Това ми е първата тема, която искам да открия в този форум. Няма да крия, че заради нея съм се регистрирал, независимо че от години посещавам форума и чета материалите. Именно и затова, че виждам професионално и задълбочено изследване на темите, вярвам че ще успеем да проучим долуописания от мен въпрос. Той е следния:
Къде е северната граница при цар Иван Шишман?
/и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ българско царство/
Източник – грамота на влашкия воевода Раду ІІ в периода 1377-1383:
Умѣстно е да обърнемъ тукъ внимание и върху едно мѣсто въ казаната грамота № 2 отъ Радула II (1375—1380), гдѣто подирниятъ се обръща къмъ „царя Александра” съ молба, да заповѣда на своя митничаръ въ Рукеръ, да не взема мито противъ закона: „Того радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ; ти вамеш въ Рукеръ, да мѹ запрѣтиш, да ѹзимат вамѫ що закон.” Азъ не могѫ да се досетѭ, къмъ кой другъ „царь” може да се отнася това обръщанье, освѣнъ къмъ българския царь Шишманъ Търновски. Не ясно е само, защо го нарича Александъръ, тъй като това име не може да се отнася къмъ баща му, който се е билъ вече поминѫлъ тогава. Интересно е това мѣсто и заради споменѫтото тукъ вземанье мито отъ чиновникъ на „царя Алаксандра” въ влашкия Рукеръ!
/Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Л. Милетичъ/
В този исторически източник – грамота на воеводата Радул /Раду/ ІІ / Radu I c. 1377-1383 Basarab son of Nicolae Alexandru/, в която същия се обръща към цар Александър с молба да заповяда на своя митничар в Рукер да не взема мито против закона. Тук са интересни две неща. На първо място смятам, че в грамотата Раду се обръща към цар Иван Шишман негов близък съюзник да не кажа сюзерен. Близката им връзка се вижда и от факта, че Иван Шишман детронира приемника на Раду на влашкия престол Йоан Дан І /Dan I c. 1383-1386 Dăneşti son of Radu I/ и поставя друг свой приближен Мирчо Стари. На второ място смятам, че Раду ІІ съзнателно използва обръщението към Иван Шишман “Александре”, може би да покаже кой е всъщност истинския наследник на стария “цар Иван Александър” и законен владетел на Българското царство.
В самия текст е забелязана и от Любомир Милетич следната особеност – “взимане на мито от чиновник на “царя Александра” /Иван Шишман/ във влашкия Рукер!” Самият град Рукерт се намира в южното било на Карпатите и лежи срещу търговския център Брашов, който е от северната страна на Карпатите.
http://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_...%2C_Arge%C5%9F – гр. Рукар, днес.
Друга важна особеност по тази тема , названието за Българското царство още и като “Загора”
/ноторно известен факт на използване на това име в много документи на епохата/
В статията си “Древнобългарска етимология на Будапеща-названието на унгарската столица”, Иван Иванов, www.protobulgarians.com – авторът макар и несъзнателно дава нов коз в поддържаната лично от мен теза, че границата на ІІ Българско царство включително към момента на падането под османско владичество, е до Карпатите – дали под форма на васалитет на Влашко /най-вероятно/, дали реално властнически.
Цитат от статията:
“На границата между Румъния и Унгария се намира географска област, наречена с древното название Бихор на румънски и Бихар на унгарски. Това е най-предната част от историческата област Трансилвания. В късното средновековие славяните /бел. от мен - разбирай българите/ са я наричали ЗАГОРА /планината/ или Седмоградско /седем града/… В центъра на Бихор се намира град Дюла, който по българско време се е наричал Бялград /Български град/, а под унгарско владение – Дюла фехервар /Белия град на династията Дуло/”.
Възможно ли е в множеството документи сочещи цар Иван Александър за цар на “Загора”, да се има предвид владеенето на тази област. Като се има предвид, че термина “Загора” е масово използван в документи на царя с Дубровник, Унгария и др. “западни страни”, според мен не е лишено от логика използване на този термин за външнополитическа употреба. Докато сам цар Иван Александър ясно е разграничавал термините за вътрешна употреба и за външно-политическа употбера. Това ясно личи от използването на титлата си “по божия милост цар на България или на Загора” /Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало, Никопол, на 4 октомври 1352 год./. Тук той използва самоназванието и по вътрешно право на държавата /България/ и известното задграница /предимно в “западните страни” име Загора.
Последно на което бих се спрял до момента:
Извор на използвани източници е книгата на Стоян Маслев “Търговията между българските земи и Трансилвания през ХVІ-ХVІІ век”, 1991 г., Институт по балканистика/.
Същата е основана строго на документи – митнически книги, търговски тефтери и грамоти.
Цитат:
“Всъщност въпросите свързани с произхода на името на предградието на Брашов, наричано от саксонците Bulgaria /!!/, от унгарците Bolgarszeg /български ъгъл в книгата, от мен – или българи шкеи, есегели – маджаризирани оногури, т.е вътрешни българи??/…”
“Любомир Милетич приема 1392 г. за идване и заселване на българи в Брашов съгласно известията на старите румънски, и немски хронисти и заключава, че “Брашов вече в края на 14 век е бил чист български град””.
В грамота от 1399 г. на папа Бонифаций ІІ, наред с гърците и румънците /така е в книгата/ в Брашов се сочат и българите. Повторно също са споменати българите в Брашов в грамота на папа Мартин V дадена на 22 декември 1422 г. Н.Йорга смята, че не е имало защо българите през 1392 г. да бягат до Брашов, като са могли да намерят убежище във Влашко. Това от моя страна логично показва, че се касае за уседналост на населението по билото на Карпатите около Брашов и Рукерт специално.
Имаме три момента накратко:
1. Раду ІІ е недоволен от чиновника – митничар на Иван Шишман и се жалва пряко до царя да усмири митничаря си в Рукер. Да не забравяме, че пътя от Търново-Никопол към Брашов, преминава освен през Рукер, но и през столицата на влашките воеводи с гръмкото българско име Търговище.
2. “Загора” в титулатурата на царете ни, не означа ли че владеят и територията заключена около Карпатите – т.е. За гора /зад планината/.
3. Българи в Брашов, цял квартал, заможни хора с търговия и занаяти, факт говорещ за отседналост, а не за емигрантски вълни.
Извинявам се ако съм бил излишно подробен, но смятам че е полезно за темата. Засега очаквам ваши коментари, за да сглобим мозайката – къде всъщност е била северната граница на ІІ Българско царство??
Къде е северната граница при цар Иван Шишман?
/и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ българско царство/
Източник – грамота на влашкия воевода Раду ІІ в периода 1377-1383:
Умѣстно е да обърнемъ тукъ внимание и върху едно мѣсто въ казаната грамота № 2 отъ Радула II (1375—1380), гдѣто подирниятъ се обръща къмъ „царя Александра” съ молба, да заповѣда на своя митничаръ въ Рукеръ, да не взема мито противъ закона: „Того радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ; ти вамеш въ Рукеръ, да мѹ запрѣтиш, да ѹзимат вамѫ що закон.” Азъ не могѫ да се досетѭ, къмъ кой другъ „царь” може да се отнася това обръщанье, освѣнъ къмъ българския царь Шишманъ Търновски. Не ясно е само, защо го нарича Александъръ, тъй като това име не може да се отнася къмъ баща му, който се е билъ вече поминѫлъ тогава. Интересно е това мѣсто и заради споменѫтото тукъ вземанье мито отъ чиновникъ на „царя Алаксандра” въ влашкия Рукеръ!
/Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Л. Милетичъ/
В този исторически източник – грамота на воеводата Радул /Раду/ ІІ / Radu I c. 1377-1383 Basarab son of Nicolae Alexandru/, в която същия се обръща към цар Александър с молба да заповяда на своя митничар в Рукер да не взема мито против закона. Тук са интересни две неща. На първо място смятам, че в грамотата Раду се обръща към цар Иван Шишман негов близък съюзник да не кажа сюзерен. Близката им връзка се вижда и от факта, че Иван Шишман детронира приемника на Раду на влашкия престол Йоан Дан І /Dan I c. 1383-1386 Dăneşti son of Radu I/ и поставя друг свой приближен Мирчо Стари. На второ място смятам, че Раду ІІ съзнателно използва обръщението към Иван Шишман “Александре”, може би да покаже кой е всъщност истинския наследник на стария “цар Иван Александър” и законен владетел на Българското царство.
В самия текст е забелязана и от Любомир Милетич следната особеност – “взимане на мито от чиновник на “царя Александра” /Иван Шишман/ във влашкия Рукер!” Самият град Рукерт се намира в южното било на Карпатите и лежи срещу търговския център Брашов, който е от северната страна на Карпатите.
http://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna_...%2C_Arge%C5%9F – гр. Рукар, днес.
Друга важна особеност по тази тема , названието за Българското царство още и като “Загора”
/ноторно известен факт на използване на това име в много документи на епохата/
В статията си “Древнобългарска етимология на Будапеща-названието на унгарската столица”, Иван Иванов, www.protobulgarians.com – авторът макар и несъзнателно дава нов коз в поддържаната лично от мен теза, че границата на ІІ Българско царство включително към момента на падането под османско владичество, е до Карпатите – дали под форма на васалитет на Влашко /най-вероятно/, дали реално властнически.
Цитат от статията:
“На границата между Румъния и Унгария се намира географска област, наречена с древното название Бихор на румънски и Бихар на унгарски. Това е най-предната част от историческата област Трансилвания. В късното средновековие славяните /бел. от мен - разбирай българите/ са я наричали ЗАГОРА /планината/ или Седмоградско /седем града/… В центъра на Бихор се намира град Дюла, който по българско време се е наричал Бялград /Български град/, а под унгарско владение – Дюла фехервар /Белия град на династията Дуло/”.
Възможно ли е в множеството документи сочещи цар Иван Александър за цар на “Загора”, да се има предвид владеенето на тази област. Като се има предвид, че термина “Загора” е масово използван в документи на царя с Дубровник, Унгария и др. “западни страни”, според мен не е лишено от логика използване на този термин за външнополитическа употреба. Докато сам цар Иван Александър ясно е разграничавал термините за вътрешна употреба и за външно-политическа употбера. Това ясно личи от използването на титлата си “по божия милост цар на България или на Загора” /Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало, Никопол, на 4 октомври 1352 год./. Тук той използва самоназванието и по вътрешно право на държавата /България/ и известното задграница /предимно в “западните страни” име Загора.
Последно на което бих се спрял до момента:
Извор на използвани източници е книгата на Стоян Маслев “Търговията между българските земи и Трансилвания през ХVІ-ХVІІ век”, 1991 г., Институт по балканистика/.
Същата е основана строго на документи – митнически книги, търговски тефтери и грамоти.
Цитат:
“Всъщност въпросите свързани с произхода на името на предградието на Брашов, наричано от саксонците Bulgaria /!!/, от унгарците Bolgarszeg /български ъгъл в книгата, от мен – или българи шкеи, есегели – маджаризирани оногури, т.е вътрешни българи??/…”
“Любомир Милетич приема 1392 г. за идване и заселване на българи в Брашов съгласно известията на старите румънски, и немски хронисти и заключава, че “Брашов вече в края на 14 век е бил чист български град””.
В грамота от 1399 г. на папа Бонифаций ІІ, наред с гърците и румънците /така е в книгата/ в Брашов се сочат и българите. Повторно също са споменати българите в Брашов в грамота на папа Мартин V дадена на 22 декември 1422 г. Н.Йорга смята, че не е имало защо българите през 1392 г. да бягат до Брашов, като са могли да намерят убежище във Влашко. Това от моя страна логично показва, че се касае за уседналост на населението по билото на Карпатите около Брашов и Рукерт специално.
Имаме три момента накратко:
1. Раду ІІ е недоволен от чиновника – митничар на Иван Шишман и се жалва пряко до царя да усмири митничаря си в Рукер. Да не забравяме, че пътя от Търново-Никопол към Брашов, преминава освен през Рукер, но и през столицата на влашките воеводи с гръмкото българско име Търговище.
2. “Загора” в титулатурата на царете ни, не означа ли че владеят и територията заключена около Карпатите – т.е. За гора /зад планината/.
3. Българи в Брашов, цял квартал, заможни хора с търговия и занаяти, факт говорещ за отседналост, а не за емигрантски вълни.
Извинявам се ако съм бил излишно подробен, но смятам че е полезно за темата. Засега очаквам ваши коментари, за да сглобим мозайката – къде всъщност е била северната граница на ІІ Българско царство??
Comment