napoletano написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Езикът на прабългарите
Collapse
X
-
Гост
napoletano написа Виж мнениеНе мога да разбера по какъв критерий се делят езиците на "стари" и "нови".
Презумпцията на този въпрос е, че началната точка на глотогенезата при иранските езици е по-назад във Времето от съответната точка при тюркските езици и следователно, но по необходимост според задалия въпроса, иранските езици силно влияят и променят формата, характера и насоката на развитие на тюркските езици.
Всъщност тези две групи езици възникват и се развиват напълно самостоятелно и независимо една от друга, и ако все пак на определен етап и на конкретно място между тях се реализира някакъв контакт, то той е на нивото на отделно-конкретни диалекти или езици във всяка една от групите, а не на двете групи едновременно и равноместно като цяло (1).
И при това между точно тези езици или диалекти контактът води и осигурява преминаването от единия към другия единствено на лексикални единици, броят на които обаче е крайно недостатъчен, за да се промени видът и характерът дори на речниковия състав на съответния език или диалект(2), да не говорим изобщо за общия лексикален състав на всяка една от двете групи поотделно, при които този състав и след контакта продължава да си бъде направо цялостно-ненакърним.
Още в дипломната си работа предложих вместо или наред с "Езикови Контакти" или "Теория на Езиковите Контакти" да се използва и "Контактолингвистика", най-малката полза от което е възможността за образуване на прилагателни и наречия, затова:
От контактолингвистична гледна точка езикът е не само, но аз казвам, не толкова лексика, колкото фонетика, морфология и синтаксис, които са много трудно проницаеми и само при особено силни външни въздействия, така че подобни упражнения на лексикално ниво не водят до никъде.
Именно поради всичко това въпросът тук е изключително некоректен,
видно още и от това, че вие, простете, не го разбрахте
и тръгнахте в отговора си в съвсем друга посока.
Comment
-
Тези думи са по-скоро славянски форми:
-кошель (кошел¸к), доколкото слав. кош е изконно ИЕ дума.
-суета
-дрофа
-халупа - субстратен произход като гр. καλύβη "колиба"?
Следните думи са по скоро татарски или други къпчакски заемки в руския:
сырт, серьга, севрюга - няма палатализация на /s/ в /ш/
бурдюк
башмак: /ш/ вместо /л/
чуваш - нали татарите им дават това име?
очаг - липсва началното /в-/
хомут (*xomontъ) - като че ли единственото логично обяснение за тази безнадеждно сложна фонетика: кръстоска между тюркската (*xomot) и германската (*hamen)
? холоп - тук има много неяснотия, породена донякъде от теорията на Ст. Младенов за форманта -p- в ИЕ езици.
колчан е заето от тат. калчан, което пък на свой ред от волжкобългарския (*кал вместо *кеш).
Comment
-
Допълних списъка с волгобългарски думи и пускам ъпдейтваната версия.
V². ВОЛГОБЪЛГАРСКИ ИЛИ СТАРОЧУВАШКИ ДУМИ, ВМЪКНАТИ В СЪСТАВЕНИ НА АРАБСКИ ЕЗИК НАДГРОБНИ НАДПИСИ
Във Волжка България има два вида надгробни надписи от Х²²² – Х²V век. Едните са написани на тюркски z-език, а другите на r-език, считан за старочувашки. Тъй като в арабската азбука няма букви за изразяване на глухи съгласни, като чув. п, с и х, съставителите на тези надписи са използвали други арабски букви, а точното произношение на думите в редица случаи не е напълно сигурно. За нас голям интерес представляват думите от r-езичните волгобългарски надписи, изброени по-долу, и най-вече числителните имена, както и техните окончания, които имат съответствия не само в съвременния чувашки език, но и в числителните от прабългарския календар. За разлика от прабългарските календарни термини обаче, за които макар и да е малко вероятно, е възможно заимстване от тюркски r-език, в надгробията от Волжка България безспорно става дума за собствени стчув. числителни бройни и числителни редни. Надгробните паметници на двата езика териториално не са отделени едни от други, а са смесени, като има случаи, в които надгробието на бащата е на z-език, а на сина – на r-език. В z-езични надписи се срещат названията “аль-Булгари” и “ас-Сувари”.
Понякога, в едни и същи надписи са вмъкнати думи от двата езика. Така например, в чистополското гробище е намерен изготвен през 1311 г. паметник на някой си Исмагил, син на Мажар-Казый, на който, по мнението на специалистите, хвалебствената част на епитафията е написана на z-език, а датиращата на r-език.
Следва списъкът със старочувашки думи от надгробните паметници: аjых, аjх “месец”; алылы “имащ ръка”; alti “шест”; altinš, altiš “шести”; аčkä “баща”; аšli “по-голям, по-възрастен”; äдi “той беше”; ärnä “седмица”; ärnäbаš-kön “понеделник”; ärnäkön “петък”; bälük, пäлiк “паметник, белег, знак, символ”; biаl, bеl “пет”, biаlm, bielem, пiäлiм “пети”; böčök “малък”; vоn, ван “десет”; ванъм “десети”; vеč “три”; ikinš “втори”; джiyätim “седми”; еliк “врата”; isnä “вътрешен, отвътре”; jаl “селище”; kiči-ärnäkön “четвъртък”; küköžа “дядо по майчина линия”; säkär, сагир “осем”; säkärvоn “осемдесет”; mün “голям”; оуl, уul “син”; оtуr “тридесет”; tuаt, töväti, tüväti “четири”; tuаtm, tuwätim, tavatъм, тюäдiм “четвърти”; tохr, tохуr, тъhър “девет”; tохуrvоn “деветдесет”; хаnkön “сряда”; хеiр, хir, hir “дъщеря”; хуrух “четиридесет”; хуs-kön “неделя”; hirхum “невольница, пленница”; šуv “вода”; чшал, žаl “година”; чшiäдi, žеti, джiyäti“седем”; žеt-žür, чшiäдi чшьор “седемстотин”; žiаrm, чшiрiм “двадесет”; žiаrminš, чшiäрмiнiш “двадесети”; žür, чшьор “сто”;
Изследвайки r-езичните епитафии, А. Рона Таш отделя 50 тюркски думи и арабски заемки, които в една или друга степен са се съхранили в съвременния чувашки и в татарския език: ахирәт, алты, алтышы, айхы, улы (ывале), былтыйы, бакый, баттыйы, блеҗе, белүе ки, берү, береҗе, биәлем, дөньядан (дөньяран), ике, икеше, әллү, иҗе-ите, фани, һиҗрәтдән (hиҗрәтрән), hир, хырых, hирхум, әрне, җал, җиерме, җиермеше, җиете, җиетеше, җүр, күчдие, көн (күән), мөхәррәм, рәҗәп, рамазан, сәфәр, сәкер (сәкед), тарих, тындыйы, тухыр, туатм, вафат, уан (ун-ван), уным (выным), уҗем (вичем), утыр (утыд), зират, алла рәхмәте, инша алла, бисмилла. (Ашмарин 1902: 38, 72-76, 103; Москов 1988: 97-98; Рона- Таш, цит. по Москов 1988: 97; Рона-Таш 1990: 27, 31-32, Иван Добрев; napoletano; М.З. Закиев, Я.Ф. Кузьмин-Юманади)
Тъй като прословутите окончания в числителните от прабългарския календар вълнуват мнозина и са обект на постоянни спекулации, ще се спра накратко върху тях. В пратюркския език суфиксът на числителните редни е *-ïŋ. Вероятно в нач. на ² хил., в огурските езици, след отделянето на т. нар. булгарска група от пратюркската общност, се извършва преход към -ем (-им). В стчув. суфиксът става -им, напр. tuwätim / tavatъм / тюäдiм “четвърти" и bielem / пiäлiм “пети”. Впоследствие е добавено окончанието -ĕш и в съвременния чувашки вече имаме тăваттăмĕш "четвърти" и пиллĕккĕмĕш "пети". В останалите тюркски езици суфиксът на числителните редни се развива до двусъставното -inci (-in-ci).
Възстановените прабългарски форми на числителните изглеждат по следния начин: *äləm [äлъм] > алем, *večəm [вечъм] > вечем, *töütəm [тьоютъм] > тутом, *belikti [беликти] > бехти, *altəm [алтъм] > алтом, *ğitəm [джитъм] > читем, *šəhtəm [шъхтъм] > шехтем, *tov¿rəm [товъръм] > твирем (Прицак, 1955; Москов 1988: 94-101; Иван Добрев). Нетипично е само окончанието на числителното бехти. По наше мнение, това може да се дължи на пропуснато –м от преписвача.
napoletano написа Виж мнениечуваш - нали татарите им дават това име?Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 05-11-2008, 12:32.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
И това обяснява разликата с -инчи и обяснението е по - добро от всеизвестните индоевропейски окончания? Къде остана правилото, че между две еднакво звучащи обяснения по - простото е по - вероятно да е вярно?Не 7, а 77 пъти по 7...
http://www.mathematicalanthropology.org/
Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм
Comment
-
Има ли езикови паметници на тюркски езици от времето на Именника - 8-и век, които да показват близост с -ем и -ом? Чувашкият език е отделечен на 12 века от Именника!Не 7, а 77 пъти по 7...
http://www.mathematicalanthropology.org/
Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм
Comment
-
Darkas написа Виж мнениеИ това обяснява разликата с -инчи и обяснението е по - добро от всеизвестните индоевропейски окончания? Къде остана правилото, че между две еднакво звучащи обяснения по - простото е по - вероятно да е вярно?
А "иранските преводи" на Петър Добрев не бих желал да коментирам.
Darkas написа Виж мнениеИма ли езикови паметници на тюркски езици от времето на Именника - 8-и век, които да показват близост с -ем и -ом?
Darkas написа Виж мнениеЧувашкият език е отделечен на 12 века от Именника!
Darkas, ако не четеш това, което пиша, поне ми кажи, за да не си губя времето да ти отговарям!Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 02-11-2008, 14:30.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
"За мен произходът на този етноним си остава неясен, но практиката показва, че народите не възприемат толкова лесно като самоназвания имена, дадени им от други народи, макар че не липсват и такива изключения.[/QUOTE]"
Така ли? Аз защо се сещам на първо четене за няколко десетки такива народа само в Европа?
Пък и виж кога се появяват под това си име.
Съвпаденията между чувашкия език и съвременния български език са само на иранска основа, това е доказан факт, тоест чуждите им заемки.
ирански - остат
български - устат - архаична дума за майстор
чувашки - астат(т)
ирански - кисе
български - кесе
чувашки - кисе
А в българската история стана модерно да преписват всяка дума с недоказан произход като прабългарска като: кумир, къща, обич, куче и т.н.
Единствените 100% български думи са - бате, кака и капище. Аз лично съм привърженик на хипотезите на проф. Йордан Андреев.
Comment
-
Ares написа Виж мнениеАз защо се сещам на първо четене за няколко десетки такива народа само в Европа?
Ares написа Виж мнениеСъвпаденията между чувашкия език и съвременния български език са само на иранска основа, това е доказан факт, тоест чуждите им заемки.
Ares написа Виж мнениеЕдинствените 100% български думи са - бате, кака и капище.Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 02-11-2008, 14:42.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
-
Ares написа Виж мнениеирански - остат
български - устат - архаична дума за майстор
чувашки - астат(т)
Comment
-
числата от надгробните камъни на територията на В. България:
3: ؤجم (W-DJ-M) (1303, 1323), وج (W-DJ) (1353) (ЭCЧЯ-1, 126) - "на болгарских надгробнях камнях числительное три вьiбито, как известно, с протезой в-"
4: توات (T-W-A-T), توت (T-W-T), توتم (T-W-T-M) XIII в. (Pritsak - таблица, ЭCЧЯ-2, 185)
5: بيالم (B-Y-A-L-M), بل (B-L), بيال (B-Y-A-L), (Pritsak - таблица, ЭCЧЯ-1, 432)
7: няма
8: سکر (S-K-R) (1281/2), سَگر (S-G-R) (1288), سَکر (1338) (S-K-R) (ЭCЧЯ-2, 7)
9: طحُوُر (1291), طحور (T-H-W-R) (1293/4) (ЭCЧЯ-2, 203)
10: وان (W-A-N) (1281/2, 1291, 1294/5), (ЭCЧЯ-1, 130/1) - "чувашские формьi от остальньiх тюрских соответствий отличаются наличием протезой в-. Это видно также на надгробнях камнях болгарв-"
20: جريم (DJ-R-Y-M) جيرم (DJ-R-Y-M) XIII в. (ЭCЧЯ-2, 122)
30: وطر (1332, 1336, 1338) (W-T-R), татарски اوتوز (1339) (A-W-T-W-Z) (ЭCЧЯ-1, 113) - "на старотатарском памятнике нет протезьi в-, а в аусляуте - зетацизм".
50: اَل (1351/2), ال (1352) (A-L), اَلُو (1357) (A-L-W) (ЭCЧЯ-1, 34)
100: جور (DJ-W-R) (1281/2, 1288, 1294/5), татарски يوز (1311/2,1314, 1443, 1472) (Y-W-Z) (ЭCЧЯ-2, 111)
иранските числителни (Pokorny):
3-ти: Sanskrit: trtīyas, Avestan: θritiiah, Sogdian: (Man.) štyk, Parthian: hrtyk, Khwaresmian: 'rcy'dyk, Ossetic: æртыккаг = гот. Þridja, лат. tertius, лит. trečias, стб. третии.
4-ти: Sanskrit: caturthas, turīyas, turyas, Avest. tūiryah = лит. ketvirtas, стгр. τέταρτος, τέτρατος, лат. quārtus, стб. четврътъ.
5-ти: Sanskrit: pakthas, Avestan: puxđah, Khotanese: pūha, Pers: panjum, Sogdian: pncm, Ossetic: фæндзæм/фæндзæймаг = лат. quintus, лит. penktas, стб. пѩтъ.
6-ти: Sanskrit: sasthas, Avestan: xštuuah, Ossetic æхсæзæм/æхсæзæймаг ("вторичное образование в резултате обобщения форманта -am/-ajmag" Abaev:4-233) = лат. sextus, стб. шестъ.
7-ми: sanskrit: saptamas, Sogdian: wtm, wdmyk, Persian: haftum, Ossetic: æвдæм = стгр. ἕβδομος, лат. septimus, стб. седмъ (*sebdmъ)
8-ми: Sanskrit: astamas, Avestan: astǝmah, Khotanese: hastama, Sogdian: (Buddh.) 'štm, 'štmyk, New Persian: haštum, Ossetic æстæм/æстæймаг = лит. ašmas, стб. восмъ: "An Indo-Ir. innovation on the analogy with saptamas and dasamas."
9-ти: Sanskrit: navatiṣ, Avestan: navaitih = лит. devintas, стпрус. newīnts, гот. niunda, стгр. ἔνατος, ἔννατος.
10-ти: Sanskrit: dasamas, Avestan: dasǝmah, Sogdian: đsmy(k), Middle Persian: dahom, New Persian: dahom, Ossetic: дæсæм/дæсæймaг = лат. decimus; стирл. dechmad.
Очевидно е от санскритските и авестийските форми, че общ формант за числителни -m в индо-иранския праезик няма. Има го доколкото го е имало в ИЕ праезик и доколкото се среща и в останалите ИЕ езици в определени случаи.
Comment
-
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеКато например?
IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнениеИма още десетки хиляди 100% български думи.
Става въпрос за протобългарски думи.
Comment
-
случайно прелитащ написа Виж мнениеAres, "устаз" го споменах още в началото на темата като волжскобългарска дума, цитирана от Ибн Фадлан, имаща значение подобно на уважаеми/господине. Обаче тука такива не минават - думата бе обявена набързо за арабска /ако ИЦА не помни/, с което въпросът приключи.
Ашмарин е открил само една единствена волгобълг. дума у ибн Фадлан - ас-суджув "медовина". Към думата устаз "учител", "наставник", титул, с който се обозначава тържествено благоволение, в българския превод на ибн Фадлан е дадена следната бележка: "Има се предвид високопоставен велможа при халифа.". Освен това, уста досега не съм я срещал у никой изследовател като дума с вероятен прабългарски произход, дори у П. Добрев и Ж. Войников. Последните двама как ли не са се усетили? В бълг. език вероятно идва от турски (тур. usta). - Произв. усталък (тур. ustalik) "майсторство, майсторлък, умение, изкуство, работа"; устабашия "пръв майстор, главатар на майстори от един занаят, баш майстор" и др.
Иначе, думата наистина има перс. произход, но е широко разпространена в тюркските езици. Чув. ăста "майстор; знаещ (на думи, на дела)". Произв. ăстала "майсторя"; ăсталăх "майсторство, изкуство"; ăстаçă "майстор" (Ашм. Сл. ²V, 72-74). Тюркски съответствия: тел., леб., чулым., бар., кирг., тар., чаг., тур. уста, usta "занаятчия" (тел.), "ковач" (кирг.), майстор (тур.), "учител; професор" (тур.); "изкусен; знаещ; ловък" (тур.) (Радл. Сл. ², 1749-1750); як. уус "ковач; ювелир; занаятчия; майстор. Чув. ăста - от перс. остад. Мар. уста / удм. усто "майстор" < тюрк.; мар. усталык "майсторство; умение" < тюрк. (Федотов ЧМЯВ, 174) (ЭСЧЯ, 92)
Ares написа Виж мнениеВеднага се сещам за сърби, белгийци и ирландци
Англ. irish (към 1205 г.), irisce, от стангл. iras "обитател на Ирландия" от стисл. irar, в основата си от стирл. eriu (вин. п. eirinn, erinn) "Erin" което е от сткелт. *iveriu (вин. п. *iverionem, абл. *iverione), вероятно означаващо “добра земя”.
Чувашите обаче не са назовани така по името на някаква област или държава Чувашия, нито са възприели името на някой завоевател с име чуваши, подобно на българските и руските славяни, или на римляните във Франкия. Случаят е съвсем друг. Като пример за етноним, произв. от екзоним се сещам за истро-власите, които в миналото са се наричали Rumâri или Rumeri, а сега се самоназовават власи.
"oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.
Comment
Comment