Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Най-заклеймяваната жена в Българското Средновековие

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Най-заклеймяваната жена в Българското Средновековие

    Познахте ли я?
    Дъщерята на Йоан Кантакузин и Ирина Палеологина, племенницата на Михаил VIII Палеолог и първа братовчедка на Андроник II, съпругата и вдовицата на великия доместик Алексий Фил и на царете Константин Тих и т.нар. Ивайло, майката на почти неосъществения цар Михаил III Tих, най-оплюваната жена в българската средновековна история - Мария византийката.
    Всяка нация има в своето минало поне по една злодейка (някои и по повече). Българите си имат Мария византийката царица, останала отначало докрай чужденка в страната, която с безразсъдната си политика, със своята тирания и преследвания едва не тласнала държавата в пропастта . Около името й е изплетена истинска легенда и никой автор не пести черните краски, когато говори и пише за нея като започнем сьс съвременника й Пахимер и свършим с Гюзелев и Божилов* в началото на XXI-я век. Но около случайни хора легенди не се създават. Всъщност това е най-интересната българска царица поне според мен.
    От 26-те известни съпруги на български владетели само Мария е упражнявала реално властта**, нещо повече само тя, подобно на Ирина (797 802), може да бъде наречена самодържец. В сравнение с нея всичките други 25 съпруги дори сравнително атрактивните Ирина Комнина и Теодора II (еврейката) бледнеят и изглеждат безплътни. Мария е пълнокръвен образ. И византийка , т.е. крайно честолюбива, коварна и безогледна в подбора на средствата (квалификация на Мутафчиев), а - то се знае - и антибългарски настроена.
    Тя е ромейка, което автоматично я поставя в групата на отрицателните герои и всичките тези тежки клейма са само част от присъдата, произнесена от историческата наука присъда, която според мен тя не е заслужила.
    Обвиняват я:
    - в безмерно властолюбие и амбиции;
    - в коварство, кръвожадност и интриги
    - в безброй политически преследвания и убийства
    - в тирания
    - в това, че докрай останала чужденка в България
    - във водене на антибългарска политика
    - в предизвикване на анархия и въстание
    - в предателство
    Ако влизам в ролята на адвокат на тази царица, то е: първо, защото смятам за правилно оценките за хора и събития да се дават не без оглед на епохата и обстоятелствата, в които събитията протичат и второ, защото нещата трябва да се изясняват преди да им се залепят етикетите, а не обратно.
    Сега се търси прокурор, а останалите потребители нека формират съдебното жури.


    __________________
    * Изключение прави единствено Марин Дринов.
    ** Не слагам в сметката съпругата на Петър I, макар че печатните легенди назовават брачната им двойка
    василевси на българите , защото за тази царица в качеството й на политическа фигура не знаем нищо.

    #2
    Йончев преди теб Йордан Андреев и Божидар Димитров направиха опит за частична ребалитация на тази жена.Все пак тя е била преди всичко българска царица и е действала в качеството и съзнанието именно на такава.Мария е сложна и противоречива личност живееща в също толкова сложно време.За нея може да се каже че е амбициознна и целеустремена като въобще не подбира средствата за постигането на целите си.Пример - отстраняването на деспот Яков Светослав от политическата сцена.

    Comment


      #3
      Готина е,в дискотеката бих и обърнал внимание

      Comment


        #4
        von Danitz написа
        Готина е,в дискотеката бих и обърнал внимание
        Па я че я черпим е`но Мартини :mhehe:

        Съгласен съм с Йончев, че оценките на историографията ни са крайни и абсолютно негативни. Като всяка едан подобна идеологема (или в случая част от нея) подобни неща не издържат дори елементарна логика. Мария с брака става част от българската държава. Тя няма интерес това царство, на което после ще можем да я кажем, че е била "самодържец", да бъде зле и да работи против него, защото работи против собствените си интереси. Един византиец/ византийка никога няма да тръгне срещу себе си, ако следваме митът за перфидния, злия, подъл византиец както в Средновековието, така и в съвременния свят. Така че прокурор у мене за нея и защитник пък простотиите на нашата историография няма се намери

        THE LABARUM


        sevot yhtils eht dna ,gillirb sawT`
        ebaw eht ni elbmig dna eryg diD
        ,sevogorob eht erew ysmim llA
        .ebargtuo shtar emom eht dnA

        Бе сгладне и честлинните комбурси
        тарляха се и сврецваха във плите;
        съвсем окласни бяха тук щурпите
        и отма равапсатваха прасурси.

        Comment


          #5
          Аз се наемам за прокурор с изключение на "антибългарската" политика, защото това не е вярно, по-скоро е била "про-Мариина" и "про-Михаилина" (става въпрос за синчето й Михаилчо, което всъщност би трябвало да е Михаил Трети, а не Шишман)
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            #6
            Ги, теренът е твой за внасяне на обвинителния акт.
            За антибългарската политика явно всички сме съгласни - това е прекалено крайно становище и не отговаря на историческата истина.

            Resavsky, не знам Даньо Андреев да е казал добра дума за Мария. От него съм чел например, че се била обградила със свои хора, повечето ромеи... Откъде е взел това не знам, в изворите подобни твърдения няма. Харесвам го като специалист, а също и като компаньон, но ако го познаваш, ти е ясно, че обичайната му категоричност при говорене е по-скоро продукт на емоционалната му натура. Вероятно греша, но аз се сещам само за едно негово по-целенасочено изследване, в което става дума за Мария - то е от началото на 70-те и касае титлата "багрянороден" в България.
            Колкото до Б.Димитров - не се чудя никак. Той е в състояние днес да каже точно обратното на това, което е казал вчера, а вчерашното да повтори утре в нова редакция.
            Last edited by T.Jonchev; 30-11-2006, 17:30.

            Comment


              #7
              Добре Йончев можеш да отговориш на първото обвинение срещу Мария за отравянето на Яков Светослав.Историята е добре известна - след нараняването на цар Константин Тих същият явно става физически негоден да изпълнява задълженията си.Могъщият деспот Яков Светослав е заподозрян в претенции към царската корона.Възниква конфликт между него и Мария.За да тушира конфликта Мария го извиква в Търново където го осиновява /въпреки че по всичко изглежда че е доста по-възрастна от него/.Наскоро след това деспот Яков Светослав мистериозно умира като за налице явни признаци на отравяне.Главен заподозрян - Мария новоизлюпената майка на деспота.Преки доказателства за убийство няма но подозренията си остават и до ден днешен.

              Comment


                #8
                Царица Мария е сред най-големите български държавници. Името й трябва да бъде записано със златни букви в българската история, редом до имената на Борис ² и Симеон ². нека само припомня, че именно Мария се противопоставя на Лионската уния и издига по този начин престажа на Царевград Търнов като "Нов Цариград" и "стълб на Православието". Тя е показала, че може да води широкомащабна политика и това е само един от елемнтите й. Друг опдобен е опитът й за коалиция с Египет.
                И една провокация. Замисляли ли сте се, че Мария не е просто царица в смисъла на съпруга на царя, а пълноправен български държавен глава. Дали всъщност Ивайло е бил цар или просто неин съпруг?

                Comment


                  #9
                  ОК. Ще отговоря, но нека първо уточним две подробности, за които ме подсещаш, понеже за едната сигурно ще забравя, а другата е фактологически съществена за "делото".
                  1.Казваш, че "след нараняването на цар Константин Тих същият явно става физически негоден да изпълнява задълженията си". Какво нараняване имаш предвид?
                  2.С какви факти може да се подкрепи твърдението, че при смъртта на Яков Светослав са "налице явни признаци на отравяне"?


                  Княже, :tup: :tup: :tup: :tup: :tup: !

                  Comment


                    #10
                    Става въпрос за наравянето което Константин Тих получава на лов - ако не се лъжа при падане от коня.За отравянето на Яков Светослав - трябва да се разровя в изворите но със сигурност става скоро след връщането му във владението от Търново.

                    Comment


                      #11
                      Точно така, ресавски!
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #12
                        Да, ама не.
                        В качеството на гаден адвокат зададох въпросите неслучайно:
                        1.Съобщението, че Константин бил окуцял при злополука, Пахимер дава във връзка със събития от 1265г., когато Константин Тих предвожда войските си качен на колесница - като казва, че бил окуцял "някога" (това е думата, която използва: "pote") Пахимер обяснява защо българският цар командва войската си от колесница, а не на кон. Оттук става ясно, че злополуката е станала доста време преди 1265г., но както се вижда, това не пречи на царя да се явява на бойното поле, да командва армия, т.е. да изпълнява задълженията си. Е, хайде сега някой да докаже по какво чудо на ортопедията чак 12 години по-късно (и n + 12 години след нараняването) същият Константин вече не може да изпълнява задълженията си, след като през 1265 може. Аз пледирам, че състоянието му в края на живота няма никаква връзка с болния крак - става дума за друга болест.
                        2.Никъде, ама съвсем никъде не се говори за отравяне - това не е изворов факт, нито дори намек, а историографско заключение. Направено е по-следната схема: Пахимер казва, че Мария е убила Яков Светослав, но не казва как. Знаем, че убийството е станало във Видин, след като той се връща от Търново). Как да се вържат тия неща? Ами да, бавнодействаща отрова, разбира се: хем обяснява защо е умрял във Видин, хем е "женско" оръжие, хем византийско.
                        Мисля, че тази подробност е важна за съдебното дирене - тя премахва дори "оръжието на престъплението", макар че не опровергава твърдението за престъпление. Съгласни ли сте, г-да прокурори?

                        Comment


                          #13
                          Г-н адвокат а откъде знаете,че Яков Светослав е умрял във Видин?И кой би имал по-голяма полза от премахването му от Мария?

                          Comment


                            #14
                            От добрия стар Пахимер, който пише: "След сключването на споразумението Светослав - наречен син на господарката на българите след Михаил, си отиде у дома. Не измина много време от осиновяването и постъпилата коварно мнима майка убива повярвалия, че е осиновен".
                            "У дома" за Яков Светослав не е Търново - липсват каквито и да било данни, че някога той е живял в българската столица, а е известно, че по това време център на неговите владения е Видин. Следователно домът му е там.

                            Аз поставих въпроса не за да доказвам, че Мария няма нищо общо със смъртта на този човек - очевидно има - а за да подчертая, че утвърдените схващания за нея се опират повече на интерпретация, отколкото на факти. Това позволява търсенето и на други обяснения и решения "по делото".

                            Сега на въпроса на Resavsky - за убийството на Яков Светослав. Прословутото убийство не е обикновен криминален акт, а политическо действие срещу политическо лице. Това налага да да си дадем сметка за няколко неща:
                            1.Кой е всъщност Яков Светослав?
                            2.Защо е убит?
                            3.Юридически погледнато има ли правото или не Мария да го убие?
                            3.Как да се квалифицира това убийство - като погазване на закона или като погазване на морала?
                            Разбирам, че току що написаното звучи като носене на вода от 9 кладенеца или "извъртане по килифарски", но въпреки това мисля, че следва да се опитаме да вникнем във времето, в което текат тези събития, време, което в много отношения се различава от това, в което живеем ние - както по устройство, така и по схващания.

                            По първия въпрос: смятам, че е достатъчно известно кой е Яков Светослав, но въпреки това ето кратичко експозе. Смята се, че се озовал в България след монголското завоевание в южноруските земи и успял да направи кариера при наследниците на Иван Асен. В началото на 60-те години владее територии около Средец. Вероятно по това време вече носи титла деспот и е жене за една неизвестна по име сестра на Йоан IV Ласкарис, което го прави баджанак на Константин Тих-Асен. През 1262г., притиснат от ромеите, търси помощ от унгарците и я получава - това се счита за първия му самостоятелен контакт с Унгария, което го представя като полусамостоятелен феодал в тези земи. Впоследствие владенията му са разширени на север и центърът им е пренесен във Видин. През 60-те години той ту действа заедно с Константин Тих срещу Унгария, ту с унгарците срещу него - това доказва неговата самостоятелност спрямо търновския цар. Приема унгарски васалитет в края на 60-те години. Могъществото му нараства значително след смъртта на крал Ищван (Стефан) V, когато Унгария отслабва видимо и Яков Светослав придобива пълна независимост спрямо правителството на регентката Елизабет Куманска. Убит е през 1276 или в началото на 1277г.

                            По втория въпрос: убит е, защото:
                            а) е български узурпатор;
                            б) при смърт на Константин Тих и царуване на малолетния Михаил III търновският престол би се оказал напълно реално застрашен от този узурпатор.

                            Спирам, за да дам възможност на обвинението да се изкаже по защитната интерпретация дотук.

                            Comment


                              #15
                              Йончев къде е казано,че центърът на владенията на Яков Светослав е именно Видин а не Дръстър,Шумен или Преслав?Мястото на извършване на деянието е нещо изключително важно в наказателното право.Кажи ми с кои свои действия Яков Светослав е засугнал интересите на България.Доколкото разбирам ти укоряваш Мария за убийството на деспота само от морална гледна точка докато от юридическа гледна точка всичко е наред - тя е държавен глава и е в правото си да налага това наказание.Само,че защо тогава Яков Светослав не е екзекутиран още в Търново а се е разиграла комедията с осиновяването му?

                              От юридическа гледна точка Мария има право да го осъди само ако Яков Светослав е извършил държавна измяна - както постъпва Тодор Светослав с патриарх Йоаким двайсетина година по-късно.Г-н адвокат сега на вас се пада тежеста на доказване че Яков Светослав е извършил държавна измяна.Ако ли не деянието на Мария е незаконно и неморално.Да не говорим че не са спазени процесуалните правила при издаване на присъдата и има явно нарушение на правото на защита на обвиняемия Яков Светослав.А както е добре известно и най-добре мотивираната присъда е порочна когато е постановена при нарушение на процесуалните правила.
                              Last edited by resavsky; 01-12-2006, 12:39. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                              Comment

                              Working...
                              X