кеф, грях е" или някакво подобно пуританско по дух обобщение. През доста от изминалите векове обществените културно-цивилизационни цензори на мисълта в Стария свят (визирам по-конкретно "трите световни религии" - Ислям, Християнство и Юдаизъм) все призовават към скромност и умереност, което съвсем невинаги е лошо, но понякога, според мен, би могло да бъде. Това е основната причина, поради която цели столетия са подтискани разни мислители (а мненията им - заклеймявани и изгаряни) и е забавяно популяризирането и налагането на идеи, които се оказват базисни за съвременната научна мисъл - напр. че нещо по-тежко от въздуха би могло да лети (както смята иначе доста интелигентния пътешественик Ибн Батута, дори и след като му показват падналия от небето метеорит!), че Земята е кръгла или че се върти около Слънцето. Знам, че при определени обстоятелства дори самокритиката и самоскептицизмът са изкушаващи, но - да се върнем към темата - дали подобен въпрос може да се определи като "дребнав". Въпросът между другото е важен и за самия форум, в който от дълги години се обсъжда числеността на тази или онази армия, особено що се отнася до Средновековието и, дори и сред повечето историци още от 18-19 век да съществува определена тенденция към скептицизъм и омаловажаване, то напр. за теоретиците и изследователите на военната история това е въпрос, чиято важност не е била поставяна под съмнение още от времената на Ханс Делбрюк, ако не и по-рано. Но май всеки въпрос за "важността" отива по-скоро към философията, отколкото към историята - или към популизма...
KIZIL DELI написаЗа да знаем малко повече и да врачуваме една идея по-информирано би било добре, както посочи Стан да придобием ясна представа за късносредновековната селищна система в различните части на страната. Това е важно, защото тя е различна и не би следвало механично да пренасяме един модел от един район в друг. Нито гъстотата на населението следва да е еднаква, което впрочем се вижда прекрасно от османските извори и т.н.
KIZIL DELI написаИма какво се работи, не е като да нямаA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Като ще се смята, не е лошо да се определят кои са тия български земи. Може би според епархиите в състава на екзархията, както е определено от 1870 г.:
Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии (без града Варна и без близо двадесетте села по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи); Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската кааза без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив, без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски, Св. Безсребриници, Св. Параскева и Св. Георги. Махалата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но които от нейните жители не желаят да се подчинят на Българската църква и екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение
Comment
-
SRH написа Виж мнениеКато ще се смята, не е лошо да се определят кои са тия български земи.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Е, аз отдавна не съм чел развитието на тая тема, поради което коленепреклонно моля за извинение. И най-вече за тоя пропуск:
Grigor Boykov, The Human Cost of Warfare: Population Loss During the Ottoman Conquest and the Demographic History of Bulgaria in the Late Middle Ages and Early Modern Era
LINK - http://www.mediafire.com/file/tu2nda...f_Bulgaria.pdf
Та, кои са избрани за български земи, че питам тва нещо от години?
Я например Кърджали - това българско ли е в края на 14 век, че да търсим там демографски колапс? Или пък северна Македония, че и Шоплука и Поморавието? За да има систематично събиране и съотнасяне на данни, трябва да имаме ясни локации. И по локациите има специфики, което иде да рече, че не може механично да се пренася една локална сметка (дори и изрядна) изобщо за териториите на - да речем - Търновската патриаршия към 1402 г.
ПП. Дели, Nukhet Varlik разправя в "Disease And Empire: A History Of Plague Epidemics In The Early Modern Ottoman Empire (1453-1600)", че има описани случаи на чума през 40-те на 14 век век и при османците, ама по-малко в сравнение с византийците. Имало некви хигиенични практики... У нас е имало събор, дето громи неверните нашенци, че разгневили бога, та ги наказал. Косвен извод: и тук е имало чума и вероятно е морял по православен образец. А пътеписите от 15 век споменават чума не веднъж (Софийско примерно), та дисбаланса между поганците и православците покрай това също се е променял.
Comment
-
SRH написа Виж мнениеТа, кои са избрани за български земи, че питам тва нещо от години?
ПП. Дели, Nukhet Varlik разправя в "Disease And Empire: A History Of Plague Epidemics In The Early Modern Ottoman Empire (1453-1600)", че има описани случаи на чума през 40-те на 14 век век и при османците, ама по-малко в сравнение с византийците. Имало некви хигиенични практики... У нас е имало събор, дето громи неверните нашенци, че разгневили бога, та ги наказал. Косвен извод: и тук е имало чума и вероятно е морял по православен образец. А пътеписите от 15 век споменават чума не веднъж (Софийско примерно), та дисбаланса между поганците и православците покрай това също се е променял.
За дисбаланса по отношение смъртността от чумата между православни и мюсюлмани не знам до колко се дължи на някакви хигиенни навици, но по-вероятно ми се струва да е резултат на умелата политика и инкорпорирането на чужди общности сред османлиите, което неизбежно е водело до механичен прираст, а от там и по-висок ръст на населението, отколкото при православните народи.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
SRH написа Виж мнениеЕ, аз отдавна не съм чел развитието на тая тема, поради което коленепреклонно моля за извинение. И най-вече за тоя пропуск:
И понеже линкът вече не работи, ако мое некак да го получа? Хвала и евала за труда!
За много години на всички, пожелавам ви да сте здрави и ако може да няма война
Comment
Comment