Стопанство и икономика на ПБЦ ("технологии")

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Не знам дали няма да е добра идея да се отделят металургичната тематика и селско-стопанската в отделни теми.

Напълно подкрепям! Дори предлагам да се обособят отделни теми за черната и цветната металургия, както и селското стопанство да се раздели на отрасли - растениевъдство, говедовъдство, свиневъдство, птицевъдство, които да се разгледат в самостоятелни теми.
А конкретно за желязото може да драсна не повече от два-три реда в съответната тема, защото тук вероятно подобен ОТ няма да се толерира.

[Юлиан Август]

Голъм, няма чак толкова данни, че да напълним две теми. Ще си останат недоносчета.

[Guy de Mont Ferrand]

Имаше май едно изследване върху средновековната българска металургия на един руски специалист, ама как ли се казваше...

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Да нямаш предвид Стоян Витлянов? Ама той пък не е руски.
http://shu-bg.net/teacher/1162400041/pubs

[Guy de Mont Ferrand]

Да нямаш предвид Стоян Витлянов? Ама той пък не е руски.
http://shu-bg.net/teacher/1162400041/pubs

Не, заглавието беше нещо от сорта на "Верхнее дело и металургии в Болгарии" еди-кой си век , а авторът- май че Чернъих (ама с ерьи естествено)...

[Хана]

Черных, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978.
Но тя май е за по-ранен период.

[Francis Drake]

Един от центровете за металообработка в ПБЦ е Плиска. От сравнително малкия процент на разкритата площ трудно може да се направи някакво генерално заключение за степента на развитие на отрасъла. Мисля, че не се е различавало от това на другите държави в Европа.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ В ЮЖНИЯ СЕКТОР НА ЗАПАДНАТА
КРЕПОСТНА СТЕНА НА ПЛИСКА
Людмила Дончева-Петкова
Проучванията показват, че железопроизводство и железообработка,
установени при предишните кампании покрай крепостната стена, е имало и
между двата зида. До северния зид и под него се откриха дъната на три
малки пещи за топене на желязо (¹ 59, 60, 61). Те са най-отдалечени и
отстоят от 11,30 до 14 м на изток от крепостната стена и са вкопани в льоса
на дълбочина 1 м. На юг и североизток от тях, но на по-малка с 0,20 м
дълбочина (на 0,80 м от сегашното ниво) се очертаха две по-големи петна (
диаметър 0,80 x 1 и 1 x 1,20 м) от въглени и пепел, най-вероятно от ковашки
огнища. Около тях теренът изобилства с шлака с голямо съдържание на
желязо, корозирали железни предмети – секачи, гвоздеи, подкова, части от
големи гърнета, необходими при железообработването.
На дълбочина 0,80–1 м рядко се срещат керамични фрагменти от Х в.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ОБЕКТ ¹ 41 ВЪВ ВЪНШНИЯ ГРАД НА ПЛИСКА
Стоян Витлянов, Константин Константинов
По време на археологическите разкопки на обект ¹ 41 се попадна на
голямо количество фрагментирана старобългарска керамика, цяло запазено
гърне със зелена глазура, покривни керемиди от двата познати типа,
ключалки за врати, железен ключ, сърп, железен обков за каруца, голямо
количество гвоздеи с различна форма и размери и др. Резултатите от
тазгодишните проучвания на обект ¹ 41 потвърдиха неговата датировка в
рамките на X-XI в., както и неговия стопански характер.

[mitaca]

Един от центровете за металообработка в ПБЦ е Плиска. ....

Подковата кога е датирана? Ясно е, че това е практически невъзможно . Префасонирам въпроса: Кога е най-ранната и най-късната датировка ( 10-ти 11-ти или има и по-ранна версия)? И по какви методи? За логиката пораждаща тез въпроси - по-късно.

[Guy de Mont Ferrand]

Подковата кога е датирана? Ясно е, че това е практически невъзможно . Префасонирам въпроса: Кога е най-ранната и най-късната датировка ( 10-ти 11-ти или има и по-ранна версия)? И по какви методи? За логиката пораждаща тез въпроси - по-късно.

Бе ако питаш Юлиан- няма такава

[gollum]

Благодаря много на Francis Drake за информацията - имаме нужда от натрупване на такъв род постове, за да може темата реално да се задвижи нанякъде. А когато се натрупа каквото може, евентуално може да се изградят и някакви модели върху фактите.
А има ли информация за намерени мини, от които да е добиван метал - не само желязо, но и мед, калай и прочее (предполагам че употребата на бронз не е изчезнала, а и медни предмети вероятно е имало?), както и за методите на добив (спомням си смътно, че основният метод май е бил на добив от открити залежи?), на преработка на рудата в метали т.н. (дано не бъркам разни важни термини).

[Юлиан Август]

Бе ако питаш Юлиан- няма такава

Юлиан е невинен. По въпроса за подковите не е изказвал мнение. Който разполага с въпросния труд, нека даде допълнителна информация за датировката.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Няма нито писмени, нито археологически данни за добив на рудни изкопаеми поне през езическия период на Първото българско царство. Ползването на античните рудници засега е в сферата на предположенията.
Възможни са няколко начина за снабдяване със суровини, необходими за черната и цветната металургия, като всичките са само предполагаеми:
- разработване на съществуващите антични рудници на територията на ханството;
- внос на руда от Ромейската империя;
- внос на метални слитъци от Империята;
- претопяване на изхабени стари метални изделия, т. е. преработването на вторични суровини;
В повечето случаи е трудно установимо кои метални изделия, намерени на територията на Първата българска държава са собствено производство и кои са вносни, въпреки че има някои предмети с безспорен чуждоземен произход. В почти всяко селище, град или крепост от Първото царство обаче, има следи от обработка на желязо, което доказва, че поне от ²Х век насетне една част (неизвестно каква) от металните изделия са били собствено производство.
Собствено производство вероятно са били и част от металните изделия от V²², и V²²² век. Основания за подобно допускане ни дава фактът, че славяните са познавали металургията и в прародината си, въпреки че тя е била бедна на рудни изкопаеми и следите от металургична дейност не са много. Единственият засега раннославянски металургичен център за добив и преработка на желяо е открит при с. Зимно в Западна Украйна.
Центрове за преработка на цветни метали от V² - V²² век пък е имало при днешните села Пастирское, Титчиха и отново при Зимно, където са намерени тигли за топене на цветни метали.

Освен от собствено производство, нуждите от метални изделия са били задоволявани по още няколко начина:
- Придобиване на военни трофеи по време на война, за което свидетелстват редица писмени източници;
- Внос от степите, Ромейската империя и другаде, за което няма преки сведения за интересуващия ни период, но има аналогии другаде или по друго време;
- Получаване на част от данъците, които Империята плаща на българите във вид на оръжия. Сведения за такъв вид данък, получаван от България, няма, но можем да предполагаме за него въз основа на някои аналогии. Например, хазарите са получавали данък от русите във вид на двуостри мечове;
- Част от намерените в България оръжия може да имат чужд произход и да са попаднали тук случайно, по време на война;
- Тъй като българите явно не са ползвали монети при търговските си сделки, вероятно са употребявали ромейските монети за изработка на различни украшения, съдове и други предмети;

В Плиска са установени няколко центъра за обработка на черни и цветни метали от ²Х - Х² век. Любопитен факт е, че в някои от намерените глинени поти за леене на цветни метали има застинали капки злато.

Юлиан е невинен. По въпроса за подковите не е изказвал мнение. Който разполага с въпросния труд, нека даде допълнителна информация за датировката.

Една подкова от Х - Х² век все още не доказва, че прабългарите са подковавали конете си. Не случайно използвах термина "прабългари", за да се застраховам. А във въпросния труд (стр. 268) не пише много повече: http://aim.sofianet.net/issuesFiles/AOR_2004.pdf
Това разбира се, не значи, че някъде все пак няма някакви данни за по-ранни подкови, но просто аз засега не намирам такива. Статията от Уикипедията обаче допълнително засилва моя скептицизъм.

[Guy de Mont Ferrand]

- Тъй като българите явно не са ползвали монети при търговските си сделки, вероятно са употребявали ромейските монети за изработка на различни украшения, съдове и други предмети;

А защо да не са ползвали монети, макар и чужди? Съмнявам се да си ги използвали точно или пък само за това.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

А защо да не са ползвали монети, макар и чужди? Съмнявам се да си ги използвали точно или пък само за това.

Основания за подобно становище ни дава липсата на колективни монетни находки и въобще оскъдицата от нумизматичен материал на територията на езическа България. Към настоящия момент в днешна Североизточна България са намерени всичко ок. 100 монети от императорите, управлявали в периода 641 - 867 г. Това е твърде малко количество за период от над 200 години, за да се доказва чрез него оживен стоково-паричен обмен. Още повече, 18 от всичките монети са на Никифор ² (802-811), а 22 са на Теофил (829-842) (Жекова 2007). Да не говорим, че повечето от намерените монети са пробити, което ясно показва какво е било предназначението им.

Ако в България са съществували оживени стоковопарични отношения, най-малкото Симеон ², големият ромеоподражател, щеше да започне собствено монетосечене.

Според ал-Масуди, "българите не познавали нито динари, нито дирхеми, а сключвали сделките си ... с помощта на волове и овни".

Според Йоан Скилица, поземленият данък, който плащали българите, бил натурален. Всеки българин, притежаващ чифт волове, плащал на държавата по една крина жито и толкова просо и една стомна вино.

Според Български апокрифен летопис пък, цар Симеон вземал данък "от цялата област на своето царство по едно повесмо, лъжица масло и яйце на годината".

Поради всичко гореказано, считаме, че дори и да е имало някаква употреба на монети като разменно средство, то не е било чак толкова масова практика, а по-скоро изключение.

Разбира се, това не означава, че българите не са разбирали стойността на монетите. Най-малкото, ценели са ги като метал и подобно на всеки предмет, или метално изделие, те са могли да бъдат разменени срещу други предмети.

[tonev]

Единственият засега раннославянски металургичен център за добив и преработка на желяо е открит при с. Зимно в Западна Украйна

тази част не е ли в ПБД? ъъъ още едно съображение... на териториите владяни до 9 в във дунавска България няма нито едно сериозно рудно находище.... иначе имаме данни за добив на сол...