Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Езикът на прабългарите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    napoletano написа Виж мнение
    някои има ли копие от оригинала на статията
    В това, което имам, не пише много повече.

    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

    Comment


      Интересувах се от библиографията на статията. Много благодаря за файла. Иначе сред думите несъмнено има и няколко татарски.

      За етнонима балкар е обяснено в студията на проф. Добрев.

      Comment


        napoletano написа Виж мнение
        Не мога да разбера по какъв критерий се делят езиците на "стари" и "нови".
        Извинете, че се намесвам и не искам да обиждам никого, но този маниер на мислене и изразяване ми е до болка познат от псевдолингвистичните писания на Счетоводителя и неговите епигоно-адепти.

        Презумпцията на този въпрос е, че началната точка на глотогенезата при иранските езици е по-назад във Времето от съответната точка при тюркските езици и следователно, но по необходимост според задалия въпроса, иранските езици силно влияят и променят формата, характера и насоката на развитие на тюркските езици.

        Всъщност тези две групи езици възникват и се развиват напълно самостоятелно и независимо една от друга, и ако все пак на определен етап и на конкретно място между тях се реализира някакъв контакт, то той е на нивото на отделно-конкретни диалекти или езици във всяка една от групите, а не на двете групи едновременно и равноместно като цяло (1).

        И при това между точно тези езици или диалекти контактът води и осигурява преминаването от единия към другия единствено на лексикални единици, броят на които обаче е крайно недостатъчен, за да се промени видът и характерът дори на речниковия състав на съответния език или диалект(2), да не говорим изобщо за общия лексикален състав на всяка една от двете групи поотделно, при които този състав и след контакта продължава да си бъде направо цялостно-ненакърним.

        Още в дипломната си работа предложих вместо или наред с "Езикови Контакти" или "Теория на Езиковите Контакти" да се използва и "Контактолингвистика", най-малката полза от което е възможността за образуване на прилагателни и наречия, затова:
        От контактолингвистична гледна точка езикът е не само, но аз казвам, не толкова лексика, колкото фонетика, морфология и синтаксис, които са много трудно проницаеми и само при особено силни външни въздействия, така че подобни упражнения на лексикално ниво не водят до никъде.

        Именно поради всичко това въпросът тук е изключително некоректен,
        видно още и от това, че вие, простете, не го разбрахте
        и тръгнахте в отговора си в съвсем друга посока.
        Last edited by ; 30-10-2008, 10:22.

        Comment


          Тези думи са по-скоро славянски форми:
          -кошель (кошел¸к), доколкото слав. кош е изконно ИЕ дума.
          -суета
          -дрофа
          -халупа - субстратен произход като гр. καλύβη "колиба"?

          Следните думи са по скоро татарски или други къпчакски заемки в руския:
          сырт, серьга, севрюга - няма палатализация на /s/ в /ш/
          бурдюк
          башмак: /ш/ вместо /л/
          чуваш - нали татарите им дават това име?
          очаг - липсва началното /в-/

          хомут (*xomontъ) - като че ли единственото логично обяснение за тази безнадеждно сложна фонетика: кръстоска между тюркската (*xomot) и германската (*hamen)

          ? холоп - тук има много неяснотия, породена донякъде от теорията на Ст. Младенов за форманта -p- в ИЕ езици.

          колчан е заето от тат. калчан, което пък на свой ред от волжкобългарския (*кал вместо *кеш).

          Comment


            Допълних списъка с волгобългарски думи и пускам ъпдейтваната версия.

            V². ВОЛГОБЪЛГАРСКИ ИЛИ СТАРОЧУВАШКИ ДУМИ, ВМЪКНАТИ В СЪСТАВЕНИ НА АРАБСКИ ЕЗИК НАДГРОБНИ НАДПИСИ
            Във Волжка България има два вида надгробни надписи от Х²²² – Х²V век. Едните са написани на тюркски z-език, а другите на r-език, считан за старочувашки. Тъй като в арабската азбука няма букви за изразяване на глухи съгласни, като чув. п, с и х, съставителите на тези надписи са използвали други арабски букви, а точното произношение на думите в редица случаи не е напълно сигурно. За нас голям интерес представляват думите от r-езичните волгобългарски надписи, изброени по-долу, и най-вече числителните имена, както и техните окончания, които имат съответствия не само в съвременния чувашки език, но и в числителните от прабългарския календар. За разлика от прабългарските календарни термини обаче, за които макар и да е малко вероятно, е възможно заимстване от тюркски r-език, в надгробията от Волжка България безспорно става дума за собствени стчув. числителни бройни и числителни редни. Надгробните паметници на двата езика териториално не са отделени едни от други, а са смесени, като има случаи, в които надгробието на бащата е на z-език, а на сина – на r-език. В z-езични надписи се срещат названията “аль-Булгари” и “ас-Сувари”.
            Понякога, в едни и същи надписи са вмъкнати думи от двата езика. Така например, в чистополското гробище е намерен изготвен през 1311 г. паметник на някой си Исмагил, син на Мажар-Казый, на който, по мнението на специалистите, хвалебствената част на епитафията е написана на z-език, а датиращата на r-език.

            Следва списъкът със старочувашки думи от надгробните паметници: аjых, аjх “месец”; алылы “имащ ръка”; alti “шест”; altinš, altiš “шести”; аčkä “баща”; аšli “по-голям, по-възрастен”; äдi “той беше”; ärnä “седмица”; ärnäbаš-kön “понеделник”; ärnäkön “петък”; bälük, пäлiк “паметник, белег, знак, символ”; biаl, bеl “пет”, biаlm, bielem, пiäлiм “пети”; böčök “малък”; vоn, ван “десет”; ванъм “десети”; vеč “три”; ikinš “втори”; джiyätim “седми”; еliк “врата”; isnä “вътрешен, отвътре”; jаl “селище”; kiči-ärnäkön “четвъртък”; küköžа “дядо по майчина линия”; säkär, сагир “осем”; säkärvоn “осемдесет”; mün “голям”; оуl, уul “син”; оtуr “тридесет”; tuаt, töväti, tüväti “четири”; tuаtm, tuwätim, tavatъм, тюäдiм “четвърти”; tохr, tохуr, тъhър “девет”; tохуrvоn “деветдесет”; хаnkön “сряда”; хеiр, хir, hir “дъщеря”; хуrух “четиридесет”; хуs-kön “неделя”; hirхum “невольница, пленница”; šуv “вода”; чшал, žаl “година”; чшiäдi, žеti, джiyäti“седем”; žеt-žür, чшiäдi чшьор “седемстотин”; žiаrm, чшiрiм “двадесет”; žiаrminš, чшiäрмiнiш “двадесети”; žür, чшьор “сто”;

            Изследвайки r-езичните епитафии, А. Рона Таш отделя 50 тюркски думи и арабски заемки, които в една или друга степен са се съхранили в съвременния чувашки и в татарския език: ахирәт, алты, алтышы, айхы, улы (ывале), былтыйы, бакый, баттыйы, блеҗе, белүе ки, берү, береҗе, биәлем, дөньядан (дөньяран), ике, икеше, әллү, иҗе-ите, фани, һиҗрәтдән (hиҗрәтрән), hир, хырых, hирхум, әрне, җал, җиерме, җиермеше, җиете, җиетеше, җүр, күчдие, көн (күән), мөхәррәм, рәҗәп, рамазан, сәфәр, сәкер (сәкед), тарих, тындыйы, тухыр, туатм, вафат, уан (ун-ван), уным (выным), уҗем (вичем), утыр (утыд), зират, алла рәхмәте, инша алла, бисмилла. (Ашмарин 1902: 38, 72-76, 103; Москов 1988: 97-98; Рона- Таш, цит. по Москов 1988: 97; Рона-Таш 1990: 27, 31-32, Иван Добрев; napoletano; М.З. Закиев, Я.Ф. Кузьмин-Юманади)

            Тъй като прословутите окончания в числителните от прабългарския календар вълнуват мнозина и са обект на постоянни спекулации, ще се спра накратко върху тях. В пратюркския език суфиксът на числителните редни е *-ïŋ. Вероятно в нач. на ² хил., в огурските езици, след отделянето на т. нар. булгарска група от пратюркската общност, се извършва преход към -ем (-им). В стчув. суфиксът става -им, напр. tuwätim / tavatъм / тюäдiм “четвърти" и bielem / пiäлiм “пети”. Впоследствие е добавено окончанието -ĕш и в съвременния чувашки вече имаме тăваттăмĕш "четвърти" и пиллĕккĕмĕш "пети". В останалите тюркски езици суфиксът на числителните редни се развива до двусъставното -inci (-in-ci).
            Възстановените прабългарски форми на числителните изглеждат по следния начин: *äləm [äлъм] > алем, *večəm [вечъм] > вечем, *töütəm [тьоютъм] > тутом, *belikti [беликти] > бехти, *altəm [алтъм] > алтом, *ğitəm [джитъм] > читем, *šəhtəm [шъхтъм] > шехтем, *tov¿rəm [товъръм] > твирем (Прицак, 1955; Москов 1988: 94-101; Иван Добрев). Нетипично е само окончанието на числителното бехти. По наше мнение, това може да се дължи на пропуснато –м от преписвача.

            napoletano написа Виж мнение
            чуваш - нали татарите им дават това име?
            За мен произходът на този етноним си остава неясен, но практиката показва, че народите не възприемат толкова лесно като самоназвания имена, дадени им от други народи, макар че не липсват и такива изключения.
            Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 05-11-2008, 12:32.

            "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
            It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

            Comment


              И това обяснява разликата с -инчи и обяснението е по - добро от всеизвестните индоевропейски окончания? Къде остана правилото, че между две еднакво звучащи обяснения по - простото е по - вероятно да е вярно?
              Не 7, а 77 пъти по 7...

              http://www.mathematicalanthropology.org/

              Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

              Comment


                Има ли езикови паметници на тюркски езици от времето на Именника - 8-и век, които да показват близост с -ем и -ом? Чувашкият език е отделечен на 12 века от Именника!
                Не 7, а 77 пъти по 7...

                http://www.mathematicalanthropology.org/

                Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                Comment


                  Darkas написа Виж мнение
                  И това обяснява разликата с -инчи и обяснението е по - добро от всеизвестните индоевропейски окончания? Къде остана правилото, че между две еднакво звучащи обяснения по - простото е по - вероятно да е вярно?
                  Обяснението, според което числата от тюркски r-език имат чувашки окончания, изглежда много по-просто от настояването, че имаме числа от тюркски r-език с ирански окончания. Като вземем предвид и това, че названията на животните от календара са тюркски, някои от които, безспорно, от r-език, горното обяснение изглежда още по-просто. Бих добавил и факта, че случайно, или не, чувашите населяват именно земите на бившата Волжка България, а не някакви други територии.
                  А "иранските преводи" на Петър Добрев не бих желал да коментирам.

                  Darkas написа Виж мнение
                  Има ли езикови паметници на тюркски езици от времето на Именника - 8-и век, които да показват близост с -ем и -ом?
                  Няма.

                  Darkas написа Виж мнение
                  Чувашкият език е отделечен на 12 века от Именника!
                  Чувал ли си нещо за надгробните паметници от Волжка България, които са дори по-стари от запазените преписи на Именника?
                  Darkas, ако не четеш това, което пиша, поне ми кажи, за да не си губя времето да ти отговарям!
                  Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 02-11-2008, 14:30.

                  "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                  It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                  Comment


                    "За мен произходът на този етноним си остава неясен, но практиката показва, че народите не възприемат толкова лесно като самоназвания имена, дадени им от други народи, макар че не липсват и такива изключения.[/QUOTE]"

                    Така ли? Аз защо се сещам на първо четене за няколко десетки такива народа само в Европа?

                    Пък и виж кога се появяват под това си име.

                    Съвпаденията между чувашкия език и съвременния български език са само на иранска основа, това е доказан факт, тоест чуждите им заемки.

                    ирански - остат
                    български - устат - архаична дума за майстор
                    чувашки - астат(т)

                    ирански - кисе
                    български - кесе
                    чувашки - кисе

                    А в българската история стана модерно да преписват всяка дума с недоказан произход като прабългарска като: кумир, къща, обич, куче и т.н.
                    Единствените 100% български думи са - бате, кака и капище. Аз лично съм привърженик на хипотезите на проф. Йордан Андреев.

                    Comment


                      Ares написа Виж мнение
                      Аз защо се сещам на първо четене за няколко десетки такива народа само в Европа?
                      Като например?

                      Ares написа Виж мнение
                      Съвпаденията между чувашкия език и съвременния български език са само на иранска основа, това е доказан факт, тоест чуждите им заемки.
                      Ама наистина ли?

                      Ares написа Виж мнение
                      Единствените 100% български думи са - бате, кака и капище.
                      Има още десетки хиляди 100% български думи.
                      Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 02-11-2008, 14:42.

                      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                      Comment


                        Ares написа Виж мнение
                        ирански - остат
                        български - устат - архаична дума за майстор
                        чувашки - астат(т)
                        Ares, "устаз" го споменах още в началото на темата като волжскобългарска дума, цитирана от Ибн Фадлан, имаща значение подобно на уважаеми/господине. Обаче тука такива не минават - думата бе обявена набързо за арабска /ако ИЦА не помни/, с което въпросът приключи. Разбира се, ако искаш да цитираш тюркска дума от поволжието, датирана от XII, XV или XXII век -добре дошло, няма да имаш проблеми. Освен това въпросният арабски автор прави много категорично разграничение между българи и тюрки, което е недопустимо.

                        Comment


                          числата от надгробните камъни на територията на В. България:
                          3: ؤجم (W-DJ-M) (1303, 1323), وج (W-DJ) (1353) (ЭCЧЯ-1, 126) - "на болгарских надгробнях камнях числительное три вьiбито, как известно, с протезой в-"
                          4: توات (T-W-A-T), توت (T-W-T), توتم (T-W-T-M) XIII в. (Pritsak - таблица, ЭCЧЯ-2, 185)
                          5: بيالم (B-Y-A-L-M), بل (B-L), بيال (B-Y-A-L), (Pritsak - таблица, ЭCЧЯ-1, 432)
                          7: няма
                          8: سکر (S-K-R) (1281/2), سَگر (S-G-R) (1288), سَکر (1338) (S-K-R) (ЭCЧЯ-2, 7)
                          9: طحُوُر (1291), طحور (T-H-W-R) (1293/4) (ЭCЧЯ-2, 203)
                          10: وان (W-A-N) (1281/2, 1291, 1294/5), (ЭCЧЯ-1, 130/1) - "чувашские формьi от остальньiх тюрских соответствий отличаются наличием протезой в-. Это видно также на надгробнях камнях болгарв-"
                          20: جريم (DJ-R-Y-M) جيرم (DJ-R-Y-M) XIII в. (ЭCЧЯ-2, 122)
                          30: وطر (1332, 1336, 1338) (W-T-R), татарски اوتوز (1339) (A-W-T-W-Z) (ЭCЧЯ-1, 113) - "на старотатарском памятнике нет протезьi в-, а в аусляуте - зетацизм".
                          50: اَل (1351/2), ال (1352) (A-L), اَلُو (1357) (A-L-W) (ЭCЧЯ-1, 34)
                          100: جور (DJ-W-R) (1281/2, 1288, 1294/5), татарски يوز (1311/2,1314, 1443, 1472) (Y-W-Z) (ЭCЧЯ-2, 111)

                          иранските числителни (Pokorny):
                          3-ти: Sanskrit: trtīyas, Avestan: θritiiah, Sogdian: (Man.) štyk, Parthian: hrtyk, Khwaresmian: 'rcy'dyk, Ossetic: æртыккаг = гот. Þridja, лат. tertius, лит. trečias, стб. третии.
                          4-ти: Sanskrit: caturthas, turīyas, turyas, Avest. tūiryah = лит. ketvirtas, стгр. τέταρτος, τέτρατος, лат. quārtus, стб. четврътъ.
                          5-ти: Sanskrit: pakthas, Avestan: puxđah, Khotanese: pūha, Pers: panjum, Sogdian: pncm, Ossetic: фæндзæм/фæндзæймаг = лат. quintus, лит. penktas, стб. пѩтъ.
                          6-ти: Sanskrit: sasthas, Avestan: xštuuah, Ossetic æхсæзæм/æхсæзæймаг ("вторичное образование в резултате обобщения форманта -am/-ajmag" Abaev:4-233) = лат. sextus, стб. шестъ.
                          7-ми: sanskrit: saptamas, Sogdian: wtm, wdmyk, Persian: haftum, Ossetic: æвдæм = стгр. ἕβδομος, лат. septimus, стб. седмъ (*sebdmъ)
                          8-ми: Sanskrit: astamas, Avestan: astǝmah, Khotanese: hastama, Sogdian: (Buddh.) 'štm, 'štmyk, New Persian: haštum, Ossetic æстæм/æстæймаг = лит. ašmas, стб. восмъ: "An Indo-Ir. innovation on the analogy with saptamas and dasamas."
                          9-ти: Sanskrit: navatiṣ, Avestan: navaitih = лит. devintas, стпрус. newīnts, гот. niunda, стгр. ἔνατος, ἔννατος.
                          10-ти: Sanskrit: dasamas, Avestan: dasǝmah, Sogdian: đsmy(k), Middle Persian: dahom, New Persian: dahom, Ossetic: дæсæм/дæсæймaг = лат. decimus; стирл. dechmad.

                          Очевидно е от санскритските и авестийските форми, че общ формант за числителни -m в индо-иранския праезик няма. Има го доколкото го е имало в ИЕ праезик и доколкото се среща и в останалите ИЕ езици в определени случаи.

                          Comment


                            IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнение
                            Като например?
                            Веднага се сещам за сърби, белгийци и ирландци

                            IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнение
                            Има още десетки хиляди 100% български думи.

                            Става въпрос за протобългарски думи.

                            Comment


                              Моля правете разлика между персийски и ирански.

                              перс. استاد > тур. usta > бълг. уста.
                              перс. > тат. оста > чув. ӑста "майстор".

                              перс. کيسَه > тур. kese > бълг. кесия
                              перс. > тат. кесә > чув. кӗссе "джоб".

                              ЭСЧЯ, БЕР

                              Comment


                                случайно прелитащ написа Виж мнение
                                Ares, "устаз" го споменах още в началото на темата като волжскобългарска дума, цитирана от Ибн Фадлан, имаща значение подобно на уважаеми/господине. Обаче тука такива не минават - думата бе обявена набързо за арабска /ако ИЦА не помни/, с което въпросът приключи.
                                Помня, помня и признавам, че причината за получилото се недоразумение е в моята лаконична бележка, непридружена с допълнителни пояснения.
                                Ашмарин е открил само една единствена волгобълг. дума у ибн Фадлан - ас-суджув "медовина". Към думата устаз "учител", "наставник", титул, с който се обозначава тържествено благоволение, в българския превод на ибн Фадлан е дадена следната бележка: "Има се предвид високопоставен велможа при халифа.". Освен това, уста досега не съм я срещал у никой изследовател като дума с вероятен прабългарски произход, дори у П. Добрев и Ж. Войников. Последните двама как ли не са се усетили? В бълг. език вероятно идва от турски (тур. usta). - Произв. усталък (тур. ustalik) "майсторство, майсторлък, умение, изкуство, работа"; устабашия "пръв майстор, главатар на майстори от един занаят, баш майстор" и др.
                                Иначе, думата наистина има перс. произход, но е широко разпространена в тюркските езици. Чув. ăста "майстор; знаещ (на думи, на дела)". Произв. ăстала "майсторя"; ăсталăх "майсторство, изкуство"; ăстаçă "майстор" (Ашм. Сл. ²V, 72-74). Тюркски съответствия: тел., леб., чулым., бар., кирг., тар., чаг., тур. уста, usta "занаятчия" (тел.), "ковач" (кирг.), майстор (тур.), "учител; професор" (тур.); "изкусен; знаещ; ловък" (тур.) (Радл. Сл. ², 1749-1750); як. уус "ковач; ювелир; занаятчия; майстор. Чув. ăста - от перс. остад. Мар. уста / удм. усто "майстор" < тюрк.; мар. усталык "майсторство; умение" < тюрк. (Федотов ЧМЯВ, 174) (ЭСЧЯ, 92)

                                Ares написа Виж мнение
                                Веднага се сещам за сърби, белгийци и ирландци
                                Изключително неподходящи примери. Етимологията на етнм. сърби е твърде неясна, белгийци пък дори не е етноним, а е сборно название за жителите на държавата Белгия, а ирландци е англ. дума с ирландски произход и пак е название за жителите на Ирландия.
                                Англ. irish (към 1205 г.), irisce, от стангл. iras "обитател на Ирландия" от стисл. irar, в основата си от стирл. eriu (вин. п. eirinn, erinn) "Erin" което е от сткелт. *iveriu (вин. п. *iverionem, абл. *iverione), вероятно означаващо “добра земя”.
                                Чувашите обаче не са назовани така по името на някаква област или държава Чувашия, нито са възприели името на някой завоевател с име чуваши, подобно на българските и руските славяни, или на римляните във Франкия. Случаят е съвсем друг. Като пример за етноним, произв. от екзоним се сещам за истро-власите, които в миналото са се наричали Rumâri или Rumeri, а сега се самоназовават власи.

                                "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                                It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                                Comment

                                Working...
                                X