Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българските руни

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Ето един интересен текст

    Существует общее определение памятников древнетюркской письменности как обширного корпуса текстов, написанных рунической, уйгурской, согдийской, манихейской, сирийской, тибетской и арабоглифической письменностью, а также письмом брахми. В более узком смысле под древнетюркскими памятниками понимаются только рунические тексты. Установлен огромный ареал распространения памятников рунической письменности: от Орхона до Дуная, от Якутии до Гоби. Первые сведения о памятниках тюркской рунической письменности у нас имеются со времен Петра I, их сообщает служивый человек Ремезов.
    Начало научного изучения тюркской рунической письменности было положено в первой половине XVIII в. направленными Российской академией наук знаменитыми экспедициями Д.Г. Мессершмидта и Ф.И. фон Стралленберга, побывавших в степях Минусинской котловины в 1721-1722 гг. Собранные материалы и сведения о памятниках, впоследствии получивших обозначения Е-32 и Е-37, были опубликованы в 1729 г. З. Байером в "Записках Императорской Академии наук в Санкт-Петербурге" и в 1730 г. Ф.И. фон Страленбергом.

    Знаменитое открытие орхонских надписей в Монголии Н.М. Ядринцевым в 1889 г. ввело в научный оборот объемные рунические тексты, что позволило сделать выводы о грамматическом строе надписей. В 1893 г. датский филолог В. Томсен дешифровал руническое письмо. Уже в следующем году В.В. Радлов издал переводы орхонских текстов, а в 1895 г., используя кроме своих материалов данные финских экспедиций - переводы 40 енисейских надписей.

    Имеющие отличия памятники долины Енисея интерпретируются как "памятники Кыргызского каганата". По этой социально-этнической классификации к памятникам "енисейской рунической письменности" относятся также некоторые наскальные надписи и текст знаменитой Суджинской стелы в Монголии. Наиболее вероятно, что кыргызы заимствовали письменность в результате победоносного похода древних тюрков в 711 г., которые "завели порядок в немногочисленном (т.е. пришедшем тогда в упадок) народе кыргызов".

    За последующие полвека кропотливая работа по поиску и публикации памятников енисейской рунической письменности, а также вновь приобретенные методы исследований, сделали возможным большое научное достижение - в 1951-52 гг. С.Е. Малов публикует тексты орхонских и енисейских памятников.
    Именно тексты переводов этого замечательного ученого и приводятся в этой части ресурса "История кыргызов", и к сожалению, по техническим причинам, мне не удалось воспроизвести здесь оригинальный рунический и транскрипционный шрифты.

    Ученые полагают, что древнетюркский алфавит возник не раньше VII в., возможно, в первой половине. Рунические тексты старше второй половины VII в. еще не обнаружены.
    Проблема происхождения древнетюркской руники пока не решена. В науке существует несколько различных точек зрения. Наиболее обоснованным считается согдийский вариант арамейской гипотезы. Он основан на близости форм ряда рунических и согдийских графем, которые по происхождению считаются арамейскими (переднеазиатскими). В.А. Лившиц установил, что прототипом для большинства рун послужило согдийское курсивное письмо и только небольшая их часть могла быть изобретенной.

    (Лившиц В.А. О происхождении древнетюркской рунической письменности.// Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана. - Алма-Ата, 1980. С. 3-13)

    Древнетюркский рунический алфавит состоял первоначально из 37 или 38 знаков геометризированных очертаний и, в отличие от согдийского прототипа, бал хорошо приспособлен для фиксации на камне, дереве, металле. Руника достаточно точно передавала фонетические особенности тюркского языка. Большая часть согласных знаков имела два варианта начертания, в зависимости от того, с каким гласным (переднего или заднего ряда) этот согласный употреблялся.

    Как справедливо заметил Н.А. Баскакова, без лингвистических материалов невозможно заниматься проблемами этногенеза любого народа, историей их культуры и быта, и поэтому публикация в Интернете рунических надписей позволит исследователям ознакомиться с замечательными памятниками древнетюркской письменности.


    От руската уикипедия:

    "С азиатской тюркской руникой связывают восточноевропейские рунические надписи 9-10 вв. (гл. обр. из приазовско-донского региона), предполагая их принадлежность тюркоязычным хазарам, булгарам или печенегам. Однако европейские руны лишь в части знаков совпадают с азиатскими. Ввиду своей краткости и отсутствия параллельных текстов на других языках эти надписи не получили окончательной дешифровки и достоверной языковой интерпретации. Кроме связи с тюркской руникой их также рассматривают как особое письмо ираноязычных аланов, возникшее под влиянием греческого письма."

    Тенгри с тюркски руни:

    Last edited by _magotin_; 04-03-2009, 22:53.

    Comment


      #17
      napoletano написа Виж мнение
      Просто имам големи съмнения към "алано-прабългарското" разчитане. Да вземем текста с гръцки букви, както са го превели на онзи сайт. Структурата на гръцкия надпис изобщо не отговаря на синтаксиса, фразеологията и.т.н. на осетинския език, където
      „Бойла Жупан чашата ти дарява, Бойтаул жопан, в знак на свят обет“ би звучало що-годе като:
      Бойла-жупан сыгъдæг хæсы нысанæн дын Бойтаул-жупанæн тас/къус (ацамонгæ – ако става дума за "свещени чаши" или за "тас") балæвар кодта.
      докато
      „Бойл/Войл-жупан, дари, (посвети) този съд, респ.тази чаша, на Ботаул/Вотаул-жупан, във важна (разбирай, изключителна по важност, свята) клетва (или като знак на вярност, преданност), да бъде.?? е” би било приблизително като:
      Бойла-жупан æхсызгон хæсы руаджы Ботаул-жупанæн ацы тас/къус/ацамонгæ лæвар кодта, уадз!

      Между осетинския тескт с посоченото значение и ΒΟΥ&ΗΛΑ • ΣΟΑΠΑΝ •ΤΕC&Η • ΔΥΓΕΤΟΙΓ&Η • ΒΟΥΤΑΟΥΛ • ΣΩΑΠΑΝ • ΤΑΓΡΟΓ&Η • &ΗΤΖΙΓ&Η • ΤΑΙC&Η аз не виждам голяма прилика.

      Освен това цитираното осет. дæттаг не е глагол, а не прилагателно (лексикализирано причастие) и означава "щедър", а не "давам, посвещавам". - за посочената белуджка форма не мога да гарантирам нищо, но едва ли бихме очаквали глагол по средата на такова изречение (ако става дума за ирански езици все пак, а не за някаква фантасмагория).
      А защо реши че трябва да е 1/1 със съвременния осетински. Нима старобългарският от Х в. звучи по същият начин като съвременния.
      Last edited by Grifona; 04-03-2009, 23:51.

      Comment


        #18
        _magotin_ написа Виж мнение
        Показателно е и отсъствието на рунически надписи върху съдовете от НСМ.
        Как да няма. Това не отговаря на истината. Два от съдовете са направени с рунически надписи, а останалите са писани в последствие. Ето и доказателствата

        Comment


          #19
          Grifona написа Виж мнение
          Как да няма. Това не отговаря на истината. Два от съдовете са направени с рунически надписи, а останалите са писани в последствие. Ето и доказателствата
          Техническа грешка, имах предвид Перешчепина.

          Comment


            #20
            _magotin_ написа Виж мнение
            Ето един интересен текст
            Ученые полагают, что древнетюркский алфавит возник не раньше VII в., возможно, в первой половине.
            Рунические тексты старше второй половины VII в. еще не обнаружены.
            Проблема происхождения древнетюркской руники пока не решена.
            В науке существует несколько различных точек зрения.
            Наиболее обоснованным считается согдийский вариант арамейской гипотезы.
            Как справедливо заметил Н.А. Баскакова, без лингвистических материалов невозможно заниматься проблемами этногенеза любого народа, историей их культуры и быта, и поэтому публикация в Интернете рунических надписей позволит исследователям ознакомиться с замечательными памятниками древнетюркской письменности.[/i]

            "С азиатской тюркской руникой связывают восточноевропейские рунические надписи 9-10 вв. (гл. обр. из приазовско-донского региона), предполагая их принадлежность тюркоязычным хазарам, булгарам или печенегам.

            Вашият "интересен" текст е написан от пределно неграмотен дилетант и може да бъде интересен и нов единствено и само за дилетант в тюркологията като вас, но на лингвистите тюрколози той не казва
            нито нищо ново, нито пък интересно.

            И не се опитвайте да впечатлите читателите тук с руническото изписване на Тенгри,
            защото в тюркологията в Университета такива упражнения се правят още във втори курс.

            Много по-пълна представа за състоянието на проблема с прабългарската руника
            читателите тук може да добият от следния мой текст:

            Независимо че непрекъснато попадаме в литературата и в Интернет на проучвания с точно такъв предмет и характер, а и отдавна разполагаме и понякога правим справки по монографията на С. Байчоров [1989], няма как да не бъдем внимателно-предпазливи по въпроса, не толкова защото не сме се занимавали достатъчно задълбочено-подробно с този лингвистичен обект, но най-вече и преди всичко защото сме силно впечатлени от стила и метода на разчитане и обосновка на превода на Орхоно-Енисейските рунически паметници, направен от един абзац по-долу реферирания и цитиран проф. В. Томсен, който метод и стил обаче изобщо не срещаме при нито едно от тези проучвания.

            Пак в литературата, между впрочем, отдавна вече никой не дири началото на руниката в Европа, както като че ли е било преди стотина години, но изглежда след Алтхайм, се приема, че българската руническа писменост е създадена в Северен Кавказ, около ²²²-²V в., с което приблизително-повърхностно мнение не толкова се “спестява истината”, колкото отново се игнорира дълговечно-високото културно-просветно равнище, а от тук пък се и принизяват ролята и значението на прабългарите за европейската и дори, без преувеличение, и за световната история и цивилизация.

            Орхоно-енисейската руническа писменост, смятана до неотдавна, а може би от някого и все още за единствената като тип руническа писменост, води своето начало от арамейското писмо, преминало и заимствувано от орхоно-енисейските тюрки с посредничеството на сасанидските перси, в империята на които арамейски език говори голяма част от населението.
            Поради това арамейското писмо се превръща в прототип на различни други азбуки, по-главните от които са пехлевийска, согдийска и хорезмийска, но наред с тях има и азбуки, употребявани от различни “турански” народи съседи или владетели на иранските народи, и които основни видове азбуки по-късно се развиват и разпространяват в иранския ареал и при съседните им народи, като при това обаче не е възможно да се установи със сигурност от коя точно разновидност води своето начало тюркската азбука, като в случая под тюрки авторът очевидно разбира орхоно-енисейските тюрки от V²²-V²²² в, тук наречени от него още и “източни тюрки”.

            Тази руническа азбука се появява при източните тюрки в епохата, когато те започват да играят важна роля в Средна Азия, т.е. към средата на V² в.; разпростират своето господство на запад, включително и върху Согдиана; побеждават ефталитите и влизат в контакт с иранските народи и цивилизация, така че през 568 г. пратеникът на тюрките занася на императора в Константинопол писмо, което той прочита с помощта на преводачи и нищо не пречи да се допусне, че писмото е било написано на тази руническа азбука.

            Но азбуката се заражда най-напред не при тези тюрки, а при едно друго тюркско племе – уйгурите, откъдето тя е пренесена при тюрките, което налага времето на поява на руниката да се изнесе малко напред. От тюрките азбуката преминава на север, при киргизите и при други тюркски племена на Енисей и това става през V²², а може би дори и през V² в.

            Като добавка трябва да отбележим и това, че “специфичните подобия”(?) между тюркската азбука и азбуката, наречена хуно-скитска, са толкова малко на брой и толкова трудно уловими, за да се утвърждава някакво родство между двете азбуки (V. Thomsen), от който край ние пък констатираме и специално подчертаваме, че още през 1893 г., на тогавашните изследователи е добре известна и някаква друга, “хуно-скитска” руническа азбука, която е доста по-различна от азбуката на източните тюрки, използувана при написването на Орхоно-Енисейските рунически паметници.

            Независимо че още в праисторическа Централна Азия и по-конкретно в Минусинската котловина, където около 2500 г. пр.н.е. се ситуира Афанасевската култура на носителите на праиндоирански език или възможно един по-стар език, отколкото този на предците на носителите на тохарски език от Синьцзян, се констатират графити, представляващи по същество специфична иконико-символична система, състояща се от маски, антропоморфни фигури с птичи глави с продълговати клюнове, дългокраки и дълговрати птици, каквито надали има по северните ширини, и графични знаци, наподобяващи руни, особено ярко сред които се откроява някакъв знак, наподобяващ донякъде много по-късния знак Ипсилон на прабългарския бог Тангра.

            İn standard – в стандартната (?), а може би по-добре в общоразпространената и общоприета теория, Андроновците са индоиранци, докато Афанасевската култура е степна култура и тя не е “производител” на иконико-символични системи, именно поради което се допуска вероятността до Алтай, а преди това и до Минусинската котловина, където се предполага, както по-подробно ще се види по-нататък, че е и прародината на прабългарите (И.Д.), да е достигнала само някаква група от тази култура и тук да се е смесила с носители на алтайски или уралски език, именно които носители продуцират и от които трябва да са иконико-символичните системи, достигнали до наши дни като петроглифи, без, разбира се, да е напълно изключено и да е напълно възможно, но не и по необходимост, Афанасевците по начало да са носители на алтайски или угрофински език (H.-P. Francfort).

            В Минусинския басейн още през V²²²-²² в. пр.н.е., през епохата на Тагарската култура са “разпространени клейма за дамгосване на добитък и сърповете, послужили за основа на един опростен писмен знак”; в източнотюркското руническо писмо знакът за съгл. к в съчетание със закръглена гласна идва от идеограмата на стрелата; възможно е възникването на тюркското руническо писмо да се отнесе към V² в. пр.н.е.;...

            ...в “унгарската хипотеза, изградена върху промените в историческата фонетика”, “най-важните названия, отнасящи се до писмеността, отделни елементи на руническото писмо и някои от неговите първични знаци са тюркско-български и са заимствувани от предците на днешните унгарци още преди V в. пр.н.е., през т.н. угорска епоха”; “нашите предци през ²²-²²² в. са заимствували от тюркско-българските племена думата ír и руническото писмо едновременно, но отделно от хантите” (П. Юхас).

            Евентуалното предположение за зараждане на българската руническа писменост още през тези времена и по тези места обаче се обезсилва в голяма степен от съобщението на китайските извори, че хуните на тяхната северозападна граница са безписмен народ, а добре известно и безспорно е освен това, че към края на ²² в. пр.н.е. има опити за разпространение сред тях на китайското писмо (Н. Бичурин; Н. Крадин; П. Юхас), които опити обаче не са дали особен резултат и дори на места и за известно време китайското писмо да е било използувано от хуните, то все пак очевидно не се е задържало и утвърдило.

            Именно поради това трябва да се допусне, че огуротюркският или от вътрешна гледна точка, българският вариант, но още по-точно и адекватно, българската форма и разновидност на тюркската руника се появява на отсечката “Централна Монголия-Средна Азия”, което като време трябва да се мисли примерно в рамките на ²²-² в. пр.н.е. и ²²²-²V в. сл.н.е., където и когато китайците разбиват и спират, но по-точно отклоняват хуните българи на югозапад; те продължават миграцията си и придвижвайки се и контактувайки общо взето и предимно с ирански племена и народи, излизат на северната граница на персийската империя на Сасанидите, където се задържат може би дори и 2-3 века, след което продължават пътя си на запад.

            Безспорно тъкмо през този период и по тези земи българските племена и народи осъществяват най-тесен и продължителен етнолингвистичен контакт и взаимодействие с редица ирански племена и народи, по време на което се и иранизират частично и наред с всичко останало, постепенно възприемат, усвояват, видоизменят, преобразуват, допълват със стари свои графични знаци и прилагат за своите езици и диалекти, според и с оглед на тяхната фонетико-граматична специфика, не някои, а няколко от наличните и използувани тук ирански прототипове на арамейското писмо, най-малкото и най-вероятно сако-согдийския, пехлевийския и хорезмийския едновременно.

            Получената на тази основа писменост, разбира се, външнографически много прилича и дори е почти тъждествена на някои от иранските прототипове, съобразяването и отчитането на което обяснява и слага ред в излишно-прекалено заплетения лично от страна на проф. П. Юхас [1985] казус, където според китайските посланици през 245-250 г. в древната кхмерска империя Фунан, на територията на дн. Кампучия, местната писменост “прилича на хунската”.

            Около и след това толкова кратко и безспорно достоверно-сигурно съобщение обаче, наред с много важната, съществена за тук и коректна по същество, но не и по езикова форма, констатация, че тези китайски посланици потвърждават наличието на писменост у хуните още през първата половина на ²²² в., идват такива изобщо неоснователно-некоректни и неадекватни заключителни обобщения като това,...

            ...че “Използуването на китайската писменост в азиатската империя на хуните е възпрепятствувало създаването на хунска писменост.” или пък че хунската писменост произхожда от индуската, защото върху кхмерската литература слага отпечатък индуската култура, проникнала там чрез посредничеството на будизма и брахманизма.

            Но нещата са къде по-прости и ясни – един от малко по-горе представените регионални прототипове на арамейското писмо е и индо-бактрийското писмо (V. Thomsen), именно което е заимствувано, а може би дори се и използува в своя оригинално-чист вид от тогавашните кхмери, тъкмо поради което няма как това писмо да не прилича на онова, имащо друг, а защо не и същия прототип, хунско писмо, което китайският посланик е виждал и познава поне като външен вид, но, разбира се, изобщо не е в състояние, а и не си поставя за цел да го обяснява историко-генетически [вж. и срв. Бичурин 1950, 58; Крадин 2003, 150; Юхас 1985, 277-278; Altheim 1959, 271,436-443; ~*~1960, 286,306; Francfort 2001, 155-163; Kyzlasov 2003; Thomsen 1896, 44-54].

            Comment


              #21
              napoletano написа Виж мнение
              Просто имам големи съмнения към "алано-прабългарското" разчитане. Да вземем текста с гръцки букви, както са го превели на онзи сайт. Структурата на гръцкия надпис изобщо не отговаря на синтаксиса, фразеологията и.т.н. на осетинския език,...
              Освен това цитираното осет. дæттаг не е глагол, а не прилагателно (лексикализирано причастие) и означава "щедър", а не "давам, посвещавам". - за посочената белуджка форма не мога да гарантирам нищо, но едва ли бихме очаквали глагол по средата на такова изречение (ако става дума за ирански езици все пак, а не за някаква фантасмагория).
              Надявам се и вие да имате достатъчно чувство за хумор и да не ми се разсърдите, когато ви отправя дружеския упрек, че по този начин вие предявявате прекалено големи претенции и изисквания към тях, защото за Езотерико-Паранормалниците ДребноБълхарски граматиката като такава изобщо не съществува, а техният "език" се състои от безразборно нахвърляна огромна купчина думи
              от неизчислим брой структурно-генеалогически най-различни езици, където те забелязват или откриват, но непременно експлоатират единствено и само съвпадението на отделни звукове.

              Comment


                #22
                Много се вълнувате, проф.Добрев. Вие впрочем сте филолог, а не тюрколог, а ако искате да ме убедите в противното, ще отговорите на въпроса къде е пехлевийският курсивен надпис от Наги сен Миклош. Или ще си покажете ВАКовското удостоверение, да видим кой специализиран съвет ви е произвел в тюрколог.
                Методите ви на "научност" в този форум ме карат да се притеснявам за вашите студенти /студенти по какво, надявам се не по тюркология/, които категорично попадат в нездравословни за обективното мислене условия. Например спестява им се истината, че въпросният Тенгри го няма в българските комплекси, а погребалният обряд на прабългарите не е тюркски, за отсъствието на руническо писмо на Долния Дунав просто няма смисъл да се повтарям.

                Comment


                  #23
                  Т.нар."професор" дори не познава и самите алтайски народи, още по-малко тюрките. Общо взето тюркологията му е като археологията, исторята и антропологията. Извиявайте г-н т.нар професоре, но Вие преписвате неща, които дори не разбирате.
                  Орхоно-енисейските руни, нямат абсолютно нищо общо с нашите. Всички опити за разчитането на руническите надписи от Кавказ и при нас с тяхно посредничество се се оказали ялови. А пък уйгурите, къде ги месите пък и тях. В крайна сметка те са тюркизирани тохари. Факт отдавна известен в науката. Вие тотално сте скаран с историята на Централна Азия. Пак Ви повтарям вземете се ограмотете малко, за да не се притесняват хората за Вашите студенти. Имайте милост към тях, те не са виновни, че познанията Ви са под всякаква критика.
                  Маготин иначе е прав че руните се появяват едва със Салтово-Маяцката култура и тяхното разпространение при нас е свързано вероятно с някакво незафиксирано изселаване. Произходът на тези руни най-вероятно е свързан с манихейството, разпространило арамейското писмо в Средна Азия.
                  Произходът на тагмите е доста по сложен. Така нареченото ²Y²
                  определено няма нищо общо нито с Тенгри, нито с християнството. Неговият корен е друг и е отдавна ясен, но няма да го обяснявам тъй като ще бъда разбран погрешно от разните там тураноидни елементи.
                  Трябва ясно да се отбележи, че тагмите нямат нищо общо с руните и всяко омешване е доказателство за непознаване на материята.

                  Comment


                    #24
                    Grifona написа Виж мнение
                    Т
                    Орхоно-енисейските руни, нямат абсолютно нищо общо с нашите.
                    На пръв поглед ми се струва, че има доста знаци по съдовете от НСМ, които се срещат в Орхонските надписи. Други знаци пък ги има в унгарското руническо писмо (мисля, че то датира от 12-15 век), което със сигурност възниква въз основата на по-стара руническа писменост.

                    В крайна сметка съдовете от НСМ са с различен произход. Доста вероятно е издрасканите надписи да са от много по-късен период в сравнение с направата на самия съд.

                    Comment


                      #25
                      napoletano написа Виж мнение
                      На пръв поглед ми се струва, че има доста знаци по съдовете от НСМ, които се срещат в Орхонските надписи. Други знаци пък ги има в унгарското руническо писмо (мисля, че то датира от 12-15 век), което със сигурност възниква въз основата на по-стара руническа писменост.

                      В крайна сметка съдовете от НСМ са с различен произход. Доста вероятно е издрасканите надписи да са от много по-късен период в сравнение с направата на самия съд.
                      Проблемът е, че пехлевийският надпис от кана ¹2 бърка аварската схема и унгарците се правят, че няма такова нещо, при условие, че трима-четирима водещи иранисти са предложили разчитания. Да не говорим, че най-популярното разчитане се свързва с тюркски аристократ, поръчал каната на средноазиатски майстори. Ако професор Добрев беше чел цитирания в библиографията му Даркевич, трябваше да е наясно с тези подробности.

                      Comment


                        #26
                        _magotin_ написа Виж мнение
                        Проблемът е, че пехлевийският надпис от кана ¹2...
                        Ако професор Добрев беше чел цитирания в библиографията му Даркевич, трябваше да е наясно с тези подробности.
                        Кана ¹ 2 е това, което аз наричам Каната на хан Омуртаг и по нея,
                        не само че няма никакви надписи, но още по-малко пък някакъв си пехлевийски надпис!

                        По 14 от съдовете от НСМ има рунически надписи, а по някои от останалите
                        - 1 гръкоезичен и 1 гръкографичен, но там няма никакъв пехлевийски надпис!

                        Кой тук е лингвистът - вие или аз?!

                        Никак не е трудно да се досети човек защо не можете да спазвате дори и елементарно благоприличие!

                        Comment


                          #27
                          проф. Добрев написа Виж мнение
                          По 14 от съдовете от НСМ има рунически надписи, а по някои от останалите
                          - 1 гръкоезичен и 1 гръкографичен, но там няма никакъв пехлевийски надпис!

                          Кой тук е лингвистът - вие или аз?!

                          Никак не е трудно да се досети човек защо не можете да спазвате дори и елементарно благоприличие!
                          Тук се споменава за средноперсийски надпис - http://www.qypchaq.freenet.kz/Nagy-S...scriptions.htm

                          Сосуд 2. Кувшин

                          «По предположению Р.Гиршмана, блюдо изготовили в конце VI в. в Согде для тюркского номада... Снаружи блюда внутри поддона (отломан) – среднеперсидская курсивная надпись. Чтение Э.Херцвельда: «Этот сосуд из серебряных монет приказал сделать Шарвен Масмоган» (член династии, правившей Демавендом до 758/759 г.)... В.А.Лившиц и В.Г.Луконин прочитали эту надпись иначе: «Этот сосуд приказал сделать Пур-и Вахман. 302 весовые драхмы» [Даркевич, 1976: 57].


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #28
                            Thorn написа Виж мнение
                            Тук се споменава за средноперсийски надпис - http://www.qypchaq.freenet.kz/Nagy-S...scriptions.htm
                            Това не е от НСМ и то не е кана - кувшин, а блюдо, както много добре си личи
                            от първия ред на текста по-долу.

                            Точно за тази статия вече говорихме на друго място и аз обърнах внимание, че тя не само е отдавна остаряла, но е и прекалено популярна, а сега виждаме, че е и пределно неточна - в заглавието на подраздела е "кувшин", а още на първия ред от текста "блюдо"!??

                            Тук няма дори и снимка и аз не мога да се ангажирам, но ми се струва, че тези тук, напълно в стил "Маготин", особено като им видиш преводите, си говорят за блюдото, което аз наричам
                            Блюдото на хан Денгиз - синът на хан Атила-Авитохол, то има счупвания.

                            Надписът по него обаче не е на средноперсийска, т.е. пехлевийска, а на хорезмийска графика,
                            докато самият текст е на автентичен прабългарски език от средата на V в.

                            Сосуд 2. Кувшин
                            «По предположению Р.Гиршмана, блюдо изготовили в конце VI в. в Согде для тюркского номада... Снаружи блюда внутри поддона (отломан) – среднеперсидская курсивная надпись. Чтение Э.Херцвельда: «Этот сосуд из серебряных монет приказал сделать Шарвен Масмоган» (член династии, правившей Демавендом до 758/759 г.)... В.А.Лившиц и В.Г.Луконин прочитали эту надпись иначе: «Этот сосуд приказал сделать Пур-и Вахман. 302 весовые драхмы» [Даркевич, 1976: 57].



                            На адреса горе, в цитата, първата група съдове са тези с рунически надпис - най-отзад са 4-те златни кани на хан Кубрат; отпред вляво е Блюдото на хан Аспарух, а вдясно са двете купи с които е кръщавано семейството на княз Борис и отвътре те имат допълнително нанесен върху златен диск гръцки надпис.

                            Каната на хан Омуртаг е при втората група съдове, тази без дръжка и вдясно, гледано откъм нас.
                            Last edited by ; 09-03-2009, 12:04.

                            Comment


                              #29
                              Руски за трети клас:

                              Кувшин — сосуд для жидкости с ручкой и носиком. Похож на чайник, но обычно выше. Делают кувшины чаще всего из глины, стекла или пластика.


                              ПП Даркевич 1976 е май включен в библиографията на проф. Добрев - а той не го е чел. А ако не е включен какво правим?
                              Last edited by _magotin_; 10-03-2009, 10:43.

                              Comment


                                #30
                                Не че нещо, професоре, но Вашите непрестанни нападки и странни твърдения наистина ме забавлиха до степен, в която вече съм склонен да Ви наградя даже и с цитат.

                                Откъде е той оставям на Вашата отлична компетентност, в това число и в областта на руския език, да открие.
                                Last edited by _magotin_; 10-03-2009, 10:36.

                                Comment

                                Working...
                                X