Най-заклеймяваната жена в Българското Средновековие

[T.Jonchev]

Би могло. Само че тя не е ромейка. В България негативизъм спрямо евреите май никога не е имало и в този смисъл оплюването на Теодора II явява изключение. Докато на фона на отношението към ромеите, което касае 700-годишен период (през самото средновековие, плюс още 150 в ново време), оплюването на Мария е връх на сладоледа. Тя е принудена да понесе не само персонални укори, но ромейски негатив в българската история. Той не й се приписва, наистина, но естествено упражнява въздействието си, когато стане дума за нея.

[resavsky]

Естествено - Мария е лошата ромейка в нашата история.Сара - Теодора е злата мащеха а Иван - Александър е безумно влюбен позастарял мъж раздялащ царството за да угоди на младата си съпруга.Нашата история е пълна с клишета.Между другото първото разделяне на страната между синовете си /по-точно предоставянето има на апанажни владения/ Иван Александър извършва към 1337 г. приблизително десет години преди брака си със Сара.Така че тя трудно може да бъде обвинявана за това разделяне.

[Guy de Mont Ferrand]

А сега направете нова тема и за Сара-Теодора, еврейката, която се покръстила и после с верската ревност на ренегатите преследвала "жидовстващите" си събратя

[Odzava]

А за жената на Калоян, куманката нещо подобаващо няма ли да напишете?

[T.Jonchev]

За куманката фактически почти нищо не се знае. Навремето Златарски я замеси в прословутия заговор срещу Калоян, защото реши, че Манастрас е куманин и допусна, че това не може да няма връзка с нея (нали се е омъжила за Борил). Но Манастрас не е куманин, така че...
Другото е много късната легенда, популяризирана от Фани Мутафова, че куманката хвърлила око на пленения латински император и му обещала да му уреди бягството, ако той се ожени за нея. И понеже той отказал (нали е рицар!), тя се оплакала на Калоян, приписвайки собствените си помисли на пленника, а баламурникът Калоян й повярвал и наредил да го убият. Но тази легенда няма никакви исторически основания.
Единственото, което за мен е допустимо да мислим във връзка с тази жена е, че тя се крие под името "Ана, монахиня Анисия" в Бориловия синодик, т.е. че когато Борил се е развел с нея, за да се жени за унгарска принцеса, тя е била изпратена в манастир - нищо чудно впрочем.

[Caballero de Santiago]

Другото е много късната легенда, популяризирана от Фани Мутафова, че куманката хвърлила око на пленения латински император и му обещала да му уреди бягството, ако той се ожени за нея. И понеже той отказал (нали е рицар!), тя се оплакала на Калоян, приписвайки собствените си помисли на пленника, а баламурникът Калоян й повярвал и наредил да го убият. Но тази легенда няма никакви исторически основания.

Привет!
Всъщност тази легенда не е чак толкова късна и я популяризира още цистерцианския монах Обери дьо Троа Фонтен в своята "Chronica Alberici Monachi Trium Fontium" (която започнал през 1232 г.), базирайки се на разказа на някакъв анонимен фландърски монах, който уж скоро след смъртта на Бодуен пътувал от Константинопол към родната си земя и пътьом преминал през Търново, където научил тази версия на историята за смъртта на латинския император. Фани Мутафова пък на свой ред мнооого по-късно раздухва тази "история"... , която присъства дори в операта "Цар Калоян"!

Поздрави!

p.s.Наскоро беше споменал за някаква статия, опровергаваща куманския произход на Манастър. Моля, би ли дал информация, къде може да се намери или поне резюмирай тезата. Предварително балгодаря!

[T.Jonchev]

Става дума за статия на Пламен Павлов - доста стара (мисля, че от времето, когато беше асистент в Търновския университет). Статията е публикувана във "Военноисторически сборник", но не помня от коя година - трябва да се поровя, за да ти кажа. Обаче търсейки в нета линк се натъквам на негова книга за авантюристите в Средновековна България, в която той вече счита Манастрас за куманин - обаче "българизиран". Кога и на каква база е променил становището си - не мога да кажа.

[resavsky]

Изглежда,че връзката на жената на Калоян със смъртта на Балдуин е само един мит.По всичко личи,че Калоян е имал изключително сурово отношение към Балдуин от момента на пленяването му до екзекуцията.В един от изворите направо се говори,че Балдуин е бил целият окован във вериги и т.н.Твърде съмнително е царицата дали въобще е имал достъп до Балдуин.Патриарх Евтимий също намеква за такова отношение от страна на Калоян към Балдуин като недвусмислено заявява,че Балдуин е бил убит /по този въпрос също има спекулации/.

[Хана]

Статията (ако Йончев говори за същата) във "Военноисторически сборник" се казваше "Куманите в българската история", годината беше някъде началото на 90-те. Щеу проверя.

Жената на Калоян и Балдуин са герои в рицарски романи, доста по-късни от цитирания от Кабалеро Сантяго източник, от там и популяризирането на тази версия. А иначе тя се жени за цар Борил след необходимия според среновековните канони траур (за разлика от Мария ), след което Борил се развежда с нея, жени се за племенница на Анри, а тя се замонашава. Трудно може да бъде оплюта за нещо, след като версията за куманското убийство на Калоян, в което да е замесена и тя, няма никакви основания.

Проверих - в грешка съм. Статията се казва "Просопографски сведения за някои български военачалници 12-14 век" и от ВИС/1992/5.

В тази връзка следва да отбележим мнението на Ф. Успенски, който пише: „В (българския) лагер край Солун се оказал един „архистратег" от средите на гръцките архонти по име Монастра. Той убил Калоян."^9 Несъмнено руският византолог е повлиян от съществуването на т. нар. българско-гръцки съюз при Калоян (след 1204 г.), както и от присъствието на името „Манастър" („Манастра") във византийската знат още в края на XI век. Така например се е казвал един военачалник „полуварва-рин", приближен на император Алексий I Комнин30. „Гърците" са споменати като една от етническите съставки в Калояновата армия пред Солун и от самия Йоан Ставракий. Въпреки това схващането на Успенски не е най-приемливото. Разбира се, би могло да се предполага, че Манастър е българин, най-малкото потомък на вече българизирани печенези, узи или кумани, т. е. на номадски заселници от XI—XII в. (от две или повече поколения). И все пак най-простото и възможно решение е куманският произход, като в случая става дума не за вожд на съюзен или наемен контингент31, както допуска например Г. Цанкова-Петкова32, а за трайно установил се в българската държава знатен ку-манин33.

[Caballero de Santiago]

Хана, благодаря за справката!
Поздрави!

[Alienor d Aquitaine]

Здравейте!

Съжелявам, че съм пропуснала такъв голям екшън, особено когато става въпрос за героините на Средновековието.
Ще се върна на Мария, защото тя наистина е най-фрапиращият пример за женска властова амбиция - на фона на и без това рядкото женско присъствие (по-скоро пасивно), нейната активност си е не само вдъхновяващо, но и похвално от гледна точка за разчупването на нравите и социалното статукво. Сега малко по-сериозно, за да не ме обвини някой, че намирам за нормално майката да убива децата си (макар и осиновени) или пък "да съблазнява" убиеца на мъжа си. Мисля, че в случая -точно и конкретно с Мария, така както следват събитията, - си заслужава да пледирам за нейното оправдание. Нека да не се вживяваме чак толкова в моралната страна на въпроса, въпреки строгите нрави на епохата. И на съвременниците им е ясно, че за "майчинско" във връзката Мария - Яков Светослав и дума не може да става (при цялото ми уважение към този акт по принцип). В случая това си е политически фарс, продиктуван от строго политически интреси, в които няма и спомен от любов или някакви топли човешки взаимоотношения. Нормално е да го убие. Осиновява го, за да го убие.,а не да си го отгледа като детенце (по-голямо от нея даже). Лично аз съм се чудила винаги, притегляйки ситуацията, как самият Яков Светослав не се е усетил, че му се крои такъв номер - но може и да не е бил толкова добър политик, или пък като всеки мъж да е загубил разсъдъка си при вида на хубава и умна жена. Стар номер в политиката и дипломацията: когато искаш да премахнеш особено опасен и влиятелен противник, покани го с добро и му засвидетелствай своето приятелство, ако може и роднинство. Да си спомним, че по същата формула сръбският крал се намесва в семейството на Самуил, пък и Мария Медичи сътворява Вартоломеевата нощ - прави цяла сватба на дъщеря си, за да убие зет си и съратниците му... Отчитайки икономическата катрастрофа или поне тежкото състояние на България след възстанието, недоволството на болярите, мизериите на византийския император и тлъстите сметки и набези от север, като връх навсичко и някакъв си отцепник - как и с какво да се воюва срещу него? Мога само да я поздрява, че е измислила или поне почерпила опит от други държавници, най-безболезненото и икономически (от гледна точка на безмислени жертви) решение поне на две от тези заплахи: премахването на един сепаратист и прекратяването на Гражданско възстание - и двете за нейна сметка. Що се отнася до Ивайло - не знам защо всички –вкл. и аз доскоро- го наричаме „свинаря”, след като „Лахана” е зелка както се оказа. Определено бракът й с него си е скандал за времето, в който най-голямата опастност стои някъде по-дълбоко: във възкачването на човек, определен да произвежда блага, а не да управлява. Той няма правото да държи патриаршеския жезъл и царствения скиптър, защото неговата роля и място в обществото е друга. На практика приказките (народната „фантастика”) се сбъдва. Мария погазила този социален ред, който е божествен, разруширала социалното статукво, което представлява много по-голяма заплаха от смяната на короната. Но можем ли я да я съдим?! Мария е исторически пример на поговорката „клин клин избива”. И точно в този най-безумен начин е намерила спасението – за сина си, за държавата и ... до някъде за нея самата. (Тя лично е имала най-малка изгода от цялата сделка) Затова едва ли можем да я обвиняваме, Хана. ПОдатката, че "му предложила ръката" си едва ли може да се тълкува като "съблазняване" и измяна на паметта на съпруга й. Мечтата на Мария едва ли е била да вкара в леглото си някакъв си селянин, който на всичкото отгоре нямал и елементарно отношение и обноски към жена, да не говорим аристократка. Ако пък случайно е имала такива страсти, то не е било необходимо за това да намесва и държавните интереси. Могла е да го направи като Клеопатра без много шум. В случая не става въпрос за това. Унижението е било много по-голямо за нея и на това една чистокръвна ромейка едва ли така лековерно ще се подложи. И точно защото оценява безизходицата - в държавен план (ако не го направи, ще трябва да абдикира и така да допусне византийското влияние=чичо й, с когото има толкова търкания) и в личен (синът й ще загуби короната и цялата властова мощ и свобода), тя залага собствената си чест и достойнство. Малко са Владетелите, които биха преглътнали горчилката от личното си унижение в името на короната, в името на децата си. "Поканването" е по-скоро поредният властови жест, който трябва да представи предаването на властта на неовластен за нея човек. Няма по-силна връзка от тази майка-син. И Мария го доказва. И като майка, и като дипломат, и като жена, която е надраснала времето си. Така че да не я обвиняваме в липса на морал. В името на доброто на сина си, една майка е готова на всичко. А кой е синът й – законният наследник на короната, кое е наследството му – българската държава, коя е Мария – българска царица: къде е проблемът тогава в политиката й към държавните изменници? Ако Ивайло не беше загинал, подозирам, че щеше да бъде отровен в подходящия момент. Нека не пропуснем и едни други свидетели, а именно Българската Църква. Заради успешната й (и яростна) защита на Православието, Мария е определена като „българската Лъвица”! В това определение „от нашия” лагер много ясно си личи оценката на делата й: какво от това, че тя е ромейка, важното е, че се бори за българските интереси! Защо да я обвиняваме, че решенията й са продиктувани от лична изгода – понеже майка й Евдокия Палеолог била ревностна защитничка на православието, затова и тя вкарва България в иконоборческите борби срещу чичо й? Да, ама от това спечелила Българската Църква. Малко са тези, които намират решение еднакво изгодно и за държавата и за самите тях. Е, може би малко по-емоционална от колкото е необходимо за един държавник, но все пак за емоционалност ли да я съдим?! И в заключение ще кажа оспорвания тук въпрос за личните й качества. Именно любимият на всички тук свидетел Пахимер казва, че тя била “твърде привлекателна”, слабостите на царя й позволили да си издейства първо място в Двора и всичко това давало повод за “всевъзможни клюки “ по неин адрес. Вроденият й аристократизъм и изтънченост, премесени със силен характер и високо образование, са предизвиквали нерядко възхищение, а вероятно и копиране на поведението й в Търновския Дворец. Голямата й властност и свобода, с които се е ползвала, идващи не само от сакрализацията на властта, но и от ромейския й произход, очевидно не й “позволявали” да живее в толкова голямо съзвучие с християнския морал, налагащ строги норми за социално поведение. Но кой Владетел се е отличавал с примерното си поведение?!

Поздрави!

Алиенор

[T.Jonchev]

:nworthy:
Кралицата разбира царицата. Смятам, че след мощната подкрепа на Нейно Величество делото с бързи крачки се насочва в правилния път.

[Guy de Mont Ferrand]

:nworthy:
Кралицата разбира царицата. Смятам, че след мощната подкрепа на Нейно Величество делото с бързи крачки се насочва в правилния път.

Е, да, нали това е Вашият път, господин адвокат...

Що се отнася до Ивайло - не знам защо всички –вкл. и аз доскоро- го наричаме „свинаря”, след като „Лахана” е зелка както се оказа

Защото Пахимер пише, че се занимавал с гледане на свине . А вие каква теория бихте защитили; че са му викали "Зелка", защото гледал зелки ли?

Между другото, сега се сетих за нещо наистина интересно. Обикновено такива прякори се дават за това, което яде съответният човек т.е. явно Ивайло се е хранил главно със зеленинка; нормално за ниския му произход (свинете, които е гледал, вероятно не са били негови и не е можел да си направи суджуче/пържолка ). Един пример от епохата е Йоан Кукузел- чийто прякор идвал от това, че се хранел само с бакла и зеле (кукиа & зелиа), а по селата и сега дават често такива прякори- примерно Бобалата- щото много обичал да яде боб и се наплюскал даже преди причастието (когато не трябвало да яде, според църковните обичаи)

[Dinain]

Ивайло е български цар в периода 1277-1279 г.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото λαχανον, което означава зеленчук или зеле, в някои случаи кисело зеле. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата бърдоква - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: "само с хляб и диви зеленчуци" (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една приписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г. За произхода на Ивайло има предположение, че е бил от най-бедните слоеве на населението - според някои източници бил свинар. Но според някои нови източници [1] - той е болярин (Божидар Димитров).

Колеги, как ще коментирате този цитат от Уикипедията?

Нямам предвид последното изречение, за прякорите на Ивайло говоря

[Guy de Mont Ferrand]

Ами добре си е според мене. Със забележката, че не е задължително болярите да са му дали този прякор, възможно е да са били и съселяните му или просто някой случаен майтапчия.