If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново.
По своя архитектурен план тя е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория чифт свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба. Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство. На изток църквата завършва с полукръгла апсида. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръст са полуцилиндрични и преминават в стените под тях. По същия начин е решен и притворът. Към притвора е добавен и екзонартекс, свързан с галерия от юг. Източният край на галерията е затворен от малко помещение (параклис), с вход към олтара. В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от Св Патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ²², царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец. След падането на Търново под османско владичество в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.). Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски, за който е сигурно, че е погребан в храма.
Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на Х²²² век.
В олтарната част са представени дяконите Димитриан, Роман, Филип и др. Над тези изображения са представени сцени, илюстриращи утринните неделни евангелия - "Жени мироносици", "Явявянето на Христос на Мария Магдалина" и "Явяването на Христос на Лука и Клеопа".
На южната стена е представена композицията Дейсис, а на западната - Успение Богородично.
От двете страни на входа към наоса са представени архангелите Михаил и Гавриил.
Впечатляващи са образите на светците-анахорети в притвора на църквата. Този втори живописен слой в стилово отношение има връзка с итало-критската художествена школа, идейно свързана и с униатския Фераро-Флорентински събор от 1439 година. Пропагандаторът на униатската идейна програма в Търново би могъл да бъде митрополитът на града Игнатий, който взел дейно участие по време на преговорите на събора. Надписите върху част от стенописите от този период са двуезични - български и гръцки.
Най-късно е стенописвана галерията от юг на църквата. По северната й стена е разположен стенописен календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Фреските от галерията датират от ХV² в.
В църквата са били съхранявали мощите на св. Йоан Поливотски, св. Михаил войн от Потука и на св. Йоан Рилски.
Църквата е архитектурно реставрирана през 1981 г., въз основа на снимки и рисунки по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на С.Русев.
Текст: Регионален исторически музей - Велико Търново фото Иво Хаджимишев - интериор
отвън са мои
Тази църква се намира под южния склон на хълма Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. Тя е малка, еднокоробна, едноапсидна, с тесен притвор и полуцилиндричен свод. Над входа към притвора е запазен ктиторски надпис със следното съдържание: " Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по време на архиепископа Гавриил през годината 7124 (1616). Беше започнат на 15 март и беше завършен на 20 май." Около 1685 г. църквата претърпява частично преустройство, при което се подновява иконостасът и иконите и се преизписва притворът. През Х²Х в. църквата е под покровителството на търновския табашки еснаф. Тук е заседавала лонджата на еснафа, до построяването на специална сграда.
Стенописната украса на църквата е частично запазена. На източната стена освен традиционната композиция Божествена литургия и "Поклонение на жертвата", предизвикват интерес сцените "Гостоприемството на Авраам", "Съшествие на св.Дух". Срещуположната западна стена също е изцяло покрита с живопис. В първия регистър са представени в цял ръст светци. Над тях е разположена традиционната сцена "Успение Богородично", "Апостолите пред гроба на Богородица", както и две сцени от цикъла Страсти Христови. Най-горе, в извивката на свода, е представена композицията "Тайвната вечеря". По северната стена са запазени образите, предимно на светци-войни в цял ръст, както и медальонни фризове с допоясни изображения на светци. По свода и южната стена стенописи не са запазени. В притвора на църквата се открояват сцените от цикъла Сътворение и голямата композиция Страшният съд върху източната му стена, както и сцени от цикъла с Христовите чудеса. Според последните изследвания тази живопис на църквата е работена от майстори, свързани с ателието на Пимен Зографски. Има следи от по-стара живопис, вероятно от средата на ХV² в., но липсват цели изображения.
Архитектурната реставрация и консервацията на църквата е осъществена по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на Д.Пешев и С.Русев.
текст: Регионален исторически музей - Велико Търново
В църквата Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново би трябвало да има и някакво подобно изображение на цар на трона и стража зад него. Много бих бил задължен ако някой го снима.
В църквата Св Апостоли Петър и Павел във Велико Търново би трябвало да има и някакво подобно изображение на цар на трона и стража зад него. Много бих бил задължен ако някой го снима.
За да влезеш в църквата трябва да дадеш заявка предварително поне 1 ден че да се натуткат и намоткат защото екскурзовода "пътувал" чаааааак от музея ... :vsad:
Предложих да отида до музея да го взема и да го върна обратно после ама "така не можело" щото "как така" "то си има ред" ... и да дойда лятото най добре ... с една дума - чиба
За Св Георги "любезните" лелки бъркащи си в носа на будките за билети и на Царевец и на Св 40 Мъченици изобщо не знаеха отваря ли се и изобщо има ли някаква дори хипотетична възможност да се влезе вътре...опитвам се да ги разбера ... хората са си на работа рутината ги е омаломощила отвсякъде и е шокиращо да направят нещо нетипично за обикновен работен ден...нищо че са "екскурзоводи"...Сигурно и те ми се чудят как така не съм потънал в битовизми ами съм се дигнал от Варна и искам да ходя в разни там църкви...
Същата работа е и в Арбанаси.
Отварят Рождество Христово.....и толкова !
Ако си чел че има много църкви в Арбанаси които са уникални /те наистина са/ и се излъжеш да отидеш до там да ги разгледаш ще останеш изненадан че може да влезеш само в ЕДНА...евентуално
Втората Св Архангели я отваряли само лятото и то .... ако има много групи с автобуси та да не могат да се натъпчат само в Рождество :lol:
Тогава с кански усилия някой изминава разстоянието от около 100 метра до другата църква и ако си с група с автобус може и да стане твоята работа...иначе НИ щЪт и да те чуят ... че сте 4 човека че искате беседа ....и т.н.
Пък не дай Боже да вляза ... като искам да снимам се почва някакъв кошмар който и мен много ме изморява да си призная.
Светкавиците вредели на стенописите ... ок ... аз снимам със статив и без светкавица както си трябва но това не е аргумент който да ги омилостиви ...съмнявам се че изобщо съзнават какво им говоря ... може би като извадиш фотоапарат до стенопис и той се разпада....
Светкавиците вредни а трусовете от багерите самосвалите фадромите и песента на кангото по цял ден са полееезнииии за стенописите ....
Най добре като има такса и си плащаш и си снимаш ... и всички доволни
Та искам да ти кажа че ако успея да вляза /аз ще успея де/ ще попитам за тази сцена и ако още я има и ако мога да се преборя по всякакъв начин с екскурзовода /такса почерпка добра воля и т.н./ ще ти го снимам стенописа с удоволствие :tup:.....между другото откъде знаеш за тази фреска ... източник има ли някъде да погледна ...моля
Една панорамка на третия етаж от скалния манастир по поречието на Суха река при селата Балик и Ефрейтор Бакалово в Добруджа - Силистренско.
Местните го знаят под името Сандък кая други му викат Сандъкли маара
Преди да се стигне до него се минава през една скала голяма със странно издълбани в нея помещения.Носи името Монетарницата което от своя страна разпалва иманярски страсти щото наоколо всичко е надупчено от копачите.Качвам снимка и на нея.
... има по- нататък и още един който е най - голям ... викат му Гяур евлери /невернически жилища/обиталища/ ... до там не можах да стигна но обещавам да се поправя
До с. Оногур Силистренско има малък язовир- т.н "Оногурски гьол" събиращ оскъдните вече води на Суха река.При язовира в около 50 метрова скала се наричана от местните "Шан кале" е прокопан тунел с дължина около 50 метра.В средата на тунела е изсечено овално помещение с два прозореца гледащи към реката.Прави впечатление че като се излезе от другата страна на тунела в скалите има следи от дупки вероятно за някакви дървени конструкции може би стълби или преградни стени на различни помещения.
Да ви поздравя и аз за темата и за труда. Само да попитам в кой раздел са я разпределили, за да я следя, а и - тези снимки теглите ли ги, или обикаляте страната, за да ги правите? За „arhangel знам, че е второто, което вероятно е свързано с неговата професия, или някаква мисия (в случая едното не противоречи на другото), за което му заблазявам.
Поздрави!
Църква “Св. Архангел Михаил” е най-старата църква и паметник на културата с национално значение, датиращ още от Средновековието. Дърворезбованият иконостас е дело на тревненските майстори – Папа Витан, Симеон Коев, Дядо Дончо и др. Владишкият трон е един от образците на тревненското резбарско изкуство. В църквата се съхранява и "Царския кръст", направен от чемширово дърво, върху което са резбовани 12 евангелски сюжета.
Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Има една църква в село Долно Луково - Ивайловградско, строена около 1806 - не знам дали някой вече я е споменал - имам снимки някъде и ако смятате, че влиза в списъка мога да ги постна.
Интересен беше дърворезбования олтар вътре - някакъв професор от Художествената Академия в София се интересуваше доста от него.
Освен това на едната стена имаше любопитна фреска - един китаец с триъгълна шапка и някакви други люде около него.
пак казвам ще постна снимки само ако има интерес, не искам да задръствам форума. А може някой вече да я е виждал и снимал???
И църквата в Трявна и тази в Ивайловград излизат извън рамките на средновековието. Нека се ограничим със 17 век. А за възрожденските църкви ако искаш може да се направи отделна тема.
И църквата в Трявна и тази в Ивайловград излизат извън рамките на средновековието. Нека се ограничим със 17 век. А за възрожденските църкви ако искаш може да се направи отделна тема.
а тази в трявна от кога е? имаш ли по точна датировка. щото на саита на тревненци пише "средновековна", което обаче е мноого разтегливо понятие. извиняваи че ти оспамвам темата. :1087:
пп. темата за възрожденските би станала бая дебела. и все ще има обидени че тяхното село не е вписано.
Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment