Българските средновековни църкви.

[byzantiner]

БРаво за темата! Следя я с голям интерес. Само един въпрос, който ме интересува лично? Знаете ли къде другаде има средновековни български църкви, посветени на Петър и Павел освен тази в Никопол и разбира се в Търново има. Имате ли някакава представа колко точно и къде? Църкви с такива имена не се срещат много често по нашите земи, колкото в западния католически свят и това е съвсем разбмираемо. Църквата "Петър и Павел" в Търново се предполага, че е построена по времето на цар Калоян след 1203, т.е. след унията.

[Thorn]

В Беренде. Въпреки, че в едни източници я пишат Св. Петър и Павел, а в други само Св. Петър.

[arhangel]

QUOTE=byzantiner]БРаво за темата! Следя я с голям интерес. Само един въпрос, който ме интересува лично? Знаете ли къде другаде има средновековни български църкви, посветени на Петър и Павел освен тази в Никопол и разбира се в Търново има. Имате ли някакава представа колко точно и къде? Църкви с такива имена не се срещат много често по нашите земи, колкото в западния католически свят и това е съвсем разбмираемо. Църквата "Петър и Павел" в Търново се предполага, че е построена по времето на цар Калоян след 1203, т.е. след унията.[/QUOTE]


Църквите в Беренде и в метоха "Орлица"
Има една в Мелник нац. паметник на ккултурата къъсно средновековна.
Църквата на Долнопасарелския манастир също късно средновековна
Баткунския Белочерковския и Лясковския манастири също датират от 11-14 век и също носят имената на Св Св Петър и Павел.
В Белочерковския даже мисля че олтарната абсида на храма е от старата църква от 11 век.

[Thorn]

Наистина абсидата е от тогава


Култура Манастири Родопи
Белочерковски манастир Св. Св. Петър и Павел
Намира се в летовище Бяла черква в Белочерковския рид на дела Чернатица на Западните Родопи, на около 25 км югозападно от Пловдив. Построен е на около 1650 м н.в. и е най-високо разположеният манастир в България.

Манастирът е основан през Х² в. и е бил посветен на “Св. св. Козма и Дамян”. Разрушен е от турците по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХV²² в. Възобновен е през Х²Х в. (1883 г.), когато на манастира е дадено името “Св. св. Петър и Павел”. Понастоящем манастирът е постоянно действащ. През зимата на 2002 г. жилищните сгради изгарят при стихиен пожар.

Представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, кръстовидна, без купол, с две конхи и е построена върху основите на старата черква, част от апсидата на която е запазена и до днес. Храмът е изцяло от бял ломен камък, давайки името на околната местност – Бяла черква.

Манастирът е обявен за паметник на културата.



Стефан Димитров <stefandimi@mail.bg>

[arhangel]

Скална църква в местността Москов Дол

Намира се на скалите срещу Червен
"Пътеката" до нея е обрасла и достъпа е меко казано "силно затруднен":tdown
Не можах да се изкача до нея и измежду храсталаците това е най - качественото изображение което мога да покажа.
Това е лявата страна на скалния храм.От дясно има още толкова стенописи но компанията на една пепелянка леко ме попритесни и реших да не я безпокоя повече :x и да не се дера и вадя очите през тръните по нататък .... като си купя моторна резачка пак ще се пробвам :rock:

[arhangel]

Аладжа манастир

От
http://www.bulgarianmonastery.com/bg...monastery.html

Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения.
Те са разположени на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала.
В най-западната част, на първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, е разположена манастирската църква. В средата на източната й стена е вдълбана малка олтарна ниша. Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които с труд се разчитат по стените. Малко повече информация за стенописната украса ни дават бележките на К. Шкорпил и едно запазено акварелно копие на художника Милен Сакъзов от началото на века. Централно място върху източната стена (в олтара) е заемало изображението на Богородица. От акварелното копие се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута си, върху дясната ръка придържа Младенеца. По периферията на изображението, особено в долната част, отчетливо се долавя друг пласт стенописи. Направената сравнителна датировка на горния пласт го отнася към ХIII - началото на ХIV век. В такъв случай долният пласт, от който личи само една ръка, придържаща книга (вероятно изображение на Исус Пантократор), е поне от ХI - ХII век.
В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на първо ниво. От края на стълбата започва тесен коридор, в северната стена на който са запазени шест монашески килии. Те са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи на монасите.





В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Малките отвори в средата на тавана свидетелстват, че тук е била използвана дървена преграда, която е разделяла помещението на две части. В западната половина (с нишата) е била кухнята (магерницата), а в източната - трапезарията. Трапезарията е едно от важните помещения на всеки манастир. Тя носи в себе си определена символика, чието начало може да се търси в "Тайната вечеря" и общите трапези на ранните християни.
Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по-голямата част. Оцелялата полукръгла абсида на източната стена и ориентацията изток-запад свидетелстват, че това е малка църква. Близостта й с разположената отдолу крипта (гробница) подсказва, че това е църква за заупокойни молитви. Църквата е изпълнявала още една - комуникативна функция. От нея е започвала вита дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на второ ниво.
Криптата (гробницата) е разположена в най-ниската част на първо ниво. Останките от зидана стена свидетелстват, че тя е била отделена от външния свят и входната площадка. Средновековната крипта е имала само три гроба. Малкият им брой дава основание да се предположи, че и в Аладжа манастир е съществувала широко разпространената практика от средновековните манастири костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба и след съответния ритуал да бъдат полагани в обща костница. Къде е костницата на скалния манастир, е неизвестно. Останалите два гроба са издълбани върху входната площадка и са от по-късно време, за което свидетелства откритият в единия от тях сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в манастира и е било използвано за второстепенните, ежедневни църковни служби, докато в главната манастирска църква са били извършвани по-важните и празничните литургии. Поради трудния достъп, дължащ се на разположението на параклиса и рухването на дървената стълба от първо ниво още през Средновековието, тук са съхранени част от оригиналните средновековни стенописи. Най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово. Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават възможност стенописите от параклиса да бъдат отнесени към ХIII - ХIV век, което със сигурност определя периода на разцвет на монашеската обител.


На около 800 метра в северозападна посока в гъстата растителност е скрита още една група пещери, разположени на три нива. Братята Шкорпил са ги нарекли "Катакомбите" по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини на територията на Римската империя.
Най-добре запазено тук е второто ниво. То се състои от едно по-голямо помещение с неизяснено предназначение и до него - по-малко с пет гробни камери. На западната стена на по-голямото и на източната на по-малкото личат два врязани кръста от раннохристиянската епоха.

Датировката им се прецизира от врязаните букви "алфа" и "омега" в долните междурамия. Смисълът им е: "Аз (Христос) съм първият и последният, началото и краят." На външната площадка на това ниво има още един гроб и неголям вход, който почти изцяло е затрупан от свляклата се скална маса. Останалите две нива представляват естествени пещери, които са били обитавани от монасите.
Гробницата, двата врязани кръста и откритите находки, датирани към IV - VI век - фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.) и частите на една металическа кадилница - дават основание да се предположи, че Катакомбите са били обитавани през раннохристиянската епоха (IV - VI век).
От същия период са и разположените източно от Аладжа манастир останки от раннохристиянска базилика, малко укрепление и няколко селища.




Каква е връзката между трите групи паметници, разположени на малки разстояния една от друга, е неизвестно. Възможно е Катакомбите, базиликата, укреплението и селищата (а може би и пещерните помещения на самия Аладжа манастир) да са един от ранните християнски центрове по Черноморието от IV - VI век, за които споменава в летописите си известният византийски хронист - император Константин VII Багренородни (913 - 959 година). В такъв случай средновековният скален манастир от ХIII - ХIV век се явява продължител на старата християнска традиция тук и заедно с Катакомбите са оформяли един по-голям монашески комплекс.




След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Истинското християнско име на манастира не е известно. Названието "аладжа" е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. В края на миналия век К. Шкорпил е записал едно предание, според което манастирът се е наричал "Свети Спас". Името произлиза от Христос - Спасител.
Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.

[Thorn]

Аладжа манастир си е туристически обект. С вход 4 лв., минимузей и кръчма. За съжаление параклисът, в който има отоносително запазени стенописи е заключен, може само да се надникне през вратата. Манастирът се намира по пътя между Варна и Златни пясъци, като отбивката е обозначена с ясна табела. На няколкостотин метра по една пътечка са катакомбите - система от естествени и изкуствени пещери, но и те са затворени с решетки.

Ето и линкове за мястото

http://www.varna-bg.com/museums/aldjacloister/m_aldj.htm

Мои снимки от Аладжа манастир

http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=42335

[arhangel]

Несебъърски църкви

инфо от :http://www.ancient-nessebar.com/site/?cat=4&sub_cat=2

снимките са от ляво на дясно както следва:


ЦЪРКВАТА “Св.София” т. нар. “СТАРА МИТРОПОЛИЯ” е разположена на предполагаем стар център на града. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида – отвън тристенна, нартекс/предверие/ и атриум /вътрешен двор/. Дължината u е 25,50 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена- над апсидата, са разположени три аркирани прозоречца. Следвал е двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата, почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана.
Изграждането на базиликата датира от края на V и началото на V² век. Два са строителните периода, като сегашния си вид е придобила в началото на ²Х век. Тя е част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” е построена през Х² век. Градена от ломен камък и хоросан тя е с размери 14 х 10 метра. Тя е преходен тип църква – между раннохристиянската базилика и средновековната кръстокуполна църква. По архитектонични белези тя е прототип на строените след нея църкви в Несебър. Над центъра – на вписан кръг, се извисява цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са насочени с по една висока сляпа арка.
Църквата е измазана и стенописана. От изображенията са запазени ктиторски портрет/ Х²V в./- на южната стена, и сцена с образа на Св. Марина/ХV²² в./ - на югозападната колона.


ЦЪРКВАТА “ХРИСТОС ПАНТОКРАТОР” / Вседържател/ датира от Х²²²-Х²V век. Изящната архитектура, идеалните пропорции, живописната украса на фасадата, недовършената кула-звънарница кара всеки, преминал през днешния градски площад да забрави реалността и за миг да се отзове в един наистина приказен свят.
Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 х 6,90 м, с два входа – на запад и на на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики-символ на соларния култ, изпълнен с тухли. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРАИЛ” /Х²²²-Х- в./ се намира в непосредствена близост до църквата “Св.Параскева”. Това е еднокорабна, кръстокуполна постройка с размери 13,90 х 5,30 метра. На изток завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Фасадата е аркирана. Украсата в тимпаните и над тях е същата, както при църквата “Св. Параскева”.
Над линията на корниза доминира конструкцията на купола, от който е запазена само основата. Ниши, пиластри и надлъжни стени успешно хармонират помежду си в обединеното подкуполно пространство, съчетавайки функционалност и декоративност.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ СТЕФАН” т.нар. “НОВА МИТРОПОЛИЯ” – значителен архитектурен паметник от средновековието, е строена в края на Х² в. и преустройвана – през ХV² в., когато се удължава наосът и през ХV²²² в., когато е изграден притворът. Градежът е от дялани камъни и тухли. Църквата е трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Корабите са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. На изток има три полукръгли апсиди, които завършват при корниза с арки. Покривът е скатен, като средният кораб се издига над страничните. На източната фасада – над арките под корниза, за първи път се срещат характерните за по-късни векове /Х²²² и Х²V в./ декоративни глазирани панички.
Църквата е богато стенописана. Фреските се датират от ктиторския надпис / 1599 г./, разположен над входната врата. Църквата е посветена на Богородица и доста по-късно се преименува в “Св.Стефан”. Сцените, изписани по стените са 258, а образите – над 1000. Почти всички композиции са свързани тематично с Богородица. Многочислените сцени от цикъла “чудесата на Христос” утвърждават идеята, че Богородица е посредник между божия син и човека. Реализмът на майсторите-иконописци намира израз в част от композициите, които имат облик на битови сцени. По стил се налагат трима майстори – двама са работили в източната част на наоса, а един – в западната. По-късно/ХV²²² в./ върху източната стена на притвора е изписана сцената “Страшният съд”.
Иконостасът, датиран ХV² в. е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за ХV² в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена “Дейзис”, са поместени под релефни арки. Христос е нарисуван в размерите на икона.
Архитравите и цокълните табла от иконостаса са украсени в характерния ориенталски стил т.нар. “Лале”.
Владишкият трон и амвонът /ХV²²² в./ предизвикват интерес с плитката резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и в полихромия.

[arhangel]

още една несебърска църква

http://www.ancient-nessebar.com/site...cat=2&ss_cat=9

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН АЛИТУРГЕТОС” /Неосветени/ се датира от Х²V век. Белият варовик от градежа на църквата налага асоциацията за кацнала бяла птица върху високия южен бряг, изпъчила гърди към безкрая на синевата. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България. Размерите на църквата са 18,50 х 10,25 метра. Апсидите и на изток завършват като многостенни. Четири двойки колони са носели купол. Най-пълна изява геният на строителите намира при украсата и при членението на фасадата. По неповторим начин са вплетени конструктивни и декоративни елементи- арки, ниши, конзоли, пластична каменна и керамична украса. Орнаментните мотиви не се повтарят в нито един от тимпаните. Изградената част на конзолите е разнообразно скулптирана с животни и птици в хералдическа поза, с акантови листа и палмети. От някогашните богати стенописи са запазени незначителни фрагменти.

[arhangel]

Църквите на Трапезица

Или поне това което е останало в тях - клетите:vsad:

[arhangel]

ето и отвън някой от тях

[arhangel]

Църквата в Раковишкия манастир Св Троица

дтират я през XIII век
Мавродинов Н "Старобългарското изкуство стр 21-22

[arhangel]

Църквата Св Пантелеймон във Видин

Св. Панталеймон е църква намираща се в двора на Видинската митрополия. Обявена е за национален художествен паметник.
Обща информация: Съществува от началото на 17 век или по-рано. През 1641 г. дървеният й покрив бил сменен, поради твърде лошото му състояние, Изографисана е през 1644 гпри видинския митрополит Софроний.Днес в църквата е уредена музейна експозиция на екзарх Антим ².
От 1718 г. поради граничния статут на Видин и разположението на църквата в граничното укрепление Кале, достъпът до нея е бил невъзможен от 18 часа до 7 часа сутринта. Това не позволява използването на църквата за отбелязване на двата най-важни християнски празника - Великден и Коледа
Подчертан интерес представлява ктиторският портрет на жупан Тома, изографисан през 1646 г. Според изследователите този портрет, на който жупан Тома е изобразен реалистично в пищно облекло, е сериозно доказателство за съществуването без прекъсване на старобългарската благородническа титла "жупан" и старобългарското дворцово облекло от IX до XVIII в.

[arhangel]

Още от Св Пантелеймон във Видин

Благодаря на отеца който бе така добър да отвори храма и да ме остави да наснимам стенописите !

Във видин има още един средновековен храм - Св Петка

от Уикипедия:

Църквата е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и четири реда тухли. Църквата е изографисана. Разположена е срещу граничното укрепление. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му в два медальона са изобразени Христос и Богородица.
Според надписа над входната врата тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Надпис, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал строежа й през 1636 г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г.

Според друг източник църквата е завършена е през 1636 г. Вкопана е по-дълбоко в земята от “Св. Панталеймон”. Късният по-тесен притвор е със засводен вход към наоса, който е по-къс, с полуцилиндричен вход и в надлъжните му стени има ниши. Над вратата е запазен славянски надпис, който отбелязва, че църквата е изографисана през 1633 г. с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба.

По силата на османския граничен закон от това време,властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта си до военни обекти църквата била превърната в склад за въглища на военните и била в това състояние няколко години преди Освобождението през 1878 г.
Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в Св. Петка по време на принудителния си престой във Видин от 1800 г. до 1802 г.

[arhangel]

Църквата Св Рождество Христово в Арбанаси

Църквата „Рождество Христово" в Арбанаси днес е най-старата, най-интересната и най-голямата по площ. Строена е вероятно през XV в. В най-стария си вид е била малка с едно помещение и външна апсида. В първата половина на XVII в. е разширена на запад със самостоятелно женско отделение и закрит притвор. На север е с открита аркада, завършваща на изток с параклиса „Йоан Кръстител". През 1632 г. северната страна на аркадата била зазидана и приспособена за трапезна галерия.

Първоначално се оформя наосът на църквата, който е стенописан през 1597 г. От ранната украса са запазени композициите "Рождество Христово" и "Страшния съд", както и образите на отделни светци /сн./. Сред стенописите от ХV²² в. се откроява сцената върху свода "Новозаветна Троица" и цикълът "Христовите страсти" по надлъжните стени /сн./. Стенописите в мъжкото отделение са изпълнени през 1681 г. Иконостасът е с ажурна резба. Интерес представляват сцените на "Шестоднева", заемащи таблената му част от ХV²²² в. Украсата на притвора се оформя през 1638 г. и е с акцент на обширните цикли "Акатист Богородичен" и "Древо Йесеево". Последният включва и рядко срещаните в изкуството образи на антични философи / сн. на изброените сцени и образи/. Стенописите в параклиса "Св.оан Предтеча" се рисуват през 1632 г. и са посветени не само на патрона.
В притвора е поставено началото на обширен календарен цикъл на светците. Своеобразен връх в художествената украса представлява изобразеното върху западната фасада на параклиса "Колело на живота със зодиак"/сн./. Тази композиция съдържа уникални за българското изкуство елементи. Изпълнението на галерийната стенопис също предлага интересни решения. Повечето от нейните сцени са правени към 1649 г. Освен продължението на Менелога в нея се открояват циклите "Псалми Давидови", "Шестоднев", животът на Мойсей, Чудесата на Христос, Вселенските събори. На южната стена в края на галерията е изобразен ктиторът Георги и неговият син. Църквата "Рождество Христово" е била съборна, и е била резиденция на търновските гръцки владици през ХV²²-ХV²²² век.


Иконостасът е дело на тревненски майстори резбари.
инфо от http://www.veliko-tarnovo.net

снимките са предоставени от Мара Радева /lemonade/ която стръвно щракаше докато аз баламосвах уредника който всъщност не е лош човека ама има зли шефки дето дебнат като цербери сакън някой да не вземе да снима...:tdown