_magotin_ написа
Виж мнение
Тази теза отдавна вече не се нуждае нито от защита чрез каквито и да е доказателства,
нито пък от по-ясна формулировка, а от по-нататъшна конкретизация и задълбочаване
посредством специфичните средства и методи на всяка една от науките,
които имат за предмет на изследване прабългарите.
Лично аз направих своя начален историографски опит в научното пространство у нас
с монографията си от 2005 г., а с прабългаристичните си тезиси от началото на 2006 г.,
и в международното научно пространство.
Малко по-конкретно и в действителност, тази “История на българите” оставя доста странно впечатление и дори неприятно чувство у що-годе запознатия с проблематиката и основните съчинения, читател, защото според нея историята на българите започва съвсем мъгляво-неопределено едва и някъде от Средна Азия към началото на Новата Ера, с което фактически се орязва и изхвърля на бунището поне още 2000-годишна първокласна българска история, с каквато надали може да се похвали някой друг народ по Света, дори само ако си помислим за Великата китайска стена, но тук фактически самите “древни българи” са безплътно-безформен фантом сянка, за който не можеш да разбереш как изглежда, с какво се препитава, какво яде и пие, какъв език говори, какви песни пее, откъде идва и накъде отива…
В основата и началото на всички представени и анализирани до тук етнолингвистически процеси, размествания и придвижвания на множеството племена и народи безспорно-очевидно стоят източните хунну или сюнну, в действителност от външна, общотюркска гледна точка, огуротюркски или наименовани “отвътре”, откъм една от съставките си и в аспекта на нейния най-близък род, български, също и тюркобългарски племена, които на границата на ²²²-²² в. пр.н.е., под ръководството на шаньюй Моде или с облика на същото име в огузския турски език например Мете, побеждават своите вътрешни и външни врагове, обединяват всички племена и народи от Централна Азия и през 209 г. пр.н.е. създават номадска империя, включваща и обединяваща множество етноси от Централна Азия, Южен Сибир и Далечния Изток и разпростираща се между Байкал на север, Великата китайска стена на юг, Източен Туркестан на запад, включително Хакасия, Тува и Алтай, и Хинган и р. Ляохе на изток.
Общият брой на източните хуни не надвишава 1.5 млн. души, докато китайците са около 60 млн. души, но въпреки това хунну не само противостоят равноправно на китайците, но и ги принуждават да им плащат данък под формата на “подаръци” от крупни доставки коприна, занаятчийски произведения и селскостопански продукти.
През 48 г., в резултат на нови вътрешни конфликти Империята се разпада на северна и южна конфедерация и така започват Великото Преселение на Народите, опустошителните завоевания и прекрояването на етно-политическата карта на необятното пространство между двата океана – Тихия и Атлантическия [вж. и срв. Крадин 2003, 137].
По-конкретно, Великото Преселение на Народите променя, засяга или влияе и досега върху съдбините на безброй племена и народи, встъпили и преминали през интензивно-ефективен етнолингвистичен контакт и взаимодействие по различно време, в различни посоки и на различни нива, върху необятната и необозрима територия, обградена от пояса, до външния край на който достигат и се установяват източни племена и народи, основно тюрки, и образуван от Северния ледовит океан на север – тюрки и угрофини; от Якутия, Тихия океан, Източен Китай на изток – тюрки и монголи; от Тибет на югоизток – тюрки и монголи; от Индия на юг – вероятно българи и монголите на Великия Могол, и от Афганистан – тюрки и монголите хазара; от Иран на югозапад – тюрки и монголи, Ирак – огузите тюркмени, Египет – къпчаките мамелюки, Балканите – българите авари и болгари, къпчаките кумани и татари, огузите печенеги, узи, гагаузи, турци и кримски татари, и Апенините – прабългари, а до и на запад от Средна Европа – маджарите угрофини, ръководени от българите оногури и предхождани от българите авари и болгари с иранците алани във и подир Западнохунската Империя, след разпадането на която германски племена, наред с които като че ли, много вероятно, но все още недостатъчно пълно и подробно обосновано и доказано поради сравнително оскъдните податки, и прабългарите, известни от някои староирландски легенди и предания може би като Fir Bolg – Народът на Болг, намерили място също така и в нашата възрожденска литература от по-миналия век главно посредством името на старобългарския цар Болг, мигрират чак до Ирландия на северозапад, а от тук някои от тях са принудени да се прехвърлят и в Исландия, докато други германски племена пък мигрират до Швеция и Норвегия на север, но така също и най-после и огузите печенеги и къпчаките кумани в Унгария в по-късно време [вж. и срв. напр. Габровски 2004, 7; Крадин 2003, 137-159; Book of Leinster 2004, 9-43; Invasion Cycle 2004, 2; Pop Jovcho 2004, 1; EncCelt, 562, срв. Голийски 2003, 200-209].
ФУНДАМЕНТАЛЬНЫЕ ПРИНЦИПЫ БОЛГАРИСТИКИ
На основе анализа-синтеза всех доступно-наличных исторических, лингвистических, эпиграфических, палеографических, археологических, антропологических, этнографических, этногеографических и других сведений и данных, при том с непременным учетом уже хорошо наблюдаемого факта, что в последнее время особенно интенсивно и широкомасштабно во всей мировой исторической и лингвистической науках имплицитно или эксплицитно проявляется и берет верх тенденция безоговорочно полного(!!?) или по крайней мере частичного(!!!) отождествления центрально-азиатских хунну/сюнну и европейских гуннов с болгарами/булгарами тюркской этнолингвистической семьи, минимальный, но вполне достатычный набор и состав фундаментальных принципов болгаристики, должен быть следующим:
1. Их называли по разному: китайцы звали их хунну/сюнну, из кит. ху ”инородец” (Боровкова); сасанидские персы – туран, торкан; древние греки и римляне – хунны, скифы, варвары, тюрки, но в действительности и в основном это были болгары, которые во всей мировой тюркологической науке хорошо известны больше как булгары (Н. Баскаков), а в современной болгарской науке – как ”прабългари”.
2. Не считая тюркутов, которые действительно совершили масштабный по глубине, но все таки единственно и только боевой поход до Крыма, позднеантичные и раннесредневековые болгары по существу являются первыми и единственными тюрками, выходившими на историческую сцену и которые на протяжении 10-12 веков мигрировали, распространялись, общались, заселяли и владели многими территориями и народами с Алтая до Балкан и Рейна.
2.1. Болгары шли во главе Великого Переселения Народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой Китайской Стены; гораздо позднее, вытесняя восточные и западные римляне за Балканские Горы и Средний Дунай, подготовили гибели и участвовали в свержении Римской Империи, а таким образом и в свержении рабовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечества.
Comment