Цар Иван Шишман

[tonev]

идеята ми беше че е трябвало да се съобразява и с тях, а дали БГ по това време не е била и васална и на татарите? и с това да се обяснява колебливото поведение на Иван Шишман? според това кои е бил по наблизо?

[Guy de Mont Ferrand]

идеята ми беше че е трябвало да се съобразява и с тях, а дали БГ по това време не е била и васална и на татарите? и с това да се обяснява колебливото поведение на Иван Шишман? според това кои е бил по наблизо?

Мне. Татарите по времето на Шишман са принудени да се изправят пред нарастващата сила на Москва и Литва и хановете им нямат достатъчно ресурси, за да поддържат господството си и върху Балканите. Последните големи походи там са проведени от хан Узбек в средата на 40-те години на XIV век, за да се накажат византийците за инспирираната от тях акция на айдънския емир Умур срещу Килия. При това татарите срещат разбойнически турски дружини в Тракия и ги изтребват безмилостно. Малко по-късно обаче интересите на "Златната орда" се насочват в съвсем други посоки. Неслучайно по това време се създава и държавата на Богдан/Молдова, чието съществуване едва ли би било възможно в по-ранните години на абсолютната татарска хегемония в Източна Европа.

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото сега си чета Х. Иналджък ("Османците и кръстоносците (1329- 1451)") и ето на какво попадам:

За да осигури тила си в кампанията си срещу Сърбия, Мурад изпраща Али Паша Чандарли, новият велик везир, срещу Шишман и Иванко през есента на 1388 г. Али, начело на войските от Румелия, извършва кратък рейд в България, и, през пролетта на 1389 г., когато Мурад пресича Дарданелите, Али продължава операциите в Дунавска България, където цар Шишман е намерил убежище в Никопол. Търново, столицата на Шишман, се предава (но не е окупирана), а царят накрая се подчинява в Никопол. След това Али Паша се присъединява към армията на султана близо до Филипополис (Пловдив, Филибе) и цялата армия потегля в посока на Косово Поле. Християнските господари на Кюстендил (Константин) и Тимок (Сарадж) се присъединяват към армията на Мурад. Анатолийските емирати, включително Караман, откликват на неговия призив и изпращат контингенти за този съдбоносен сблъсък между силите на Християнството и Исляма.

Както забелязваме, Сарадж (Срацимир) се присъединява с войските си към похода на Мурад, който малко преди това е опустошил владенията на брат му Шишман.

[resavsky]

Ги сигурен ли си че Сарадж е точно Срацимир?

[Guy de Mont Ferrand]

100 %

Отношението на Видинското царство към османските завоевания до осемдесетте години на XIV в. не е напълно изяснено. Неговият владетел цар Иван Срацимир на пръв поглед отсъства в основните извори за хода на османското настъпление на Балканите. По-новите изследвания показват, че нещата са твърде различни. В известното "Огледало на света" на Мехмед Нешри и още няколко османски хроники се споменава един загадъчен балкански владател под името "Сарадж". Нещо повече, "Сарадж" е представен по абсолютно същия начин като цар Иван Шишман (1371-1395), деспот Иванко от Добруджа и Константин Деянов от Северна Македония. Пръв Ал. Кузев допусна, че под това име се крие именно цар Иван Срацимир.

В "Писание за верските битки на султан Мурад II" се говори за "земята Сарадж-ели" със следните най-общи ориентири: Оршова и Северин на север от Дунав, реката Тимок, градът Ивраджа (Враца) и самият Видин. В "Писанието" става дума за кръстоносния поход на Владислав Варненчик и Янош Хуниади от 1444 г., когато Видинското царство вече е унищожено. Така или иначе, както и в други случаи, и тук османците наричат определена територия по името на най-известния й владетел. Достатъчно е да посочим Добруджа (по името на деспот Добротица), "Константин-ели", от което главният град Велбъжд получава днешното си име Кюстендил (по името на Константин Деянов), "земята на Лаз" (Сърбия), наричана в османските извори повече от столетие с името на загиналия още през 1389 г. княз Лазар и т.н. При Видинското царство е логично такава роля да играе Иван Срацимир, царувал близо четири десетилетия.

Иван Срацимир поема васални задължания към османците поне няколко години преди 1386. Най-вероятно това е станало през 1377 г. заедно с другите видни владетели в българските земи - цар Иван Шишман, деспот Иванко, крал Марко ("Крали Марко" във фолклора) и "господин" Константин Деянов. През посочената година "Сарадж" и "Кьостендил" (Константин Деянов) участват като османски васали в един поход на султан Мурад I в Мала Азия. През 1388 г. същите двама български владетели се готвят за османската офанзива срещу Сърбия, за разлика от Иван Шишман и Иванко, които се отклоняват от поетите задължения към султана.

Османския летописец Мехмед Нешри съобщава, че при похода на султан Мурад ² против сръбския княз Лазар (лятото на 1389 г.) недалеч от Ихтиман "...дошъл с войските си владетелят Сарадж..." Според някои извори "Сарадж" се сражава на турска страна и в битката при Ровине във Влахия (17 май 1395 г.). Ако това е вярно, през 1395 г. братята Иван Шишман и Иван Срацимир имат различно политическо поведение. Нека припомним, че именно след тази неуспешна за турците кампания Иван Шишман е заловен и екзекутиран (3 юни 1395 г.).

Пламен Павлов - "ЦАР КОНСТАНТИН II АСЕН (1397-1422) - ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ"

[tonev]

константин деянов константин драгаш ли е?

[Guy de Mont Ferrand]

константин деянов константин драгаш ли е?

Да. И май по-скоро би трябвало да е Деянович .

[tonev]

http://stratemirovichibg.blog.com/ - много добрия блог на княз стратемирович...
бреи не знаех за патриарх Йосиф че е бил българин.
пп. :1087:

[Guy de Mont Ferrand]

бреи не знаех за патриарх Йоан че е бил българин.

Явно имаш предвид Йосиф II. Статията за него най-много ми хареса от целия блог.

[tonev]

Явно имаш предвид Йосиф II. Статията за него най-много ми хареса от целия блог.

на П. Петров е.

[Guy de Mont Ferrand]

Ето и версията на Иналджък за последните дни на Търновска България:

Неотложният проблем за османците е да възстановят контрола си над Дунавска България. През 1391 г., с помощта на Сигизмунд, Мирча чел Батрън („Стария”), войвода на Влашко (1386 – 1418 г.) нахлува през северна България чак до Карнобат, докато Баязид е зает в Анатолия. В късната 1392 г. Баязид разменя посолства с краля на Неапол Ладислас (Владислав) (1386- 1414 г.), съперник на Сигизмунд за унгарския трон. На следващото лято Баязид напада България, превземайки Търново на 17 юли, 1393 г. и премества цар Шишман в Никопол като османски васал да пази срещу влашко-унгарски нахлувания. :sm186:

Но най-важното събитие, довело до кръстоносен поход, е инвазията на Баязид в Унгария през 1394 г. От един по-късен османски документ ние научаваме, че през тази година османската армия начело със самия султан навлиза в Унгария близо до Белград, напада Сланкамен, Тител, Бечкерек, Темешвар, Карашова, Карансебеш и Мехадия навътре в Трансилвания и след това се насочва на юг към Влашко в посока на Никопол. Там Мирча препречва пътя на османската армия в планинския проход на Ровине близо до Арджеш, неговата столица. На 10 октомври, 1394 г. армията на Баязид едва избягва поражението след жестока битка, в която падат васалните сръбски властели Марко Кралевити и Константин Деянович и неколцина османски бегове. Султанът пресича Дунава на кораби, осигурени от цар Шишман, който е въдворен там от Баязид през 1393 г., когато неговата столица Търново е завзета от османците. Подозрителен към тайните връзки на Шишман със Сигизмунд и Мирча, Баязид, вече преминал реката, пленява и екзекутира Шишман на 3 юни, 1395 г. и назначава Влад за войвода на Влашко.

заб>емотиконки и превод- мои

[resavsky]

Битката при Ровине не е ли от м.май 1395?

[Guy de Mont Ferrand]

Битката при Ровине не е ли от м.май 1395?

Не и според Иналджък.

[nikita]

на П. Петров е.

П.Петров най-вероятно изобщо не е чувал за патриарх Йосиф. Статията е на Пламен Павлов.

[Guy de Mont Ferrand]

П.Петров най-вероятно изобщо не е чувал за патриарх Йосиф. Статията е на Пламен Павлов.

Е, има и един медиевист П.Петров ("Възстановяване на българската държава 1185-1197 г." примерно е негов труд) - той няма как да не е чувал за патриарх Йосиф.