Българските средновековни църкви.

[arhangel]

още от Св Рождество Христово в Арбанаси

малко фотоси още ...

[latani]

Рождество Христово-Арбанаси.

Наистина трудна работа беше с тази църква.Аз 3 дена обикалях като "кебапчийски пес" за да си пощтракам малко вътре в църквата и чак накрая успях благодарение на една немска група туристи .Купих си входен билет преди тях и докато те си купуваха билети и се разправяха с "жандарките" че са забранени снимките използвах намалението и снимах.Страхотна църква.Грехота беше да не я снимам.

[Thorn]

Ангеле, супер са ти снимките. Особено ме изкефиха тези от Червен.

Аз за съжаление поне няколко дни няма да пиша, защото компютъра ми ме саботира и малко стачкува. Дано да е нещо по-незначително като повреда, че там имам и доста снимки, които не съм качвал на дискове.

[arhangel]

Теодосиевият параклис в Килифаревския манастир

БАЛКАНСКИ ФОЛКЛОРНИ И ОРНАМЕНТАЛНИ МОТИВИ В СТЕНОПИСИТЕ НА КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР ОТ ХV²² В.

Архимандрит Павел Стефанов

Катедра Теология, Шуменски университет

www.shu-bg.net

e-mail: p.stefanov@shu-bg.net

Един от най-пренебрегнатите, но и един от най-ценните в архитектурно и художествено отношение паметници на българското изкуство от ХV²² в. се намира на 17 км южно от Велико Търново. Това е параклисът “Св. Теодосий” в Килифаревския манастир. При строежа на новата манастирска базилика между 1836 г. и 1842 г. уста Колю Фичето включва органично този параклис в обема на новата сграда и така го запазва за поколенията. Параклисът досега не е привличал вниманието на българските историци на културата.

Първоначалният Килифаревски манастир е основан на хълма над сегашната обител в средата на Х²V в. от бележития исихаст и книжовник св. Теодосий Търновски. Може да се предположи, че на мястото на съвременния манастир до р. Белица се намира преден скит на Теодосиевата Лавра. Той е разрушен към 1393 г. и е възстановен едва през последната трета на ХV в., когато настъпва известен спад в градуса на ислямския фанатизъм. Доказателства за това съживяване са един ръкописен Октоих от 1492 г., открит тук, и първият слой фрески в олтарната конха на параклиса - подражание на стенописите в търновската Трапезица (Х²V в.). При потушаването на Първото търновско въстание през 1598 г., организирано от митрополит Дионисий Рали, църквицата е почти изцяло унищожена и е построена отново върху същите основи към средата на ХV²² в.

Архитектурният план на килифаревския параклис е рядко срещан. В хоризонтален разрез той представлява типична среднобългарска квадратна църква без свободни подпори и без притвор, чието вътрешно разчленение образува равнораменен кръст.[1] Но във вертикален план рамената на кръста не стигат до сводове, а са оформени като дълбоки вписани надлъжни арки. По този начин е получена хибридна форма между два архитектурни типа от епохите преди и след османското нашествие. Куполът е заменен с обикновен свод. Квадратно-куполният тип конструкция се прилага масово в Мала Азия, Константинопол, Гърция, Сърбия между V² и ХV в. У нас той се среща в баптистерия на Еленската базилика до Пирдоп, дяконикона на Храма “Св. Ахил” в Преспа, църквите в Бояна, Сапарева баня, Никопол, “Св. Тодор” в Бобошево и др. С арки край надлъжните стени са църквите, строени до с. Горановци, Кюстендилско, с. Билинци, Брезнишко, с. Бухово, Софийско - всички от ХV²-ХV²² в.[2] Поне досега не сме попадали на смесена архитектурна форма, която да повтаря килифаревската.

През 60-те или 70-те години на ХV²² в. западното рамо на вписания кръст по неизвестни причини е зазидано, след което цялата вътрешност на църквата е измазана и покрита с фрески в смесена техника, нанесени според нас от тричленен екип. Стилът на стенописите силно напомня за този на Епирската гръцка школа, основана през предишното столетие и представена, например, в ансамблите на манастирите от острова в езерото Янина.[3] Водещият майстор грък не само разпределя иконографската програма и рисува контурите по още мократа мазилка, но и сам декорира около две трети от площта. Неговият стил се характеризира с точност на рисунъка, изящество на формата и драматизъм, необикновен за балканското изкуство през ХV²² в. Помощниците на майстора, които по всяка вероятност са двама, му отстъпват по школуваност и инвенция. Техният почерк ги отнася към кръга на местните художници, създали фреските в църквата “Рождество Христово” в Арбанаси през ХV²² в.[4]

Сравнението между килифаревския ансамбъл и публикуваните балкански стенописи от късното Средновековие установява, че в параклиса са творчески копирани фреските в атонските манастири Дохиар и Дионисиу, които са рисувани от критския художник Зорзи през 1547 и 1568 г. В редица килифаревски сцени са отстранени, добавени или разместени подробности и аксесоари, но основата на иконографските сцени идва от Света гора - този “Ватикан на Изтока” през ХV-Х²Х в. У нас най-близо до стила на майстора от Килифарево стоят фреските в църквата “Св. Стефан” в Несебър (1599) и на църквата в Билинския манастир (ХV²² в.), а до стила на неговите помощници - храмът “Св. Георги” в Несебър (1704). Влиянието на Атон поставя килифаревския параклис в една и съща редица с такива първокласни паметници като Ново Хопово в поалбанчената Херцеговина (1608) и Плъвичени в Румъния (1648). На фона на тези констатации звучи като пародия изказването на някои изкуствоведи, че “Атон не би могъл да се счита като център на художествено творчество със свой собствен облик”.[5]

Главният зограф в Килифарево е пребивавал дълго време на Атон, но не е обикновен монах, а вероятно йеромонах като св. Пимен Зографски, защото познава задълбочено православното богословие, литургика и съвременното му изкуство. Неговото творчество е предназначено също за монаси, но не е монашеско по съдържание. Парадоксално е, че в Килифарево няма нито един образ на отшелник, схимник или юродив. Тук липсват и фигури на свети воини като св. Георги, Димитър, Теодор, Меркурий. Избягването на дисонансни, психологически мъчителни моменти стига дотам, че от христологическия цикъл е извадена сцената “Разпятие”. Може би водещият художник е сметнал, че тя би внесла излишно дублиране поради изявения кръстовиден план на сградата. В замяна на това той изобразява голи жени като олицетворението на морето Таласа (на гръцки “море” е от женски род) в композицията “Кръщение Христово” и изключително красиви лица - на Сара в “Старозаветна Троица” и на един архангел върху северната стена вляво.

Килифаревският майстор явно има и книжовни интереси, защото се установява, че неговото изображение на св. Йоан Богослов и ученика му Прохор в северозападния ъгъл буквално е заимствано от миниатюрата на л. 1б в Четириевангелието, пазено в атонския манастир Кутлумуш и датирано от 1576 г.[6] На нея е фиксиран итало-критският модел на сцената, според който действието се развива в пещера, а главен атрибут е плетеният от ракита кош с пет свитъка - символ на петте съчинения на св. Йоан Богослов в състава на Библията.[7]

В килифаревските стенописи са включени две изображения, които не се откриват в други български църкви. Върху южната стена на олтара е нарисуван св. Спиридон Тримитунтски, кипърски епископ от ²V в. Той носи традиционната за него шапка, плетена от върбови вейки, която се свързва с името му (на гръцки speira означава ‘плетеница, мрежа, кошница'). В дясната си ръка държи тухла, от която нагоре излиза пламък, а надолу тече вода. Според една легенда, съчинена през V²² в. от Теодор Пафоски, на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. св. Спиридон прави чудо и разлага тухла на съставните й елементи, за да докаже Божията троичност в противовес на еретика Арий.[8] Единственият известен на нас средновековен паметник, в който св. Спиридон е изобразен извън сцената на Първия вселенски събор и на Поклонението на Агнеца (Мелисмос), е притворът на Печката патриаршия от 1561 г.[9] Тук той е назован “премъдър философ” - определение, които липсва в Килифарево. Св. Спиридон визуално и семантично се свързва с изографисания в пандант на него св. Силвестър, папа Римски, който по предание също е участник в Първия вселенски събор. Акцентирането върху тринитарното чудо на светеца има несъмнена антиислямска и антиосманска насоченост, понеже мюсюлманството яростно отхвърля християнското учение за Св. Троица. Изобразяването на св. Спиридон в най-сакралното пространство на храма - олтара, сигурно е поръчано от килифаревските еснафи на въглищарите, казанджиите и грънчарите, чийто патрон е той. Подобна антиислямска тенденция е проявена и в образите на няколко персийски мъченици, рисувани в Килифарево, понеже балканската литература под “перси” често визира османските турци.[10]

Не по-малко уникална за нашите църкви е композицията “Старозаветна скиния” в проскомидийната ниша на олтара. Тя представя древноеврейската скиния (палатка), пред която служат Мойсей и Арон. Разполагането на сцената в протезиса подчертава, че тя е предобраз на Евхаристията, а добавените два медалиона с бюстове на Богородица Оранта върху и над ковчега на завета не оставят място за съмнение, че скинията, съдържаща ковчега, също символизира Божията Майка, носила в утробата си Спасителя. Тази сцена е окончателно оформена през Х²²-Х²²² в. във Византия, където се схваща и като алюзия за прерогативите на императора и патриарха.[11] През Х²V в. палеоложкият ренесанс налага композицията със Скинията в следните паметници: Протатона в Карея на Атон, “Св. Апостоли” в Солун, манастира Хора (превърнат в Кахрие джами) в Цариград, Грачаница, Дечани, Лесново, “Перивлепта” в Охрид, “Св. Богородица” в Печ, Козя и Куртя де Арджеш в Румъния, Лихни в Грузия, един параклис в Синайския манастир. По-късно сцената е увековечена в Мельотово до Псков (1465), Требан в Босна (1534), Дионисиу и Дохиар в Света гора (1547 и 1568), Кълую в Румъния (1594), Сучевица (ХV² в.), Ново Хопово (1608), Завала (1619), Морача (1620), Хилендар (1621), Крецулещи в Румъния (1669).

Интрадосите на арките и някои други свободни маломерни площи в килифаревския параклис са украсени с четири вида орнамент.[12] Два от тях възхождат към античността - палметата и имитацията на мраморна облицовка. Трудно може да се попадне на християнска църква на Изток, в която те да не се използват. Другите два вида отразяват ориенталския флорален стил “шукуфе”, който е зароден в лоното на персийското изкуство и се проявява най-рано в украсата на документи и ръкописи, а след това преминава в изобразителната и приложната сфера. Орнаментите в Килифарево съдържат стилизирани зюмбюли, лалета и подобни на рози цветя, преплетени в непрекъснат фриз.[13] Подобни цветя под ориенталско влияние образуват орнаментиката на редица български и гръцки ръкописни Евангелия, Служебници и Псалтири от ХV² в.[14]

Килифаревските творци откликват на съвременната им действителност на Балканите, като включват разнообразни битови детайли и аксесоари в канонизираните иконографски схеми. В сцената “Кръщение Христово” персонификацията на морето (Таласа) не държи жезъл, както обикновено, а тризъбец, за който е закачена риба, хваната с връв през хрилете. Риболов с тризъбец е илюстриран върху редица римски мозайки предимно от Северна Африка.[15] Върху надгробна римска стела от Рациария, Видинско, е представен тризъбец между две делфина.[16] Този уред става атрибут на бога на морската стихия Посейдон (Нептун). В “Древния патерик” (18:45), съставен в Египет през ²V-V² в., се споменава видението на един отшелник, който съзира тартора на ада да вади с огнен тризъбец душата на негов събрат.[17] Същият сюжет се открива в руски икони.[18] В “Страшния съд” Таласа често се рисува до ангел, който боде грешниците с тризъбец, например в църквата “Св. Атанасий” в Арбанаси от 1726 г.[19] В Осоговския манастир, където през 1885 г. са възпроизведени гравюрите на нравоучителната книжка “Духовен зрак”, в сърцето на сатаната е вписан тризъбец.[20] На един печат на византийския протоспатарий и стратег Михаил от Х-Х² в., намерен в Преслав, е фиксиран морски кентавър.[21] Според публикатора той държи голяма стрела в колчан (?), но ако се съди по изображението, предметът е именно стилизиран тризъбец.

От неолита, когато тризъбецът е направен от кост, до най-ново време, когато тризъбецът се изстрелва с пневматично оръдие, той представлява широко разпространен рибарски инструмент. Праисторически екземпляри са разкопани в Литва.[22] В българските земи тризъбецът се използва още от епохата на траките по Дунав, Тунджа, Арда, Искър, Беломорието.[23] Като термин той е познат в старобългарския език.[24] Френският пътешественик Пиер Белон през ХV² в. удостоверява употребата на този уред “с 5-6 шипа” на Атон.[25] Риби, пронизани от тризъбец, са илюстрирани в румънски ръкописи от ХV²² в.[26] През 1805 г. край Цариград се лови риба с харпун според английския пътешественик Нийл.[27] Охридските и стружките рибари използват този уред със 7-8 зъба, наречен “ости”, за нощен риболов на едри екземпляри през зимата и пролетта в края на Х²Х в.[28] В Турция “сапкънът” (запкън) се среща и през ХХ в.[29] Във Варна е прилаган допреди няколко десетилетия за лов на делфини.[30]

На масата в сцената “Старозаветна Троица” са поставени три еднакви чаши, чиито столчета са декорирани с топчета. Точно такива стъклени чаши през ХV²-ХV²² в. се произвеждат във Венеция и се внасят на Балканите през Дубровник.[31] Търговията на Дубровник рязко замира след катастрофалното земетресение, разрушило града на 6 април 1667 г., поради което тази дата е приблизителен terminusadquem за рисуваната в Килифарево италианска стъклария.[32] Подобни по форма са популярните немски чаши за вино, известни като RØmer по името на холандския художник Анне Рьомерс Висшер (ок. 1583-1651). Те представляват полусфера върху покрит със стъклени пъпки цилиндър, който стъпва върху конична основа от навити стъклени нишки. Цветът е зелен, а стъклото често е гравирано.[33] Калин Янакиев с право отбелязва за сцената “Старозаветна Троица“: “В старите образци (независимо дали чисто хронологически те предшестват или са създадени след Рубльовата икона) има много повече илюстративен, отколкото мистически реализъм”.[34]

Авраам в същата композиция “Старозаветна Троица” държи ибрик с два чучура за измиване на ръцете преди хранене. Старателно нанесената дъга между чучурите и шията на този съд се среща само при ибрици, направени от калай.[35] В сцената “Поклонение на Агнеца” (Мелисмос) Младенецът Христос лежи в потир във формата на купел, образуван от полусфера върху конична основа. Подобен е съдът за къпане в “Рождество Христово”, но при него двете тела са свързани посредством отрязана отгоре и отдолу по-малка сфера. Върху масата в сцената “Тайна вечеря” е сложена стомна, купи, ножове, глави лук. С подобна стомна се налива вода в купела, предназначен за къпане на малкия Иисус, в сцената “Рождество Христово”. Тя има сферично тяло, цилиндрично гърло, две кръгли дръжки и широко столче (подножие). Възпроизвежда българските керамични амфоровидни стомни от V²²²-Х²² и Х²²²-Х²V в., които са използвани за вода и вино. Височината им е между 12,5 и 30,5 см.[36] Традицията на тяхното производство е продължена през ХV-ХV² в.[37] Такива стомни също се срещат във Византия, Влашко и Молдова през Средновековието. Стомна с една дръжка е изобразена в гравюрата “Старозаветна Троица” на печатния Молитвеник на Виченцо Вукович от 1560 г.[38]

И до днес в планинските селища на България, Сърбия, Гърция при общи обредни трапези по ръба на масата се поставя дълга кърпа за бърсане, наречена “ръченик”. Изтъкана е от коноп, понякога смесен с вълна, и е украсена със сърма в кенарени мотиви, тъждествени с тези в килифаревските композиции “Тайна вечеря” и “Старозаветна Троица”. Ръченикът е дълъг от 10 до 15 метра. Един холандски пътешественик през ХV² в. и английският пътешественик Ковъл през 1675 г. виждат у нас такъв месал.[39] Рисува се традиционно в сцената “Тайна вечеря” на български паметници като Бояна (1259), Земен, Томичевия псалтир, Манасиевата летопис (Х²V в.) и пр.[40] Убрусът, който държи Богородица в композицията “Възнесение Христово”, също е декориран с кенарени мотиви.и квадрати, чийто ъгли завършват с кръгчета - явно копие на орнамент от народната шевица.

В друга композиция - “Влизане в Йерусалим” - персонификацията на града, наречена Дъщеря на Сион, е застанала пред крепостните стени и държи дълга бяла кърпа, която завършва с топче в горния си край. Предобразът на този вид кърпа вероятно е т. нар. mappa или mappula на византийските консули от V-V² в., с която те дават знак за започването на игрите в цирка и хиподрума. По-късно кърпата влиза в литургически оборот и служи за избърсване на устните и потира след причащаване, а през Х²² в. е заменена с друг вид кърпа (purificator).[41] Богородица от сцената “Възнесение Христово” в сирийското Равулово евангелие от 586 г. носи бяла кърпа в пояса си.[42] Османските султани и принцове също са изобразявани с подобни бели кърпи от най-фин памук, често украсени с копринени и сърмени нишки. Когато избира поредната жена от харема си за нощта, султанът хвърля кърпата върху нея. Стефан Герлах свидетелства, че през 1578 г. в Цариград се издава заповед, с която се забранява на християните и евреите да носят кърпи от коприна под страх от тройно наказание.[43] През ХV в. османската кърпа прониква на Запад с функцията на знак за начало на рицарските турнири, а през ХV² в. с нея позират за портрети австрийските принцеси и полският крал Стефан Батори (1583).[44] По всяка вероятност чрез кърпата на Дъщерята на Сион художникът иска да остави спомен за ритуалното раздаване на парични суми, вързани в кърпи, от хаджии, които тръгват за Божи гроб.[45] В Сливен хаджиите разменят парите за такива дарения с табаците (кожарите), защото се смятало, че доходите им са спечелени с най-голям труд.[46]

Ангелите от килифаревската композиция “Старозаветна Троица” са седнали на столове без облегалки със странични правоъгълни изрези, запълнени с ажурни вретеновидни прелки (балюстри), изработени на струг. Изглежда, че също е използвана интарзия от кост и седеф.[47] Такива руски мебели от Х²² в. са разкопани в Новгород и са нарисувани в миниатюрите на Радзивиловската летопис от Х²²-Х²²² в. и икони от ХV в.[48] Тронове от Х²V в., украсени със струговани колонки, са запазени в редица балкански храмове като този в Рилския манастир, “Св. Константин и Елена” в Костур, Малиград до Преспа, “Св. Климент” в Охрид.[49] Столче и маса от този тип са изобразени във византийски икони от Х²²² в., миниатюрата “Пиршеството на Крум” в Манасиевата хроника от Х²V в. и грузински миниатюри от Х²V-ХV² в.[50]

Отворените метални шлемове, носени от римски офицери и войници в някои килифаревски сцени, също не са чужди на действителността. Те са допълнени с подбрадници, направени от свързани железни халки или от плочки, нашити върху кожа. Модата им започва да залязва през Х²V в. след появата на огнестрелното оръжие. Някои шлемове са богато украсени с пера, което не е случайно хрумване на зографите. В Лайпциг е запазен типичен еничарски шлем от ХV²²² в. с няколко тръбички за поставяне на снопчета дълги пера.[51] През ХV²-ХV²² в. османските султани и други високопоставени лица обичат да носят чалми с две, три или повече оцветени и удължени пера, често внасяни от Африка, Персия и Индия.[52] Английският пътешественик Бърбъри през 1664 г. среща турски конници (спахии) “със странни и разнообразни пера по главите”.[53] Западни затворени шлемове с гребени от пера са изобразени върху гоблен от Байо (Х² в.) и в ръкописи като “Градината на насладите” (Х²² в.) и “Енеида” (ок. 1215). Те се смятат за разновидност на орнаменталните шлемове с метални рога или стилизирани риби.[54]

В долната част на килифаревската сцена “Слизане в ада” са изобразени няколко цилиндрични двусъставни катинари и един ключ, вързан с връв. Рисуват се често в православното изкуство през Средновековието.[55] У нас те може да се видят в експозицията на Преславския археологически музей (²Х-Х в.), Великотърновския исторически музей (Х²²²-Х²V в.),[56] като апотропейни предмети в погребения (ХV-ХV² в.),[57] върху вратите на стари църкви, например в с. Гъбене, Севлиевско (Х²Х в.) и другаде. Този тип катинари се срещат на обширна територия от Ирландия до Русия и Византия.[58] През юли 1999 г. се запознахме с подобни образци от ²Х-ХV в. в музея “Ашмолиън” в Оксфорд. По-късно те са заменени от катинари с кръгла, триъгълна, трапецовидна или причудлива барокова форма.[59]

Не на последно място връзка между килифаревските фрески и хронологично и стилно близките им балкански паметници представлява гръцкият език на повечето иконографски надписи. Той е използван от ръководителя на екипа, а помощниците нанасят надписи на български език. През късното Средновековие гръцкият език е своеобразна linguafranca на православния свят и изучаването му обуславя по-висок духовен и обществен авторитет. Но множеството допуснати итацизми в текста на надписите, както лека замазаният голям ер (Ъ) след съкращението DAD (Давид) може би са указание, че майсторът по етнически произход е българин.[60]

Независимо дали са преки заемки или типологични паралели, редица елементи в килифаревските и другите български стенописи от същата епоха за сетен път доказват, че нашата художествена култура през късното Средновековие не е затворена, самозадоволяваща се монада. Тя излъчва и приема влияния, които обогатяват и разнообразяват нейната традиционна знакова система, като я доближават до неспокойния пулс на реалния живот.

[Thorn]

Няма ли някакви снимки?

[arhangel]

Няма ли някакви снимки?

Няма:evil:
Ходил съм 3 пъти и коленопреклонно съм се молил да ме пуснат ама категорично не искат:sm186:
Не да снимам ами и да вляза не дават :tdown :x
Явно трябва да се заям и да остана 2 дни или колкото трябва та да ходя подире им и да скимтя почерпя или обдаря богато та санким нещо трепне в коравите монашески сърца

Средновековната църква край село Лютиброд

Между село Люти брод и красивият природен феномен "Ритлите" се намират останки от църква, функционирала през Х²²-Х²Vв. Църквата е с правоъгълен план с три полукръгли апсиди, без притвор. Трите кораба са били засводени и поставени под общ двускатен покрив.

Във вътрешността могат да бъдат видени останки от нейната стенописна украса. Това е една от най-старите църкви в региона, успяла да оцелее през вековете на Османското владичество и да запази атмосферата на средновековните векове. При археологически разкопки в наоса на църквата са разкрити погребения от Х²²²-Х²V век.

Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15м.), с три полукръгли апсиди, без притовр. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Трите кораба са били засводени и поставени под общ двускатен покрив. Вътре църквата е била изписана, но останките от стенописната украса в момента са твърде малко.
Църквата е проучена от Н.Мавродинов и Ст.Бояджиев. Отнася се към периода Х²²-Х²Vв.

Църквата "Св.Никола" в село Царевец

Църква в село Царевец е едно от малкото изцяло запазени сгради, строени през ХV²² век. Скромна по размери, вътрешността на църквата разкрива пред посетителя необикновения свят на една отминала епоха. Топлият колорит и реалистичния изразителен похват на стенописите излъчват простота и близост. Интериорът поразява със своя единствен по рода си зидан иконостас, покрит със живописна украса.

Точно над входа на църквата може да се види т.нар. "Градивен камък", върху който е изписана годината, в която църквата е била допълнително укрепвана и достроявана - 1747. Мястото е уникално и със запазените голям брой изкусно изработени надгробни паметници от същото време, някои от които представляват истински шедьоври на каменната пластика.

ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА

Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка, без притвор, със зидан иконостас. Апсидата и двете странични ниши, изпълняващи ролята на диаконикон и протезис, са оформени като фепида. Покритието е полуцилиндричен свод под двускатен покрив.



Черквата е градена от ломени камъни на бял хоросан; на места, главно на западната фасада, се виждат дървени сантрачи. В градежа се виждат и дялани (обработени) камъни, употребени вторично. На западната фасада, южна половина, има взидан добре изгладен камък с неправилни контури, върху който има врязан надпис.
На северозападния ъгъл се вижда обрушване от зид, който и бил свързан конструктивно с градежа на черквата. Вероятно се отнася за зидана арка (сега изчезнала), върху която е окачвано метално или дървено клепало. Подобна запазена арка има на черква в с.Кунино и на други места в България.
При устройствени и благоустройствени работи в центъра на селото и около новата черква (15-20м. Югозападно от старата) се попадало неведнъж на гробове. От тях произхождат предимно накити, датиращи некпропола около черквата "Св.Николай" от средновековието -Х²²-Х²Vв.
Самата черква, като архитектурен стил и градеж, може да се отнесе към края на Х²V и началото на ХVв. Църквата е укрепвана и достроявана през 1747г. (надпис върху най-горния градивен камък на вратата).
През 1844г. тревненският майстор-резбан Ангел Симеонов изработва дърворезбен иконостас, а местният иконописец даскал Петко рисува църковните икони. "В един обособен район на Врачанско, който върви по линията на селата Типченица, Старо село, Царевец и Кунино, през втората половина на ХV²²² и началото на Х²Хв. е работил зографът Петко Танов (Даскалов), учил в Трявна. Сам човек от народа, със свежи възприятия, той приближава иконата до възприятията на масовия зрител" - пише за него изкуствоведката Райна Савова-Касабова.
По западния иконостас са запазени допоясни изображения на Богородица, архангел Михаил и др. Стиловите особености издават късна, не особено майсторска работа. Стенописен слой има и в олтарната част.

Църквата "Св.Никола" в село Долна Кремена

Църквата е разположена в центъра на селото и представлява неповторим архитектурен комплекс. Към сграда, чиито основи са били положени през Х²Vв., през ХV²² век е била достроена още една постройка. Над главният вход на "по-новата" църква може да се види т.нар. "градивен камък", върху който е изписана годишната 1872г. - времето, когато църквата е била ремонтирана. Двете долепени една до друга църкви свидетелстват за приемственост и за почит към миналото. От тук произхождат и едни от най-старите и най-интересни в иконографско отношение икони в областта - "Св.Никола" от края на ХV²² век, "Св.Богородица" от края на ХV²²² век.

ДАННИ ЗА ПАМЕТНИКА
Еднокорабна едноабсидна църква с размери 6,30х4,50м. (без апсидата). Входна засечка 3,15м.; дебелина на стените 0,77м.; входни пиластри отстрани 0,67м. Стените са градени от тухли на височина 1,90м., след което започват петите на полуцилиндричен свод.


Църквата е пристрояване и преправяна видимо през три различни периода (притвора). По архитектурната си специфика се отнася към ХV²² и началото на ХV²²²в. По време на Възраждането през 1872г. (надпис над главния вход) тя е достроявана, а през следващата 1873г. е изографисана.
От църквата произхождат едни от най-старите и най-интересни в иконографско отношение икони във Врачанско -"Св.Никола" от края на ХV²²-началото на ХV²²²в., "Св.Богородица" от края на ХV²²²в.
Западно от църквата под насипа личи зид с дължина 8,10м. При копане на силозна яма е изхвърлен културен насип, който съдържа парчета тухли, хоросан, парчета от керамични съдове, характерни за Х²²-ХV²в.



информацията и снимките са от тук :
http://www.mezdra.archbg.net/history_bul_10.htm

[arhangel]

Планинички манастир





ПЛАНИНИЧКИЯТ МАНАСТИР - ЕДИН УГАСВАЩ ДУХОВЕН ПЛАМЪК

Елина Лакова и Йордан Симов

В страни от фокуса на вниманието ни, съдбата на Планиничкия манастир днес е съвсем противоположна от тази на намиращия се недалеч Погановски манастир. След смъртта на последния монах в него - отец Дионисий Романов, повече от четиривековната история на манастира, посветен на свети Никола, сякаш е към своя край.
Западната фасада на църквата,
погледната от югозападТрудно е да се определи началото - кога е бил основан манастирът и е била издигната неговата църква, но в турско време този тип сгради е бил разпространен от Пелопонес до Дунав: еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив и отделена от нея камбанария. В края на XVI и началото на XVII век, както съобщава и Пайсий Хилендарски, турският султан е дал разрешение за строеж на църкви, с което се свързва разцвета в църковното строителство и живопис в западните български земи - предимно в района на София и на запад и на юг от него. Именно тогава е била изографисана и църквата на манастира, както може да се съди по ктиторския надпис:

“С благоволението на Отца, с помощта на сина и изпълнението на Светия дух този храм на чудотвореца Николай започна да се изписва през месец април и се довърши на 22 април по времето на духовник Стефан в лето 7114 (1606 г.)” Възможно е свещеникът Стефан да е същото лице, споменато в Погановския поменик като игумен на Погановския манастир след 1606 г.


Камбанарията на манастираАко наистина църквата е била изрисувана за един единствен месец, то авторите, въпреки скромните й размери, на са били малко. В източната част на потона те са изобразили Христос от “Възнесението”, в централната - доста разрушен Христос Пантократор с изящни черти, вписан в тетраморф, макар че символите на евангелистите са почти унищожени. Ако съдим по ангела-носител поредицата в свода е завършвала с “Приготвения престол”. Централното поле е било обградено с две ивици пророци, без медальони.
Христос Пантократор

Съгласно традицията долният пояс е посветен на големите празници. На източната стена са долната част от “Възнесението” с два ангела и “Благовещението”, а на южната своето привично място заемат сцените “Рождество Христово”, “Сретение”, Кръщение” и други. На западната стена, както в църквата “Св. Петка” (1598 г.) в с. Вуково, Дупнишко са вместени композициите “Преображение” и “Успение Богородично”. Във втората сцена апостолите са се струпали така над ложето, че фигурката на Христос, носещ душата на Мария, е съвсем смалена и оптически отдалечена. Над апсидата, под прозореца, има изображение на Св. Убрус.
Св. Богородица Платитера

Вътре в апсидата на планиничката църква е Богородица Платитера (Ширшая небес), долу с “Поклонение на жертвата”. Йерарсите са, както изглежда по почти затритите надписи, св. Атанасий, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Те са допълнени на южния стълб на източната стена от св. Григорий Аграгантски. По стените, отдолу минават успоредно два реда с допоясни светци в медальони, ползвали се с особена популярност по това време. Под тях минава поясът с цели фигури. Дяконът Св. Стефан е изправен до нишата на юг. Конхата на южната стена вероятно е съдържала преподобни, както подобава на манастирска църква. Нататък са св. Теодор Стратилат, св. Теодор Тирон, св. Панталеймон. На западната стена личат фрагменти от архангел Михаил вляво и св.св. Константин и Елена вдясно. Св. Нестор, св. Димитър и св. Георги пазят храма от северната стена, а в конхата е имало “Дейсис”, чийто Христос вече не съществува. В олтарното пространство е било изографисано “Видението на Петър Александрийски”. Отвън, в люнета на западната стена над входа е поставен патрона - св. Никола, а наоколо е разгърната широко композицията “Страшният съд”.
Св. Георги и св. Богородица

За живописта от този период винаги се изтъква експресивното въздействие за сметка на рисунъка, духовния заряд за сметка на художественото майсторство. В църквата “Св. Никола” обаче се усеща и чарът от лекотата, присъща на големите майстори, разкрита в бистротата на структурата на тази монументална декорация. Зографите са водени от концепцията за жив разказ, в който главна роля има човешката фигура, често зле скроена. Заради движенията й композицията заплашва да разкъса рамките. Линеарното третиране на формата допринася за целостта на образите и обединява детайлите. Защото няма съпоставяне на топли и студени тонове, нито би могло да се говори за изграждане на обеми. Художниците са използвали оцветената плоскост и багреното петно.
Св. Теодор Тирон и св. Панталеймон

През ХХ век е била правена реставрация, която е допринесла за архитектурното укрепване на църквата, но обилието на цимент е абсолютно противопоказно за живописния слой. Днес, както църквата, така и останалите постройки в манастира - най-вече конака, но и камбанарията, са пред рухване. Изглежда, че нито сериозните художествени качества на стенописите, подтикнали изследователи от ранга на проф. Атанас Божков да го изброяват наред с изображенията от Карлуковския манастир (1602), църквата “Св. Георги” в Търново (1616) и предверието на църквата в Бачковския манастир (1643), нито ролята на манастира в продължение на столетия ще подтикнат новите ктитори да спасят легендата и бастиона на православието в дванайсетия час от неговото съществуване.

Св. Нестор и св. Димитър

[von Danitz]

Трънски манастир Свети Архангел Михаил - доста позапуснат, направо разрушен и без покрив
Разположен е високо на левия бряг на р. Ерма, в източните склонове на планина Руй и на около 2 км северно от град Трън. Основан е към края на Втората българска държава, а след падането на България под турско робство неколкократно е ограбван и опожаряван от разбойнически банди. Понастоящем е изоставен. Представлява черква, жилищни и стопански сгради.
Черквата, с размери 15 х 9 м, е кръстовидна, едноапсидна, с две конхи, два притвора и с два купола – единият над наоса, а другият - над вътрешния притвор. Наосът, с размери 4,65 х 3,65 м, е от края на Х²V в., а притворите са построени по-късно. Запазени са ценни, но в значителна степен повредени стенописи от Х²V-ХV и ХV²² в.През Възраждането в манастира е съществувало килийно училище. Свързан е с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край.В близост е прочутото Трънско ждрело на р. Ерма.

Вижте някой кво е събирал обаче http://www.bulgarianmonastery.blogspot.com/

[arhangel]

Алински манастир





Алински манастир "Възнесение Господне"

(Алински манастир "Св. Спас", )


http://www.pravoslavieto.com/manasti...nski/index.htm




Манастир от Витошката мала света гора, в Плана планина, Самоковска духовна околия.

Разположен е на левия бряг на Манастирска река, под връх Калето, сред гористите южни склонове на Плана планина. Отстои на 20 километра западно от град Самоков, до село Алино и с. Белчински бани. В непосредствена близост до него е средновековната крепост Алинско кале, останките от която го датират от XI-XIV век.

Алинският манастир е възникнал през ХVI - ХVII век, а през ХVIII - XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение.

От някога многобройните постройки на манастира днес е останала църква и полуразрушена жилищна сграда. Църквата е малка (с размери 7,5 х 3,8 метра) и скромна в архитектурно отношение. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, вкопана на мeтър в земята.

Манастирът е интересен със своите особени стенописи - колективно дело на майстори-живописци с различен творчески почерк. Според ктиторския надпис, старата манастирска църква е обновена и изографисана през 1626 година. Изобразени са множество евангелски сцени, като повествованието следва от рождението на Христос до разпятието му. Има и много портрети на светци - на св. Иван Рилски, св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон, св. св. Константин и Елена, св. Йоаким Осоговски и други.



Изображенията в централната част на църквата са в традициите на атонските майстори и се съпътствуват от славянски надпис. Някои от тях са опростени и се възприемат като по-наивни и примитивни. С по-висока художествена стойност са изображенията на южната стена на църквата, а най-ценни са стенописите по сводовете над олтара и наоса. Ценни са големите иконостасни икони на Спасителя, св. Богородица, св. Иван Рилски, св. Йоан Предтеча и малката сборна икона от 1845 година.

Стенописите с изображенията на Христос Велик Архангел, както и евангелските сцени Съдът на Пилат, Разпятие Христово и Оплакване датират от 1626 година. Заети са от сайта на столична община - www.sofia.bg.

Понастоящем манастирът е недействащ. Обявен за паметник на културата.

[arhangel]

Скален манастир по поречието на Суха река

Близо до селата Оногур и Ефрейтор Бакалово в Добруджа по поречието на Суха река има няколко скални манастирски комплекса изградени в скалите на каньона образувал се преди хиляди години в иначе равното добруджанско поле.
Фотосите са само от единия от тях.Представлява комплекс от скална църква и други помещения намиращи се на около 15 метра височина и изсечени на 3 етажа в скалата.
Придвижването между етажите е ставало по дървени стълби.
Църквата е на последния етаж.В помещенията около нея има няколко различни по големина гробни камери

[arhangel]

Скална църква до с. Маточина Свиленградско

Намира се на скална тераса на около 2 км ЮЗ от селото.От терасата се вижда Одрин като на длан.
Има табела според която е датирана към 9-10 век.
Представлява изсечено в скалата засводено помещение дълго 14 метра и високо 3-4 метра в което се влиза през също така засводен коридор.

[Thorn]

това до Маточина ли е или до Михалич?

[arhangel]

това до Маточина ли е или до Михалич?

това е до Маточина
До Михалич е друга по - голяма .... ще видя за снимки




от http://www.svilengrad.bg/showpage.php?

СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МИХАЛИЧ

Скалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата е изрязана /издълбана/ във варовикова скала. В план тя представлява същинска засводена трихонкална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното й пространство се възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата , за което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни. В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м., ширика в средата 0,85м.
Стремежът на строителите, скалната църква да наподобява градена, стига до там ,че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5м. и височина от пода 6м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60м.от пода има капители на колони /или пластири/. Те са изградени около 30см. поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90см.Така е постигната илюзия, че куполът е носен от клони. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст, с разширени навътре рамене, висок 0,30см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10м./ пръст.
Всички усилия да се намерят някакви по-точно датиращи указания се оказаха безуспешни. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност- следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство. Тя вероятно е направена в неспокойните години около X в. Скалните църкви, манастири и монашески скитове са дълбани по скалите от монаси и отшелници, последователи на различни ереси, които са така многобройни по това време.

[Thorn]

Данни от http://www.svilengrad.bg/showpage.php?pid=32

СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МАТОЧИНА

Тази скална църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през малък, също така засводен коридор. Общата дължина на съоръжението е 14,05 м., а само на коридора - 4,20 м. Височината на свода е 3 м. Вляво от входа в скалата личат изсечени стъпала, водещи към билото на възвишението, в което е разположена църквата. Там са запазени следи от издълбани в скалата гробове.

[arhangel]

Църквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в Добърско

Вижте на какво попаднах тук:http://www.4coolpics.com/article.php?id=24

Село Добърско и неговата църква - представени от Галя Велева (algaivel)

Вратата е заключена, но има написан телефон и надпис „Снимането забранено”. Ядосвам се наум, звъним и след десетина минути идва усмихната млада жена. С огромен ключ тя отключва катинара,и влизаме в предверието, което е строено много по-късно от църквата за да съхрани иконитете около входа.

Над вратата са изографисани образите на пароните - Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат- византийиски войни посечени заряди вярата си в Христа.

„Село Добърско се споменава за пръв път в исторически документ в Рилската грамота на Цар Иван Шишман от 1378 година. До края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско се явява като икономически водещо селище на Разложката котловина. По хубавите му пасища се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Серес и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.
Църквата “Св. Теодор Титон и Теодор Стратилат” представлява трикорабна базилика от 17 век (1614г.), построена наполовина в земята с цел да не навлече гнева на османските поробители.” – след тези уводни думи слизаме по изтърканите от времето и многобройните посетители стъпала и се отзоваваме в самата църква.
Трудно ми е да опиша гледката, която се разкрива пред очите ни. Много красиви стенописи покриват всеки сантиметър от стените и тавана.
Ръката на неизвестния дебърски майстор е пресъздала библейски сцени, образите на много светци и светици, местни легенди.
В ляво от вратата се намира „Ктиторския портрет” - тримата ктитори Богдан, Хасия и неговия син, както и тримата й майстори Спас, Станко и Смилен. Според стар разказ, най-видният от тях ктитор – Хасия – е посетил Йерусалим и “други свети места”, пренасяйки свещена пръст от Божи гроб в този храм, така че хората, които не могат да стигнат до Божи гроб, посещавайки Старата църква да получат божигробска благословия, духовно пречистване и благодат тук на това свято място. В ръцете си те държат макет на храма.

Както вече споменах официалната версия е, че храмът е построен през 1614 година и изографисан през 1672 г., но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара може да се предположи, че годината на строителство е 1122.
Тук няма да повтарям с подробности разказа на жената. Ще Ви кажа само, че когато отидете трябва непременно да попитате за Мария Египетска, за чешмата и самуиловите войни, за Свети Николай Нови за Свети Георги и Свети Димитър, изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон, както сме свикнали да ги виждаме. От дясно е Св. Георги, а от ляво Св. Димитър.

Разказът продължава и с изненада разбираме, че тук никога не е правена реставрация. През 1973-1977 г. Фреските са почистени от слоевете сажди натрупали се от дима на свещите в дните, когато църквата е била действаща. На няколко места екъпът, извършил почистването е оставил ивици, на които личи предишното състояние на иконите. Поразителните цветове са запазени, въпреки че през ХIХ в. турците превърнали черквата в хамам (баня).
Пред олтара са подредени иконите на свети Теодор Тирон, свети Теодор Стратилат, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и Архангел Михаил.

По времето на Людмила Живкова тези икони са били изнесени и са обиколили целия свят. За щастие на Добърчани и всички българи сега те са у дома си и дано останат там завинаги.

Канят ни да влезем зад олтара и след кратко колебание надникваме и там. Стенописите тук са сякаш рисувани вчера. От стените ни гледат много светии сред които Св. Кирил философ.

Тук се намира и позлатеният кръст в центъра на който е Исус Христос и образа на божията майка, бдяща над олтара. На тази снимка ясно личат черните ивици, оставени за да покажет как са изглеждали стенописите преди почистването им.

Връщаме се обратно в главния кораб и разказа продължава – за Свети Константин и Елена,

за Свети Илия,

За свети Николай чудотворец и Свети Николай Нови,

За свети Павел,

За Свети Карне Египетски, за Мария Египетска, за Света Александра, Света Неделя, Света Матрона и още, и още. Тук има над 400 самостоятелни образа.
Стигаме до Преображението – една от двете уникални икони в храма.

На нея е показан Исус Христос, седящ в приспособление, поразително приличащо на ракета, на фона на земята, атмосферата и стратосферата. Възможно ли е в онези далечни години иконописците да са виждали ракета?
На другата икона е Божието възкресение – Исус слиза в подземното царство и възкресява мъртвите. С какво се връща той на земята- космическа капсула или????

Легендите разказват, че първите заселници на това необичайно място, разположило се на южния скат на Рила планина, били пленените в битката при с. Ключ и ослепени по заповед на император Василий II Самуилови войни. След поражението в планината Беласица през 1014 г., те се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Много от тях са останали да зимуват тук, задомили са се и са създали певческа школа Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление - лечебната вода от аязмото, която и днес извира в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата.
Почти на тавана са изографисани Самуиловите войници да мият слепите си очи с вода.. На мястото на храма е било открай време култово място с извор, който лекувал очни болести.

Измиваме очите си и отпиваме глътка от лековитата вода, пускаме и паричка в изворчето – сигурен знак, че пак ще се върнем.
Този храм няма купол и камбанария, построен е така, че да бъде възможно най-незабележим за византийските и османски поробители. Но неговите строители са ни оставили няколко сигурни знака за религиозения характер на сградата.

Свастика и кръст са почти незабележимо замаскирани във фасадата.