Езикът на прабългарите

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Според това, което съм чел по въпроса, действително е прието дифт. ου да се транскрибира като лат. u, а υ съотв. като ü, или като i, макар да съм го срещал и като u. Така напр. Κουβιαρης = Кубиар; Κυριγηρ = Киригир / Кюригир (Б. Симеонов 2008: 124, 126), а също συβιγη = сюбиги (Бешевлиев 1981: 32). Въпреки това, за мен продължава да е непонятно това фонетиковманиачаване, при положение, че в прабългарския език са налице очевидни колебания ου ~ ω ~ οα; ου ~ υ; υ ~ ω и дори ι ~ ου, ι ~ υ, както и οι ~ ωυ, за което вече неколкократно е ставало дума. Така напр. имаме ζουπαν покрай ζωπαν и ζοαπαν, κυπε покрай κουπεσι, ητζιργου покрай ιτζουργου, συβιγη покрай συβυγη, βοιλα покрай βωυλε, а в един и същи надпис имаме едновременно εστρυγην покрай εστρωγην (Бешевлиев 1981: 46-49; Бешевлиев 2008: 241, 244, 245; Пресл. надп. по Венедиков; Надп. 21 от НСМ по И. Добрев). Не мисля обаче, че тук може и дума да става за двойки омофонични думи.

[napoletano]

Не искам да прозвуча грубо, но все пак имаме не различни паметници, а цял текст. Това не е и основният проблем. Ако приемем, че в ТЕСН не може да имаме -ш- - поради правилото за ротацизма в прабългарския (на което проф. Добрев за съжаление още не е отговорил) - то пропада цялата синтактична структура на изречението в този си вид - независимо от това дали имаме -оу- или -у- в другата дума. Другият вариант е да допуснем, че тук имаме з-диалект (т.е. печенежки или кумански) и да датираме находката като печенежка или куманска.
Колкото до разчитането на Преславския надпис мисля, че гоненето на жупани и игиргубоили във всяка последователност от букви (стил, доусъвършенстван от П. Д. + Ж.В.) не води до никакъв резултат, защото остатъка от текста не може да се прочете смислено.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не искам да прозвуча грубо, но все пак имаме не различни паметници, а цял текст.

Мисля, че това е очевидно. Имах предвид обаче, че прабългарският език едва ли е имал строго установен правопис при употребата на гръцки букви, които не са били съобразени с фонетичните особености на този език. Поради това в прабългарските надписи са били използвани букви според субективното възприятие на писарите и майсторите, а не е изключено и съществуването на диалектни различия и съвсем реални колебания на териториален и темпорален принцип, в т. ч. ο ~ ου ~ υ. Тези колебания се наблюдават съвсем добре и в името Омуртаг, което в Търновския надпис фигурира във формата Омортаг, като в началото е дори явно погрешно записано като Ωμομορταγ. Срв. Есперерих покрай Есперих, а също и Исперих в ИБХ. Подобно колебание се наблюдава и в името Цок ~ Цюк. Възможно е тези колебания да се дължат на опити за предаване с гръцки букви на някакъв прабългарски звук, който е звучал между о и ю. (Бешевлиев 1981: 26). Споменатата пък в предния ми постинг дума естрогин ~ естрюгин фигурира под две форми в един и същи надпис. Та ставаше дума за това, дали е възможен преходът o > ü в *toqu- > *düge-.

Ако приемем, че в ТЕСН не може да имаме -ш- - поради правилото за ротацизма в прабългарския (на което проф. Добрев за съжаление още не е отговорил) - то пропада цялата синтактична структура на изречението. Другият вариант е да допуснем, че тук имаме з-диалект (т.е. печенежки или кумански) и да датираме находката като печенежка или куманска.

Не се наемам да изказвам мнение по въпроса, доколко думата ΤªСН е правилно транскрибирана, разтълкувана и преведена в контекста на целия надпис, но ще се опитам да обобщя възможните варианти, изказвайки няколко съвсем общи, принципни и взаимоизключващи се предположения:
1. Най-вероятно С е погрешно разтълкувано като š, вместо като s, от което може би следва, че думата или няма връзка с изброените от проф. Добрев тюркски съответствия, съдържащи š, или пък тя е заемка в прабългарския r-език от някой z-език. Прабълг. звук š изглежда се предава с гръцки букви чрез буквосъч. σχ. Така напр., в Преславските надписи имаме χωυμσχη (хумши) и τωυλσχη (тулши) (Бешевлиев 2008, 254), а в един възпоменателен надпис, посветен на жупан таркана Шун, името на последния е изписано на гръцки Cχουνος (Шунос) (Бешевлиев 1981, 145), от което пък може би следва, че и ΤªСН следва да се чете теси, а не теши, доколкото е възможно да се правят някакви генерални изводи въз основа на толкова малко данни.
2. По-малко вероятно изглежда С да е правилно разтълкувано като š, а надписът да не е на прабългарски, а на някакъв друг, може би не по-добре познат тюркски или друг език. Ако е печенежки или кумански, значи печенегите и куманите също трябва да са имали жупани, каквито, доколкото ми е известно, не се споменават в други източници, което обаче в конкретния случай не означава кой знае какво.
3. Като допълнителна възможност, отново изказвам хипотезата, че прабългарският език може да не е чист r-език, а смес между r- и z-езици, или пък е r-език, съдържащ значителен z-езичен субстрат, което впрочем вече предположих малко преди изобщо да стане дума за присъствието на въпросното –ш- в надпис 21 от НСМ. (http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=234818&postcount=414;
http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=234827&postcount=416)
Използвам случая да добавя и думите χωυμσχη и τωυλσχη, които се транскрибират като хумши и тулши (Венедиков, ИАИ, XV, 1946, 146—160; Бешевлиев 2008, 254). Също така, бих добавил и някои думи от Именника, които имат аналози в z-езиците и дори в тунг.-манчж. и монг., но не и в чувашкия език, като напр. сомор, шегор, дван(ш), дохс. (Москов 1988, 86-94). Разбира се, Преславските надписи и Именникът бяха отхвърлени като източници на достоверни данни за прабългарския език.
P. S. хумши и тулши пък може да са заемки, нямащи нищо общо с ламбдаизма.

Колкото до разчитането на Преславския надпис мисля, че гоненето на жупани и игиргубоили във всяка последователност от букви (стил, доусъвършенстван от П. Д. + Ж.В.) не води до никакъв резултат, защото остатъка от текста не може да се прочете смислено.

А какво трябва да гоним в този надпис, ако не на първо място титли? И изобщо, какво общо имат тук методите на П. Добрев и Ж. Войников? По принцип, присъствието на титли в прабългарските надписи е толкова добре засвидетелствано, че не тяхното наличие, а по-скоро липсата им би следвало да ни учудва. Поради това, повече от логично е да очакваме и тук наличието на титли, а тях дори не ни се налага да ги търсим, защото те сами ни се набиват в очите. Ако ли пък не, значи изпадаме в краен скептицизъм.
Според мен, по очевидно-безспорен начин текстът следва да се разчлени на следните буквосъчетания: Ζητκωη ητζηργωυβουλεχωυμσχη κυπε :υνε: τωυλσχη :φμ: εστρωγην κυπε :υκζ: τωυλσχη :ωνδ: τωυρτωυναπηλεζωπαν εστρυγην κυπε :κ: τωυλσχη :μ: αλχαση κυπε :α: χλωβρην :α:. Мисля, че това е толкова логично, че дори не смятам за нужно да обяснявам защо го разчленявам именно по този начин.
По-нататък трябва да доразчленим ητζηργωυβουλεχωυμσχη, τωυρτωυναπηλεζωπαν и евентуално някое от другите буквосъчетания. Макар и вече не чак толкова очевидно-безспорно, в първото мисля, че сравнително ясно се откроява добре известната ни дума ητζηργωυ, както и думата βουλε, която подобно на βουληα e може би славянизирана форма на титлата βοιλα. Срв. формите на титлата κανα и κανε, където –ε може и да е някакъв суфикс за 3 л. под гръцко влияние (Бешевлиев), ако не е колебание в изписването. Така че разчленяването ητζηργωυ βουλεχωυμσχη или ητζηργωυ βουλε χωυμσχη изглеждат много вероятни, особено открояването на ητζηργωυ като отделна дума. Що се отнася до второто буквосъч., там е твърде възможно да е налице титлата ζωπαν, позната ни от други надписи като ζουπαν, ζοαπαν и ζωαπαν, поради което разчленяването τωυρτωυναπηλε ζωπαν изглежда доста вероятно. Буквосъч. τωυρτωυναπηλε го оставям в този му вид, защото там нещата не са толкова безспорни и могат да се породят излишни вълнения. И така, с голяма степен на вероятност получаваме Ζητκωη ητζηργωυ βουλε χωυμσχη κυπε :υνε: τωυλσχη :φμ: εστρωγην κυπε :υκζ: τωυλσχη :ωνδ: τωυρτωυναπηλε ζωπαν εστρυγην κυπε :κ: τωυλσχη :μ: αλχαση κυπε :α: χλωβρην :α:
Ако някой има по-добри идеи за разчленяване, нека ги сподели! Или просто се ръководим от принципа "Абсолютно съм убеден, че не е така, но нямам дори бегла представа как може да е"? Т. е. критикуваме заради самото критикуване.
Според мен, в този надпис е очевидно наличието на осем числа. За мен добре видимо е и присъствието на титлите ичиргу буле и жопан. Ако пък някой смята, че това не са титли, нека даде по-добри предложения за техния превод! Много вероятно е също така, повтарящата се четири пъти дума кюпе да означава “ризница”, а не “купчина”, “делва” или “плява”. От там насетне нещата не изглеждат толкова сигурни или вероятни, но въз основа на казаното до тук, аналогията с инвентарните надписи, където също имаме титли, числа и ризници, изглежда съвсем логична.
А с какво преводът „Зиткои ичиргу буле: хумши ризници 455, шлемове 540, естрогин ризници 427, шлемове 854, туртунапиле жопанът: естрюгин ризници 20, шлемове 40, алхаси ризница 1, хлубрин 1.”, в който умишлено съм вмъкнал само преводите на думите κυπε “ризница” и τωυλσχη “шлем”, е по-малко смислен например от надписа „+ Юк боилът 26 ризници, ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17, юк багаинът 22, бири багаинът 22.” или от „Багатур багаинът има ризници всичко 53 и шлемове 45.”? Или и последните два надписа не са разчетени? Всъщност, освен наличието на точно два пъти повече тулши спрямо естрюгин-ризниците, има ли нещо друго нелогично? А пък аналогията на Хана с "854 пушки и 1 танк" въобще не можах да я схвана!?

За пълнота, по-долу давам някои от досегашните преводи на Преславския надпис, първите три от които, по смисъл не се различават съществено и се въртят около тълкуването на надписа като инвентарен.

Ж. Дени: "Зиткои, болярин на вътрешна служба : халчести ризници (?) 455, шлемове 540, халчести ризници естрогин (?) 427, шлемове 854 (.) туртуна пиле (титла?) жупан : халчести ризници естрюгин (?) 20, шлемове 40, халчести ризници алхаси (?) 1, хлубрин (?) 1".

Фр. Алтхайм: "Циткой, вътрешният боил, наемна войска: брони 455, неговите шлемове 540; над това още брони 427; шлемовете му 854. Заедно с неговата четворка Жупан. Над това още брони 20, шлемовете му 40, неговият възхвалител (глашатай?): броня 1, с водач 1".

И. Венедиков: "Зитко ичиргу боил (има) меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854, жупанът заедно с хората си (?) има: люспести ризници 20, шлемове 40, верижни ризници 1, шлем 1."

Венедиков превежда някои от думите в текста, къде повече, къде по-малко сполучливо, по следния начин:
κυπε (кюпе) "ризница" - сродно с чув. кибе „дреха”, тат. кьобе „ризница”, кум. хуба, кьобе също.
τωυλσχη (тулши) "шлем" - сродно с осм. тур. и кум. тулга „шлем”
χωυμσχη (хумши) "мек" - сродно с рус. юмша, др. рус. юмшанъ “колчуга, ризница от халки” (Венедиков, ИАИ, XV, 1946). – От перс.joušen (Срезн. III, 1626; Vasmer's Etymological Dictionary); Може да се сравни и с тюрк. yumšaq "мек", откъдето съгл. бълг. фонетичен закон за преминаване на j- (= y-) в нач. на думите в s-, получаваме *sumši, където чрез дисимилация (?) стигаме до формата хумши (Бешевлиев 1981: 47).
αλχαση (алхаси) "ризница, направена от халки" - чув. алга „обица”, осм. тур. халка.
τωυρτωυνα (туртуна) Венедиков свързва с чув. турду „племе”, „семейство”.
πηλε (пиле) "заедно";
τωυρτωυνα πηλε ζωπαν "жупанът, заедно с хората си (?)".

О. Мудрак на свой ред, намирайки за съмнително този текст да представлява списък на въоръжение, проявявайки присъщата си оригиналност, дава един, според мен, още по-съмнителен превод на Преславския надпис, който няма нищо общо с горните преводи. Разбира се, Мудрак не вижда никакви титли в текста, който разчленява почти като Венедиков, само че допълнително разделя ζητκωη на zit и Kon (?!) и ητζηργωυна ićir и Gon (?!), а в крайна сметка се получава следният текст: "žit Kon ićir Gon bule Kumči Kɨpe 455 tulči 540 estroGin Kɨpe 427 tulči 854 turtuna pile žopan estrɨGin Kɨpe 20 tulči 40 alKasi Kɨpe 1 Klubrin 1", което Мудрак превежда:
"Седем дни усърдно работейки заедно; 455 [изделия] с формата на съд за течности се увеличили до 540; 427 [изделия] с формата на обици се увеличили до 854; Разтягайки времето // Успешно търгувайки; 20 [изделия] с формата на кафтанни закопчалки се увеличили до 40; 1 [изделие] с формата на ушна обица [поради] леност [останала] 1." (Мудрак, 85-87)
На пръв поглед, преводът на Мудрак изглежда много по-смислен от досегашните. Това обаче е така, само ако приемем неговите своеволни промени в текста и ако не познаваме добре прабългарските епиграфски паметници, в които изобщо не се говори за подобни тривиални неща, като увеличаване производството на чаши, обици и закопчалки в рамките на седем дни, при което, заради заплесия, накрая останала една самотна нечифтосана халка. И всичко това - увековечено върху каменна колона, без изобщо да става ясно чий точно седемдневен усърден труд е увековечен. В другите надписи обикновено се споменават името и титлата, или поне титлата на този, който е увековечен. Така напр. отбелязва се, че еди кой си е загинал по времето на еди кой си владетел, еди кой си построил незнам си какво, еди кой си сключил някакъв договор, границата между българи и ромеи минавала еди къде си по времето на този и онзи, еди кой си е собственик на медальон, печат, на някаква си чаша, и т. н. А тук - нищо. На фона на останалите прабългарски надписи малко по-тривиално звучат инвентарните надписи, но те изглежда пък са имали голямо държавническо значение.
Освен горните бележки от общ характер, имам и някои конкретни забележки по самия превод. Така напр., за мен е неприемливо произволното транслитериране на η и υ като ν, както и на τζ като ć, което е общоприето да се транскрибира като č, в ζητκωη и ητζηργωυ, които се променят съответно в žit Kon и ićir Gon, след което Мудрак търси да вложи в тези буквосъч. определен смисъл. Пък и след žit, ако това е числото "седем", може би трябва да очакваме гласна e или i, която според Мудрак е изпаднала. Срв. стчув. žеti, чув. çиччĕ, балк. cheti, тат. jide, тур. yedi, ст. тюрк. yeti и др. Но пък от друга страна, наред с чув. çиччĕ имаме и формите çич / çичĕ, които се използват само като определения, напр. çич сахат (седем часá) (ЭСЧЯ ²², 125), което може би е използвано и в нашия случай.
Не знам дали има смисъл да коментирам съвсем произволното транскрибираните κωη (кой) като кон и γωυ (гу) като гон, в резултат на което смисълът на тези буквосъч. напълно се променя.
По-нататък Мудрак отново съвсем произволно променя χ в k и σχ в č, от което думите χωυμσχη и τωυλσχη придобиват съотв. вида kumči и tulči, и то при положение, че κ e съвсем добре засвидетелствано на други места в текста, като например, в думите ζητκωη и κυπε. Може последните промени да не са чак такава болка за умиране като споменатите малко по-преди това, но според мен, подобни необосновани поправки в текста не са много коректни.
Безспорно, най-голямо внимание заслужава дума κυπε, която очевидно е ключът към разкодирането на целия текст и която се повтаря цели три пъти тук и още три пъти в друг надпис. Тази дума Мудрак дешифрира като κυπ "форма, образ" с прит. суф. 3 л. -ε, който трябва да е прабълг. вариант или колебание в изписването, под гръцко или славянско влияние, на тюрк. суф. -i, засвидетелстван в други прабългарски текстове. Стб. капь "образ, изображение, копие, подобие" (Супр., Йоан Екзарх) и произв. капище "идол, кумир, езически храм" (Супр., Йоан Екзарх, Йоан Златоуст, Григорий Назиански, 11 в., Патр. Евтимий) са добре засвидетелствани в стб. л-ра, а преход кюп / куп > кап ми изглежда трудно обясним от гл. т. на невероятния преход u ~ ü ~ o ~ ö > *ä > a. Освен това, думата κυπε се среща и в друг прабълг. надпис като κουπεσι, където -σι е тюрк. посес. суф. 3 л. за думи, завършващи на гласна. При това положение -ε в κυπε не може да е аналогичен суфикс за думи, завършващи на съгласна, защото това би означавало натрупване на два прит. суфикса 3 л. в κουπεσι. По този начин küpe / kupe се оказва доста далеч от възстановената прабълг. форма *käp "картина, лик, образ; идол". Срв. чув. pek, диал. (сундърски) kap "като; подобно, подобен", чув. кап "обем; големина; външен вид; фигура (Ашм. Сл. V², 71), pekki "подобен" (Егоров 153), уйгур. kep "форма, картина", алтайски kep, тел., алт., леб., шор. käp "мера; модель; колодка; образец" (Радл. Сл. ²², 1184); др. тюрк. kep "форма" (ДТС, 299); як. киэп "образец, форма; выкройка; вид, облик, обличие"; телеутски, шорски, лебедински käpkä "мярка, образец, калъп", сттур. gib "картина", новтур. gibi "като, подобно", вж. Paasonen, Wörter und Sachen 6, 142-143; Ст. Младенов, Сб. Шишманов 74-95; ЭСЧЯ ², 224; Фасмер ЭСРЯ ²², 185. Монг. форми: пр.-монг. keb, монг. хэв, бур. хэб "форма, образец, модель"; калм. кев [кэве] "вид; фасон; модель; образец; форма". Тунг. форми: эвенк. кēп (< як.) "выкройка"; сол. хēг (< монг.) "модель" (ТМС ², 388; Ramstedt KWb., 222; ЭСЧЯ ², пак там). Заето и в унг. kép "образ, лице; картина" (Gombocz, 93-94; Magyar etim. 2, 447-448), мар. kap "тяло, снага" (от волжкопрабълг.), коми kab "калъп" (от волжкопрабълг.), удм. каб "форма" - От бълг. заето в рус. капище "езически храм", струс. капь "образ, изображение", стсръб. капище "езически храм", рум. cápişte остар. "езически храм" (Miklosich EtWb 111; Цонев, История 2, 104; БЕР ²², 219-220.)
Намирам за неубедително и обяснението, което Мудрак дава за думата žopan, която той превежда като "кафтан" ~ дума, според него, разпространена на Балканите, отбелязана в славянските езици като *župan, гр. ζυπαν, итал. giuppane. Думата жупан "короткий теплый верхний кафтан" се смята за италианска заемка (Бернекер 1, 460) в рус., укр., белор., чеш. žuраn, пол. żuраn, гор. луж. žuраn "нощен халат". От итал. giuppone, giubbone "мъжки кафтан от груб плат; селски кафтан". Увелич. от ит. giuppa, giubba, фр. jupe. Вероятно суфиксите са заменени по аналогия с -anъ. (VED); TRUBACHEV: [Слово жупан в этом знач. есть уже во 2-м изд. словаре Памвы Берынды, 1653 г. См. G. Hüttl Worth, Foreign words in Russian, Lоs Angeles, 1963, стр. 72. -- Т.]. Изобщо не намерих данни обаче, за употребата на думата жупан със значението "кафтан" в южнославянските езици. А единствената подобна българска дума, за която се сещам, е жуп "пола" (в. Ступан, год. ²², бр. 6, 15. ²²². 1875, 44). - От фр. jupe също. (БЕР ², 559). Т. е. по всичко личи, че става дума за една сравнително късна ит. заемка в зап. и изт. славянски езици и мисля, че преводът на Мудрак представлява най-малкото анахронизъм.

Накрая, за пълнота, добавям и моя коментар към превода, или по-точно, към тълкуването на Ст. Михайлов: http://forum.boinaslava.net/showpost...&postcount=442.

[Гост]

napoletano
Преславски надпис (бих го нарекъл задача по "математическа лингвистика"):
Колкото до Преславския надпис, той като цяло е супер странен.
Ако надписът е чисто счетоводен, то в частта изброяваща предмети, не би трябвало да търсим кой знае какви окончания.
тулсхи за мен лично не е име на предмет след като се повтаря 2 пъти в първата част - иначе няма за какво да са си играли да го изчукват 2 пъти там.
Ако ще четем алхаси като "халка" + си (прит. 3 л.), все пак трябва да имаме предвид, че халка е арабска дума и самото й присъствие в този надпис би било повече от съмнително.
От доста време си мисля за този надпис и все нещо не ми изглежда наред.
Надписът едва ли е надгробен...
Не мисля, че заради неуспех на преводи на тези два надписа - защото според мен те не са преведени правилно - следва да се отхвърли всичко казано досега.
Не знам какво е мнението на проф. Добрев или той дали може да отговори на въпросите ми относно Преславския надпис - или ще повтори онова, което е изписано до момента - както стана в случая за Именника.
За съжаление неговия тон на изказване, който видях във форума тук и в други форуми, ми направи антиреклама на книгата му.
От самата статия на Ж. Дени (Une inscription en langue proto-bulgare découverte a Preslav), която имам, чета, че…
-туртуна, алхаси, хумсхи - за Ж. Дени в крайна сметка: "неясни"
Има ли някаква логика във всичко това? Бешевлиев и Венедиков едва ли не тръгват да надстрояват някакви въздушни кули - ако техният прочит се основава на това тълкуване на Ж. Дени.
За мен надписът си остава неразчетен до ден днешен.

IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS
Това наистина е интересно и май си имаме работа с дяволски числа.
Намирам въпросите, които си задаваш за основателни, но засега единственото обяснение, което ми хрумва, е, че…
Иван Венедиков пък прави съвсем простия извод, че двойно по-големият брой шлемове означава, че само половината войници са били с ризници.
В такъв случай, не бива да се допуска и връзка между думата със семитски произход - бисер и прабългарите.
Липсата на "грам логика" в досегашните преводи на Преславския надпис го намирам за твърде крайно изказване, защото…
Южните, пък и западните, а даже и източните славяни са имали много интензивни контакти с аварите.
Според мен, по очевидно-безспорен начин текстът следва да се разчлени на следните буквосъчетания: Ζητκωη ητζηργωυβουλεχωυμσχη κυπε :υνε: τωυλσχη :φμ: εστρωγην κυπε :υκζ: τωυλσχη :ωνδ: τωυρτωυναπηλεζωπαν εστρυγην κυπε :κ: τωυλσχη :μ: αλχαση κυπε :α: χλωβρην :α:.
За пълнота, по-долу давам някои от досегашните преводи на Преславския надпис, първите три от които, по смисъл не се различават съществено и се въртят около тълкуването на надписа като инвентарен.

ПРЕСЛАВСКИЯТ НАДПИС (тезисен план-конспект)
Военно-инвентарният Преславски Надпис представлява по същество най-обикновен складов опис, поставен пред помещението, в което е прибрано и складирано снаряжението на загиналите в две отделно-различни битки, първата от които безспорно е битката, завършила толкова злополучно за Никифоровата кратуна.

Задачата по прибирането и съхраняването на това снаряжение лично хан Крум възлага най-напред на своя стар боен другар и приятел още от своя отвъддунавски период в Аварския Хаганат и настоящ ичергу-боил, т.е. министър-председател(?), славянина по произход Житкой, и на когото след добре известната битка заедно с други славянски вождове му се пада понякога рядката чест да пийват с не особено голямо удоволствие глътка вино от Онази Чаша, а така също и на главнокомандващия войската му Туртуна, който работи по случая заедно с жупана, областния управител на Преславска Област.

Всички тези длъжностни лица трябва не само да организират и ръководят събирането и прибирането на снаряжението, но и да отговарят за него впоследствие, именно поради което на описа поотделно се изписват и техните имена или длъжности, а самото имущество се прибира и подрежда не единствено според това кое откъде идва, но и на кого точно е заведено, за да може впоследствие и да се проверява и преброява, следователно ревизията като форма и метод на оказване височайшо доверие към подотчетните лица при българите не е от вчера.

ZHTKWH HTZHРГWY BOYΛE
Житкой ичиргю-бойле - съвр. Живко, а за -ой вж. Батой, Благой; втората съставка е със старобългарски зват.п., по този начин са записвани български имена и в османотурските регистри.

Изобщо не е по-друг въпросът, както ще се види по-долу, че такъв падеж има и в прабългарския език, а ако си спомням добре, от всички славянски езици, само българският има такъв, но сравни и изгласа на Чръгобиля (Мостич), така че може да се окаже, че тук всъщност става дума и за заета морфология?!

От всичко това трябва да се обобщи и заключи, че още в Аварския Хаганат вече доста е понапреднала интеграцията между западни южни славяни и прабългари, протичаща под формата на навлизане, инкорпориране на славяни дори и по най-горните етажи на тогавашното аварско-прабългарско общество.

А какво точно става по най-долните етажи на това общество се знае и съобщава най-добре от западноевропейските хронисти, които дори и онагледяват процеса чрез доста натуралистични картинки, но според мене прабългарите не участват в тези изстъпления на своите братовчеди аварите спрямо славяните, просто защото са по-различно-други като манталитет или народопсихология.

XWMΣXH KYПE : YNE: 455
Кюпе безспорно е индоиранизъм, има фонетико-семантически почти тъждествен паралел в индийските езици, но вж. и перс. джебе “ризница”, фонетичните разлики в началния звук при което безспорно са резултат от действието още по време на иранския праезик на много стар фонетичен закон, повече следи от който пазят източноиранските памирски езици.

Не ми изглежда коректно-обектно оправдано и обосновано подвеждането на определението тук към юмшан/джавшан (Венедиков), което според мене си е чист иранизъм във волгоболгарския език, а от тук е преминало и в руския език.

Струва ми се, че тази дума е собствено дунавскоболгарският паралел на чув. çемçе, тур. yumuşak “мек”, като чрез въпросната гръцка буква е предаден зв. ш, вж. безспорно прабългарското по произход бълг. диал. шпаня “вид вълна”, както и бълг. диал. шарап-таш "изписан камък" (СевИзтБълг) [ЭСТЯз-ж-й, 125-126, 252-253; Материали по българска диалектология; Калоянов].

И все пак каквито и да са семантиката и произходът на прилагателното име определение, които може и трябва да се определят в рамките и с помощта на специално-индивидуално етимологично проучване, това име повече от сигурно-безспорно обозначава вида на ризниците от един и същи вид, които точно на това, на едно съвсем отделно място в помещението са подредени, а не нахвърляни безразборно, защото иначе не би могло да се преброят при евентуална бъдеща ревизия.

TWYΛΣXH : ФM: 540
Думата наименование за шлем безспорно е монголска по произход, видно също така и от долната достатъчно подробна извадка от моята монография.

Друг монголизъм в прабългарския език е наръм (калпаци) “висок-тънък”, но пък за мли Боян, носено и от сина на княз Борис – Боян Кудесник, а така също и от киевскоруския народен певец Боян, което изобщо не е нещо съвсем случайно, според мене не бива да се приема за генетична основа монг. байан, което най-вероятно е алтаизъм, т.е. лексико-граматичен елемент, възникнал и образуван в рамките и условията на Алтайския Езиков Съюз.

Следователно такова прилагателно име трябва да е съществувало и в прабългарските езици и диалекти и тъкмо на негова основа възниква и се образува не само въпросното прабългарско име, но и авар. мли Баян на българо-аварския хаган, който подобно на предшественика си хан Атила толкова здравата ще да е пораздрусал византийците и западноевропейците, че те и до края на Света няма да го забравят.

Обяснението на много по-големия брой прабългаризми в монголските езици се съдържа в субординативно-неравностойната диспозиция като материална и духовна култура на прабългари и монголи в рамките на Алтайския Етнолингвистичен Съюз.

EΣTРWГHN KYПE : YKZ: 427
Тази също немалка купчина се състои от друг вид ризници, определението на които най-вероятно е персийско по произход прилагателно име, защото там съм попадал не само на адективен суфикс -гин, но и на фонетически близка лексема с подходящо за случая значение, но и тук безспорно има нужда от специално-индивидуално етимологично проучване.

Прабългарското металообработване има много по-дълбоки корени, но то допълнително е повлияно от металообработването на сасанидските перси по времето, когато през ²-²² век прабългарите са в Средна Азия и сасанидска по направа например е ризницата на хан Омуртаг от Златното Съкровище от Наги Сент-Миклош.

TWYΛΣXH : WNΔ: 854
Просто по горепосочените практически съображения шлемовете са подредени на две места, а иначе как ли биха изглеждали 1394 шлема на едно място, но пък и колко ли голямо е това помещение, а съответно и сградата с колонада отпред, която надали се състои само от едно единствено помещение?

TWYРTWYNA ПHΛE ZWПAN
Заедно с жупана, защото пиле “и”, Туртуна прибира и отговаря за по-долу изброеното имущество, а името му най-вероятно идва от праб. *тур- “стоя” и -тун, както при Вихтун, т.е. Стоян, вж. тур. Тургут, Дурсун, и изобщо имената на основата на този глагол са добре известна и широко разпространена ономастична универсалия, докато -а безспорно е праб. зват.п., също и в кан-а, имам много хубав пример от уйгурския език, което показва, че този зв.п. е общотюркски.

EΣTРYГHN KYПE : K: 20
Тук бройките са по-малки, очевидно участниците и съответно загиналите във втората битка са много по-малко.

TWYΛΣXH : M: 40

AΛXAΣH KYПE : A : 1
Като се има предвид, че бисер води началото си от хамито-семитските езици, но не и от арабския език, защото тъкмо такъв език като че ли и сега няма, никак не е изключено основата на първата дума да е неясно от кой хамито-семитски език със съответствие араб. халка, като както винаги и обикновено тук под араб. се разбира египетският арабски език.

Но пък и в арабските езици има много стари иранизми, напр. дин, пейгамбер и др., така че не бива да се изключва и обратната възможност, която се подкрепя и от чувашкия паралел, приведен по-горе от Август.

Суфиксът безспорно -ши, няма как да не е собствено прабългарско развитие на общтюрк. -чи, по която промяна в първия звук специално достатъчно материал излезе в особено важната и съществена за нас българите дискусия по рус. штаны: http://forum.eurasica.ru/topic2907s0.html

Този суфикс в някои тюркски езици като че ли има и адективно значение, но на мене ми се струва, че такъв по форма суфикс има и в персийския език, именно поради което като цяло и тук няма да се мине без специално-индивидуално етимологично проучване.

И най-после, като знаем, че в старобългарския език има не само хамито-семитизми, главно староеврейска лексика, преминала чрез християнската книжнина, но и такива доста трудно определими и обясними думи като тергиман “преводач; драгоманин”, фукара “бедняци; беднотия” и др., то дали не трябва да предположим, че точно тази ризница е била на въоръжение при византийците, които към това време вече имат доста тесни, но не особено бодро-оптимистични етнолингвистични контакти с арабите, от пропадането в които понякога се налага да ги спасяваме и ние българите, в лицето, ако не се лъжа, на хан Тервел, но тогава пък остава съвсем без обяснение морфологията на тази дума.

XΛWBРHN : A: 1
При това толкова силно присъствие на Славянското в Надписа, тази дума вече е повече от прозрачна и лесно обяснима, като тук най-напред е ликвиднометатезираната форма на севдунболг. *хол “крак/нога”, югозапболг. *кол “същото” от добре известното и толкова скъпото на всяко българско сърце (коня) шарколия, където шар “бял”, вж. Шар-Кел - Белая Вежа, но и Шар-планина, а има и Беласица, в съчетание безспорно с прабълг. адективен суфикс -ли, така че *кол-ли “с крака/нозе”, т.е. “(коня) белонога”, докато втората съставка безспорно е севернодунавското славянско, но пак западно-южно, съответствие на нашето -бран от напр. дъждобран, подобно редуване на гласната вж. в украинския език, следователно тук очевидно значението е “кракобран”, т.е. “ногавици”.

А защо само едни – ами толкова са намерили там и са ги донесли, може да не са ги прибрали всичките или пък някои да са се изгубили по пътя, пък и изобщо не е задължително всеки от носещите шлем да е облечен и в ризница и обратното, да не говорим за къде по-малко жизненоважните, необходими, но и защитени в боя крака.

Макар и тезисно-конспективно, така изградената и обоснована тук не само лингвистически, но и културно-исторически работна хипотеза преспокойно може да има претенциите и за теория на Преславския Надпис с максимално експликативна и евристико-прогностична сила и функция и спрямо други, известни или неизвестни досега сведения и данни от тази област.

ПОВЕЧЕ ОТ НАЛОЖИТЕЛНА ОБЯСНИТЕЛНО-ПОЯСНИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ:
Както е прието в добрите научни семейства, горното е написано с най-добросъвестно-скрупульозното отчитане и вземане предвид и на световно върховите и во веки веков непостижимите приноси на Първия и Единствен в ДребноБълхаристиката небезизвестен, но и до болка известен на всички ползващи Кирилицата читатели, лингвистицииращ счетоводител, в не толкова забавно-занимателния, колкото в унизително-мерзкия му не само за нас Българите, но и за целия Свят езотерико-паранормален научно-фантастичен опус и по този изключително важен и съществен за цялата Българска Наука и следователно и за всички нас Българите въпрос: http://www.kroraina.com/pb_lang/pbl_1_2.html

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗА ПОДОБНИ МНОГОЗНАЧИТЕЛНО-ВЕЛИКИ СЛУЧАИ ПОСВЕЩЕНИЕ:
Посвещавам тези мои не особено радостни размисли на гениалния пълководец прабългарина хан Крум Страшни, оперативно-тактическите умения и прозорливост на когото се издигат до там, че независимо от индивидуално-личните си разбирания и предпочитания, както и от съответно взетите преди това доста болезнено-драстични мерки по въпроса за виното, разпорежда щото да издирят дори и от най-далечни села и градове, да доставят и поставят в определени домове в Плиска бъчви с вино, едва след което Той последен се оттегля от Престолнината Свята, а останалото много добре са ни го разказали хронистите, вие само четете и си мислете!

Но за да знаете или пък чисто и просто, за да ви подпомогна в каква точно насока да си мислите, аз ви и уведомявам, че нещо такова ще се случи много векове след това, когато маршал Кутузов се оттегля и предоставя руската столица Москва на милостта на “победителя” Наполеон, както и за това, че този руски маршал в действителност и всъщност води потеклото си от волжските българи.

Наздраве, Хане Страшни, там Горе ти седиш съвсем близо до нашия скъп Тангра и непосредствено след хан Багатур-Маотун, хан Атила-Авитохол, хан Кубрат-Курт, хан Аспарух-Ишпор…

Много ми е криво, че днес тук у Нас неграмотници всякакви много нечестно-временно надделяха и принизиха и унизиха в очите на всички Българи твоето най-велико и толкова респектиращо и задължаващо ни звание до наименованието на една най-обикновена кана за вода!

Но до'ще Видовден!

Пак в тази връзка, също изобщо недоказуемо и некоректно е съотнасянето на суф. -÷èè със завършека -ши от лекс. тулши, “в основата на която стои най-вероятно коренът ТУЛ (туля, скривам, прикривам)” [Добрев П. 1991, 151-154; Добрев П., Добрева 2001, 51], защото повече от очевидно, а и много добре е известно, че тези съставки имат различен строеж, произход, място, статут и функция в генетико-исторически изобщо и безспорно различните и нетъждествени думи, една от които просто няма как да бъде току-що посоченият корен, който си е от славянски произход и си има своите редовни съответствия в славянските в частност и в индоевропейските езици изобщо [ЕПРк, 642].

В достатъчно подробното си етимологично проучване на основната лексика от Преславския надпис проф. М. Москов [1997] приема, че гръцкото буквосъчетание σχ от τωυλσχη най-вероятно е означавало зв. дж и след като привежда редица съответствия на думата в тюркските и монголските езици, я извежда от монг. тугулга- “топене, разтопяване на метал”, на основата на което е развито най-напред знач. “метал” и от него – знач. “шлем, каска” [48-51].

Следователно няма достатъчно ясни индикации, че гръкографичната прабългарска дума следва да се транскрибира непременно като тулши, очевидно направено по-горе единствено с цел да се сближи със структурно-генетически съвсем различния прабългарски суф. -÷èè и ако все пак се приеме, че по времето на съставяне на Надписа думата е имала точно този фонетичен строеж, то тогава, повече от сигурно, тя е резултат от собствено прабългарската трансференция и адаптация на българска почва, на монг. *doγulga, по-късно tolga “шлем; каска”, възникнало и образувано на основата на лекс. толғỏě, съвр. монг. tołuγai или duğulğa, от *dağulga (N. Poppe), вмонг. толгой “голова; головка; глава, хозяин, руководитель; вершина чего-либо”, от *tołuγai “голова”, преминало и заето и в редица други тюркски езици като тур. tolga/tulga/tugulga, кирг. tūlga, каз. dūlga, кум. tovulga или tovulğa “Helm” (N. Poppe), якут. dulaγı, сттюрк. tavulga, tobulga.

Засвидетелствуваното в българските народни песни, обл. туча, в никакъв случай не бива да се свързва с тур. tunç “бронз” (В. Бешевлиев), а пак със същото монг. tolga, видоизменено и преобразувано в процеса на заемането си в прабългарския език не толкова като *тулга (М. Москов), а по-скоро като *тулка, т.е. с беззвучната веларна съгл. к, която в условията на безспорно вече настъпилото или поне настъпващото и разширяващо се по време на съставянето на Надписа, славяно-тюркско двуезичие, под влияние на първата палатализация се променя очевидно в палаталния зв. ч, а след това и в много близкия до него зв. ш, по силата на което се стига както до сравнително запазената диалектна форма на думата, обл. туча, така също и до гръкографичната форма τωυλσχη, съдържаща и отразяваща фонетически по-скоро българографичното *тулши [вж. и срв. Бешевлиев 1992, 201; Владимирцов 1989, 334; Младенов 1979, 152-154; Москов 1997, 48; Тодаева 1981, 203; Poppe 1962, 339; Eren, 410; KdKum, 193; OTS-3, 2877,2908].

Нека ни е позволено и простено, но именно в тази връзка за нас докрай така и ще си остане не съвсем ясно и обяснимо заявлението на по-горе цитирания автор буквално в лицето на седящия на първите редове, днес покойния проф. М. Москов по време на научната конференция в аулата на Софийския университет през 1998 г., че никой друг освен самият него, не познава и не може да преведе уникалния за мястото и времето си и “единствения автентичен документ засега от езика на Аспаруховите българи”, Преславския надпис, защото е съставен изцяло на прабългарски език, когато всъщност и в действителност този надпис е много добре известен, разчетен и издаден за първи път от проф. Ив. Венедиков [Москов 1981, 91], веднага след неговото откриване в началото на 40-те години на миналия век; пределно аргументирано, подробно и квалифицирано е повторно разчетен, обяснен, преведен и публикуван след това и от най-добрия, не толкова според нас, защото на нас все още никак не ни отива да даваме оценка и да посочваме мястото в Науката, на Големите, колкото според проф. Б. Симеонов например [1982, 175-176], български специалист в тази област акад. Веселин Бешевлиев [1992, 198-204], който безспорно е най-добрият специалист по прабългарските надписи и в световен мащаб.

Опити за разчитане, обяснение и превод, за съжаление, на няколкото, все още недостатъчно ясните, предимно от лингвистико-етимологическа гледна точка, места в Преславския надпис, са правили и продължават да правят немалко чуждестранни и наши езиковеди и историци, сред които са също така, както беше цитирано току-що, проф. М. Москов и отскоро покойният проф. Стр. Димитров според лично-устно съобщение за автора на тези редове, в определен аспект Надписът е разглеждан и от акад. В. Гюзелев [1973, 142-145], така че какво трябва човек да си мисли за някого си, който публично-гръмогласно обявява и заявява, и то от трибуната на най-голямото и престижно българско висше учебно заведение, че е пръв и единствен в разчитането и превода на въпросния надпис, за което действие ние лично, както обикновено в подобни случаи се казва, просто нямаме думи!?...

[Thorn]

Задачата по прибирането и съхраняването на това снаряжение лично хан Крум възлага най-напред на своя стар боен другар и приятел още от своя отвъддунавски период в Аварския Хаганат и настоящ ичергу-боил, т.е. министър-председател(?), славянина по произход Житкой


Професоре, нямам достатъчно знания за да преценя лингвистичните Ви аргументи, но подобни твърдения ме хвърлят в дълбоки съмнения поне относно сериозността на историческите Ви преценки.

Тук по същество твърдите, че „зитко” е славянско име /а не титла/ „Житкой”, което е възможно, но не е безспорно. Освен това твърдите, че функциите на „ичергу боила” са министър председателски /интересно тогава какъв е кавханът/.

За поетичните фантазии относно „стар боен другар и приятел” нямам думи.

Също така моля да приведете доказателства въобще за съществуването на „отвъддунавски период” „в Аварския каганат” на Крум. Доколкото знам имаме само мъгляво сведение у Йосиф Генезий /ако не се лъжа/, че Борис, респективно прародителя му Крум е авар по произход.

За „ризницата на Омуртаг” върху съкровището от Надь сент Миклош също нямам думи.

Изобщо, с риск пак да ме обвините в злостно модераторско отношение към Вас бих Ви помолил да придружавате твърде смелите си и категорични твърдения с адекватни за професорската Ви титла аргументи. Поне исторически, защото както казах не мога да преценявам лингвистичните.


Освен това нападки към опонента от типа на „Първия и Единствен в ДребноБълхаристиката небезизвестен, но и до болка известен на всички ползващи Кирилицата читатели, лингвистицииращ счетоводител, в не толкова забавно-занимателния, колкото в унизително-мерзкия му не само за нас Българите, но и за целия Свят езотерико-паранормален научно-фантастичен опус” показва Вашето лично отношение към Петър Добрев, но не би могло да служи като аргумент в дискусия с претенции за сериозност.

Моля да не възприемате цялата ми тирада като някаква атака към Вас, а само като покана да намалите емоционалния градус на изказванията си и да ги придружавате с повече аргументация, което би било само от полза за нивото на дискусията.

С уважение:

Thorn - модератор

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Действително, някои от твърденията на проф. Добрев, излизащи извън рамките на лингвистиката, са недоказуеми, но няма да се спирам подробно на тях, защото повечето не са съвсем по темата. Ще си позволя обаче някои бележки по работния тезисен план-конспект за Преславския надпис, които не засягат чак толкова превода на отделните думи, колкото тълкуването на надписа, като цяло. Предлагам на вашето внимание и някои свои размисли по въпроса.

². Тезата на проф. Добрев се доближава до традиционното тълкуване на надписа като инвентарен. Ако обаче описаното имущество представлява списък на ризници и шлемове на загиналите в две битки воини, отново трябва да повдигнем въпроса, защо броят на ризниците естрюгин и шлемовете, събрани от туртуна пиле жупана след втората битка са съответно точно кръгло 20 и 40. Невероятно е в тази битка да са загинали точно 40 воина, които са имали точно 20 ризници естрюгин. А може би става дума не за две, а само за една битка, като ичиргу боилът е отпуснал на жупана само това снаряжение, а останалите 427 естрюгин-ризници и 854 + 540 шлема + хумши ризниците е оставил за себе си.
От друга страна, в Преславския надпис прави впечатление прекалено големият брой на описаното снаряжение спрямо изброеното в другите подобни надписи, където се срещат количествата 26, 12, 17, 22, 22, 83, 70, 53, 45, 191, 192. Дори в другия надпис на прабългарски език, от с. Цар Крум, имаме "купеси 86", "купеси 83" и "купеси 85", както и едно число с неясно значение ". . .604". Дали прекалено големият брой ризници не е свързан с важното стратегическо значение на Преслав? Тези числа заедно с думите на проф. Добрев: "Просто по горепосочените практически съображения шлемовете са подредени на две места, а иначе как ли биха изглеждали 1394 шлема на едно място, но пък и колко ли голямо е това помещение, а съответно и сградата с колонада отпред, която надали се състои само от едно единствено помещение?", ме навеждат на една мисъл, която може би представлява възможно обяснение на прословутото съотношение 1:2. Прекалено голямото количество снаряжение може да е било разпределено в няколко отделни склада (помещения), като шлемовете са били разпределени така, че на всяка ризница естрюгин да се падат по два шлема, а останалите 540 шлема са били складирани заедно с 455-те хумши ризници в отделен склад.
Неясно остава обаче, дали наистина става дума за складирано снаряжение на загинали воини, или просто имаме опис на имущество, поверено за отговорно пазене на споменатите в надписа длъжностни лица. Все пак, надписи като "Cετητ βαγαηνου εχουσια λορικια ομου πγ, κασιδια ομου ο" ("Сетит багаинът има в притежание всичко 83 ризници и всичко 70 шлема"), ме карат да мисля, че в Преславския надпис също може би не става дума за защитното снаряжение на загинали в битка воини.
Виждам обаче, че съществуването на подобни инвентарни списъци продължава да предизвиква недоумение и мнозина продължават да смятат всичко това за лишено от логика и смисъл. В тази връзка ми се иска да отбележа, че прабългарите, пък и не само те, са се отнасяли твърде отговорно към въоръжението си и към бойните си коне, като дори се е предвиждало смъртно наказание за лошо подготвено оръжие или за яздене на боен кон в мирно време, докато в наши дни за подобно нещо се предвижда само арест или затвор. Разбира се, онези, които никога не са чували рапорти от рода на "Под охрана и отбрана се намират еди колко си склада за боеприпаси, еди колко си вещеви склада, вишка, водонапорна кула, бойно знаме, секретна секция, оръжейна стая с еди колко си автомата в нея и др. под.", или никога не са виждали окачен на стената в караулното помещение опис на имуществото, в т. ч. "легла 8 бр., столове 10 бр., кофпомпа 1 бр., метла 1 бр., лопатка 1 бр. и т. н.", по който опис всеки ден се приема и издава помещението, трудно могат да видят смисъл в съществуването на подобни надписи. Неразбираемо за мен е също така, защо целенасочено се търси липсата на логика и смисъл само и единствено в този надпис, а за логиката и смисъла на останалите инвентарни надписи не се обелва и думичка.

²². Имам също така някои бележки и във връзка с датирането на надписа. За мен остава неясно защо описаното имущество е на загинали точно в две битки воини, а не например, в три, както и защо едната от тези две битки "безспорно е битката, завършила толкова злополучно за Никифоровата кратуна". Предполагам, че присъствието в надписа на буквата Β е причина да се направи извод, че битките са били две, щом като първата от тях "безспорно" е тази, от 811 г. При това положение е очевидно, че втората битка трябва да се е състояла по времето на Омуртаг или по времето на някой от неговите наследници. Как обаче подобен интервал, от минимум девет години, между 811 и 820+ г., се вписва в контекста на надписа, за мен е необяснимо.
Освен това, Преслав е аул, издигнат към 822 г., което означава, че снаряжението на загиналите в прочутата битка от лятото на 811 г. едва ли би могло да се съхранява там преди царуването на Омуртаг. Не виждам логика и в това, Омуртаг да е преместил въпросното снаряжение след като е построил аула на Тича, а после да е добавил снаряжението от още една битка и да е изчукал въпросния надпис. Разбира се, в текста може изобщо да не става дума за Преслав, а грамадната колона може да е била довлечена там незнайно кога, откъде, защо и от кого. Но дори и да е така, това не прави тезата на проф. Добрев по-малко спорна, защото поради чисто практически съображения следва да предполагаме, че това имущество все пак трябва да е било предназначено за ползване в случай на военна необходимост, поради което е било съхранявано във военни складове, а не в музей, в който прабългарите са натрупвали и описвали защитното снаряжение на поколения загинали воини.

²²². Мнението, че суф. -ши "няма как да не е собствено прабългарско развитие на общтюрк. -чи", също не го намирам за безспорно, защото имаме титлата ичиргу, преминала в стбълг. със запазено нач. ич-, за разлика от рус. штаны < išton < ičton (VED), а също имаме запазен в стбълг. език суф. -чии. Затова съм съгласен, че по-скоро "като цяло и тук няма да се мине без специално-индивидуално етимологично проучване.", или пък в конкретния случай просто нямаме налице суфикс.

²V. Гръцкото буквосъч. σχ в τωυλσχη едва ли е транскрибирано като ш с цел сближаване с тюрк. суфикс -чи, защото Венедиков и Бешевлиев не споменават и думичка за наличието на суфикси в тези думи. Мудрак пък направо безцеремонно си го транслитерира като -чи, но и той не го тълкува като суфикс. Дени споменава думата τωυλσχη като tulži, но малко по-нататък пише "Le rapprochement entre ΤΟΥΛΣΧ&Η et le bulgare tulcha est intéressant.".

а пак със същото монг. tolga, видоизменено и преобразувано в процеса на заемането си в прабългарския език не толкова като *тулга (М. Москов), а по-скоро като *тулка, т.е. с беззвучната веларна съгл. к, която в условията на безспорно вече настъпилото или поне настъпващото и разширяващо се по време на съставянето на Надписа, славяно-тюркско двуезичие, под влияние на първата палатализация се променя очевидно в палаталния зв. ч, а след това и в много близкия до него зв. ш, по силата на което се стига както до сравнително запазената диалектна форма на думата, обл. туча, така също и до гръкографичната форма τωυλσχη, съдържаща и отразяваща фонетически по-скоро българографичното *тулши

Точно преди да достигна и прочета цитираните по-горе думи, аз направих абсолютно същия извод, т. е., че ако тулши означава "шлем", то изх. форма трябва да е не *тулга / *толга, а *тулка / *толка, откъдето след палатализация *тулка > *тулчи ~ тулши, с тази разлика, че не ми беше минало през ума, че Тулча може да е форма на същата дума, запазена успоредно с тулши.

V. Що се отнася до Вихтун, от гл. т. на контекста в изречението "Сии же кънензь измени родъ Доуловъ, рекше Вихтоунъ. (Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун.)", за мен като че ли най-приемлив е преводът, който правят Прицак и Хаусиг, според които -тоун е общоалт. дума дун ~ тун "народ, род" (вероятна ранна китайска заемка), а вих- е всъщност неправилно транскрибирано от гръцки бих-. Думата βεχ, πεχ "княз, принц" се среща и у хазарите. Срв. с прабълг. биг от сложносъставната титла кана сю биг-и. Така полученото Вихтун "княжески род" се вписва чудесно в текста "Този княз измени рода Дулов, сиреч Княжеския род.". (Вж. Москов 1988, 36-37; Прицак, Ibidem, Haussig, Die protobulgarische Fürstenliste, 15-17, 21; Б. Симеонов 2008, 130-131); Според мен, тук е налице и една закономерност, характерна за прабългарския език: k > x пред t, т. е. имаме *Bigtun ~ *Biktun > *Bixtun > Вихтун. Същото нещо може би имаме в *belikti > *belxti > бехти и в *sikirtim > *шъктъм > *шъхтъм > шехтем, а може би и в стбълг. дума дохъторъ "възглавница", за която Москов посочва прабълг. изх. форма д'огдор със съответствия в чув. ш'ъдар и в монг. джогдар. (вж. Москов 1988, 92, 97-98). Дали подобно на коментираната по-горе дума *тулга > *тулка "шлем", тук нямаме *д'огдор > *д'октор, откъдето > дохътор (с преход k > x пред t)? Преход k > x обаче се наблюдава и в някои други случаи, като напр. *tyvuk > тох "кокошка"; tonguz > doxŏs > дохс "свиня". Срв. мли Докс. Малко странно е обаче присъствието на х в етх "куче".
Превеждането пък на Вихтун (Бихтун) като синоним на родовото име Дуло или като "Вихрогон" и тем подобни, не се вписва толкова добре в контекста.
В подкрепа на превода, даден от Прицак и Хаусиг, според мен, говори и съдържащото се по-нататък в Именника изречение по повод управлението на Телец, който бил от рода Оугаинъ, за разлика от предшественика си Винехъ от рода Оукиль: "И сии иного радъ (И този заради друг)". Това изречение от своя страна, заедно с коментираното по-горе "Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун.", както и текстът "И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.", мисля, че говорят в полза на тезата за съставянето на Именника като еднократен акт, защото те като че ли изразяват гледната точка на един съставител.
Ако пък Вихтун е сгрешена форма на Бихтун, това доказва, че Именникът, поне в тази си част, е бил съставен въз основа на гръцки оригинал. Съставителят вероятно не е разбирал значението на тази дума и затова я е транскрибирал грешно на старобълг. език. Любопитно е, че само на две места е използвана буквата б - в мли Безмер и Сабин, докато в Авитохол, Тервел, Севар, Винех, Вокил, дван, верени, вечем, твирем е употребено в. Стана ми ясно също така, че с гръцки букви е било възможно да се предават звуци като б, ц, ч и ш, което означава, че познаването на календарната терминология от съставителя може да не е единствената причина за присъствието на тези звуци в славянския текст. Разбира се, грешки тук и там не са изключени, а такива има не само в Именника, но и в прабългарските надписи върху камък. А може би най-важното следствие от този превод на Вихтун е, че Именникът съдържа не само прабългарски календарни термини и имена, но и още една дума със забравено значение.

V². В естрогин / естрюгин и в хлубрин имаме невъзможно струпване на съгласни, поради което, по мое мнение, ако надписът е на тюркски език, тези думи трябва да са за заемки и може би е правилно да продължат диренията в тази посока. Не знам дали изобщо е допустимо да се мисли за толкова силно славянско влияние върху прабългарския език, че да имаме ликвидна метатеза още на прабългарска почва.

V²². По презумпция се приема, че всички инвентарни надписи съдържат само титли, но не и лични имена. Безспорно, в някои от текстовете наистина няма имена, а само титли, като напр. багатур багаин, ичиргу багаин, но има и няколко странни, несрещани другаде, двусъставни титли, като напр. зи[тк]омир, бири багаин, сетит багаин, където е допустимо да се мисли, че по изключение, може да се съдържат мли Зи[тк]о, Бири и Сетит. Туртуна пиле също не се среща другаде, а зиткой е възможно да фигурира във възстановената от Бешевлиев титла зи[тк]омир. В полза на становището, че зиткой и туртуна може да са лични имена, бих отбелязал, че повечето прабългарски титли са двусъставни, по-малко са едносъставни, а засвидетелстваните трисъставни титли са само багатур боила колобър, кана боила колобър и разбира се, кана сю биги, както и разискваните тук зитко ичиргу боила и туртуна пиле жупан. Любопитна подробност е, че всяка от първите две титли съдържа съставката боила колобър. Засега обаче се затруднявам да формулирам ясно становище по въпроса за зиткой и туртуна.

[napoletano]

С една дума - нямам думи: ...славянска палатализация в неславянски език... Дори в румънски няма ликвидна метатеза... Не знам, но съм наясно поне с факта, че 1 палатализация не се състои пред задни гласни, а само пред предни (*и, *е,*ен, *ь, *ят). Как тулка ще стане на тулча??? или тулчи е обикновеното славянско множествено число???

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Благодаря за унищожителната критика!
Разбирам защо говориш за първа палатализация (к > ч), а не за втора или трета (к > ц), но за мен остава неясно защо определяш палатализацията в един неславянски език, какъвто трябва да е прабългарският, като "славянска". Както навярно много добре знаем, палатализацията не е запазена марка на славянските езици, а зв. k явно проявява склонност към такава промяна и в други езици. Така напр., в почти всички латински диалекти k се палатализира както пред предно, така и пред задно e и i, а по-специално в италиански и румънски k преминава в č, т. е. в тези езици повсеместно ke / ki става съотв. če / či.
Разбира се, съществуването на подобно явление и в прабългарския език засега не може да е нищо повече от хипотеза, а за да се докаже или отхвърли тя, или, за да се установи в кои точно случаи може да имаме *k > *č, необходимо е да се потърсят още данни. Не съм сигурен и защо *тулка се явява като *тулки > *тулчи с крайно -и, вместо -а, но ми хрумва една идея, или по-точно се сещам за обяснението, което Бешевлиев дава за съществуването на формата κανε на титлата κανα, където е възможно -ε да представлява посес. суфикс, възникнал под гръцко влияние. Срв. βουλε покрай βουληα и βοιλα. Разбира се, за теб сигурно βουλε е невъзможно да има нещо общо с βοιλα и особено с βουληα, заради нарушаването на някой член или алинея от прабългаро-чувашките фонетични закони, а промяната α > ε, а може би ε > α, или пък α ~ ε в края на думата действително може да означава и нещо друго, но въпросът е какво? А каквото и да означава, наличието на -ε вм. -α си е безспорен факт. Естествено, засега няма достатъчно данни, доказващи съществуването и на закономерност -α > -ι, ако не броим характерното за тюркските езици e ~ i. Сещам се обаче в тази връзка за етимологията на думата "чаша от срперс. кьасе", която проф. Добрев спомена малко по-назад в темата, но без да даде подробности. Би било добре, ако някой даде повече инфо за етимологията на тази дума и по-специално, за появата в бълг. форма на начално ч-, вм. к-, както и на -ш- вм. -с-.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Като стана дума за “славянска палатализация”, хрумна ми едно малко по-подходящо обяснение, взето от първата палатализация, а именно, x > š, което се наблюдава напр. в *duxě > duše,*helmaz > *šеlmъ и т. н. Както знаем, редуването на г и к е характерно за тюркските езици, а склонността на прабълг. к да преминава в х е добре засвидетелствано. Оттам *тулга > *тулка > *тулха > *тулхи > тулши. Поне до формата *тулха мисля, че нещата изглеждат перфектни. Трябва обаче по-добре да се обоснове евентуалната палатализация *х > ш на прабългарска почва, както и значението на кр. –и в тулши < *тулха. Ако пък допуснем, че тези процеси са се осъществили не на прабълг., а на юж. слав. почва, под действието на втората палатализация може би трябва да очакваме *х > s, а не *х > š?

Прегледах отново тезисния план-конспект на проф. Добрев и пак се замислих над думите “При това толкова силно присъствие на Славянското в Надписа”, което пък ме подсеща за Ж. Дени, който навремето разсъждава „Човек се пита дори за момент, дали не се касае за някакъв неизвестен език, изпъстрен с тюркски технически изрази.”. Кой ли може да е този неизвестен език?
Това впрочем ми е минавало вече през ума, но все пак, има доста неща, които ме възпират да предположа, че може да става дума за надпис на славянски език. Ако в хумши, тулши и алхаси имаме слав. суф. -и за мн. ч., какво трябва да значи тогава кюпе? Купчини?!? Ако да, то тогава хумши, естрюгин и алхаси трябва да са не същ. имена мн. ч., а прилагателни. Но тогава какво трябва да означават купеси и алхаси? А къде е суф. на естрюгин?
Също така съм склонен да се съглася с проф. Добрев, че Зитко-й и Туртун-а (срв. и с Гостун) може да са мли, а не титли, но пък такова смесване на стбълг. и прабълг. зват. п. ми се вижда странно. Ако това са имена обаче, трудно ми е да приема, че те са последвани от слав. съюз η "и", или пък от прабълг. πηλε "заедно; и", защото словосъч. от рода на "Зитко и ичиргу буля" и "Туртун заедно с жупана" ми звучат странно на фона на останалите прабългарски надписи. Споменаването на лични имена без титли и рангове, редом с титли, чиито притежатели не се уточняват, ми се вижда странно. Затова мисля, че ако Зитко и Туртуна са лични имена, то следващите ги буквосъч. трябва да са суфикси и техните титли, а не съюзи. При това положение обаче, що за титла трябва да е πηλε, ако не крайно изопачена форма на βουλε, фигуриращо малко по-назад в текста (вж. и срв. Ж. Дени). Въпреки, че в същия надпис се срещат едновременно εστρωγην покрай εστρυγην, все пак толкова голяма разлика в изписването на една дума, и то в един и същи надпис, ми се струва необичайна.

[tonev]

ммм... аз откога казвам именно това - славянски език изпъстрен с чужди /тюркски, гръцки, арабски /през гръцки/ термини... алхаси - халчести, естрогини - последователни /тука сегашната дума е строги/... пиле - би могло да е със значение младши, по малък, под- , нещо като подофицер, младши лейтинант...
съответната кострукция би била - Торуна и помощник жупана , а при важни всеизвестни имена и в съвременния български не се определя титлата - примерно "Б.Б. и заместник кмета по транспорта ... " все пак преславския надпис е късен надпис...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

естрогини - последователни /тука сегашната дума е строги/... пиле - би могло да е със значение младши, по малък, под- , нещо като подофицер, младши лейтинант...
съответната кострукция би била - Торуна и помощник жупана , а при важни всеизвестни имена и в съвременния български не се определя титлата - примерно "Б.Б. и заместник кмета по транспорта ... "

Ако естрогин означава "строг", как тогава следва да се преведе словосъчетанието естрогин кюпе?
Ако пък пиле означава "младши", къде е съюзът "и" който трябва да свърже Б. Б. Б. със "заместник кмета по транспорта" в словосъчетанието Туртуна пиле жопан? Така както е написано, го тълкувам или като трисъставна титла, или го превеждам като "Туртун, пиле жопанът", или според мен, по-неубедително, като "Туртун и жопанът", където пиле се явява като съюза "и" от тюрк. "заедно".
Ако пък текстът не е прабългарски, а славянски, макар и да е пълен с чужди термини, мисля че това трябва да се установи още от пръв поглед, а не след почти век лутане и главоблъскане. Старобългарският (старославянският) език поне е добре изучен и е познат.

P. S. От агенция "Междинна станция" съобщиха, че земетресението в София тези дни било предизвикано от Б. Б. Б., който си изпуснал ключовете, след което Б. Б. Б. собственоръчно спрял земния трус.

[Хана]

Няма как да е славянски звателен падеж. 1). Заемането на граматични явления протича много по-бавно от заемането на думи; 2). звателен падеж си има във всички диалекти на старославянските езици, не само в старобългарския, а освен това е запазен и в някои съвременни славянски езици като чешки, сръбски и т.н.; 3). формите за звателен падеж на основите м.р. на съгласна нямат окончания - ОЙ, впрочем никои основи нямат такова окончание; 4). и последното: смешно, какво търси звателен падеж в ТОЗИ превод? Кой кого зове в инвентарен списък? Пък ако е звателен падеж, значи не е инвентарен списък, а нещо от рода: "Зитко (зват. форма на Зитек), ичиргу боиле (зв. форма на боил), на кого ме остави с тез 442 овце с 540 малки; с 427 кокошки с 842 малки, с 20 кози с 40 ярета и един бик и един бизон!"

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

прабългарското тутом - втори и връзката с татъ - кражба

"Зитко (зват. форма на Зитек), ичиргу боиле (зв. форма на боил), на кого ме остави с тез 442 овце с 540 малки; с 427 кокошки с 842 малки, с 20 кози с 40 ярета и един бик и един бизон!"

Като сме го ударили на майтап (дано само не ни стане навик), привеждам по-долу още един етимологичен напън на д-р Ж. Войников от БГ Наука. Голям майтап, при това, изречен напълно сериозно:

ту, тут/тутом със сигурност е означавало две, втори, в езика на прабългарите!
татъ – крадец, татба – кражба. В староруски и руски тать, татище, сърбохърватски тат, словенски tat - крадец. Деркенс свързва татъ, с тайна, таен, т.е.скрит, от протославянското tajiti – крия. /D-SIL/ Според Фасмер има родство с келтското tāid – крадец. Аналогично в староирландски tāti, taāid, ирландски tiop – крадец, tath – извънбрачна връзка, изневяра, английски thief, немски dieb – крадец, в протоанатолийски *tāi¸u, хетски taizi, лидийски teju, tegoun, древногръцки (йонийски) τητω, (дорийски) τατω – отнемам, крада. /EID/ Също в санскритсики tāyuā, tāyús, протоиндоирански tahiu, авестийски tiiu, tāyu, согдийски t`y (tāī), кховарски tāh - крада, санскрит dobn, авестийски dab, партянски d`b (dāb), пехлеви dāwal - лъжа, вахански dowoid, белуджи dwzzi, dwzzэg, хинди-урду dhūknā, осетински dawun, dawd – крада, кражба, осетниски иронски davæg, дигорски davoj, ягнобски duzd, кюрдски diz, пехлеви dōzd, персийски dyz, шугнански dozd, гилянски duzd, язгулемски dusdi, сариколски dêzd,искашимски duzd – крадец. /L-IAIL/,/VS-ETD/,/IED/ В основата на всички тези понятия стои индоиранското *dwaya – двоен, двойствен, във вторичен план – неискрен, измамен. В древноирански dvityaka, съвр.персийски dota – двоен. /ВА-С-1,стр.352/ Аналогично в осетиски dыkag/dukkag – двоен. Според В.Милер, имаме преход от изходната „аланска” форма *dūk/dūg – две, двоен. /ВМ-ОЭ-²-²²²,стр.345/ В талишки duu, средноперсийски tuw, осетински dyuua – две, dыkkаg – втори, в дардски zi, калашки du, кховарски ju, нуристански dui, хинду-урду do, пущунски dwa – две, пущунски duwwom - втори. В тох./б/ wate – втори, чифт, двойка, в тох./а,б/ wu - две. /DA-DT-b/ П.Добрев посочва прабългарското тут, тутом – две, втори, известно от „Именика на българските канове” като го свързва с памирското δuw, δuwtan – две, втори. /ПД-ЦБД стр.93/ Предвид семантиката на татъ, производна на двоен, двойствен, може да предположим че е в тясна връзка с прабългарското тут/тутом – две, втори, двоен, в вероятно развитие *тув-тувт-тут(ом). Виж дигорското duguzen – кражба, лъжа, иронското dыdzesgom – двуличен, dыdag/dudag - двоен. Окончанието –ом, пряко кореспондира с осетинското -æm, др.персийското -āmа, ср.персийското -ūm – суфикса за образуване на числителните бройни.

И крайно интересен коментар на Аврелий Хърс:

"Колкото до "аргументите" на лицата "протобългарин" и "raylight", те са повече от смехотворни. Очаквам в книгата на ДОКТОРА да пише нещо за "надървяне", където да е цитиран raylight, че надървянето е "твърдо", щот българският език бил "твърд"?! Глупости. Който иска да продължава - аз се отказвам.

Самото начало на темата е показателно - някакъв човек търси някаква връзка между прабългарското "тутом" - втори, и думата за "кражба" в пакистански и патагонски. Какво ли доказва така? Че крадецът е двуличник?! Върховно! Гениално!

Препоръчвам на "протобългарин", по същия начин, да потърси и намери връзката между числителните бройни "първи" (бълг.) "первый" (рус.), first (англ.) от една страна и глаголите "пърдя", (бълг.), "пернуть" (рус.), и "fart" (англ.). С извинение, но говоря съвсем сериозно........ Връзката се проследява в няколко езика. В английски език виждаме "първи" - "first" и пърдя /пръдня/ - fart (англ.).
Сами виждате, че почти всички гласни и съгласни в корена на думите в български, руски и английски съвпадат.
С което връзката между семантичните групи "първи" и "пърдя" в индоевропейските езици може да се смята за доказана!

Очевидно, че да попръцкват са си позволявали само по-първите хора. Доказателство за това е и издаденият от император Клавдий нарочен указ, който е позволявал, също така, и на обикновените римляни да "изпускат въздух" на публични места, без да се притесняват!
Ето с идиотии от този род ни занимават тук от известно време няколко "доктори", "протобългари" и "недоктори".

(БГ Наука форум) Направо кърти кочината!

Отделен въпрос е, че тутом трябва да означава не "втори", а "четвърти", защото говорим за прабългарски, а не за английски език, въпреки широко разпространеното напоследък схващане, че английският език е всъщност прабългарски. Пък и в английския си има специална латинска дума за "втори", която няма връзка с числ. two. Впрочем, така стоят нещата и в славянските езици, но това е една друга тема.

[Гост]

Яяя!!! И от коя година е въпросното шежире?

Без да съм напълно сигурен, допускам, че въпросът е отправен към мене.

Преди обаче да ви отговоря по-конкретно, бих ви помолил да ми кажете откога датира Илиадата
и дали нейният по-особен вид и характер сред всички исторически извори
е достатъчно основание за изразяване на съмнение в провеждането и на Троянската Война?

[Turanaga_San]

Съжалявам че отново връщам клубарите към изтърканата тема за титлата на Прабългарските владетели но бях провокиран от един от последните коментари на ИЦА, с който той ми напомни за нещо любопитно, на което бях попаднал случайно преди известно време, и реших, че ще е интересно да го споделя с вас.

Kanasubigi Прабългарски . ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, ho ek Theou archon Гръцки
Kana - su - bigi
Kana - su - big –I (possessive)….. аналогично на zoapan kupe-SI ? ризница на жупана (Наполитано/ИЦА)
Aрхонт – войска - bag/beg –I …..аналогично на късно турското су-баши (главатар, предводител на войската) или в превод архонт (господар, владетел) архонт на войската

До тук всичко чудесно НО, ... но в гръцкия текст се говори за архонт от Бога и няма никакво споменаване на войска. В титлите на Тюркските владетели също не се говори за войска а се споменава изрично Тангра, който странно защо липсва в Българската титулатура. Освен това вместо напълно излишното смислово дублиране на архонт/ предводител/ владетел чрез кана и бег, в така направения превод липсва НАЙ-ВАЖНОТО ....а именно споменаването на Бог, чието присъствие в паралелния Гръцки текст както и в синхронните титли на Тюркските хагани е очевидно и абослютно задължително в предвид традицията да се подчертава божествения произход на властта.

Голяма част от тези вътрешни противоречия в превода намират много лесно обяснение ако си изясним произхода на Тюркската титла бег ( bag, beg, bay,bey). Както е добре известно много от титлите получили популярност в Първия Тюркски Хаганат (каган, кан, тегин, боила, таркан, багатур...) представляват ранни заемки от Китайски или съседните Ирански езици. Титлата бег не прави никакво изключение в това отношение и се явява ранна Согдийска заемка. Титлите beg/bag/bay бег, бей се използват в Тюркските езици паралелно с тяхната употреба в синхронните им Согдийски и Средно Персийски – baga, bag, baya, bay. Иранската титла бага е имала смисъл както на Бог така и на земен владетел, аналогично на употребата на Лорд в Английски и Господ/Господар/Господин в славянските езици. Във всички тези случаи се касае за опит да се подчертае Божествения прооизход на Царската власт и “харизматичността” на владетеля/ владетелския род.

…. обърнете внимание как е Бог на Согдийски и как Согдийците образуват генитив/родителен падеж .. на Бога Задачи за упражнение.....Що е то Бъг, що е то Бъгистан, Бъгпъши, Багпур и има ли то почва у нас?


βəγ- <βγ> “god”

βγ, plur. βγyšt, βγ’n βəγ, βəγīšt, βəγān: lord, sir

βγpšy βǝγpǝšē: son of gods

βγ’nyk βǝγānīk: of the gods, divine

βγn βǝγǝn neut.: temple 5 в смисъл (храм, посветен) на Бога

βγyyst’n βəγistān: place of gods тоест БЪГ – Бог а БЪГ-И ....генитив – на Бога

Граматични особености които имат отношение към въпроса:
The plural ending -īšt is found in βəγīšt <βγyšt>, the plural of βəγ,. There are a few instances of the old gen.-dat. plural in -ān, e.g., βəγān <βγ’n> “of gods.”

une məzēx əxšēwənī (gen.-dat.) Zərwā-βəγī pērnəmsār “before the great god Zərwā”


ИЦА: а вих- е всъщност неправилно транскрибирано от гръцки бих-. Думата βεχ, πεχ "княз, принц" се среща и у хазарите. Срв. с прабълг. биг от сложносъставната титла кана сю биг-и. Така полученото Вихтун "княжески род"

интересно ИЦА какво ще казеш за това тук : There are a few superlative forms in -təm and -təmčīk <-tmcyk> ...... βəγān βəxtəm <βγ’n βxtm> “most divine of deities” (the Buddha). Май ще се окажеш по една нелепа случайност абсолютно прав за връзката между вихтун и биги, само че не е просто княжеския род защото княжески родове изглежда е имало доста а НАЙ-княжеския и божествен, ...всъщност какви са истинските измерения на това твое откритие ще кажа някой друг път, ...... засега само тръпна в очакване на поредния фонетичен модел, .....имайки предвид че в прабългарски (Н) в края на Тюркските числителни закономерно, хе хе хе, преминава в (М), Тюркската дума бихтун дава също толкова закономерно вихтум .... и ето ти Прабългаризъм на Согдийска почва, евала аркадашлар! Остава само да намерим още няколко случайни думи за да докажем модела, но това са дребни детайли.


И сега да се върнем на темата.

Докато в Согдийски и Персийски титлата Бага се използва предимно в комбинация с Митра, Зурван и други, тоест най-често в смисъл на Бог, то в Тюркските езици поради култа към Тангра нейната употреба е сведена само до господар/земен владетел и то от сравнително нисък ранг. На практика беговете в Тюркските Хаганати са само областни управители и единствено в Хазарския Хаганат бегът се явява де факто упрвляващия вице-крал или кавхан, но дори и в този случай той има само изпълнителна власт докато хаганът си остава носителя на Божествения произход и харизмата. Това съвсем ясно показва че думата Бага/Бег запазва своя първоначален “Божествен смисъл” единствено сред Иранските народи и езици, докато в Тюркските тя девалвира, най-вероятно поради големите религиозни различия между Иранските и Тюркските народи и в тази си роля при Тюрките тя е заменена от култа към Тангра.

Всичко това говори че опитите да се търси превод на прабългарското БИГИ на Тюркска основа вместо да се посочи очевадната връзка със Согдийското Бага/Бог и като същевременно умишлено се пренебрегва Теос в Гръцкия текст са абсолютно безпочвени. Биги в титлата на Българските владетели може да означава само и единствено Бог / на Бога и не може да се превежда чрез Тюркската титла бег, която макар да има идентичен произход притежава съвсем друг смисъл и употербата и в титлата на владетеля е абсолютно неуместна. И това е в сила без значение дали прабългарския език се приема за Тюркски или Ирански по-произход, по простата причина че изходният езиков материал в прабългарската титла присъства и в Тюркските и в Иранските езици и кой от двата езика го е донесъл на Балканите няма особено голямо значение. Ако езикът е бил Ирански то Биги може да се преведе само и единствено като Бог, а ако езикът е бил Тюркски биги със сигурност щеше да бъде заменено с Тангра защото в Тюркските езици тази дума няма смисъл на Бог. Остава единсвено възможността езикът да е бил Тюркски но в него просто да е била заета една Иранска по произход титла, нещо което е твърде често срещано явление за епохата.

Искам да уточня че като казвам Иранска по произход титла аз имам предвид титла възникнала в Иранска езикова среда, защото само една такава езикова среда може да обясни употребата на Бага в титлата на Българските владетели. Разбира се, това означава че цялостният превод на титлата трябва да се търси на осоновата на Иранските а не на Тюркските езици. И тук възниква интересният въпрос - защо Бешевлиев се опитва да прави цялостен превод на титлата на основата на Тюркските езици и САМО на тази основа? И защо се стига до парадоксалната ситуация да се правят комични аналогии с Турското су-баши и да се вкарва абсурдната за титла на владетел дума су-войска? Нима Бешевлиев не е бил запознат с произхода на Тюрскската титла бег/бей и не е можел да събере две и две като преведе БИГИ не като някакъв измислен бей или онбашия а точно като ho ek Theou / от Бога? Според мен тук изобщо не се касае за случайна грешка. Просто не виждам как може да се получи такава грешка при положение че същия този учен сам е “доказал” Иранския произход на имената на едва ли не всички ранни Български владетели, и освен това сам пише че използването на кана вместо кан/хан трудно може да бъде обяснено на основата на Тюркските езици. Тоест, имал е абсолютно всички причини да търси алтернативни преводи а и познанията да го направи. И въпреки това не го е напрвил!. Не е проверил има ли алтернативен Ирански превод на титлата и доколко този превод е възможен. Защо се стига до тук?


Нека сега навлезем смело в безкрайните степи на Прабългарското езикоНЕзнание. Поради естеството на новата езикова материя нека за момент да си представим (моля специалистите Тюрколози да ми простят еретичната мисъл защото както се казва аз не зная какво върша), та да си представим, че в титлата на Българските владетели няма никаква войска а има просто едно су/сю, което може да значи войска, но може да означава и много други работи, които както и Бага/Биги нямат нищо общо с Тюркските езици.

За момент можем да си представим че дивите Тюрко-Българи вместо Бег на Войската или Бич Божи са искали да кажат че техния Хан е бил Син на Бога. Тъй като са пропуснали да споменат за Бир Тенгри мен започва да ме гложди и още по-еретичната мисъл, че те изобщо не са знаели как да кажат Син на Бога на Тюркски И вече като връх на еретизма, и първа крачка към кладата, аз си позволявам да помисля че сред тях е имало и такива луди глави които в своето невежество са решили да напишат Син на Бога на един съвършено чужд и непознат за тях Ирански език.


Разбира се, за нас ще си остане завинаги пълна загадка как точно Прабългарите са произнасяли това Божи в титлата на своя владетел .... БИГИ, БАГИ, БОГИ, БЪГИ, БЪГЪ. .

Но да продължим нашето пътуване из дебрите на езокоНЕзнанието. За голямо наше съжаление, Согдийският им нещо не е бил перфектен, защото макар че уцелили правилно падежа нашите древни пишман лингвисти пообъркали малко словореда и не знаели как правилно да напишат син на Согдийски. Затова те отворили речниците на Индо-Европейските езици и продължили с ровенето.



son
O.E. sunu "son," from P.Gmc. *sunuz (cf. O.S., O.Fris. sunu, O.N. sonr, Dan. søn, Swed. son, M.Du. sone, Du. zoon, O.H.G. sunu, Ger. Sohn, Goth. sunus "son"), from PIE *sunu-/*sunyu- (cf. Skt. sunus, Gk. huios, Avestan hunush, Armenian ustr, Lith. sunus, O.C.S. synu, Rus., Pol. syn "son"), from root *su- "to give birth" (cf. Skt. sauti "gives birth," O.Ir. suth "birth, offspring"). Sonny as a familiar form of address to one younger or inferior is from 1870. Son of _____ as the title of a sequel to a book or movie is recorded from 1929.


Но и това не свършили правилно защото докато повечето нормални Индо-Европейски езици пазят Н в края на син, сон, суну нашите другари се забили из Средно-азиатските пущинаци  където от н-то нищо не останало. Останало само су

Средно Персийски Син – Pur, pusar

Согдийски Син – zate, pys

Пащо (Средна Азия) Син - zoe

Талишки (Кавказ) Boy, son – zoa, zua, zôa , zue, zu'a, zoa, zâ

Тохарски (Средна Азия) se, soyä - a son (IE *sú- - to be born)

И сега нека да сумираме -откъде тръгнахме и къде стигнахме.

Kana - su - big –I

Хан Бег на Войската
Или
Кана Син Божи

ho ek Theou archon