Българските средновековни църкви.

[arhangel]

Св 40 Мъченици

Фреските от храма са в много лошо състояние.Това е всичко което можах да направя за да може да ги видим тук.

[arhangel]

Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново

Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново.

По своя архитектурен план тя е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория чифт свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба. Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство. На изток църквата завършва с полукръгла апсида. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръст са полуцилиндрични и преминават в стените под тях. По същия начин е решен и притворът. Към притвора е добавен и екзонартекс, свързан с галерия от юг. Източният край на галерията е затворен от малко помещение (параклис), с вход към олтара. В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от Св Патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ²², царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец. След падането на Търново под османско владичество в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.). Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски, за който е сигурно, че е погребан в храма.

Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на Х²²² век.
В олтарната част са представени дяконите Димитриан, Роман, Филип и др. Над тези изображения са представени сцени, илюстриращи утринните неделни евангелия - "Жени мироносици", "Явявянето на Христос на Мария Магдалина" и "Явяването на Христос на Лука и Клеопа".
На южната стена е представена композицията Дейсис, а на западната - Успение Богородично.
От двете страни на входа към наоса са представени архангелите Михаил и Гавриил.

Впечатляващи са образите на светците-анахорети в притвора на църквата. Този втори живописен слой в стилово отношение има връзка с итало-критската художествена школа, идейно свързана и с униатския Фераро-Флорентински събор от 1439 година. Пропагандаторът на униатската идейна програма в Търново би могъл да бъде митрополитът на града Игнатий, който взел дейно участие по време на преговорите на събора. Надписите върху част от стенописите от този период са двуезични - български и гръцки.

Най-късно е стенописвана галерията от юг на църквата. По северната й стена е разположен стенописен календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Фреските от галерията датират от ХV² в.

В църквата са били съхранявали мощите на св. Йоан Поливотски, св. Михаил войн от Потука и на св. Йоан Рилски.

Църквата е архитектурно реставрирана през 1981 г., въз основа на снимки и рисунки по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на С.Русев.

Текст: Регионален исторически музей - Велико Търново
фото Иво Хаджимишев - интериор
отвън са мои

[arhangel]

още фрески в Св Св Петр и Павел във Велико Търново снимани от Иво Хаджимишев

[arhangel]

Св Георги във Велико Търново

от тук:

http://www.veliko-tarnovo.net/index.php?page=dir&dir_id=1&subdir=2&content=45

Църква "Св. Георги"


Тази църква се намира под южния склон на хълма Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. Тя е малка, еднокоробна, едноапсидна, с тесен притвор и полуцилиндричен свод. Над входа към притвора е запазен ктиторски надпис със следното съдържание: " Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по време на архиепископа Гавриил през годината 7124 (1616). Беше започнат на 15 март и беше завършен на 20 май." Около 1685 г. църквата претърпява частично преустройство, при което се подновява иконостасът и иконите и се преизписва притворът. През Х²Х в. църквата е под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук е заседавала лонджата на еснафа, до построяването на специална сграда.
Стенописната украса на църквата е частично запазена. На източната стена освен традиционната композиция Божествена литургия и "Поклонение на жертвата", предизвикват интерес сцените "Гостоприемството на Авраам", "Съшествие на св.Дух". Срещуположната западна стена също е изцяло покрита с живопис. В първия регистър са представени в цял ръст светци. Над тях е разположена традиционната сцена "Успение Богородично", "Апостолите пред гроба на Богородица", както и две сцени от цикъла Страсти Христови. Най-горе, в извивката на свода, е представена композицията "Тайвната вечеря". По северната стена са запазени образите, предимно на светци-войни в цял ръст, както и медальонни фризове с допоясни изображения на светци. По свода и южната стена стенописи не са запазени. В притвора на църквата се открояват сцените от цикъла Сътворение и голямата композиция Страшният съд върху източната му стена, както и сцени от цикъла с Христовите чудеса. Според последните изследвания тази живопис на църквата е работена от майстори, свързани с ателието на Пимен Зографски. Има следи от по-стара живопис, вероятно от средата на ХV² в., но липсват цели изображения.
Архитектурната реставрация и консервацията на църквата е осъществена по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на Д.Пешев и С.Русев.


текст: Регионален исторически музей - Велико Търново

[Thorn]

В църквата Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново би трябвало да има и някакво подобно изображение на цар на трона и стража зад него. Много бих бил задължен ако някой го снима.

[arhangel]

В църквата Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново би трябвало да има и някакво подобно изображение на цар на трона и стража зад него. Много бих бил задължен ако някой го снима.

За да влезеш в църквата трябва да дадеш заявка предварително поне 1 ден че да се натуткат и намоткат защото екскурзовода "пътувал" чаааааак от музея ... :vsad:
Предложих да отида до музея да го взема и да го върна обратно после ама "така не можело" щото "как така" "то си има ред" ... и да дойда лятото най добре ... с една дума - чиба

За Св Георги "любезните" лелки бъркащи си в носа на будките за билети и на Царевец и на Св 40 Мъченици изобщо не знаеха отваря ли се и изобщо има ли някаква дори хипотетична възможност да се влезе вътре...опитвам се да ги разбера ... хората са си на работа рутината ги е омаломощила отвсякъде и е шокиращо да направят нещо нетипично за обикновен работен ден...нищо че са "екскурзоводи"...Сигурно и те ми се чудят как така не съм потънал в битовизми ами съм се дигнал от Варна и искам да ходя в разни там църкви...

Същата работа е и в Арбанаси.
Отварят Рождество Христово.....и толкова !
Ако си чел че има много църкви в Арбанаси които са уникални /те наистина са/ и се излъжеш да отидеш до там да ги разгледаш ще останеш изненадан че може да влезеш само в ЕДНА...евентуално
Втората Св Архангели я отваряли само лятото и то .... ако има много групи с автобуси та да не могат да се натъпчат само в Рождество :lol:
Тогава с кански усилия някой изминава разстоянието от около 100 метра до другата църква и ако си с група с автобус може и да стане твоята работа...иначе НИ щЪт и да те чуят ... че сте 4 човека че искате беседа ....и т.н.
Пък не дай Боже да вляза ... като искам да снимам се почва някакъв кошмар който и мен много ме изморява да си призная.
Светкавиците вредели на стенописите ... ок ... аз снимам със статив и без светкавица както си трябва но това не е аргумент който да ги омилостиви ...съмнявам се че изобщо съзнават какво им говоря ... може би като извадиш фотоапарат до стенопис и той се разпада....
Светкавиците вредни а трусовете от багерите самосвалите фадромите и песента на кангото по цял ден са полееезнииии за стенописите ....
Най добре като има такса и си плащаш и си снимаш ... и всички доволни

Та искам да ти кажа че ако успея да вляза /аз ще успея де/ ще попитам за тази сцена и ако още я има и ако мога да се преборя по всякакъв начин с екскурзовода /такса почерпка добра воля и т.н./ ще ти го снимам стенописа с удоволствие :tup:.....между другото откъде знаеш за тази фреска ... източник има ли някъде да погледна ...моля

[arhangel]

Една панорамка на третия етаж от скалния манастир по поречието на Суха река при селата Балик и Ефрейтор Бакалово в Добруджа - Силистренско.
Местните го знаят под името Сандък кая други му викат Сандъкли маара
Преди да се стигне до него се минава през една скала голяма със странно издълбани в нея помещения.Носи името Монетарницата което от своя страна разпалва иманярски страсти щото наоколо всичко е надупчено от копачите.Качвам снимка и на нея.


... има по- нататък и още един който е най - голям ... викат му Гяур евлери /невернически жилища/обиталища/ ... до там не можах да стигна но обещавам да се поправя

[arhangel]

Скален манастир до с. Оногур

До с. Оногур Силистренско има малък язовир- т.н "Оногурски гьол" събиращ оскъдните вече води на Суха река.При язовира в около 50 метрова скала се наричана от местните "Шан кале" е прокопан тунел с дължина около 50 метра.В средата на тунела е изсечено овално помещение с два прозореца гледащи към реката.Прави впечатление че като се излезе от другата страна на тунела в скалите има следи от дупки вероятно за някакви дървени конструкции може би стълби или преградни стени на различни помещения.

[ivan_kunchev]

Да ви поздравя и аз за темата и за труда. Само да попитам в кой раздел са я разпределили, за да я следя, а и - тези снимки теглите ли ги, или обикаляте страната, за да ги правите? За „arhangel знам, че е второто, което вероятно е свързано с неговата професия, или някаква мисия (в случая едното не противоречи на другото), за което му заблазявам.
Поздрави!

[Thorn]

Обикалям и снимам. Когато ползвам чужди снимки отбелязвам това.

[tonev]

Трявна - св. Архангел Михаил средновековна ли е?

Църква “Св. Архангел Михаил” е най-старата църква и паметник на културата с национално значение, датиращ още от Средновековието. Дърворезбованият иконостас е дело на тревненските майстори – Папа Витан, Симеон Коев, Дядо Дончо и др. Владишкият трон е един от образците на тревненското резбарско изкуство. В църквата се съхранява и "Царския кръст", направен от чемширово дърво, върху което са резбовани 12 евангелски сюжета.

[pchelichka]

Има една църква в село Долно Луково - Ивайловградско, строена около 1806 - не знам дали някой вече я е споменал - имам снимки някъде и ако смятате, че влиза в списъка мога да ги постна.
Интересен беше дърворезбования олтар вътре - някакъв професор от Художествената Академия в София се интересуваше доста от него.
Освен това на едната стена имаше любопитна фреска - един китаец с триъгълна шапка и някакви други люде около него.
пак казвам ще постна снимки само ако има интерес, не искам да задръствам форума. А може някой вече да я е виждал и снимал???

[Thorn]

И църквата в Трявна и тази в Ивайловград излизат извън рамките на средновековието. Нека се ограничим със 17 век. А за възрожденските църкви ако искаш може да се направи отделна тема.

[tonev]

И църквата в Трявна и тази в Ивайловград излизат извън рамките на средновековието. Нека се ограничим със 17 век. А за възрожденските църкви ако искаш може да се направи отделна тема.

а тази в трявна от кога е? имаш ли по точна датировка. щото на саита на тревненци пише "средновековна", което обаче е мноого разтегливо понятие. извиняваи че ти оспамвам темата. :1087:
пп. темата за възрожденските би станала бая дебела. и все ще има обидени че тяхното село не е вписано.

[tonev]

малко по темата от в. сега - за църквите в западните покраинини http://www.segabg.com/online/article...=30&id=0006601