Цар Иван Шишман

[Гост]

да оба4е Дракула е бил напълно луд ,ако наистина е вършил това което му приписват,а и в крайна сметка той съЩо свършва зле екзекутиран а главата му подарък за султана ...

убит е от неговите хора защото и тях ги е държал изкъсо но все пак власите са покорени едва 17 век до тогава те са просто васали на султана.и при власите няма насилствена ислямизация те са били в много по леко положение в османската империя от нас.

[resavsky]

Власите са покорени късно просто защото турците не желаят това.Ако проследите внимателно всички турски походи на север от Дунав ще видите че те задължително са по две причини:наказание за неплатен данък или смяна на един непокорен васал с друг по приемлив.В турската политика Влашко дълго остава част от санитарния пояс държавици между тях и потенциалните им врагове.

[angevins]

Влахия е имала този късмет ,с по лекото положение ,заради близостта си с Унгарското кралство и после с империята на Хабсбургите.Васали на султана са били и Молдова и Трансилвания.Определено при сблъсъка си с Янош Хунияди,османците осъзнали 4е няма да им е толкова лесно среЩу западноевропейските държави,които за разлика от балканските ,показали 4е в крити4ен момент могат да забравят дразгите и да се обединят.да си припомним само как краля на Полша Ян Собиески спаси Виена ,а може би и цяла Западна Европа. а и през 15 век се появяват нови технологии_артилерия и мускети(в края на века)..така4е на турците ве4е не им е било лесно в мисията за джихад среЩу християнския свят..на България и е било предопределено да бъде покорена поради геополити4еското и положение,което не е позволявало в сърцето на Балканския полуостров да има владение с автономия и християнски владетел .това е било прекалено опасно за турците,и колкото и да е молил за милост и да е показвал вярност, рано или късно бълг държава при тази пасивна отбрана е Щяла да си иде от картата.това 4е Иван Шишман не е имал достатъ4но поданици са пълни глупости,власите са били по малко а са се отбранявали .Не е било задължително на царя да събере без4етна армия за генерално сражение.можел е да води битки на разли4ни фронтове напр когато турците нахлуват в Сев. Бълг и превземат Силистра,малки отряди са можели да нахлуят в Загора и да обезпокоят султана.а ако не беше позволил падането на София и Ихтиман е могъл и по този фланг да ги дразни.в на4алния етап турците не са се занимавали явно толкова с административното управление на областите така 4е при по интензивна отбрана са могли да се откажат поне от вероятността да завладяват земи.все пак те не са били една държава а орда напомняЩа на татарите интересуваЩи се само от пля4ката.историята споменава 4е самите османци не били еднороден народ а разл етноси,поради което е могло да настъпи с малко помоЩ разногласие всред Османския бейлик..както всъЩност става при Анкара Баязид е предаден и загубва битката .. :mhehe:

[Guy de Mont Ferrand]

Хм, Шишман да стане васал на Сигизмунд при положение, че току що турците са постигнали разгромяваща победа над сърбите, а на самия Шишман му се е наложило да надява белия чаршаф и да ходи да целува краката на Мурад след похода на Али паша. Доста дръзко от негова страна.:sm186: Може би след битката при Косово поле Йоан Шишман вече не се е чувствал обвързан с васалната клетва, дадена на Мурад, който умира по време на боя. Интересно, наистина откъде се черпи информацията за това.:sm186:

Имбър (авторът на качената от Хана статия) се позовава за това сведение на някой си Богдан, чиито труд е писан през далечната 1895 год. и е озаглавен " Eine bulgarische Urkunde des Caren Joan Stracimir" . По принцип не е толкова невероятно да е истина поради няколко факта:
- смъртта на сюзерена на Шишман Мурад
- експанзията на Сигизмунд към Балканите, която започва точно по това време (след смъртта на Мурад)
- утежненото положение на Шишман след загубата на единствения си силен съюзник - Сърбия.
- преминаването на Стефан Лазаревич към "османския лагер" (той участва с войските си дори в похода срещу Търново!) и враждебните му отношения с маджарския крал.
Това обаче не е достатъчно като доказателство, а и ми хрумва едно възможно обяснение- Богдан да е объркал Йоан Шишман със сина му Фружин, който след падането на Никопол бяга във Видин- известно е, че при кръстоносния поход, предвождан от маджарския крал и дук дьо Невер през 1396 год. цар Йоан Срацимир се поставя под покровителството на Сигизмунд и избива турския гарнизон в столицата си. Тогава това сигурно е сторил и Фружин, който свързва съдбата си с тази на маджарските крале през следващия половин век.

това 4е Иван Шишман не е имал достатъ4но поданици са пълни глупости,власите са били по малко а са се отбранявали .Не е било задължително на царя да събере без4етна армия за генерално сражение.можел е да води битки на разли4ни фронтове напр когато турците нахлуват в Сев. Бълг и превземат Силистра,малки отряди са можели да нахлуят в Загора и да обезпокоят султана.а ако не беше позволил падането на София и Ихтиман е могъл и по този фланг да ги дразни.в на4алния етап турците не са се занимавали явно толкова с административното управление на областите така 4е при по интензивна отбрана са могли да се откажат поне от вероятността да завладяват земи.все пак те не са били една държава а орда напомняЩа на татарите интересуваЩи се само от пля4ката.историята споменава 4е самите османци не били еднороден народ а разл етноси,поради което е могло да настъпи с малко помоЩ разногласие всред Османския бейлик..както всъЩност става при Анкара Баязид е предаден и загубва битката .. :mhehe:

И защо пък власите да са били по-малко от поданиците на Йоан Шишман Дай доказателства!
Всичко останало е булшит ! Можел е да води битки на различни фронтове през 1388 г. ако е имал достатъчно стегната, мобилна и мотивирана армия- а тя е била по-скоро деморализирана и наплашена от турците след падането на София и разгрома, който е претърпяла там. Освен това походът на Али Паша е бил изненадващ- логично е било да се предположи, че събраната османска сила ще се насочи срещу Сърбия или Босна, които предната година са нанесли унищожителни поражения на турците при Билеч и Топлица. Османците отдавна вече не са били "орда", нито пък се интересуват само от плячката- това е надживяно още в края на 40-те години на XIV век. А при Анкара няма "разногласие всред Османския бейлик"- Баязид е предаден от войските на други, наскоро завоювани бейлици (сред които и малоазийски татари), чиито потомствени владетели са в лагера на Тимур .

[Юлиан Август]

Армията на Шишман е била "деморализирана" много преди той да се качи на престола- според Андреев пословичния "турски страх" може спокойно да се е появил преди Черноменската битка, а да речем, още при пораженията по време на нашествията от 50-те години, когато загива в битка и престолонаследника Михаил Асен. Нито веднъж армията не успява да се противопостави на османците в открит бой, поне изворите не говорят за такова нещо.
И защо войската на Шишман трябва да е претърпяла загуби при падането на София ? Че нима царят е изпращал такава в помощ на обсадения град, другаде, освен в народните песни ?
Защото си мислех, че при София сблъсъка е бил между армията, подчинена на местния бан Янука и османската армия, а това нещо доста различно през Средновековието...

И да. За какви поданници говорим, при положение, че войските по това време са наемни, а не наборни ? Т.е. опираме до финансовите възможности, както и до желанието на феодалите из страната да се присъединят към царските отряди с контингентите си- всъщност последното е ключово за определянето на размера и боеспособността на общата армия, т.е. за отбранителния потенциал на държавата. А при засиления сепаратизъм тогава, предполагам картината е ясна...

[Guy de Mont Ferrand]

И да. За какви поданници говорим, при положение, че войските по това време са наемни, а не наборни ? Т.е. опираме до финансовите възможности, както и до желанието на феодалите из страната да се присъединят към царските отряди с контингентите си- всъщност последното е ключово за определянето на размера и боеспособността на общата армия, т.е. за отбранителния потенциал на държавата. А при засиления сепаратизъм тогава, предполагам картината е ясна...

Именно .

[angevins]

за съжаление да .бълг феодализъм не е като френския напр където бароните се заклеват във вярност и са задължени да изпълняват задълженията си, или при английския където разполагат с великата харта от 1215 имат по този на4ин фиксирани задължения ,но и права .у4астват при гласуването на данъците и други и това съответно ги стимулира да заЩитават обЩо държавните интереси.В България владетелите раздават земи и титли ,но болярите в крайна сметка правят каквото си искат.този сепаратизъм се наблядава сякаш от времето на константин тих.и независимо 4е някои царе се борят успешно среЩу болярската слободия това е било като да наливаш вода в пробита кофа след като нито един цар не се е сетил да издаде грамота оризмо за правата и задълженията на аристокрацията както се слу4ва в Англия при Джон Безземни и Унгария при Андреа 2.За армията 4е била наборна да,тук опираме до финансовия въпрос който за съжаление е от зна4ение за успеха на всяко на4инание,но доколкото си спомням има някакъв италианец май от на4алото на 14 век който писал колко било богато българското царство .кат търгувало със зърно,коприна мед восък и не знам си какво оЩе с италианските републики Зна4и при тези отношения хазната не ни е била хванала паяжини.А и да за малко да забрава ами майката на коментирания монарх не беше ли дъЩеря на Венециански банкер ,вярно евреин даже по добре те предимно са се занимавали с лихварство и банкерство.Имал е роднини в Венеция които са могли да му отпуснат добър заем а

В българската азбука има буква "ч". Нека не разваляме прекрасния пост с маймуници.
Одзава

[Юлиан Август]

E, надали една грамота /или поредица от такива/ би решила проблемите със сепаратизма, който като тенденция има много по-дълбоки корени от неуредените взаимотношения в линията централна-местна власт, а и специфичните местни условия не предполагат прякото прилагане на готови чужди решения. Още повече, че те не са 100% ефективни дори на местна почва- Франция трябва да почака епохата на Абсолютизма, докато се превърне в централизирана държава, а Англия поема по съвсем друг път. Така наречената "болярска слободия" в България си я има още от времето на Асен и Петър и макар по закон непокорния болярин да би следвало "люто да се лиши от живот, а имотът му да бъде царев", то на практика стремежът към независимост на отделните феодали расте право пропорционално на собствените им възможности- знаем Слав и Стрез каква политика са водели непосредствено след 1207-ма, както и какво се случва след смъртта на Асен Втори- и изводът, че привидната консолидация на държавата при Калоян и синът на стария Асен прилича твърде много на къща от карти, която лесно рухва, е съвсем резонен.
Що се отнася до финасовите възможности на фиска и способността му да вземе дори и заем, за да обезпечи съществуването на стабилна армия, то тук се опира до много неизвестни, а и променливи фактори. Данъци, износ- да. Обаче тук има и различни приоритети. А дали ще има воля за такова нещо, пък е отделен въпрос. От действията на последните наши владетели не става ясно османската заплаха да е представлявала такъв авторитет. Виж войните с Унгарското кралство, Влахия, Визнатия- да. Тогава са се намирали сили и средства.

[angevins]

най вероятно са се надявали ,4е османците Ще си тръгнат като татарите... но все пак държавата трябва да се пази от вси4ки врагове дори и тези които изглеждат безобидни ..а както казват от първите си идвания турците са били достатъ4но внушителна сила за да не остават съмнения за невинно нашествие.

[Guy de Mont Ferrand]

Трябва да се признае, че и самият Шишман не е постъпвал особено адекватно в някои случаи. Може би го е било страх, че ако заеме една по-твърда линия, османците набързо ще приключат с него и затова не е излизал в открито сражение срещу тях и се е принуждавал да ги "умилостивява" чрез отстъпки като тази на Дръстър. Неговото положение е било незавидно- син на еврейка (макар и покръстена), той е трябвало да се справя освен с османците и с омразата на по-стария си полубрат Йоан Срацимир и с враждебността на влашките владетели (благоприятно настроени към видинския владетел). Та нали според една летописна бележка през 1386 г. "цар Шишман уби Дан войвода" т.е. тогава е имало война между търновския цар и северния му съсед. Би могло да се допусне, че тя е била подбудена от Йоан Срацимир.

Братовчед на влашките владетели, видинският цар вероятно до края на живота си се стреми към това да стане единствен господар на България. Почти със сигурност е установено, че между него и Шишман се води война, при която граничните между териториите им краища и по-специално София преминават от едни в други ръце. В крайна сметка синът на еврейката го прогонва от земите си, но няма сили да го довърши- което може да се отдаде на подкрепата на власите или на турците за Срацимир. След смъртта на Дан войвода, възкачилият се на престола в Търговище негов брат Мирча чел Батрън няма причини да е благоприятно настроен към Шишман. Така Търновското царство в началото на 90-те години е обградено от враждебни нему страни от север и запад и от турските владения от юг и изток. Убийството на Дан I и ревността на по-големия брат Срацимир по всяка вероятност довеждат Шишман до невъзможност да встъпи в съюз с най-близките си съседи и го оставят сам да се бори срещу турците. Отношенията на последните с Видин са били далеч по-приятелски и не би било невъзможно някои от болярите на Шишман също да са обърнали поглед натам в последните години от управлението му с надеждата, че това ще ги предпази от набезите им.

[Юлиан Август]

Всъщност до 1381г. няма данни отношенията между двамата братя да са били обтегнати. Тази призрачна война за София и околностите и не знам да е подкрепена от някой сериозен източник. Даже напротив- според Андреев Шишман посочва Срацимир като евентуален наследник на държавата си. Но дори и през 1381 г. , когато Видинската патриаршия скъсва отношения с Търновската и Срацимир я подчинява на Цариградската, може да става въпрос за демонстрация на независимост и неангажираност с метрополията, а не за някакъв акт, насочен срещу персоната на Шишман.

А как се свързва името на Срацимир във войната на брат му срещу Дан I - има ли някакви исторически данни за такова нещо или това е само предположение ?

[Guy de Mont Ferrand]

Всъщност до 1381г. няма данни отношенията между двамата братя да са били обтегнати. Тази призрачна война за София и околностите и не знам да е подкрепена от някой сериозен източник. Даже напротив- според Андреев Шишман посочва Срацимир като евентуален наследник на държавата си.

Тц. Според мен под израза "братята на царството ми" Шишман има предвид брат си Иван Асен (V) и споменавания в изворите "друг Асен". И да- данните са косвени, както за толкова много други неща от българската история. Но като се има предвид, че Срацимир е лишен от търновския престол за сметка на по-малкия си полубрат, а майка му заради Сара-Теодора е изпратена в манастир, би трябвало да е невероятен човеколюбец, за да не са "обтегнати" отношенията помежду им.

Но дори и през 1381 г. , когато Видинската патриаршия скъсва отношения с Търновската и Срацимир я подчинява на Цариградската, може да става въпрос за демонстрация на независимост и неангажираност с метрополията, а не за някакъв акт, насочен срещу персоната на Шишман.

1. Видин не е патриаршия, а митрополия.
2. "Демонстрацията на независимост и неангажираност" тъй или иначе е акт срещу уж-сюзерена и владетел на "метрополията" Шишман и акт, който допълнително разединява българския народ.

А как се свързва името на Срацимир във войната на брат му срещу Дан I - има ли някакви исторически данни за такова нещо или това е само предположение ?

Предположение е. Мое.

[Guy de Mont Ferrand]

Мирча чел Батрън (Стари)



деспот Стефан Лазаревич

[tonev]

маи сме пропуснали да отбележим и татарските нахлувания по тва време.

Последната татарска "вълна" в средновековна България дошла през 1399 г., водена от Актав. Татарите бягали от могъщия монголски завоевател Тимур/Тамерлан, който мечтаел да възкреси "световната империя" на Чингис хан. През 1395 г. той разорил жестоко Сарай на Волга, столицата на "Златната Орда", оплячкосал Крим, стигнал до Киев... Хората на Актав тръгнали към Долни Дунав, искайки да се заселят в богатата равнина "Исраяка", т.е. Тракия, както е изопачил името й един персийски летописец. Средновековна България по онова време била в руини, голямата част от нея вече била завладяна от османците, а "татарите на Актав" (трайно название в османските извори!) нанесли гибелен удар на последните остатъци от държавицата на добруджанския деспот Иванко. Именно те превзели и разорили Варна, след което градът попаднал под турска власт. "Татарите на Актав" били трудно усмирени от османската власт, като се наложило да ги разселят на различни места в България. Една тяхна група дала името на гр. Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик).

[Guy de Mont Ferrand]

"Златната орда" по това време (втората половина на XIV в.) е разтърсвана от междусобни войни и изпуска контрола върху земите ок. Дунав. Може би Шишман щеше да окаже далеч по-активна съпротива на османците ако в редовете на армията му присъстваха многобройни съюзнически татарски контингенти, както е било в началото на управлението на баща му Йоан Александър.