Още малко стенописи от Св Богородица Петричка в Асеновата крепост
-
ПЕЩЕРСКИ МАНАСТИР СВЕТИ НИКОЛАЙ
Манастирът всъщност е онзи манастир, за когото се отнася прочутата мрачка грамота на цар Иван Александър, която се пази в Хилендарския манастир на Атон.
Абсидата на църквата му е запазена от онова време /XIV век/
Намира се на 2 км от село Пещера, което е на 5 км от Земен. За съжаление не можах да стигна до него при последното си посещение в района - имах проблем с колата. Туземците в кръчмата доста се зачудиха на акъла ми, защото нямало какво да правя горе - всичко било изгоряло при пожар. Затова не мога да дам подробности как се стига до там - имало някакъв разкалян черен път, но за предпочитане било да не се изпитва колата на него /щото може да не издържи изпитанието
/, а да се отиде пеша.
Пускам текста от сайта на Краси Новаков, който е може би най-добрия туристически сайт в България http://www.mounteq.com/the_bulgarian..._manastory.htm . Самият той не е очарован от това, че текстовете се ползват наляво и надясно, но са хубави, а и коректно цитирам откъде е.
Пещерски манастир Свети Николай
(наричан още Оряховски манастир и Мрачки манастир)
Местност, отстояние и посока от населено място: манастирът е разположен край буен карстов извор в планина Рудини, на около 2 км североизточно от с. Пещера и на 5 км североизточно от град Земен.
Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през Х²²²–Х²V в., като през 1347 г. цар Иван-Александър щедро дарява манастира с имоти и му дава ред привилегии с Мрачката грамота, съхранявана днес в Хилендарския манастир в Света гора. По време на турското робство запустява. Възобновен е в средата на Х²Х в. (1842 г.), а по време на Руско-турската освободителна война е опожарен. Възобновен е след Освобождението. Понастоящем е изоставен.
Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, аязмен параклис “Св. Николай”, жилищни и стопански сгради.
Черквата, с размери 22 х 8 м, е еднокорабна, едноапсидна, с един купол върху висок осемстенен барабан, с две конхи и открит притвор и е построена на два етапа: първоначално през Х²V в. е построена малка еднокуполна триконхална черква, а през 1897 г. към нея е пристроен нов наос, като старият храм е започнал да служи като олтар. Запазени са стенописни фрагменти от Х²V в.
Между с. Пещера и манастира се намира красив травертинов водопад.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
Красимир Новаков
За съжаление снимките не са мои, а и не знам чии са. Ако някой си ги познае - нека се обади.
Като се има предвид, че е имало пожар - може и вече да не са актуални. Повтарям - средновековна е само олтарната част с абсидата.Comment
-
от в. стандарт.400-годишен храм в разложкото с. Добърско може да се превърне в ябълката на раздора между свещениците и местната власт. Засега църквата "Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат", строена през 1614 г., се стопанисва от кмета на селото и местните жители. Те за нищо на света не искат митрополията да сложи ръка на ценната обител. Трябва да се знае, че имотът е църковен. Храмът остава в Добърско и няма как да не е на миряните там. Но трябва да се узаконят всички църковни имоти, твърди свещеник от Банско. Ние се грижим добре за храма и не смятам, че трябва да се сменя собствеността. Църквата заслужава да бъде под егидата на ЮНЕСКО, сподели пък кметът на Добърско Николай Найденов.
еи луди хора много. за съжеление, една от малкото ни останали средновековни църкви може и да си отиде.
http://forum.boinaslava.net/showpost...7&postcount=60 - тук архангел е пуснал хубави снимки.Last edited by tonev; 19-02-2007, 01:55.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
?????
Едвали е възможно да е от тогава!!!!Ако ти го е казал някой поп, не му вярвай! Попа от Черепишкия манастир ме обеждаваше, че църкъата е от 6в.tonev написа
:wo-oh:
Този фрагмент не ти ли прилича на ангела от Ротондата в София???Нали??Thorn написа
В църквата Архангел Михаил в Рила също не съм бил, затова пускам информация от уикипедията.
Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода Х²²-Х²V век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на Х²²-началото на Х²²²в. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.
А ти от къде знаеш толкова много???
какво ще кажете за канбанарията????
Странно, а ? 12в ??Че е 12в. това е ясно, но някой ще ми каже ли как е възможно от това време да е и канбанарията???Comment
-
Църквата в Белово наистина е ранновизантийска - т.е. наистина 6 век. За Черепишкия манастир вероятно са ти казали 16 век - стенописите вероятно са на св. Пимен Зографски.
Фрагментът напомня на ангела, но не много. Пък и в каква връзка го казваш?
Чета и се интересувам. И не зная чак толкова много.А ти от къде знаеш толкова много???Comment
-
Браво на авторите на темата за добрата работа.
Приемете моя съвсем скромен личен принос към темата - манастира Св. Георги Зограф - Атон. Снимката е правена миналото лято по време на поклонението ми в Атон. За съжаление само тази от целия ми цифров архив става за показване. Другите прилични снимки от поклонението са ми в нецифров вид и доста далече от мене в моментаКървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.Comment
-
Червен - една от най-запазените църкви
Искам да дам и един линк, който не е точно по темата, но нямам друга информация, че да отварям нова тема: Български замъци"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан ГлоктаComment
-
за cвета Петка Самарджийска в София
Здравей!! искам да те попитам дали ти е попадало нещо за света Петка Самарджийска! Пиша една работа и си търся всякаква информация за нея....ще ти бъда много благодарна :secret:Thorn написа
..а за Черепишкия манастир попа наистина беше убеден, че има стенописи от 6в....не , че има значение))))))
...искам да те питам още нещо ...дали знаеш коя е църквата Св.Спас, намираща се югозападно от Петка Самарджийска..пак от 16 в.??Comment
-
сега може да ме баннат и с право ама попита ли гугаля?lada написаЗдравей!! искам да те попитам дали ти е попадало нещо за света Петка Самарджийска! Пиша една работа и си търся всякаква информация за нея....ще ти бъда много благодарна :secret:
..а за Черепишкия манастир попа наистина беше убеден, че има стенописи от 6в....не , че има значение))))))
...искам да те питам още нещо ...дали знаеш коя е църквата Св.Спас, намираща се югозападно от Петка Самарджийска..пак от 16 в.??
и попитаи културно, моля. а може ли да уточниш какво точно търсиш? може пък и да знаем нещо.
а заможе би е лозенския манастир със същото име?църквата Св.СпасLast edited by tonev; 25-02-2007, 20:28.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.Comment
-
Още малко стенописи от Кремиковски манастир
15 век в наоса 17 век от външната страна ... имало е 3-ти притвор който е съборенComment
-
-
Св Никола в Мелник
Трикорабна триапсидна скъсена базилика.15.80 на 15.50 м.Първоначално не е имала притвор.Има 3 входа от запад.Най забележителното е наличието на синтрон в олтара.Приема се че строежът е от края на XII век.Във връзка с епископската катедра през XIII век се издигат още помещения и ограда.Стенописите се датират края на XII началото на XIII век.Това е останало намясто а останалите са из фондовете на археологическия музей в София криптата Ал Невски и НИМComment
-
Архангеле, само не ми казвай, че тези дни си бил по Софийско и не си се обадил!Comment
-
Да довършим за Кремиковския манастир.
Кремиковски манастир
Кремиковският манастир “Свети Георги Победоносец” е разположен в южните части на Стара планина над кв. “Кремиковци”, в местността “Градището”, където все още личат останки от древна крепост. Изграден е върху голяма полукръгла скалиста тераса, от която се открива чудна гледка към обширното Софийско поле и столицата. Кубетата на църквата и част от сградата се виждат от изходната магистрала на София за Варна.
Манастирът е построен по времето на един от последните български царе Иван Александър още през 14 век. Заедно с още десетки църкви и манастири в Стара планина и Витоша той е част от т.н. Софийска Света гора. През 1382 година София пада под турско владичество и манастирът е разрушен. Минават стотина години и през 1493 година знатният болярин Радивой с активното съдействие на Софийския митрополит Калевит възстановява малката църква “Свети Георги”. На няколко пъти тя е обновявана, укрепвана и изписвана. Запазена е до днес и е обявена за паметник на културата през 1969. Тя е малка, продълговата, безкуполна, с полуцилиндричен свод. Строена е от камък, малки тухлички и хоросан. Има основно помещение с олтар и предверие. На мястото на сегашното предверие вероятно е имало друго също с полуцилиндричен свод, но през 1503 година при земетресение покривът му е разрушен и е направен нов, двускатен. Специалистите предполагат, че от запад е имало още едно помещение, което е унищожено от пожар. Останали са само част от стенописите, които сега са от външната страна на западната стена. Стенописите в църквата са добре запазени, правени са през 15, 16 и 17 век.
В предверието, на северната стена са изписани образите на ктиторите на църквата – Радивой, неговата жена и двете му деца – Тодор и Драгана. Радивой държи в ръцете си макета на църквата, отбелязано е, че двете му деца са починали и вероятно в тяхна памет боляринът е възстановил църквата.
Пак в предверието на източната стена над входа е изписан Св. Георги на трон и сцени от мъченичествата и чудесата на светеца. Запазени са Пророк Илия, св. Георги на кон, Йоан Предтеча и сцени от живота на Богородица. За съжаление изображенията по свода в основното помещение са почти напълно унищожени, останали са само някои фрагменти.
Силно впечатление правят фигурите на Архангел Михаил с меч в ръката и на Константин и Елена.
На северната стена са изписани в пълно бойно снаряжение светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и св. Димитър.
В нишата на южната стена до иконостасната преграда е запазено великолепно изображение на патрона на църквата - св. Георги на бял кон в борба с дракона.
Кремиковският манастир през вековете следва съдбата на жителите на Софийско. Има сведения за съществуването на дарителски надписи от 1611 г.(за изписването на второто предверие, което не е запазено), от 1667 (върху храмовата икона “Св. Георги”) и от 1799 с имената на дарителите – йеромонасите Христофор и Антоние. Манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийско. През 16 век в килиите на манастира живее и работи поп Божко, който пише ”...Бързай, моя бедна душице! Бързай към знанието, към истината, към съвършенството”. Тук са се преписвали много богослужебни книги, а монасите са разбирали значението на манастира за опазване духовността на българите. Скоро след мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му са пренесени и са се пазели в манастира, а по-късно са поставени в специално изработено сребърно ковчеже с надпис върху капака “Кремиковци, лето 1593, настоянием Теофана”, а отстрани на ковчежето – “Свети и многоцелебни мощи свети великомученика Георгия Нового, пострадавшего в Средец града болгарском. Соверших аз грешний Христо Димитров Куюмджи в лето 1804 више село Кремиковци при игумена Христофора.” В манастира те са се пазели повече от 300 години. Дървеният иконостас в малката църква е изработен през 17-18 век и е оценен като уникален паметник на културата. През 19 век реконструкциите в малката църква продължават. Украсените с резба тронове са изработени през 1814 година, а каменната настилка е поставена през 1824 г.
От манастирските сгради най-интересна е била едноетажната сграда на магерницата, строена през 17 век с останки от стара абсида и дървен изписан таван. За съжаление сградата е изгоряла през миналия век.
Както всички наши манастири, така и Кремиковският манастир е служил за убежище на родолюбиви българи през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец от четата на Христо Ботев – Димитьр Стефанов - Казака от град Сливен. . След смъртта на Ботев и на първия знаменосец, знамето е отковано от дръжката си и по думите на Никола Обретенов “Сливенчето го запаса на кръста си и замина с Георги Апостолов из Балкана”. Димитър Казака е ранен, но успява заедно с други трима четници да се доберат до манастира, където магерът от Кремиковци Геко Палев го лекува и се грижи за тях няколко дни. Другите трима напускат манастира, остава само Димитър Казака.
За съжаление турците научават, че в манастира се крие четник и искат предаването му. За да запази манастира игуменът хаджи Авксентий го снабдява с храна и го провожда до хралупа в гората. След няколко дни потерите на Малич Байрактар го откриват. Измъчват го жестоко, изгарят знамето, което откриват на кръста му и зверски го съсичат. Убит е през 1876 г. и на мястото на гибелта му през 1912 година е изграден паметник, обявен за паметник на културата.
След освобождението на България през 1879 година в манастира пристигат двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е построена сграда за игуменките. През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него. За своя голяма изненада открива, че манастирът вече е женски. Посрещат го приветливо множество млади и по-възрастни монахини и игуменката – “благолепна старица с дълга броеница и очила, сладкодумна и с благ характер”. Вазов вижда хубава черква, сграда с чардак и килии за сестрите, станове за тъкане, а в обора - волове, коне и манастирски файтон, но най-главното – “уред, чистота и прибраност”. През 1901 година започва изграждането на нова голяма църква “Покров на Пресвета Богородица”. Тя е завършена през 1907 година. Иконостасът на голямата църква е с богато изработена дърворезба. Другите жилищни сгради са строени през трийсетте години на 20 век. До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. Замазани са с вар много от стенописите, част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и следа. През шейсетте години на миналия век, военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.
В Кремиковския манастир са се пазели много ценни реликви. Безспорно най-голям интерес буди Кремиковското евангелие. Това е ценен ръкопис, изписан по поръчка на Софийския митрополит Калевит през 1497 година. Подарено е от жителите на София Петко и Пейьо. То съдържа на 307 листа четирите евангелия. Изписано е много грижливо, с едър шрифт и красиви винетки и главни букви. Дълго време се ползва като богослужебно евангелие в Манастира. През 16 век му е направена сребърна обковка с позлата. На лицевата и на обратната страна е изобразена сцената Разпятието с фигурите на Христос, Богородица, Мария Магдалена, Йоан Богослов. Сега се съхранява в ЦИАМ в София.
На манастира принадлежат няколко интересни икони като “Христос Вседържител” от 15 век (сега в НХГ), “Св. Георги убива дракона” – икона от 17 век, съхранявана в НХГ, “Св. Йоан Кръстител” от 1595 година (сега в ДИМ в Москва), както и други икони от 18 и 19 век.
В наши дни манастирът е събуден за нов живот, реставрацията на стенописите в малката църква са започнали през 1980г. и с малки прекъсвания продължават до 2003 година. С много вещина и професионализъм екип под ръководството на Люба Красовска реставрира стенописите и иконите. По тях работят Замфир Петров, Георги Даскалов и др.
На мястото на старата изгоряла магерница със съдействието на Тихомир Григоров е построена нова с течаща вода и голямо зидано огнище. Пред манастира през 1994 година от районната администрация на Кремиковци е изградена чешма, а в двора на манастира са изработени и монтирани дървени маси и пейки, дар от социалдемократическата партия в “Подуяне”. Рудник “Кремиковци”, ЗСК и родолюбиви българи подпомагат манастира в поддържането му. Изработена е стабилна дървена врата, заздравени са и са измазани стените на старата сграда за монахините и на основната голяма сграда.
От 25 години за делата на манастира се грижи сестра Хеония. Двете църкви се поддържат много добре, а през лятото целият двор е потънал в цветя и зеленина. Сега манастирът е спокойно, красиво място, където човек може да се докосне до уникални произведения на изкуството, да почувства величието на българския дух, съхранил през вековете стремежа към любов, доброта, истина и съвършенство.
София, август 2004 Автор: Здравка Христова
Текстът е от този сайт - http://www.astro.bas.bg/~petrov/kremmanast.html
За да стигнете до манастира карате от Околовръстното по посока на Кремиковци. Има си табели на всеки завой, няма да го пропуснете. Минавате през невероятно грозния квартал Кремиковци и ще го видите в една прекрасна гора, която просто няма как да очаквате на това място.
Монахиня Хиония няма да ви пречи да снимате.
Ценна е старата църква. Стенописите са и много красиви, а и са важни за военната история. Интересен е Свети Георги в притвора, демонстриращ таранен удар с копието, Свети Георги над входа за наоса с характерен меч, Свети Георги в нишата на дясната стена на наоса с интересен доспех - може би нитован гамбезон, а може би бригантина и с интересна сабя. Както и светците воини на лявата стена и спящите стражи около гроба на Христос с кетъл шлемове.
Last edited by Thorn; 11-03-2007, 23:28.Comment
-
ПАРАКЛИС „СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” НАД ЯЗОВИР ПЧЕЛИНА
Параклисът е на изумително красиво място – на върха на висока скала, непосредствено до стръмния и скат към язовир „Пчелина”. Ама наистина е много красиво!
Карате от Радомир за Кюстендил. След село Прибой завивате надясно към Поцърненци. В центъра има площад с магазин - зад магазина завивате наляво. Карате, стигате една махала, продължавате, стигате втора махала - Чифлика. Ще я познаете по чешмичката и паметника на малко площадче. Продължавате нагоре, пътят става макадам. На един скалист хълм над язовира ще видите и параклисчето. Като се качите ще ахнете - намира се на ръба на отвесен бряг високо над водите на язовир Пчелина. Божествена гледка!
Казва се Свети Йоан Кръстител, малък еднокорабен с покрив от каменни плочи. Цилиндричен свод, абсида, две певници в двете надлъжни стени.
Не знаех дали има стенописи, но за мое щастие открих такива - вероятно от 16 век. За съжаление са само частично запазени и покрити с вандалски надписи - от 50-70 години. Гадост!
Относително запазена е Богородица Оранта и стенописите в нишите.
Иконографската схема е традиционна - над вратата Успение, вляво от нея Константин и Елена, вдясно - Архангел Михаил. Надявах се да видя военни светци на лявата стена, но от тях няма и следа.
Абе идете и няма да съжалявате!Comment
Comment