Езикът на прабългарите

[napoletano]

Списъка на Ж.В.

Моля следните думи да бъдат изключени от списъка с "прабългаризми", понеже са чуждици:
ален - tr.
аргатин -gr.
бас -tr.
бастисвам -tr.
бай - tr.
бахор - tr.
бачкам - tr.
бел - pers-tr.
белки, белким pers-tr.
беля -ar.-tr.
бендисам -tr.
бозки, боцки, биска/бизея, бизее/босчата, бошчата/бозая, бозайник -tr./kum.?
ботуши - rum.
булка, буля - tr.
гаванка, хаван -tr.
гадже -cig.
гега -tr.
генгерлик tr
гердан tr
гуня - ir. > slav.
гушещ се, сгушен lat.
гуша lat.
демек tr.
джиджен tr.??
джиткам, джитна??
джаскам ??
джак ??
джонгъл, джонгъли ??
дзингия – стреме tr.
джудже tr
дефиле fr
дуда tr
дудук tr
дaнгалак tr
ефтин gr
ешмедеме стара разговорна дума означаваща гощавка, пир ???
зардзала, зарзалия pers-tr
кратуна/картуна lat
макар gr
маке ?
гайка ru
лапа ru
лукав ru
кавал, tr
калпак, tr
канара, tr
кастря – отчупвам, сека lat
ката, ката ден gr
квит en
келеш, tr
келемя, tr
кепе/кепенек/кабаница, tr
киматен tr
кир tr
клюмнал gr
комат gr
кондисам tr
кордя/накорден lat
краканчу/караканчу tr
кукумявка tr
кушия tr
кушле, хъш hu
кърч/кърчан tr
лагаф ar-tr
левент it-tr
(a)ма tr
маймуна tr
макаме tr
маждрак (tr)
маса lat
матара/матора lat?
миткам germ
нефелен(gr)
онче tr
охра gr
Палав (gr)
Паланка (lat)
пари(pers>tr)
патка (pers)
Патладяса (tr)
патя (gr)
перипети gr
потури tr
пранги tr
сакат tr
санким tr
сима gr
синор gr
сир lat
стомана gr
тамбура ar-pers
тамън tr
тас ar-tr
тиган gr
тел tr
тъпaн gr
удисвам tr
учкур tr
фандак tr?
фиданка gr
фит, хайде, хатте tr
френгия, сабя-френгия tr
фурия lat
халище tr
хангар en
Харапин ar
харесвам gr
хрема gr
хумба pers-tr
хъс ar-tr
цяр pers-tr.
чизми tr
чучело ru

ОБЩО 114 БРОЯ

или защото са славянски. На някои съм сложил съответните сродни форми в литовски или германските езици. Останалите са обяснени в БЕР.

аз – ИЕ местоимение!
ако: стб ако: a-ko ИЕ местоимение!
бавя, забавачница, тематизация на глагола быти, лит būti „съм“
било <*bidlo < *biti „бия“
блян
брак < бера
бръмбар
бръщолевя
бутам: лат futare „хвърлям“ < *bheut-
бъбря, бърборя/бъра-бъра
бърна: лит burna „уста“
бъждам
бърдо англ board
вадя
вейки
виелица
витяз < герм.
завет
вила
вран < *vornъ: лит varnas
вуйчо/вуйна
въз-нак
върша
вършея
гащи <*gatja
главя, главя се
гугутка (<гу-гу) – звукоподражание!
гудя, (на)гаждам
гъна (< гибати)
давя < давити: гот dauƥs „смърт“ < *dau-: авест. dav- „давя“
дъвча: също гвача, жвача < *dъvękati „дъвча, повтарям“ < *dъvе „две“.
дебел – вероятен субстратен произход.
деруга < *derǫga < *derti „дера“
дзвиска, двиска „двегодишна овца“ < *dъvizъ: лит dveigys „двугодишен“
дзивгар „волове“ - вероятно вариант на горното, но без палатализация.
диря: лит dȳrėti „оглеждам се“
додеея, додя ми се: < до-дѣти, дѣѭ – връзка с дяна: лит dedu „слагам“
долу, надолу
надзъртам
дреха
дрън „буца пръст“ < *dьr-nъ < дера.
дърля се: лит nu-dirlioti „одирам“, в крайна сметка свързана с дера.
дърдоря - звукоподражание!
жегъл < *žeg-ti "жегвам, горя"
затривам < трия
зарязвам < *za-rezati
изкиля < кила
карам
чини ми се -
кретам
кацам: лит kakti „достигам“
кащяло/комай/гачи
кваси/наквасен < kvasь
като
кина
киша/кишав < *kyslъ
газя: лит gožti
гизна
клет = стб клѧтъ < кльнѫ, клѧти "кълна"
кобилица - в крайна сметка герм. заемка в слав.
коварен/коварство: стчеш kuzlo „магия“< *kuti, kujǫ/kovati
коледа < лат calendae
код
копан
коуръ/кур
крак < *korkъ
кукери: лит kaukas „таласъм“
кръшен/кръшна - вариант към кърча "гърча" - звукоподражание?
кикеря/кокоря се
куна/кунка: производнa на *kuti, kujǫ
куркане – звукоподражание!
кутре - това вече се разясни.
кърпа: лит kurpė „обувка“
кърша/кършъ
късам < *kǫdsati
лелея
лиги/лигав
лигльо
локва < *loky, лат lacus „езеро“
лош
луге/люге, лит liaudis „народ“
лутам се
мацам < *makati, мокрити
ме
млак/омала
морав
муша: лит mušti „бия“
мъгла < *mьgla. лит migla
мъкна сe, стб мъкнѫти: лит. mukti „освобождаться, убегать, ускользать“
мърдам
мързел < мръзна, мраз
мърморене – звукоподражание!
най
нерез, нерь
несвяст
никой
обадя *ob-vaditi
обидам *ob-iti, *ob- jьdǫ, стб идѫ, ити: лит eiti
обесен *ob-vьsьnъ
опашка *paxati
опухам *puxati
от
отивам: стб идѫ, ити > *ot-iti, -jьdǫ: лит eiti „id“
пазя пазити „внимавам“ в герм. *spakr
пир
планина <*polnina < *pol-je
порой
прекарвам
прасец, прасе <*porsъ
пресен < *presknъ = лит prėskas
пруст
псувам, псувня
пъдя, стбълг пѫдити: лит spandyti, spęsti „опъвам“
пъпка < стб пѫпъ: лит рumра, pumpuras „пъпка“
пъргав
пъртина: чеш рrt „пътека“, герм furt „брод“, гр πορθμός „проход“
път, пъти
пъча се, изпъчен
рало < *ordlo = старосканд arðr, латв arklis „плуг“
ратувам,
рошав < *resati
ръгам, ръчкам/ръжен
са
самодива
свиреп
сдухан, сдуя се < *duxati
сèнище
сетя, да се сетя, досетя: sětiti: лит saisti „предсказвам“
сирак
скапан
слана < *solna= лит salna
скат
сме
стреснат, стб трѧсти, трѧсѫ: лит trimti „зъзна“
стрина
съсел
тиня
тичам < тека
той-ИЕ показателно местоимение!
трап < *torpъ
тъкмо < тъкмя
умалял
урва: лит urva „пещера“
усоен
хапка, хапя, хапвам
циврене
цункам
цървули
чамав: сръб чамати, лит kamuoti „мъча“
чепик, чепици
чепка
читъ, читав: лит kietas „твърд“
чукар, чукари: лит kaukaras „хълм“
чувам, отчувам: *čuti: гр κοέω "замечаю"
шушукам – звукоподражание!
шът – звукоподражание!
шътна, изшъткам – звукоподражание!
ще, ше < *хъштѫ
юда: лит jaudėti „движа се“
юнак, стб юнъ „млад“ = лит. jaunas
яд: староск eitr "отрова"
як
яко, яко дим: стб ако, iако
ято: лит joti „яздя“

ОБЩО: 164 БРОЯ

[случайно прелитащ]

Моля следните думи да бъдат изключени от списъка с "прабългаризми", понеже са чуждици:
....................
ОБЩО: 164 БРОЯ

В списъка има 600 думи.

Семитските думи са дошли в периода 8-10 век, т.е. след като прабългарите са дошли на Балканите.

И "кумир" ли?

Ситуацията в прабългарския език може да е също толкова сложна, колкото в албанския:

"...Наконец было определено, что он является отдельным членом индоевропейской семьи языков, хотя историческое изучение его очень трудно по причине того, что очень сложно отделить коренные албанские слова и формы от огромного количества заимствованных слов из греческого, латинского, романских, турецкого и славянских языков.

... Средние, имевшие придыхание звуки праиндоевропейского языка утратили его в албанском языке («g», «d», «b» вместо «gh», «dh», «bh») и сближают его, таким образом, с немецким, кельтским, словацким, а усиление одним из рядов гортанных звук придыхания — со славолетским.

... Траутман представляет такие данные Г. Мейера относительно состава лексики албанского языка: на 5110 албанских слов имеется 1420 слов латинско-романского происхождения (встречаются одинаково между местоимениями, числительными, союзами и предлогами), славянского — 540, турецкого — 1180 (особенно много турецких слов в северных наречиях), 840 — из новогреческого языка, 400 — наследие индоевропейского и 730 — неизвестного происхождения (Trautman Reinhold, 1948)."

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

[княз Крылов]

Приомеси от други езици могат да се намерят в значителни количества във всички съвремени езици. но това не гри прави обезателно подобни на албанския. За разлика от прабългарския ние имаме основа върху която да изучаваме албанския език и тази основа е един жив език.

Поради тази причина докато в албанския е нормално да намираме следи от турцизми, това не е нормално за прабългарския език, който е умрял преди да се формира самият турски език.

Така че единствената аналогия между двата езика е че и двата са имали своето място на балканите (където албанския оцелял сред свои сродни макар и много различни ирански събратя, а прабългарския не е. Да се определи кои думи в съвремения български език са наследство от прабългарския е невъзможно поради прекалено бурната история, която затруднява определянето на чистите форми на езици и произхода на чуждиците. Единствените думи за които можем да твърдим че имат общо с прабългарски произход са тези присъстващи в надписи и записи описващи прабългарите и техните специфични структури или надписи , които са дело на самите прабългари (както и няколко топонима с доказано прабългарски , или поне предполагаемо прабългарскипроизход). Всичко останало са инсинуации и фантасмагории.

[случайно прелитащ]

Приомеси от други езици могат да се намерят в значителни количества във всички съвремени езици. но това не гри прави обезателно подобни на албанския. .

Естествено.

Поради тази причина докато в албанския е нормално да намираме следи от турцизми, това не е нормално за прабългарския език, който е умрял преди да се формира самият турски език.

В прабългарския има тюркизми, заради продължителното съжителство с тюркски народи.

Единствените думи за които можем да твърдим че имат общо с прабългарски произход са тези присъстващи в надписи и записи описващи прабългарите и техните специфични структури или надписи , които са дело на самите прабългари

По тази причина трябва да махнеш много думи от списъка с прабългарски тюркски думи, които не присъстват в писмени прабългарски източници - бъбрек, бръчка и т.н.
И следва да се наблегне на личните имена, които, ако забелязваш, са избягвани в анализите до сега.

[княз Крылов]

Всъщност са анализирани многократно, докато на дебелите глави им омръзна да упорстват на тази тема и почнаха да търсят прабългарски корен в думата "обица".

В прабългарския има тюркизми, заради продължителното съжителство с тюркски народи.

А това твърдение е направо нагло при положение че прабългарския все още се намира в групата тюрксти езици и досега никой официално това не го е отменял, въпреки всичките напъни на нео-прабългарите. Досега няма Академия на Науките по света който да е извадила прабългарския от списъцъка на тюркоезичната езикова група. Явно преобладаващата езиковедческа общественост все още не вижда основателни причини да го прави (което естествено е огромен световен конспиртивен заговор срещу прабългарите).

Много ми е странно когато хората взимат за основа недоказана теза и върху нея градят някакви логически постановки и свои мокри сънища. Много странно наистина.

Науката се развивала и не стояло на място. Това все още не отменило Нютоновата геория за гравитация, нито дъртия закон на Архимед. Науката се развива и върви напред, когато има нови факти, нови находки, нови писмени източници. Не нови фантазии и желание да се пренапише историята, защото старата вече сме я дъвкали достатъчно и ни е скучна.

[tonev]

аз – ИЕ местоимение!
ако: стб ако: a-ko ИЕ местоимение!
той-ИЕ показателно местоимение!

Не само, че не виждам причина да ги изключвам ми направо ще те попитам как ще ги обясниш? нали са тюрки българите?

същото и с доста от думите с еквивалент в литовския. или смяташ че те са тракииски?

[tonev]

....

само че същите тези академици поставят всички български артефакти в графа "скито-сарматски" което не означава тюркски.

[княз Крылов]

с което не съм запознат, но което няма нищо общо с ТЮРКСКАТА ЕЗИКОВА ГРУПА.

Тоест имам свое определено мнение за произхода на тези артефакти, но то ще се посрещне много на нож от привържениците на тезата на марсианския произход на прабългарите и само ще разводни и без това разводнената тема. Та какво общо имат тези артефакти със сведенията които имаме за езика на прабългарите?

[tonev]

.

[княз Крылов]

Не само, че не виждам причина да ги изключвам ми направо ще те попитам как ще ги обясниш? нали са тюрки българите?

прабългарите. ама с местоимението "АЗ" лично аз не се сещам да съм го срещал в други езици от иранската група. присъства ли?

Да, сведенията са оскъдни , но колкото и да са оскъдни засега говорят в полза на тюркската езикова група и нищо общо с която и да е друга.

В българския в момента има повече тюркски думи и от прабългарския, благодарение на продължителното присъствие и съседство с тюркскоезична държава. Българския е славянски език, прабългарският е тюркски според съвремената класификация на езиците. Двата езика не са идентични и е 100% сигурно че докато един съвременен българин би схванал поне нещо от човек който му говори на старославянски, едви ли би имал успеш с човек който му говори на прабългарски (поне за това говорят оскъдните сведения които имаме ча прабългарския език). Така че е добре да се спрат фантасмагориите на тази тема. Прабългарският не е старобългарски.

[tonev]

прабългарите. ама с местоимението "АЗ" лично аз не се сещам да съм го срещал в други езици от иранската група. присъства ли?

Да, сведенията са оскъдни , но колкото и да са оскъдни засега говорят в полза на тюркската езикова група и нищо общо с която и да е друга.

а не знам въжето си е негово....

дали? арменските /най- ранните/ и голяма част от византииските /около 8в./ не говорят за нищо такова...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

napoletano, успях да разменя няколко реплики с Ж. Войников и напълно се убедих в безполезността на опитите да му се обяснява каквото и да било. Изключително наивно е да се мисли, че той ще извади някоя дума от списъка си. Дано поне като невролог да е по-добър отколкото като "историко-лингвист", че иначе тежко им на пациентите му! Разбрах също така, че той следи форума.
Колкото до горните списъци, намирам ги за много полезни, но тъй като откривам на места някои различия с БЕР, сигурно би било добре да се дадат обяснения за думите със спорна етимология, като например:
бай, която много прилича на тур. bay "господин", но според БЕР е съкр. от бате и батко. В пост #273 е дадено: "-бат/ бай, бати/ бате/ бачо /баща - спорни (ирански през тюркски, или звукоподражателни?)"
бачкам, която сигурно свързваш с тур. baç, за нея в БЕР предполагат връзка със срхр. бачати "хвърлям".
бозки - в БЕР не е дадена ясна етимология, но е посочено като произв. от бозая, за което пък се предполага ие. произход, но не е добре обяснено.
бъждам - не я намирам в речниците.
бърна - за нея в БЕР са посочили праслав. *burna, но не са дали аналози в другите слав. езици. В ЭССЯ пък са дали думи с близка семантика в някои юж. слав. езици. Като че ли предположението "-бърна - тракийска дума?" (пост #273) изглежда допустимо, въпреки че не са посочени аналози в алб. и рум., но пък има аналог в лит. и арм.? "Пряката аналогия" обаче, която дава Ж. Войников с осет. bыl, byl "устна" не изглежда много по-убедителна от останалите обяснения.
За сега съм стигнал само до буквата б.

аз – ИЕ местоимение!
ако: стб ако: a-ko ИЕ местоимение!
той-ИЕ показателно местоимение!

Не само, че не виждам причина да ги изключвам ми направо ще те попитам как ще ги обясниш? нали са тюрки българите?

tonev, правиш ли разлика между българи и прабългари? А между прабългари и славяни? Мислех, че ти е пределно ясно, че славяните също са ие. народ. (http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=231859&postcount=189)

P. S. Стига спам! Моля, бъдете малко по-конкретни. Ясно е, че съществуват много неясноти около прабългарския език, но постоянното задаване на едни и същи въпроси не допринася много за изясняването на проблемите.

[tonev]

???

пп. на лични.

[Коцето]

Е, тъкмо си мислех, че поне тази тема ще се запази от нестихващия и безсмисен спор иранци с/у тюрки, ама нейсе. Жалко за положените усилия основно от ИЦА и наполетано.
Незнам дали долното припомняне ще върши някаква работа, но ми се струва, че при даването на определния на прабългарския език се опирате в голяма степен на лексиката. А езикът не е само думички. Той представлява една система, структурите на която влизат в определено отношение помежду си за изразяване на определени значения. Лексиката е само една част от въпросната система - фонетиката, морфологията, синтаксиса са другите основни. Така че винаги, когато се търси такова определение, каквото в случая ( дали става дума за принадлежност към едно или друго езиково семейство ), аз поне се отнасям скептично. Просто в резултатите винаги се съдържа известна доза хипотетичност. А това е така, защото просто липсва достатъчен материал за изследване. Само няколко надписа, писани с чужда азбука и отделни топоними. Днес, когато българското езикознание има зад гърба си повече от стогодишен опит, лингвистите не са единодушни по въпроса дали БЕ е синтетичен или аналитичен, а вие искате да решите такъв казус, само с няколко десетки, айде и стотици да са, думи. Що според вас с прабългарския език не се занимават специалисти, а историци, археолози, лекари и т.н. Всякакви, но не и филолози. Единственото изключение, което се сещам ( разбира се може да има и други ), е проф. Иван Добрев.
Дано да ме разберете правилно, не искам да пренебрегвам ничий труд, но за мен това търсене си е загубена кауза.

ПП. Предположение :

бъждам - не я намирам в речниците.

Може да е старобългарското бъйти + йотация. В СБЕ имаме биввам и бивам

[tonev]

сега това вероятно някой ще каже, че е флууд или спам ама :
много добре казано!