vulgares, vulgari, bulgari
Уважаеми _magotin_,
Защо ли Вашите контра-аргументи ми приличат по-скоро на лозунги. Много ни се иска нас, българите, да са ни споменавали още през 4-ти век - нека така да го изкараме. А иначе не е ясно каква е Вашата теза.
Вероятно това няма отношение към темата. Нали сте съгласен, че Хронографът е запазен в латински превод? А иначе, през 4-ти е имало достатъчно хора, грамотни на гръцки и латински едновременно. Затова аз не допускам, че е станала грешка в превода. Предполагам нечетлив или повреден оригинал. Останалите ми съображения се основават и на това, че преводаческа грешка е малко вероятна.
И тъй, ето как се представят пред форума Вашите убеждения и предубеждения. Дори да повярвате, че някой някъде нарича народи с думата "вулгарес" (обикновени), то тогава бихте твърдели, че "неразбралият преписвач на Хронографа е предположил, че тези българи са вулгари, т.е. обикновени".
Колкото и да е неразбрал, преписвачът ще да е знаел добре поне латински, ако не и гръцки, и ще да е знаел, че vulgares изобщо не е етноним. Не може преводачът току така да замени евентуално вулгари, употребено в гръцки текст на място, където се очаква етноним, с думата vulgares, която изобщо не е етноним. Остава си моят въпрос: какво било написано на мястото на vulgares в гръцкия текст? Моят отговор е: преводачът нищо не могъл да прочете.
Освен това, колко случая Вие можете да приведете, където българите се упоменават в ранните арменски извори? Дайте ни десет и бъдете сигурен, че няма да споря с Вас, понеже не знам арменски. Между впрочем, дали не намеквате, че оригиналът на хронографа е бил на арменски? Няма как, арменската писменост е от 405г., 50 години след хронографа. А пък да привеждате споменания на българите в арменски извори след 6-ти век би било банално.
Привеждам следните две правила.
{Правило 1} Всяко упоменаване на vulgares в текстове на латински във форма с начално v и по трето склонение няма нищо общо с нашия етноним. Става дума за простолюдие и/или за варвари. Употребено е латинско относително прилагателно име, евентуално в субстантивираната си форма. Това изобщо не е етноним.
{Правило 2} При всяко упоменаване на Bulgari в текстове на латински във форма с начално b и по второ (или първо) склонение става вече дума за нас, българите (и българките).
Разбира се, съмнителните смесени случаи извън горните две правила засега да ги оставим настрани (с начално b по трето склонение или с начално v по второ или първо).
Вие ми дайте текст, който опровергава формулираното по-горе {Правило 1}. Текстът от разглеждания в тази тема Хронограф не го опровергава.
Уважаеми _magotin_,
Защо ли Вашите контра-аргументи ми приличат по-скоро на лозунги. Много ни се иска нас, българите, да са ни споменавали още през 4-ти век - нека така да го изкараме. А иначе не е ясно каква е Вашата теза.
_magotin_ написа
Виж мнение
_magotin_ написа
Виж мнение
Колкото и да е неразбрал, преписвачът ще да е знаел добре поне латински, ако не и гръцки, и ще да е знаел, че vulgares изобщо не е етноним. Не може преводачът току така да замени евентуално вулгари, употребено в гръцки текст на място, където се очаква етноним, с думата vulgares, която изобщо не е етноним. Остава си моят въпрос: какво било написано на мястото на vulgares в гръцкия текст? Моят отговор е: преводачът нищо не могъл да прочете.
Освен това, колко случая Вие можете да приведете, където българите се упоменават в ранните арменски извори? Дайте ни десет и бъдете сигурен, че няма да споря с Вас, понеже не знам арменски. Между впрочем, дали не намеквате, че оригиналът на хронографа е бил на арменски? Няма как, арменската писменост е от 405г., 50 години след хронографа. А пък да привеждате споменания на българите в арменски извори след 6-ти век би било банално.
Привеждам следните две правила.
{Правило 1} Всяко упоменаване на vulgares в текстове на латински във форма с начално v и по трето склонение няма нищо общо с нашия етноним. Става дума за простолюдие и/или за варвари. Употребено е латинско относително прилагателно име, евентуално в субстантивираната си форма. Това изобщо не е етноним.
{Правило 2} При всяко упоменаване на Bulgari в текстове на латински във форма с начално b и по второ (или първо) склонение става вече дума за нас, българите (и българките).
Разбира се, съмнителните смесени случаи извън горните две правила засега да ги оставим настрани (с начално b по трето склонение или с начално v по второ или първо).
Вие ми дайте текст, който опровергава формулираното по-горе {Правило 1}. Текстът от разглеждания в тази тема Хронограф не го опровергава.
Comment