Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Езикът на прабългарите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Аз.. преди няколко мнения помолих нещо.. и чакам резултат.
    Може и на ЛС..
    Защото, хоп "копи - пейс" и разясненията - няма ги никакви..
    Отново благодаря.

    .
    ..И кажи ми ти страннико,
    чувал ли си звук,
    по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

    Comment


      Вероятно в нач. на ² хил., след отделянето на т. нар. булгарска група от пратюркската общност
      което е кога? и какви данни имаме за това събитие?

      Иван Добрев е показал възстановка на преходите при заемането на прабългарските числителни в старобългарския език:
      на каква база? от къде ги е взел? в кой тюркси език ги има тези числителни /ако въобще са такива?/.

      napoletano написа
      2. Отпадат и всички думи с дж - в старобългарски такъв звук не е имало (иначе щяха да му измислят буква в кирилицата).
      много точно...
      Last edited by tonev; 03-10-2008, 00:43.
      Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

      Comment


        BAGA_TUR написа Виж мнение
        Би ли ми обяснил някой, /като на прост багатур/, следните съкращения:
        " Дума от детския език: срав. морд. ерз. леля, ляля „батко“, ест. lell „чичо“."
        срав. "сравни";
        морд. "мордовски езици" (група угро-фински езици);
        ерз. "ерзянски език" (език от мордовската група);
        ест. "естонски език" (представител на угро-финските езици);
        детски език - вж. "бебешки език";

        tonev написа Виж мнение
        което е кога? и какви данни имаме за това събитие?
        На 5 август 143 г. от н. е.
        Ами кога? Може да е примерно ² - ²V в. Може да е друг период, но това мисля, че няма голямо значение. Имаме данни за сравнително ранната поява на прабългарите и хуните в Източна Европа, а после на хазарите и аварите, както и данни за чувашкия r-език, който изразява едно древно състояние на тюркските езици, и който явно се е отделил сравнително рано и е имал самостоятелен път на развитие.

        tonev написа Виж мнение
        на каква база? от къде ги е взел? в кой тюркси език ги има тези числителни /ако въобще са такива?/.
        Това са логически реконструкции. И въобще, какво значение има? Фактите са следните: Имаме волжкобългарски числителни, имаме чувашки числителни, имаме числителни от прабългарския календар. Общото между тях са окончанията и фонетичните особености на тюркските r-езици. Това ако не ти е достатъчно, не знам какво още ти трябва.

        tonev написа Виж мнение
        много точно...
        Странно, но точно тук си мислех, че "иранистите" ще имате възражения.

        "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
        It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

        Comment


          IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнение
          срав. "сравни";
          морд. "мордовски езици" (група угро-фински езици);
          ерз. "ерзянски език" (език от мордовската група);
          ест. "естонски език" (представител на угро-финските езици);
          детски език - вж. "бебешки език";
          ъъъ кво ся тюрки или угри?

          На 5 август 143 г. от н. е.
          Ами кога? Може да е примерно ² - ²V в. Може да е друг период, но това мисля, че няма голямо значение. Имаме данни за сравнително ранната поява на прабългарите и хуните в Източна Европа, а после на хазарите и аварите, както и данни за чувашкия r-език, който изразява едно древно състояние на тюркските езици, и който явно се е отделил сравнително рано и е имал самостоятелен път на развитие.
          има значение... има... а ако е през 8в?
          Това са логически реконструкции. И въобще, какво значение има? Фактите са следните: Имаме волжкобългарски числителни, имаме чувашки числителни, имаме числителни от прабългарския календар. Общото между тях са окончанията и фонетичните особености на тюркските r-езици. Това ако не ти е достатъчно, не знам какво още ти трябва.
          не видях никъде общи окончания /с дунавските българи/ а именника дори не е разчетен сигурно... а фонетични особености присъщи на тюркски р- езици видях предимно върху пласт от индоевропеиски езици. /без 20-тина думи, повечето термини/
          що да имаме възражения? а да видя как ще оборят -жд...впрочем за -жд също няма буква
          .

          пп. "але-" вероятно има семитски или индоевропеиски произход... ср. алефф /иврит?/, алфа/гр./ пак със значение първи... АТАКАН на турски означава бащина кръв /имам познат с това име... др. Татърлъ от Беленско/.
          крайно лош анализ в стил ПД...

          "мли Каратон (402-414) – цар от балтаварската династия" е това вече уби... още една България!!!... а вие номади ни наричате...

          Името да има за основа араб. сщи الهام[илхам] “вдъхновение” [АрРСл-2, 935], което съществително име като че ли се явява генетична основа, както на съвр. азер. мли Илхам на сина на досегашния президент Гайдар Алиев [Прс], така също и на тур. мли İlhan [TV].
          арабите да не са и те тюрки????
          Last edited by tonev; 03-10-2008, 02:24.
          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

          Comment


            tonev написа Виж мнение
            ъъъ кво ся тюрки или угри?
            Обърни внимание на думичката "срав."

            tonev написа Виж мнение
            .има значение... има... а ако е през 8в?
            Няма как да е през V²²² век. Сравнително добре известно е къде са се намирали по това време прабългарите, аварите и хазарите. А самите разлики в езиците доказват, че това не може да е станало през V²²² век.

            tonev написа Виж мнение
            не видях никъде общи окончания /с дунавските българи/

            Ако наистина не виждаш общи окончания в числителните от прабългарския календар и в числителните на волжките българи, значи няма какво да обсъждаме повече.

            tonev написа Виж мнение
            що да имаме възражения?
            Ами ако нямате, значи от списъка "П. Добрев - д-р Ж. Войников" безпроблемно отпада още една група "прабългарски" думи, съдържащи "дж" - гадже, джудже, джиткам и др.

            tonev написа Виж мнение
            пп. "але-" вероятно има семитски или индоевропеиски произход...
            Дори да предположим, че е така, какво общо има това с окончанията?
            Между другото, от Микола насам тюрколозите са кажи-речи единодушни в превода на алем/елем като "начален", в смисъл "първи".

            "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
            It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

            Comment


              IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа Виж мнение
              Няма как да е през V²²² век. Сравнително добре известно е къде са се намирали по това време прабългарите, аварите и хазарите. А самите разлики в езиците доказват, че това не може да е станало през V²²² век. ми авторът да го е казал? не. що? наред с другите неточности ме карат да не му се доверя... и веднага излизат другите неща... вкл заглавието на статията... просто всички турски думи /и то от съвемененен турски/ се прехвърлят в тюркски Ако наистина не виждаш общи окончания в числителните от прабългарския календар и в числителните на волжките българи, значи няма какво да обсъждаме повече.
              обърни винмание на "дунавските"
              Дори да предположим, че е така, какво общо има това с окончанията?
              Между другото, от Микола насам тюрколозите са кажи-речи единодушни в превода на алем/елем като "начален", в смисъл "първи".
              то превода е ясен... ама думата не е тюркска... а е заемка... не пречи да е директна заемка в българския... а това директно кореспондира с въпроса как една семитска дума /а тя не е една/ цъффва в прабългарския? и кога става това? и ако се ползва само в календара /нещо като да речем сега февруари/ какво пречи да е заемка от същото място самия календар... аз примерно мисля че това е станало някъде през 4в някъде в закавказието /чиста спекулация от моя страна, мога да намеся и бактрия/ - примерно от арменците или аланите... а те не са тюрки... понеже има разлики между разчитанията на българския календар и тюркския календар? защо? и не са само в окончанията разликите...
              и пак да повторя въпроса си от преди 2 теми - какво ако езика е тюркски с ирански наслоики или обратното? пречи произхода /на населението/ преди това да е друг?
              и през 660- 680 преселените тук/ъъъ тук - в заарата е с още 100г по късно/ вече да използват само единични ирански/тюркски/угърски или смес от тях думи?


              що не спиш бе? няма емотикон с кафенце...

              Тъй като "иранистите" явно няма да дадат инфо за ирански следи в съвременния български език, ще взема да го дам аз
              ако използваме по широкото значение на термина "ирански езици" включващо всички индо-европеиски езици си се справил добре...
              Last edited by tonev; 03-10-2008, 07:36.
              Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

              Comment


                както на съвр. азер. мли Илхам на сина на досегашния президент Гайдар Алиев [Прс], така също и на тур. мли İlhan [TV].
                арабите да не са и те тюрки????
                За арабите не знам, но азерите със сигурност са тюрки. Даже се разбират на битово ниво с турците.


                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  tonev написа Виж мнение
                  Името да има за основа араб. сщи الهام[илхам] “вдъхновение” [АрРСл-2, 935], което съществително име като че ли се явява генетична основа, както на съвр. азер. мли Илхам на сина на досегашния президент Гайдар Алиев [Прс], така също и на тур. мли İlhan [TV].
                  арабите да не са и те тюрки????
                  tonev, вадиш думи от контекста и изопачаваш смисъла на написаното!

                  "Специфично болгарската етимологична фонетична промяна n > m се проявява също така и при сравнително по-късното вболг. мли Ильгам(1221), с вариант Ильхам (1224), носено от емира на Волжска България, Ильгам ибн Салим [Бариев 2003, 12; Иман 2001, 167], най-вероятно от общата тюрко-монголска титл. ильхан, съставена от при иль < ел < äл “голям, висок” (§ 54) и титл. хан с предполагаемо резултативно значение по-скоро “голям, велик хан”, отколкото “правитель народов”, което се основа на определянето и семантизацията на първата съставка като сщи иль < ель < äл “держава” [срв. Артамонов 1962, 422], така че тук очевидно са налице две отделни лексеми, които обаче са омоними, без, разбира се, да се изключва макар и много малката вероятност Името да има за основа араб. сщи الهام[илхам] “вдъхновение” [АрРСл-2, 935], което съществително име като че ли се явява генетична основа, както на съвр. азер. мли Илхам на сина на досегашния президент Гайдар Алиев [Прс], така също и на тур. мли İlhan"[TV]."

                  Или, казано с други думи, Добрев се опитва чрез тези примери да онагледи характерния дори за съвременния чувашки език преход n>m в края на думата, а не да доказва дали арабите са тюрки.

                  tonev написа Виж мнение
                  то превода е ясен... ама думата не е тюркска... а е заемка... не пречи да е директна заемка в българския... а това директно кореспондира с въпроса как една семитска дума /а тя не е една/ цъффва в прабългарския? и кога става това? и ако се ползва само в календара /нещо като да речем сега февруари/ какво пречи да е заемка от същото място самия календар
                  Е, семитска е според теб, но не и според Федотов:

                  "Чув. илĕмĕш/илмĕш "следващ"; употребява се в съчетание илĕмĕш кунне "на следващия ден" / илмĕш кун "на другия ден" (Ашм. Сл. ²²², 106, 110), където ил ~ др.-тюрк. ıl "предна страна"; "изток" (Räsänen EWb., 170ab).)" (ЭСЧЯ)

                  "Чув. улĕм "отпред"; "после". Производни форми: улĕм кун/ улĕмĕш кунĕ/ улмĕш кон "на другия (следващия) ден, а също във формата илмĕш: илмĕш каç "на свечеряване ?"; илмĕш кун "на другия ден (= тепĕр кун); (Ашм. Сл. ²²², 110; ²V, 13-14).
                  Трябва да считаме, че ул-/ ил- в състава на приведените думи съответства на др.-тюрк. ıl- в ılgärü "напред" (~ на изток) (ДТС, 208) и як. ил- в илин "пред", "предна страна" (ТМС ², 308). М. Рясянен сближава тези и други аналогични форми с п.-монг. ile "явен", "ясен", "очевиден" (ТМС ², 312), тунг. элэкээс "отначало", "в началото" (ТМС ²², 449), а също фин. ete- и унг. elö (Räsänen EWb., 170ab)." (ЭСЧЯ)

                  Срв. с тур. ılk "първи, пръв, първоначален, първичен"; ılkın "пръв, първи, първом, на първо място, в началото";

                  Алем/елем би могло да се преведе и като "петдесети". Срв. чув. аллă, алă, ал "петдесет". (ЭСЧЯ)

                  Вж. и литературата, на която се е позовал И. Добрев.
                  А самият календар има явен тюрко-китайски произход. В полза на това говорят имената на месеците и годините, които въпреки някои несигурни моменти, като цяло, се извеждат достатъчно убедително от тюркската лексика.

                  tonev написа Виж мнение
                  и пак да повторя въпроса си от преди 2 теми - какво ако езика е тюркски с ирански наслоики или обратното? пречи произхода /на населението/ преди това да е друг?
                  tonev, нищо не пречи, само че тук обсъждаме езика, а не генетичния произход на прабългарите.

                  tonev написа Виж мнение
                  що не спиш бе? няма емотикон с кафенце...
                  Нещо ме боли окото. Май имам нужда от чичо доктор

                  tonev написа Виж мнение
                  ако използваме по широкото значение на термина "ирански езици" включващо всички индо-европеиски езици си се справил добре...
                  Всъщност, не съм се справил чак толкова добре, защото не съм включил всички "етимологии" на д-р Ж. Войников, който пък "извежда" произхода на думата алем от тох./а/ alym. Ето ги и тях: http://www.protobulgarians.com/Kniga...%20-Zhivko.htm
                  Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 03-10-2008, 16:08.

                  "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                  It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                  Comment


                    Thorn написа Виж мнение
                    За арабите не знам, но азерите със сигурност са тюрки. Даже се разбират на битово ниво с турците.
                    Обаче ако ще се ползват азерски думи като доказателство за нещо, много моля това да се прави с нужното внимание - и по възможност - с цитиране на основанията.
                    "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                    Comment


                      Какво неясно има в основанията? Има две алтернативи за произхода на името Илхан (Илхам):
                      1. Най-вероятно от тюрко-монг. титла ильхан, която става основа на волжкобълг. мли Илхам, като преминава във волгобълг. с преход n > m.
                      2. Не е изключено, макар и да е много малко вероятно, името да има основа араб. сщи الهام[илхам] “вдъхновение”, което би означавало, че азер. мли Илхам е без преход n > m, но пък за сметка на това, в тур. името е İlhan.
                      Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 03-10-2008, 14:23.

                      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                      Comment


                        месец алем

                        Според моeто скромно мнение -м в алем не е суфикс за образуване на числителни, тъй като числително al няма.

                        Това е по-скоро "име" на месец, свързано с тюрк. alyn "чело, лице; отпред; преден", което според ЕСТЯ е "уподобително-умалителна форма от*a:l "чело": *alyn" (ЕСТЯ, т. 1, стр. 146). Освен това в ЕСТЯ, т.1, стр. 124 пише: "заради дългата гласна в туркменски, следва да се възстанови дълга гласна в корена." Формата alym се среща и в саръюгурския език (Старостин. Тюркски етимологии - интернет).

                        Тук не се отнася чув. илĕмĕш/илмĕш "следващ" < *il.

                        След като всички толкова ги притеснява крайното м - нека дам още един-два примера.

                        1. (Фасмер) самчий "управляющий хозяйством", часто, напр. русск.-цслав., ст.-слав. самъчии οἰκονόμος, ὁ μειζότερος (Супр., Жит. Св. Климента: σαμψῆς ̇ ἀξιωματικός; см. Моравчик, Вуz. Тurс. 2, 227; Г. Майер, Ngr. Stud. 3, 55). Заимств. из др.-булг. *sаmčу, ср. чув. sum "число, счет", тур., уйг., чагат., тат., кыпч., казах. sаn "число, счет, множество"; см. Младенов, RЕS 1, 50 и сл.; Гомбоц 119; UJb. 8, 271; Мi. ТЕl. 1, 240; несколько иначе Менгес (Festschrift Čyževśkyj 193 и сл.). Не обоснованы сомнения по поводу -м-; см. Брандт у Преобр. II, 250. См. также сан.

                        заб: в унгарски sza'm "число"

                        сан, род. п. -а, сановник, осанка, приосаниться, др.-русск. санъ "сан" (Лаврентьевск. летоп., Кирилл Туровск.), ст.-слав. санъ ἀξίωμα, άρχή (Супр.), сановитъ άξιωματικός (Супр.). Стар. основа на -u.
                        Ввиду незначительного распространения в слав., вероятно, заимств. из дунайско-булг., ср. тур., чагат., кыпч. sаn "большое число, сан, слава", сев.-тюрк. sаnаmаk "ценить"; см. Мi. ЕW 288; ТЕl. I, 240; 2, 151; Мелиоранский, ИОРЯС 10, 4, 127; Младенов 569; RЕS 1, 50; Брюкнер, ZfslPh 4, 213.
                        (Индийските етимологии, посочени в остатъка от статията вече никой не приема за действителни и затова не ги цитирам.)

                        2. бълг. корем = чув. хырăм < тюрк. *karyn.

                        Както се вижда, една и съща граматична форма се колебае между крайно -m и -n, като формата с -n е първоначалната.

                        Надявам се с това да се е изяснило това крайно -m.

                        И в крайна сметка не мога да разбера за какво говорим тук - за език или за произход. Аз не виждам никакво противоречие между тюркски език и "скито-сарматски" произход. Така или иначе "скити" е общо понятие за всички степни народи - археологически находки в "скитски стил" се откриват от Алтай до Полша, т.е. говорим за някаква "степна" материална култура. Но явно на много във форума (и извън него) не им харесва (по някаква причина) терминът "тюрки" - ако беше "луняги", по-добре ли би било тогава?

                        Така или иначе засега не съм видял нито едно смислено мнение или цитат на сериозен научен труд в полза на "иранската теза". Лингво-сайтовете на П.Добрев и на Ж.Войников бих дори нарекъл срамни, защото са пълни с грешки и изопачавания. А последният човек дори смее да пише глупости на сайта си (http://www.protobulgarians.com/Kniga za ezika-Zhivko/A-Zaklyuchenie-bez tablitsa.htm):
                        "За съжаление ние не разполагаме с източници показващи какъв е бил говоримия език на българите от ²-вото царство, изключая разчетените напоследък от П.Добрев оскъдни скални надписи от Мурфатлар, от каменните блокове в руините на Плиска и Преслав. Причината за това не е в някакво системно унищожаване предприето от турските поробители, както биха помислили мнозина. Вината е на патриарх Евтимий, който унищожава старата ни книжнина в резултат на прословутата си реформа, тъй като по думите на Григорий Цамблак, езикът на които били написани бил груб, простонароден и неточно предавал догмата на гръцките свещени книги, не предавал точността на гръцките изрази, а това водело до появата на ереси. /ПЦ-СЛБ стр.178-179/ Тази наивна заблуда на фанатикът-исихаст е струвала скъпо на България. Ересите са социални движения стремящи се към промяна, породени от експлоататорския характер на обществото, а не от неточни преводи и разбирания на религиозната догма. Почти всичко, оцеляло като книжнина след “реформата” на Евтимий, в годините на робството педантично и планомерно е унищожавано от фанариотското гръцко духовенство, оказало се по-страшен и коварен враг от турчина.
                        Това ни лишава от възможността да познаваме отчасти живия български език от дълбините на времето, както и изобщо да имаме собствени хроники и извори.
                        По същия начин след Освобождението, поради криворазбраната “славянска” същност на българския език, създателите на съвремената писмена норма изхвърлят от употреба много автентични неславянски български думи от източноирански , тохарски, угрофински произход, определени за “турцизми”.
                        Днес с постепенното отмиране на автентичните диалекти и все по-засилващата се унификация на езика, изразяваща се в неговата уестърнизация и замърсяване с английски чуждици, този процес придобива застрашителни размери. Разсипва се едно безценно богатство, останало като единствена нишка свързваща ни с дълбините на миналото.
                        Въпросът за етимологията на българските, неславянски думи стои открит. БЕР не може да обясни загадките на българската етимология, поради погрешната си основа, залегнала в неправилното схващане за почти 100% славянски характер на българския словесен фонд."
                        Last edited by napoletano; 03-10-2008, 16:48.

                        Comment


                          napoletano написа Виж мнение
                          Това е по-скоро "име" на месец, свързано с тюрк. alyn "чело, лице; отпред; преден"
                          Тук не се отнася чув. илĕмĕш/илмĕш "следващ" < *il.
                          Може пък и да си прав. Обяснението на връзката между *il и *äl- явно е проблематично и тази връзка е отнесла добре обоснована критика и от И. Добрев:
                          "Пак при повечето езиковеди тюрколози *aləm се извежда от *äl- “начален; първи”, от което произлиза и съвр. общтюрк. ilk, ilik, ilki, но според най-новите проучвания, това последното води своето начало от *il “передняя част чего-л.; передняя част; перед, спереди; противоположная сторона”, видно също така според нас и от тат. диал. элекке “беренче (первый)”, без изобщо дори да се допуска каквато и да е възможност за връзка с лекс. *äl (ЭСТЯз)
                          . . .
                          Такава основа на Името според нас засега се очертава пак общтюрк. *al¿n “преден, начален”"

                          Не съм сигурен обаче, дали всичко това би било също толкова убедително, ако прабългарската форма е всъщност елем, а не алем, която форма се приема с прекалена увереност.
                          Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 04-10-2008, 11:37.

                          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                          Comment


                            Моля да се коментират "Ирански суфикси в езика на древните и съвременни българи" на Иван Танев Иванов.
                            Не казвам, че вярвам на всичко; някои ми се струват убедителни, други - не.
                            Моля да не се набляга на отделни грешки, т.е. ако има верен принцип да не се подчертават само грешните примери, каквито има.

                            -ДАР ------- http://www.protobulgarians.com/Stati.../Sufix-dar.htm
                            -АВ(АВА); -- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-av.htm
                            -АГ(АГА); ---http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ag.htm
                            ИЧ-ЧИ ------ http://www.protobulgarians.com/Stati.../Sufix-ich.htm
                            -БА -------- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ba.htm
                            -УЛ -------- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ul.htm
                            - АТ, Т, Д(суфикс за мн. число), - това, доколкото разбирам, това са суфикси от типа Кронос - Кронид
                            ------------- http://www.protobulgarians.com/Stati...nost-%20at.htm
                            - АР ------- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ar.htm
                            -ОТА ------ http://www.protobulgarians.com/Stati...osufix-ata.htm
                            .........................................

                            Крайното -m никак не ме притеснява, както всичко, което е обосновано.

                            В тази връзка да питам кога най-рано е регистрирана употребата на думата "корем" - която изглежда е голямо изключение в старите думи от говоримия език - има ли я например в старобългарската литература или други източници до Х-ти век?
                            Колко пъти е регистрирана употреба на думите Илхан (Илхам) в дунавска България /след като са толкова важни/?
                            Припомням, че езикът на волжските българи през 11-ти век не ни интересува - в същото време тукашните говорят славянски.
                            Може би ще е интересно да се каже нещо за иранизмите в чувашкия, татарския и други съседни езици.

                            Благодаря.

                            Comment


                              суфикси

                              случайно прелитащ написа Виж мнение
                              Моля да се коментират "Ирански суфикси в езика на древните и съвременни българи" на Иван Танев Иванов.
                              Не казвам, че вярвам на всичко; някои ми се струват убедителни, други - не.
                              Моля да не се набляга на отделни грешки, т.е. ако има верен принцип да не се подчертават само грешните примери, каквито има.

                              -ДАР ------- http://www.protobulgarians.com/Stati.../Sufix-dar.htm
                              -АВ(АВА); -- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-av.htm
                              -АГ(АГА); ---http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ag.htm
                              ИЧ-ЧИ ------ http://www.protobulgarians.com/Stati.../Sufix-ich.htm
                              -БА -------- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ba.htm
                              -УЛ -------- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ul.htm
                              - АТ, Т, Д(суфикс за мн. число), - това, доколкото разбирам, това са суфикси от типа Кронос - Кронид
                              ------------- http://www.protobulgarians.com/Stati...nost-%20at.htm
                              - АР ------- http://www.protobulgarians.com/Stati...i/Sufix-ar.htm
                              -ОТА ------ http://www.protobulgarians.com/Stati...osufix-ata.htm
                              .........................................

                              Крайното -m никак не ме притеснява, както всичко, което е обосновано.

                              В тази връзка да питам кога най-рано е регистрирана употребата на думата "корем" - която изглежда е голямо изключение в старите думи от говоримия език - има ли я например в старобългарската литература или други източници до Х-ти век?
                              Колко пъти е регистрирана употреба на думите Илхан (Илхам) в дунавска България /след като са толкова важни/?
                              Припомням, че езикът на волжските българи през 11-ти век не ни интересува - в същото време тукашните говорят славянски.
                              Може би ще е интересно да се каже нещо за иранизмите в чувашкия, татарския и други съседни езици.

                              Благодаря.
                              1. -дар/-тар: -dār е перийски суфикс, преминал в турски и оттам в български. Коментар на проф. Ив. Добрев (http://www.balkan-bolgnames.hit.bg/): "Всъщност и в действителност завършващата съставка -дор на назв. *вананддор очевидно-безспорно е субстантивен словообразувателен суфикс от морфологичната структура на историческите кавказски източноирански езици, западноиранско съответствие на който според нас е ранно-средноперсийският суф. -dār, със словообразувателното знач. “лице, което стои отгоре или се намира върху предмета, обозначен посредством основата”, както е например при късно-средноперсийската лекс. šahryār “государь, властитель”, образувана чрез по-късната форма на ранно-средноперсийският суф. -dār - суф. -yār от сщим šahr “город”, но в словообразувателен план изобщо не е нищо по-различно и иранското, най-вероятно не средно-, а новоперсийското по произход тур. dizdar “управител на крепост; градоначалник”, основата на което безспорно е малко по-горе по-пълно приведеното иран. *daēza “стена-крепост” (...)". Оттам в турски -tar: bayraktar и какво ли още не, а в български суфиксът е зает от турски и образува нови форми по аналогия - главатар, мулетар (...)(с друг турски суфикс -лак: например думата гъста-лак).

                              Думата технитар (ако съществува) да не е образувана от гр. τεχνητός `προϊόν τέχνης΄ (т.е. изделие, продукт)?

                              2. -avъ/-ava са славянски словообразувателни суфикси. А твърдението, че "ДЪРЖАВА е оригинална старобългарска дума без славянски паралели." е невярно. Справка (Фасмер):
                              * рус. держава, укр. держава "государство", ст.-слав. дръжава κράτος, болг. държава "государство", сербохорв. држава, словен. država, чеш. država, польск. dzierżawa "владение, аренда".
                              * рус. дубрава, дуброва, укр. дуброва [также дiброва], ст.-слав. дѫбрава δρυμός (Син. Пс., Euch. Sin.), болг. дъбрава, сербохорв. дубрава, Дубровник - местн. н., словен. dobrava, чеш. doubrava, польск. dąbrowa, в.-луж., н.-луж. dubrawa.
                              Още нелепости: "...В този район някои съществителни имена се произнасят така, че да се подчертае техния суфикс "-ова", например "брадва" се произнася – брадова; черква – черкова; нощви - нощови; бъчва - бъчова, бъчовар; червей - черав, черяв; пазва - пазова. В тези думи се чува същия суфикс, както и в старинните названия Верегава, Плискова, Стригава. Нещо повече, в старобългарския език много съществителни имена са изписвани със и без този суфикс: црькы – църква, тыкы - тиква, боукы - буква, брады - брадва, локы - локва, хорѫгы - хоругва, любы - любов, свекры - свекърва. Най-вероятно формите без този суфикс са били чисто славянски и книжовни, докато формите с този суфикс са дошли от разговорната реч на християнизираните прабългари, за които суфиксът "-ав" е придавал по-разбираемо значение." Формите на -ва прозлизат от род. падеж: локъве, цръкъве, свекръве и това може да се провери във всяка историческа граматика.
                              3. -аг/ага: Това е пълна каша: старобълг. кръчагъ, унг. korso' "кана" < тюрк. qor-chak "мях". белчуг е монголска дума, авлига, комунига са славянски, люляк е чуждица, "треволяка", "треволяк" - с турски суфикс -lek, lak - виж по-горе 1, .....
                              4. -ич е славянски суфикс. -чии - общотюркски (< китайски) за означаване на професия (преминал - по аналогия и към слав. корен - старорус. зодчии, кравчии). Има го и в монголски. От средноазиатските тюркски езици е преминал в персийския и в други ирански езици.
                              Още нелепости: "...За голяма изненада, суфиксът "-чии" също е образувал прилагателни имена в старобългарския език, например CTЪPKЪ- щъркел, CTьPьЧИИ - щъркелов" (тук мирише на палатализация к > ч). а къде е вълк > вълчи?
                              5. -бa - чисто славянско!!! По добре без коментар.
                              6. -ул. Без коментар - пълна бъркотия и пак смесица от турцизми (дингил), латински думи (котел) и пр. Липсва цитирана литература, а авторът няма и понятие от морфология.
                              7. суфиксът -та за мн. число е остатък от стар родителен падеж. в старобълг. прасѧ, прасѧте, сръб. прасе, род. п. прасета,.... При разпада на падежната система в старобългарски (грубо казано между 12 и 16 век) се разпространява по аналогия - както става и с окончанието -ове.
                              8. -ар/-ота - славянски, та славянски до дупка: напр. слав. работа (< праслав. *orbota) и нем. Arbeit дори имат една и също словообразуване, наследено от ИЕ праезик, т.е. тук няма нищо санскрито-авестийско скрито-покрито.
                              Ох, уморих се да коментирам глупостите. Авторът е хукнал да се рови из авестийската граматика, без да е наясно с българската!

                              Думата корем, дори и да не фигурира в старобълг. писмени паметници, е РАННА заемка в старобългарския (тъй като в корем има редукция на неудареното а в о - а този закон действа докъм 9-10 век, ако не се лъжа). Така че не може да бъде заемка от кумански, печенежки или турски - тогава щеше да е кАрем.

                              Иранизмите в чувашкия и татарския са от новоперсийски (персийски език след 10 век). В татарския са особено много - включително и дните на седмицата. В чувашки има много малък брой думи (може би не повече от десетина), заети от други ирански езици (алански) - т.е. от времето, когато прабългарите се намират на север от Кавказ. В осетински също има известен брой думи (също не повече от десетина) от тюркски р-диалект.

                              Comment


                                Наполетано, поздравления за участието ти! Искам да те питам българското "господар" от "государь" ли идва?

                                Comment

                                Working...
                                X