Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Цар Иван Шишман

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    mitaca написа
    Те сега не са ясно, камо ли тогаз или да пренасяме съвременни мерки и понятия в тогавашните времена.
    Както се казва с две ръце се подписвам под това изречение, както и под тези, които го предхождаха (но не исках да слагам по-дълъг цитат). Едно от най-честите залитания е да се отнасяме към миналото така, сякаш понятията и идеите винаги са имали едно и също съдържание и "щом аз сега разбирам това нещо така, то и преди n-на брой години то е имало същото значение за тогавашните хора". Затова опитът да се разбере контекста на времето е толкова съществен, ако искаме да се доближим до миналото (а това е целта на писането ни на този форум).

    ИЦА написа
    Но в онзи критичен момент българите са имали нужда от един талантлив цар, който да съчетава в себе си умел дипломат, мъдър държавник и талантлив пълководец. Такива царе е имало в нашата история
    Цезаре, колко държавници с подобни качества въобще има в историята на една държава и колко от тях са успявали да съчетаят точното време и място, за да вземат властта и да имат възможност да я използват с определена цел? Според мен поначало тези редки съчетания на таланти се срещат много, много рядко и още по-рядко успяват да заемат властова позиция. И това не отчита фактът, че няма универсални таланти, а те винаги са свързани с конкретни условия (съвсем образно казано, няма никаква гаранция, че ако напъхаме Наполеон "в кожата" на Александър Велики той би постигнал нещо подобно - можеше и никога да не успее да стане владетел).. И тук с още по-голяма тежест идват думите на Митака - ние, гледайки от сегашната позиция отчитаме "Османската заплаха" като най-страшното нещо. Никой от тогава живелите не би могъл да я възприема по същия начин - та малко ли завоеватели минават през полуострова без да оставят почти никакви дири след себе си? След това един владетел живее в конкретната обстановка и според мен никога или почти никога не успява да гледа по-далеч от "носа си", т.е. от ежедневните грижи и проблеми на деня. Т.е. ако се появява някаква мотивация за подобна "самопожертвователна борба" срещу османците, то тя може да произхожда само от непосредствената заплаха за собствената му влат или интереси, а не от интереса на бъдните поколения. Предполагам, че си наясно с всичко това, де, аз само уточнявам.

    Comment


      #77
      gollum написа
      Според мен поначало тези редки съчетания на таланти се срещат много, много рядко и още по-рядко успяват да заемат властова позиция.
      Талантливите управници не се срещат прекалено често, но все пак се срещат сегиз - тогиз. Виж, гениалните са наистина рядкост.
      gollum написа
      И тук с още по-голяма тежест идват думите на Митака - ние, гледайки от сегашната позиция отчитаме "Османската заплаха" като най-страшното нещо. Никой от тогава живелите не би могъл да я възприема по същия начин - та малко ли завоеватели минават през полуострова без да оставят почти никакви дири след себе си?
      Разликата между турците и другите завоеватели е, че първите са друговерци. За обикновения селянин сигурно не е имало голямо значение кой ще му е цар. Дори в Анатолия ромейските поданици са предпочитали да минават под властта на турците. Но царят, едрите боляри и православното духовенство няма как да не са били сериозно притеснени за бъдещето си.
      Но може би и народът е бил сериозно уплашен от страховитата османска конница. Народните песни и предания, свързани с името на Йоан Шишман едва ли са случайно възникнали. Те не са основание да смятаме, че царят е търчал като вихър напред-назад и храбро се е сражавал с турците из всички краища на царството. Но тези легенди са показател за надеждите, които българите са таели, че техният цар ще дойде на помощ и ще разплаче майките на турците. Т. е. турските завоеватели не са били много по вкуса на българския народ.
      gollum написа
      Т.е. ако се появява някаква мотивация за подобна "самопожертвователна борба" срещу османците, то тя може да произхожда само от непосредствената заплаха за собствената му влат или интереси, а не от интереса на бъдните поколения.
      Истинската "заплаха за собствената му власт или интереси" е било неизпълнението на поетите ангажименти към османския му сюзерен. Ако Шишман беше загрижен единствено за властта си, може би щеше съвестно да изпълнява васалните си задължения и щеше да си живурка щастливо под османско върховенство. Но българският цар или е бил твърде недалновиден, или има нещо друго, което е било по-силно и не му е позволявало да се примири с това положение.

      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

      Comment


        #78
        ИЦА написа
        Разликата между турците и другите завоеватели е, че първите са друговерци.
        Така е, но все пак кажи-речи всички нашественици и по-рано са били с друга религия, макар и предимно езичници (погледнато от християнска гледна точка). Така или иначе, това е от някакво значение основно за горнте обществени прослойки, както и ти отбелязваш. Там "притеснение" със сигурност е имало - религията има огромно значение за средновековния човек (това в контекста на забележките на Митака), но от друга страна, доста често християните не са се притеснявали да бъдат васали на друговерци. А по-късно не малко от тях сменят вярата си, за да запазят социалния си статут.Разбира се, това е много общо казано, мисълта ми е, че нещата все пак са по-сложни и очевидно е имало някакъв механизъм за разрешаване на подобен конфликт.

        ИЦА написа
        Но може би и народът е бил сериозно уплашен от страховитата османска конница. Народните песни и предания, свързани с името на Йоан Шишман едва ли са случайно възникнали.
        Имам подозрението, че всички тези народни предания и песни възникват и се развиват доста след като България вече не е е самостоятелна държава. Затова и връзка с реални събития е трудно да се намери - останали са само реални имена, които се свързват с надеждите на народа след като вече е загубил самостоятелността ти (ретроспективни, доколкото е точно да се нарекат така). В това отношение приличат на сегашния ни поглед, отправен назад и свързаните с него "алтернативни надежди" в стил "какво би станало ако".

        Comment


          #79
          gollum написа
          но от друга страна, доста често християните не са се притеснявали да бъдат васали на друговерци.
          Това е доста общо казано. Не съм съвсем сигурен какви са били причините за това, Шишман толкова упорито да се опитва да отхвърли васалната си зависимост. Но не е изключено и религиозният фанатизъм да е изиграл някаква роля. Това е съвсем в духа на епохата.

          gollum написа
          Имам подозрението, че всички тези народни предания и песни възникват и се развиват доста след като България вече не е е самостоятелна държава.
          Напълно възможно е да е така. След като са се предавали от уста на уста няма как да сме сигурни кога точно са възникнали. Не зная какво влагаш в понятието "доста", но не мисля, че моментът на възникването им е отдалечен прекалено много във времето от датата, на която България окончателно пада под османска власт. Споменът за събитията явно е бил още пресен - и за Шишмана царя и за Софийското поле (нямам предвид, че Шишман е водил в бой войска към Софийското поле) и т. н. Впрочем, споменът за Шишман явно е бил още жив в народната памет и два века по-късно, по време на Търновското въстание.
          Всъщност, в случая по-важно е дали тези легенди възникват по-време на, или след османските завоевания. Едва ли може да се отговори чак толкова категорично на този въпрос.
          Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 14-07-2007, 13:55. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

          "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
          It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

          Comment


            #80
            От гледна точка на тогавашната епоха основната цел определено не е била да се устои на османците, те не са възприемани като основна опасност, никой от останалите държави на Балканите не си поставя такава цел, това става около половин век по-късно. Вероятно изборът на Шишман е бил или да води независима външна политика, или да се ориентира добре кои са противниците му и кои са съюзиниците му и да се включи или дори инициира съотвентите коалиции. Както отбеляза Цезаря, Шишман упорито избягва коалирането, може би това е премислена политика на неутралитет, но може и да е невъзможност или нерешителност да вземе решение. Във всеки случай неутралитета в този момент, без да знаеш бъдещето съвсем не изглежда глупава политика.
            Но ако Шишман би решил да се включи в коалиция, то най-вероятно това щеше да е с османците, те в този момент изглеждат най-привлекателни, тъй като са враг на нашите врагове, т.е. наш съюзник. Това вероятно би довело до един по-дълъг васален период, след което нещата пак щяха да си стигнат до същото положение.
            Въобще любопитно е да се разиграят няколко алтарнативни модели: евентуален съюз със сърбите би ли се оказал по-силен военно? или би ли изплашил турците да се откажат? Алтернативата за съюз с Византия е възможна само в някое безкрайно развинтено въображение.

            Comment


              #81
              Императоре между другото не е чак толкова произволна георграфията на местностите където има предания че Иван Шишман е дал последния си бой на турците.Това са главно :София и софийското поле,Самоковско,Северна България - Търново и околностите,Враца,Плевен.Прави ми впечатление че такива предания липсват например в районите на Стара Загора и Пловдив и че там няма Шишманово кале /поне на мене не ми е известно/.Добре е известно че Стара Загора и Пловдив са превзети още по времето на Иван Алекснадър.А на всички по горе изброени места по времето на Иван Шишман са водени сражения с турците.Така че в тези предания вероятно има все пак някаква истина.Лала Шахин например в своя "Доклад" определено сочи като командващ на противниковата армия Иван Шишман / макар и да не споменава изрично неговото име/.
              П.П.Съвсем друг е въпросът че например при част от легендите в Самоковско има смесване на паметта за Иван Шишман и неговия брат Иван Асен който вероятно е убит в сражение с турците в този район.

              Comment


                #82
                Цезарю, аз сам отбелязах, че всичко, което написах е много "общо" - няма и как да е иначе, поради две причини - едната субективна - сравнително слабо познавам периода и фактологията; втората - обективна, - много малко е известно (както всички отбелязаха), за да може с някаква сигурност да се говори за мислите и поведението на цар Иван Шишман. Т.е. моето не е нищо повече от коментар на наблюдател на дискусията ви, дори "мнение" е трудно да се нарече. Засега продължавам в същия дух. .

                За фолклорният образ на Иван Шишман мнението ми е, че в основната си част е създаден след падането на България под османско владичество, трудно е да се съди колко след това. Първо, защото обикновено дадена социална група си измисля образ на героичен спасител чак след като започва да чувства огромна нужда от такъв род неопределена надежда, а това се случва чак след загубата на независимост. Тук, разбира се, може да се възрази с образа на Жана Д`Арк и това ще е добро възражение. Но пък царете, особено ако не са успешни и много активни, трудно могат да послужат за градивен материал докато са живи или поне докато спомените за делата им са все още от първа ръка.

                ИЦА написа
                Не съм съвсем сигурен какви са били причините за това, Шишман толкова упорито да се опитва да отхвърли васалната си зависимост. Но не е изключено и религиозният фанатизъм да е изиграл някаква роля.
                Възможно е, но религиозният фанатизъм трудно се съчетава с васална клетва. Да не забравяме, че за един цар (особено ако има такова самочувствие, вдъхвано му от миналото) сама по себе си васалната зависимост не е нещо хубаво.

                Comment


                  #83
                  За смъртта на Лала Шахин - в турската версия на Вики пише, че не е известно кога е умрял, но вероятно към 87 е вече умрял.

                  Comment


                    #84
                    Хана написа
                    ... те не са възприемани като основна опасност, никой от останалите държави на Балканите не си поставя такава цел, това става около половин век по-късно.
                    Може би не е дооценявана сериозността на тази опасност, но тя си е била приемана като основна опасност поне от непосредствените османски съседи още от времето на Вълкашин и Углеша. А по времето на Шишман голяма част от Балканите са станали османски владения, или владения на османски васали. И това, ако не е основание турската опасност да бъде приемана за основна! На всичкото отгоре турците са мюсюлмани, сиреч друговерци.

                    Хана написа
                    Вероятно изборът на Шишман е бил или да води независима външна политика, или да се ориентира добре кои са противниците му и кои са съюзиниците му и да се включи или дори инициира съотвентите коалиции.
                    Той не е имал право да води независима външна политика, тъй като е бил османски васал. Т. е. не е имал право на избор, но се е опитал да върви срещу течението без да има средства да го направи успешно.

                    Хана написа
                    Както отбеляза Цезаря, Шишман упорито избягва коалирането
                    Всъщност, думите ми са: "Шишман толкова упорито да се опитва да отхвърли васалната си зависимост.", а не "коалирането". На практика той е бил принудително "коалиран" с турците, но това не му е харесвало, независимо, че е бил васал на силните на деня.

                    Хана написа
                    ... нерешителност да вземе решение.
                    Може и това да е причината. Не изпраща войски срещу турците, отказва да им даде помощни войски в изпълнение на васалните си задължения. Стои и чака да види как ще свърши битката...
                    Лесно е сега, след толкова години да го съдим за това му поведение. Но ако беше се намесил ефективно в конфликта на нечия страна, независимо на коя, може би щеше да постъпи по-правилно. Знам ли?:sm186:
                    Хана написа
                    Но ако Шишман би решил да се включи в коалиция, то най-вероятно това щеше да е с османците, те в този момент изглеждат най-привлекателни, тъй като са враг на нашите врагове, т.е. наш съюзник.
                    Каква коалиция? Та той е бил техен васал. Твърде нелоялен васал при това.
                    Хана написа
                    Това вероятно би довело до един по-дълъг васален период, след което нещата пак щяха да си стигнат до същото положение.
                    Виж, това може би е така. Шишман вероятно е можел да отложи края на Българското царство, но не и да го избегне. Дори след няколко поколения, сигурно пак е щяла да го сполети същата участ. Но и 20-30-50 години, все е нещо. А може би една решителна победа над турците, съчетана с нахлуването на Тамерлан би обърнала нещата? Кой знае.:sm186: И ето, че стигнахме до алтернативната история.
                    Хана написа
                    Въобще любопитно е да се разиграят няколко алтарнативни модели: евентуален съюз със сърбите би ли се оказал по-силен военно? или би ли изплашил турците да се откажат? Алтернативата за съюз с Византия е възможна само в някое безкрайно развинтено въображение.
                    По това време Ромейската империя вече не е била фактор в регионалната политика. Единствената и роля тогава е била да държи Константинопол като трън в турския задник. Нищо повече.
                    Интересно би било gollum да спретне една алтернативка, ама нека изчакаме да видим първо как ще преиграе ПСВ. Само да не стане така, че война да няма. Да видим потребителите във форума дали са по-разумни от политиците през 1914 г. Току виж сключили мир през 1915 г. и отишли да пият по бира.

                    gollum написа
                    Но пък царете, особено ако не са успешни и много активни, трудно могат да послужат за градивен материал докато са живи или поне докато спомените за делата им са все още от първа ръка.
                    Народът, сътворил легендите, едва ли е бил много наясно по въпроса за действието, или бездействието на своя цар. Хората (вероятно не всички) са знаели името на царя и са вярвали, че той ще ги избави от ислямската напаст. От там е възможно да са вървели разни мълви и слухове, прерастнали в легенди. Разбира се, може и да не съм прав. Както вече казах, едва ли може да се даде категоричен отговор на този въпрос.
                    gollum написа
                    Възможно е, но религиозният фанатизъм трудно се съчетава с васална клетва.

                    Все пак това е клетва към един неверник.
                    gollum написа
                    Да не забравяме, че за един цар (особено ако има такова самочувствие, вдъхвано му от миналото) сама по себе си васалната зависимост не е нещо хубаво.
                    Не е нещо хубаво, но Шишман не е бил в състояние да се противопостави. Той е разбирал това в момента, когато е полагал клетвата, т. е. когато ножът е опрял до кокала. Но малко по-късно забравя каква е всъщност реалността на Балканите и тръгва да уринира срещу вятъра.
                    А дали поведението му е било достойно, героично, или просто глупаво е много трудно да се отсъди. Зависи от гледната точка.
                    Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 15-07-2007, 13:43. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                    Comment


                      #85
                      resavsky написа
                      Значението на битката при Плочник до известна степен е надценено в историографията... Турската армия не е ръководена нито от султана нито от великия везир а бейлербея на Тракия Лала Шахин което е показтелно за неговото значение.
                      Като единствена до онзи момент християнска победа срещу турците, сигурно е нормално отбелязването и като първи сериозен османски неуспех, но чак пък да е надценено значението и в историографията...:sm186: Струва ми се малко пресилено и твърдението, че ръководенето на турските войски от Лала Шахин е "показателно". За да се твърди такова нещо, трябва да е безспорен факт, че Лала Шахин участва само в незначителни османски кампании и грабителски набези?:
                      "Оттогава Мурад се зае от Ески да тръгне срещу Одрин... След това той даде на Лала Шахин войска и го изпрати срещу Одрин. Когато Лала Шахин дойде до Одрин, неверниците на Одрин излязоха срещу него. Това беше жестока битка, много хора бяха избити... Те влязоха в него и така Одрин бе превзет. Това стана в 761 година от хиждра [1365 г.].
                      Мурад възложи на своя Лала Шахин поход срещу Загра и Филибе и го изпрати там. Те нахлуха там и завладяха тези области, а на Евренос бег той даде областта Ипсала. Евренос бег отиде там и също я завладя. След това те - всеки на своето място, където беше - станаха погранични бегове.
                      След това Лала Шахин завладя Загра и Ески, а Евренос завладя Гюмюрджина.
                      ... Тогава тръгна Лала Шахин и завладя Кавала, Драма, Зъхна и Сер." (Староосманска анонимна хроника от ХV век)

                      "През 773 г [1371/72 г.] султан Мурад Гази заповядал да се тръгне от Бруса и се отправили към Румелия. Впрочем намиращите се в крайграничните области спахии на няколко пъти искали султана да дойде в Румелия, тъй като наистина Лала Шахин бил ангажиран в завоевания...
                      Софийската област по времето на Лала Шахин многократно била подлагана на набези и повечето от нейните райони паднали във владението на борците за вярата, обаче не им се удавало да удържат победа над крепостта и." ("Удивителни събития" от Хюсеин)

                      "Аз (Лала Шахин - б. ².С.А.), сердар на османските победоносни войски, които воюват с кюфарските войски в Централна Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост крепостта не можа по никой начин да се прeвземе с атаки и щурм отвън. Тая крепост е силна и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от динислямските храбри войници (това, последното изречение, все едно, че е писано от miralayyunus - б. ².С.А.), които се самопожертвуваха като курбан..." (Доклад на Лала Шахин за отбраната на София)

                      P. S. Впрочем, кой източник съобщава, че Лала Шахин е предвождал турците при Плочник?

                      resavsky написа
                      Лала Шахин например в своя "Доклад" определено сочи като командващ на противниковата армия Иван Шишман / макар и да не споменава изрично неговото име/.
                      За кое сражение по-точно става дума?
                      resavsky написа
                      П.П.Съвсем друг е въпросът че например при част от легендите в Самоковско има смесване на паметта за Иван Шишман и неговия брат Иван Асен който вероятно е убит в сражение с турците в този район.
                      А може би смесване и с княз (крал) Лазар? :
                      "Когато достигнали до полето на Чамурлу, видели, че неверникът Лас с неизброима войска заел най-важните места в полето. Макар в сравнение с войската на неверниците мюсюлманската войска да била малко, но с помощта на всевишния владетел тя победила, езичниците били победени. След като награбили много плячка, слезли в областта на Самоков и с милостта на преславния господар този железен рудник бил включен в държавата на щастливия султан..." ("Удивителни събития" от Хюсеин)
                      Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 15-07-2007, 19:11.

                      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                      Comment


                        #86
                        IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
                        [
                        [font=Times New Roman][size=3]"Аз (Лала Шахин - б. ².С.А.), сердар на османските победоносни войски, които воюват с кюфарските войски в Централна Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост крепостта не можа по никой начин да се привземе с атаки и щурм отвън. Тая крепост е силна и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от динислямските храбри войници (това, последното изречение, все едно, че е писано от miralayyunus - б. ².С.А.)[b][i],
                        императоре макар да не пиша много в форума винаги следя какво е писано,а твоите постове по внимателно ги Четя
                        Както с казал по горе това последо напсаното от твоя страна наистана ме кефи
                        Благодарности
                        since 1453
                        from İstanbul

                        Comment


                          #87
                          IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
                          Като единствена до онзи момент християнска победа срещу турците, сигурно е нормално отбелязването и като първи сериозен османски неуспех, но чак пък да е надценено значението и в историографията...:sm186: Струва ми се малко пресилено и твърдението, че ръководенето на турските войски от Лала Шахин е "показателно". За да се твърди такова нещо, трябва да е безспорен факт, че Лала Шахин участва само в незначителни османски кампании и грабителски набези?:
                          "Оттогава Мурад се зае от Ески да тръгне срещу Одрин... След това той даде на Лала Шахин войска и го изпрати срещу Одрин. Когато Лала Шахин дойде до Одрин, неверниците на Одрин излязоха срещу него. Това беше жестока битка, много хора бяха избити... Те влязоха в него и така Одрин бе превзет. Това стана в 761 година от хиждра [1365 г.].
                          Мурад възложи на своя Лала Шахин поход срещу Загра и Филибе и го изпрати там. Те нахлуха там и завладяха тези области, а на Евренос бег той даде областта Ипсала. Евренос бег отиде там и също я завладя. След това те - всеки на своето място, където беше - станаха погранични бегове.
                          След това Лала Шахин завладя Загра и Ески, а Евренос завладя Гюмюрджина.
                          ... Тогава тръгна Лала Шахин и завладя Кавала, Драма, Зъхна и Сер." (Староосманска анонимна хроника от ХV век)

                          "През 773 г [1371/72 г.] султан Мурад Гази заповядал да се тръгне от Бруса и се отправили към Румелия. Впрочем намиращите се в крайграничните области спахии на няколко пъти искали султана да дойде в Румелия, тъй като наистина Лала Шахин бил ангажиран в завоевания...
                          Софийската област по времето на Лала Шахин многократно била подлагана на набези и повечето от нейните райони паднали във владението на борците за вярата, обаче не им се удавало да удържат победа над крепостта и." ("Удивителни събития" от Хюсеин)

                          "Аз (Лала Шахин - б. ².С.А.), сердар на османските победоносни войски, които воюват с кюфарските войски в Централна Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост крепостта не можа по никой начин да се прeвземе с атаки и щурм отвън. Тая крепост е силна и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от динислямските храбри войници (това, последното изречение, все едно, че е писано от miralayyunus - б. ².С.А.), които се самопожертвуваха като курбан..." (Доклад на Лала Шахин за отбраната на София)

                          P. S. Впрочем, кой източник съобщава, че Лала Шахин е предвождал турците при Плочник?


                          За кое сражение по-точно става дума?

                          А може би смесване и с княз (крал) Лазар? :
                          "Когато достигнали до полето на Чамурлу, видели, че неверникът Лас с неизброима войска заел най-важните места в полето. Макар в сравнение с войската на неверниците мюсюлманската войска да била малко, но с помощта на всевишния владетел тя победила, езичниците били победени. След като награбили много плячка, слезли в областта на Самоков и с милостта на преславния господар този железен рудник бил включен в държавата на щастливия султан..." ("Удивителни събития" от Хюсеин)
                          Императоре в своя "Доклад" Лала Шахин говори за бойните действия при превземането на София а не за отделно сражение.Продължавам да твърдя че той соче изрично за негов противник Иван Шишман и едва ли би тръгнал да лъже султана.За Плочник - мисля че Нешри говори затова,че турските войски са били предвождани от Лала Шахин / но трябва да преровя още един път изворите/.Иначе Лала Шахин е бил удж бей и основната му задача е била организирането на именно такива гралителски походи.Стратегически важните походи са били ръководени било от султана било от великия везир.

                          Comment


                            #88
                            resavsky написа
                            Продължавам да твърдя че той соче изрично за негов противник Иван Шишман и едва ли би тръгнал да лъже султана.
                            Вероятно имаш предвид това: "Управлението и владението на София се намира изключително в ръцете на великия мръсник като тимар, а приходите, които се получават от данъци, той, владетелят, раздава на фаворизирани близки нему личности, които се готвят да заемат високи държавни постове, подобни на тия, що носят названието "бейлербейлък". Не е кой знае какво, но друго в доклада, за което може да си се хванал, не виждам.:sm186:

                            А иначе, за гарнизона, отбраняващ София, Лала Шахин пише само това: "Тя (София - б. ².С.А.) е била столица на кюфирските хакимтекфури и постоянно е била главна резиденция на всички кюфарски военачалници, велможи-сановници и главнокомандуващи. Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия - с една дума, хора веселяци." Ама, че забавно описание.

                            resavsky написа
                            Иначе Лала Шахин е бил удж бей и основната му задача е била организирането на именно такива гралителски походи.Стратегически важните походи са били ръководени било от султана било от великия везир.

                            Сигурно е така, но изглежда султанът му е възлагал и по-важни походи. Завладяването на Одрин, Филибе, Загра, Софийска област и т. н. не мисля, че са обикновени грабителски походи.
                            Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 16-07-2007, 01:02.

                            "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                            It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                            Comment


                              #89
                              Хана написа
                              Въобще любопитно е да се разиграят няколко алтарнативни модели: евентуален съюз със сърбите би ли се оказал по-силен военно? или би ли изплашил турците да се откажат? Алтернативата за съюз с Византия е възможна само в някое безкрайно развинтено въображение.
                              Всъщност съюз на Иван Шишман със сърбите вероятно е имало- той е женен за дъщерята на княз Лазар Хърбелянович и след битката при Плочник отказва да изпрати войски на Мурад т.е. отхвърля васалните си задължения. Интересното е, че според Й. Андреев Шишман поема васалитета си пред Мурад още през 1373 год. (според Божилов- 1371 г.- което ми се струва по-вероятно), а паралелно с това в края на 70-те и началото на 80-те години Лала Шахин атакува София...Невъзможно е за последното да е нямало никакъв повод т.е. пак някакво "непокорство" на търновския владетел пред османеца. Една възможна причина за това са поредните династични междусобици в Константинопол; възкачването на престола на Андроник IV (1376-1379), женен за родната сестра на Шишман, се вписва доста добре хронологически в тази картина. Да си припомним неговата история- още през 1373 год. Андроник, нямащ търпение да завземе властта, се съюзява с принц Сауджи Челеби и двамата планират да свалят от троновете бащите си Йоан Палеолог и емир Мурад. Опитът не успява и двамата са наказани с ослепяване, но византиецът се смилява над сина си и се разпорежда ослепяването да бъде само частично...За сметка на това го лишава от правото на престолонаследие, което преминава към втория му син Мануил. Андроник е заточен на о. Лемнос, но през 1376 г. е върнат в Константинопол. Той успява да избяга от затвора в Пера и скоро, с помощта на тамошните генуезци, успява да овладее града и да затвори баща си и брат си. Впоследствие те, изглежда, успяват да се измъкнат от там. Не ми е известно къде точно бягат те, но е или в Солун, или при своя сюзерен- Мурад. Междувременно Андроник се опитва да получи признание от Мурад, като му връща завладяната от "Зеления граф" Амедей Савойски през 1366 год. стратегическа крепост Галиполи- едно наистина тъпо решение, тъй като тя блокира най-удобния път между Европа и Анатолия- колкото и стабилно да са се установили по това време османците в Тракия, те продължават да са зависими от притока на "газии" от Азия. Но "Амурат" в крайна сметка предпочита да подкрепи баща му и брат му, които с негова помощ през 1379 год. слагат край на тригодишното му управление. Атаката на София, която по всеобщо разпространеното мнение настъпва непосредствено след това, би могла да е свързана с евентуалната подкрепа на Шишман за сестра си и зет си в Константинопол. Един израз на тази подкрепа би могъл да е отхвърлянето на васалитета му към османците. Изобщо балканските владетели по това време непрекъснато отхвърлят васалитета си към нашествениците, те ги "наказват" и ги принуждават отново към покорство- един красноречив пример от абсолютно същия период е Мануил Палеолог, който през 1382 год. се установява в Солун с мечтата да организира някаква своеобразна византийска "реконкиста", опрян на възвърнатите от Империята след битката при Черномен македонски земи. Мурад го наказва жестоко, завземайки цялата му територия (вкл. и Солун) до 1387 год. и принуждавайки го отново да поеме унизителен васалитет. Малко по-късно Мануил е принуден лично да вземе участие в превземането от османците на Филаделфия- последния голям и свободен ромейски град във вътрешността на Азия, който вече от столетие брани успешно независимостта си срещу турските емирства/бейлици...
                              Политическата обстановка по това време на полуострова е доволно усложнена. Ако, според израза на Шилтбергер, по това време има три "Българии", то и "Сърбиите" не са по-малко! Крал Твърдко, княз Лазар Хърбелянович, Вук Бранкович, крал Марко Мърнявчевич (Крали Марко), Константин Драгаш, Балшичи- всеки един от тези феодали владее като независим господар собствените си земи и ламти за тези на съседите. По-близките до османците християнски владетели- Драгаш, Марко, а, както изглежда, и Иван Срацимир, като че ли са най-лоялните васали на Мурад, които или го подкрепят, или най-малкото остават бездейни при борбата му срещу граничещите с тях на изток и северозапад владения. Техните територии (особено след загубата на София) на практика откъсват Търновското царство от владенията на Лазар в Същинска Сърбия и пречат на установяването на ефективно взаимодействие между тях. А преди 1385 год. сръбските земи периодично са раздирани от междусобни военни конфликти, които по всяка вероятност са отнемали на властелите им вниманието от османската заплаха.
                              A strong toun Rodez hit is,
                              The Castell is strong and fair I wis...


                              блог за средновековна балканска история

                              Comment


                                #90
                                Доста е спорен въпроса кога Иван Шишман става васал на турците.Лично според мене това през 1376/77 г. след като турците повторно овладяват Галиполи с които осигуряват комуникациите си и имат сили за ново голямо настъпление.Тогава османските извори са категорични че Мурад подготвял поход срещу "гнусния неверник Сусманос" който бил предовратен от Иван Шишман с поемане на василитет.

                                Comment

                                Working...
                                X