Съобщение

**Thorn** · 05-09-2006, 18:30

Параклиса в Хрельовата кула.

През 1335 сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил манастира като построил голяма църква и отбранителна кула. Това е отразено в надпис с вградени тухли на южната стена на кулата - "При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)".

Църквата е била съборена през 1834 при голямото обновяване на манастира за да се отвори място за новата манастирска църква, като разбира се никой не си направил труд да я заснеме архиектурно или поне да я нарисува. Останали са само вратите и и една не много ясна литография.

Кулата е запазена до днес.

На последния етаж и етаж има параклис "Преображение Господне" със стенописи от 14 век, които по късно по стар български обичай :tdown са били замазани с мазилка и са открити едва през 1944. Реставрирани са през 1966-1970 г.

Параклисът се състои от две помещения по оста изток-запад, които от три страни са заобиколени с галерия, а от изток опират във външната стена на кулата. Източното /3.75Х2.75 м и с височина 3.78 м/ помещение има в стените три полукръгли ниши, едната от които играе ролята на абсида и е покрито със шестребрен сляб купол без барабан. Той се носи от три арки стъпили на ъгловите пиластри и от преградната стена между двете помещения.
Западното е неправилен квадрат с височина 3.90 м и размери 4.12Х4.28Х4.05Х4.25 м. По средата на всяка страна има по един вход. Покрито е с висящ купол, който от горната страна е прекъсната от по-малък купол.
Забележителни са изображенията по псалмите в западното помещение, които изобразяват музиканти с тръба, лютня, кастанети, цимбал и барабан, както и сцена с хоро.
От доста време параклисът е затворен и недостъпен за публика. Доколкото ми е известно - поради мързела и ината на монасите от манастира.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Църквата "Св. Четиридесет мъченици"

За съжаление там не съм бил /няма и как, от 30 години е в реставрация, въпреки, че уж вече щели да я пускат за посещения/. Сайтът и http://www.st40martyrs.org умря окончателно преди 10-тина дена след продължителни вопли за пари. Неясно защо не го сложиха на някой безплатен хостинг. И без това не беше особено качествен.

Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново. Достатъчно е добър.

Това е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата "Св. Четиридесет мъченици" е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II.
Състои се от две части - продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции - картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин." Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.
Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел: "Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години". Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
Първите опити за проникване в "Теке джамиси" се отнасят към 50-те години на XIX в. (д-р Берон - 1857 г., и д-р Хр. Даскалов - 1858 г,). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.).
Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат - неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
Проучването на манастирския комплекс "Великата лавра" е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователноста на строежите, които започват от XI в. Получен е нов материал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян - на мерени са много латински имитативи и е открит цял некропол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II. Едновременно с археологическите разкопки са направени и проучвания за реставрация от архитектите Теофилов, Левтеров, Кузупов и Лозанов. В момента църквата се възстановява, като се очаква през 2005 г. да бъде отворена за посещения.

--------------------------------------------------------------------------- прикачените файлове са от Хрельовата кула

**tonev** · 05-09-2006, 19:35

църквата до голямо белово , беловско, пазарджишка област. от 6 в. ?

**Thorn** · 05-09-2006, 22:29

Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".

**tonev** · 06-09-2006, 05:21

не е ли използвана и след завладяването на региона от България?
ама 4е съм идиот уредника на музея ми е приятел а не съм го питал. на тая базилика трябвало да се сложат само покрив и врати. някои има ли снимки.

**Thorn** · 06-09-2006, 11:57

Не съм бил там, но из нета се намират

**tonev** · 06-09-2006, 22:27

благодаря, а знаеш ли дали е използвана от българите?
ако отида тия дни и аз ще гледам да я снимам

**Станимер чаркчи** · 07-09-2006, 10:29

Страхотна тема! Поздравления!

Св.София, Св-Георги (ротондата), също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век, Св. Петка-старата (която е под Митрополията). Първите 3 са "предбългарски" но последната е от 13-ти век.

**Thorn** · 07-09-2006, 11:05

също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век

Тази църква е Св. Теодор Тирон. Една такава, скрита под наклонена дървена барака, на която пише, че под нея има църква от 7 век. Обаче не е от седми. Влизал съм, заснел съм я подробно. Вероятно е от 12 век, най-малкото е кръстокуполна, а не раннохристиянска базилика. И стенописите са най-рано от тогава. Ще пиша и за нея.

**von Danitz** · 07-09-2006, 11:22

Тази броим ли я?

**Thorn** · 07-09-2006, 12:05

Аз лично се колебая да включвам църквите, които в момента не са на територията на България. И докато за църкви като тези в Долна Каменица и Станичане е оправдано определението “български”, то за онези в Македония това не е толкова безспорно. Все пак след 1018 Македония /особено Охрид/ е била българска само около 2 десетилетия. Българска или византийска е църква, строена в град под византийска власт, в диоцеза на Охридската архиепископия и в общия случай с гръцки надписи?

Всъщност не това е проблема. Като почвах темата смятах да споделя личните си впечатления и снимки от църквите. Голяма част от тези, които са на българска територия съм посетил. Другите не съм. Естествено съм ровил по нета, имам линкове, но би било хубаво да дам и някакви свежи впечатления. Ако вие ги имате – пишете. Ще четем с удоволствие.

**von Danitz** · 07-09-2006, 12:50

Да, разбирам, но мисля, че за църкви от 9-и и 10 век, спокойно можем да говорим като за български в този район. Без тях картината няма как да бъде пълна. нека покажем например Св. Наум

или Св. Панталеймон

и прекрасната Св. София

**Thorn** · 07-09-2006, 17:07

Църква "Св.Димитър Солунски"

Прочутата църква, в която е обявено въстанието на Асеневци. Жертва на една твърде спорна /доколкото съм чувал/ реставрация. По-точно въобще не е реставрация, а волен строеж "по мотиви на"

Или както е казано тук http://www.veliko-turnovo.com/culture/church/church.htm

"Обемно-архитектурната реставрация на църквата запRочва през 1977 г, въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха. Това е реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз."

И там не съм бил, само съм обикалял отвън като гладно куче около месарница. Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново http://www.veliko-tarnovo.net/new/in...ir=2&content=7

Църквата се намира под североизточния склон на Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. По своя архитектурен вид тя е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна, с предапсидно пространство и притвор.
Апсидата е петостенна. Подкуполния барабан стъпвал върху четири масивни, вградени стълбове. От юг е имала открита галерия, каквато по-късно е била изградена и от северната й страна. Църквата е била включена в голям манастирски комплекс, от който са запазени основите на манастирските сгради. Тези сгради са зтаваряли голям манастирски двор, в югоизточния край на който остава църквата "Св. Димитър". Фасадните стени на църквата били оформени с псевдоконструктивни ниши, украсени с рисувани разноцветни орнаменти.
Църквата е свързана с важно събитие от историята на България - обявяване въстанието на братята Асен и Петър срещу византийското владичество, възобновяване на българската държава и провъзгласяване на Търново за нейна столица. В първите няколко десетилетия на възстановената българска държава тя била царска църква на Асеневци, които са и нейни ктитори. Преданието около въстанието на двамата братя почива на разказа на византийския хронист Никита Хониат.
Легендата разказва че, двамата търновски боляри Асен и Петър разгласили, че покровителят на Солун, войнът-мъченик св. Димитър е напуснал своя град и прочутия си храм и е дошъл в Търново, за да помогне на българския народ да се освободи.
През втората половина на Х²²² в. за около век църквата и манастирът около нея били разрушени (най-вероятно от земетресение). Около 60-те години на Х²V в., южно от църквата била построена еднокорабна църква.
Тази втора църква съществувала до ХV²² в. Целият двор и разрушените манастирски сгради били превърнати в голям некропол. Погребенията датират главно от времето на османското владичество и са предимно християнски.
В периода на Възраждането тази църква е свързана с табашкия еснаф. От стенописната украса на църквата са запазени само отделни фрагменти в олтарната част. Различават се части от композицията Поклонение на жертвата, Божествената литургия, както и отделни образи на светци.
Запазени са два живописни слоя. Първият е след средата на Х²V в., а вторият е от средата на ХV²-ХV²² в. Археологическите проучвания на църквата и манастирския комплекс са извършени от колектив с ръководител доц. Я.Николова и М.Робов. Обемно-архитектурната реставрация на църквата започва през 1977 г. по проект на арх. Т.Теофилов.Художествената реставрация осъществява екип, под ръководството на Б.Дживджанова.

**arhangel** · 07-09-2006, 19:23

Църквата Св Димитър в с. Паталеница - Пазарджижко

Съжалявам за лошото качество на снимките

Инфо и снимки на стенописите има тук

https://www.patalenica-bg.com

**arhangel** · 07-09-2006, 19:32

Бачковски монастир Св Успение Богородично

Вътре нито има как да влезеш нито как да снимаш

Но ето малко информация:

Безспорно най-интересната и с най-голяма стойност сграда в манастира е църквата-гробница. Тя има такова голямо значение не само поради факта, че е единствената запазена постройка от самото основаване на манастира а и заради фреските си, които с с безценна художествена стойност. Те са дело на грузинския зограф Йоан Иверопулец и датират от XII век. За това сведения ни дава следния надпис:
"Изобрази се отзи всечестен храм горе и доле чрез ръката на Йоана Зографа Иверопулеца. А вие като четете, молете се за мен ради Бога".
Многократно се е поставял въпроса за българско участие в първоначалното изографисване на Костницата, защото трябва да се има в предвид, че едва ли от Грузия са били извикани всички помощници на зограф Йоан. А наложените от устава забрани за присъствието на гърци насочва погледа въху български помощници зографи. Но така или иначе ако има някаква българска дейност по изографисването тук, то тя е била съвсем незначителна.

На долният етаж е изобразена сцената "Страшният съд". Има и много евангелски сцени, за съжаление силно повредени. За стенописа "Видението на пророк Йезекиил" специалистите твърдят, че има изключително значение в ранга на църковната живопис през XI век. Стенописите тук са много важен поглед в една отдавна отминала епоха. Характерни за тях са суровите, аскетични образи, искрящия колорит на цветовете и прецизността на рисунките.

Сградата е двукатна, с надлъжен градеж и има осем силно профилирани сводести арки, които разкрасяват вътрешността на стените, характерни за църковната архитектура по нашите земи през XI-XII век. Костницата е напълно сходна като строеж, с църковните строежи в Станимака от същото време.
В призмения етаж на Костницата има 14 гробници. В неговият пртивор са изписани образите на двамата ктитори - братята Бакуриани.
В Костницата се намира и единствения запазен портрет на българския цар Иван Александър - голям дарител и грижовник за манастира. От негово време са и фреските в зазиданите пет арки на преддверията на горния и долния етаж. Заради големити си грижи за манастира цар Иван Александър е бил обявен за втори ктитор на манастира. Неслучайно неговия портрет стои на видно място в манастирската Костница, на горният етаж в една ниша на северната стена. Царят е изобразен в цял ръст, с корона на главата, скиптър в лявата и кръст в дясната ръка. Короната му е придържана от два ангела, а над нея Света Богородица, с Младенеца. Това подсказва силната привързаност на Иван Александър към православието и неговата загриженост за съдбата на манастира. В ляво и в дясно от неговата глава е било написано "Александрос" в надпис, който според мнозина учени трябва да е изглеждал по следният начин:
"Иван Александър в Христа благоверен цар и самодържец на българите и гърците".
Надписът е бил изчукан от гръкоманите още през XVIII век и за съжаление от целия надпис сега са спасени само няколко букви от името Александър. За надписа и за самият портрет останала да свидетелствува само една записка на Петър Лукарич от Дубровник, минал през нашите земи в XVI век. Вероятно образа на царя се покрива неговия реален физически образ. Освен това образът буди интерес и с реализма си.

Църквата Св Архангели е най - старата вътре в монастира и вероятно е строена преди XIV век когато е преустройвана.Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин.

Съобщение

Българските средновековни църкви.

Българските средновековни църкви.

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment