Българските средновековни църкви.

[Thorn]

СВЕТА БОГОРОДИЦА ДОЛНА КАМЕНИЦА

По молба на публиката пускам и тази църква. Тя не е в пределите на днешна България, но е българска и е прекрасна.

Намира се в село Долна Каменица, по пътя между Пирот и Княжевац в днешна Сърбия. Селото е малко /около 25 жители/ и много забутано, църквата е по принцип заключена, но благодарение на страхотната туристическа фирма "Искони" http://iskoni.com/ :nworthy: :nworthy: :nworthy: успях да я посетя. Смея да твърдя, че преди да кача този албум http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=47308 в нета нямаше никакви снимки от стенописите и.

Църквата е достатъчно известна на специалистите, но въпреки това не е популярна като туристическа дестинация. Реставрирана е, но мръсна и запусната. Вътре имаше даже сено. Добре, че отвреме-навреме има български групи.

[Thorn]

http://www.geocities.com/arh_art/is56.html

ЧЕРКВАТА В С. ДОЛНА КАМЕНИЦА ТИМОШКО - ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ ОТ ЗАПДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ





Черквата "Св. Богородица" в с. Долна Каменица е важен свидетел на общото балканско минало и мястото на българите в него. Тя е един от значителните паметници на българската средновековна архитектура.
Село Долна Каменица е разположено на около 13 км южно от град Княжевец в българските Западни покрайнини - днес анексирани от Сърбия. През селото преминава река Тимок. Черквата "Света Богородица" се намира в средата му на една издигната над река Тимок поляна.


Възникнал вероятно като част от феодалното имение на български болярин от ХIII - ХIV в., който е и неин ктитор, по-късно храмът започва да играе ролята единствено на селска черква. Сега е само паметник на културата.
"Св. Богородица" се състои от наос и притвор. Тя е малка по размери - широка е 6,20 м и дълга 7,50 м, има две кули над притвора с височина 9 м. Кулите са с квадратно сечение и са увенчани с характерни четирискатни пирамидообразни покриви. Островърхият им вид съответства на модела на черквата изобразен на ктиторските портрети. Кулите й напомнят за тези на черквите от западните райони на Балканите и Европа.
Притворът й е двуетажен, като на втория етаж са разположени два параклиса, посветени на Св. Петка и Св. Никола.
Наосът е от типа "вписан кръст" с купол и тристенна абсида. Куполът е рухнал през 1923 г., но после е бил реконструиран.
Черквата е градена отломен камък и тук-там парчета тухли. Последните са употребени и за изграждането на арките, конхата на абсидата и пандантивите. За направата на сводовете и купола е използван бигор, който се добива в района. Два пояса дървени греди притягат зидовете на сградата. Тухлите образуват също дъги и зъбчат корниз, които придават живописен характер на строежа, използвани са и характерните червени керамични панички, което причислява този паметник към познатия живописен стил в архитектурата на Втората българска държава, типичен за тогавашните Търново, Несебър и редица други български градове. Глинени панички има запазени и по стените на абсидата и на западната фасада, но съществуват данни, че такива е имало и над прозорците на купола.
Храмът е имал външен паянтово-гредов екзонартекс, който се забелязва в модела на черквата в ктиторската композиция. Чрез този външен притвор се е осъществявал достъпът до втория етаж, където се е влизало през врата, разположена между двата параклиса там, където сега се намира голям прозорец. На втория етаж на притвора има и малък прозорец, гледащ към наоса, който също е разположен между двата параклиса. Понастоящем изкачването на втория етаж става единствено посредством тясна и стръмна дървена стълба, разположена в южния ъгъл на първия етаж, като този вход се е използвал предимно за служебни нужди - от клисаря или звънаря.


Черквата е известна с ктиторските портрети, които са 11 на брой. Тя е била богато украсена със стенописи в наосната си част и двата етажа на притвора, но част от стенописите не са запазени. Стилово те напомнят на тези от югозападна България в храма "Свети Безсребърници" ("Св. Врачи") в Костур. Надписите на част от образите на светците и тези на деспотите са на български език, а други на гръцки с много грешки, което потвърждава, че родният език на автора не е гръцкият, а българският.
Вторият етаж на притвора е богато изписан, като стенописите продължават и по вътрешните стени на кулите. Северният параклис е посветен на Св. Никола, като там са зографисани сцени от живота му. Южният параклис е отреден за Св. Петка Българска, която също е особено почитана в столицата Търново и в цялата страна. Стените на южната кула изобразяват сцени от житието на светицата, а на западната стена са разположени портретите на ктиторското семейство. От двете страни на входа към наоса е имало изображения на архангели, а на изображението на Архангел Михаил се забелязват фрагменти от военното му облекло. Реставрацията на черквата и стенописите са извършени от Института за защита на паметниците на културата на Югославия през 1958 г.


Черквата "Св. Богородица" в Долна Каменица със своеобразната си архитектура и стенописна украса е един от значимите паметници на средновековната българска архитектура и изобразително изкуство, който се вписва сред постиженията на тогавашното православно творчество и показва балканските интерпретации на Комниновото изкуство, допълнено с детайли, познати ни още от черквите в Кападокия, съчетани с местните особености на района взаимодействуващ с централноевропейските образци.


Ралица БАЗАЙТОВА

[Imperial]

А сайт ще правим ли

[Thorn]

Свети 40 мъченици - статия на архитекта на реконструкцията

http://www.geocities.com/arh_art/is71.html

Черквата "Св. 40 мъченици" - извън международните норми за опазване на културните паметници




Графична реконструкция, 1973 г.



Историята на близо 300-годишното съществуване на черквата "Св. 40 мъченици" следва в общи линии съдбата на средновековния Търновград - периоди на съзиждане и разцвет се редуват с периоди на разрушения. Булото на забравата обаче никога не е покривало спомените за старата българска столица и през вековете всред обезличаващите се руини се раждали легенди и предания.

Едва в началото на ХХ век започва дейността по проучването на търновските старини - най-напред с иманярски привкус, а по-късно и с методите на съвременната археология и консервация.

Но колкото и успешно да били допълвани белите петна в средновековната история на града, някои обществени кръгове оставали неудовлетворени. Така закономерно и у нас, подобно на редица европейски страни, но там два века по-рано, се оформило противопоставяне, което и до днес не е преодоляно. От едната страна на "бариерата" са специалистите, чиито схващания за запазване и експониране на паметниците са синхронни с утвърдените международни норми. От другата считат, че археологическите руини не са достатъчно комуникативни и за да въздействат за патриотичното възпитание, трябва да бъдат по-смело възстановявани, независимо от липсата на данни за техния първообраз. Така още през 30-години на миналия век в Търново бил формиран инициативен комитет, чиято активност стигнала до реконструкция на т. нар. Балдуинова кула и част от първата порта на крепостта Царевец.




Северно лице, 1968 г. Северно лице, проект, 2000 г.



Привидно удовлетворителното състояние на черквата "Св. 40 мъченици", а вероятно и респектът пред историческо-документалната й стойност я оставили извън тези програми за реконструкции. Турската джамия, издигната върху останките на черквата, била преправена в първите години след Освобождението в "Гарнизонна черква". Тя станала и един от центровете на тържественото обявяване на независимостта на България. Частичните разрушения от земетресението през 1913 г. били поправени с подръчни средства, така че сградата не загубила основните си елементи - ограждащите я стени и покрива, наследени от джамията.

През 60-те години бе учреден Общонароден комитет за развитието на Търново. Чрез дарения и с помощта на средства от държавния бюджет бе организирана широкомащабна акция за ново строителство. Старинната част на града бе запазена, а на Царевец бяха проведени археологически разкопки. Структурата на крепостта до голяма степен бе изяснена, а разкритите руини - консервирани.

Още в началото на тази акция се оформиха противоречията между застъпниците за по-смели реставрации и схващанията на професионалистите. Всъщност истински "битки" нямаше. Обществениците, с чиято помощ се осигуряваха средствата, имаха решаващ глас. "Професионалистите" излагаха своите виждания, но наложените изисквания в крайна сметка бяха приемани с пълното съзнание, че без компромиси рискуват най-малкото да бъдат отстранени от терена. Така, без сигурни документи за техния първообраз, бяха реконструирани черквата "Възнесение Христово" на Чан тепе, част от крепостната система на града и черквата "Св. Димитър". Консервираните и експонирани руини на Царевец и реконструираните черкви изиграха своята патриотично-възпитателна роля и до днес туристическият интерес към тях не е стихнал. Не стихна обаче и скептицизмът на професионалните кръгове, чиито гласове както и тогава, така и днес звучаха "под сурдинка".

Черквата "Св. 40 мъченици" и тогава остана малко встрани от амбициозните програми на Общонародния комитет. Основна причина за това бяха продължаващите почти 20 години археологически проучвания както на самата черква, така и на манастира "Великата Лавра". Резултатите от тези проучвания са добре известни и те допълниха историята на този терен с още много данни.

Но това, което земетресенията и разрушенията бяха нанесли на Асеневата черква, не можеха да бъдат възвърнати от проучвателите - археолози и архитекти. Образът на средновековната чеква в нейния "горен строеж" остана само хипотетичен, като дори нейният тип - базилика или кръстокуполна сграда, остана спорен.

Макар и отлаган като непосредствено решение, въпросът за опазването и експонирането на черквата назряваше. През 1977 и 1979 г. бяха проведени два конкурса, чиято цел бе по-скоро проучвателна. На отделните участници бяха зададени различни направления за изследване - имитативна реконструкция, защитна сграда и обемна реконструкция със съвременни изразни средства.




План, проект, 2000 г.





През 2000 г. бе проведен общ конкурс между българските архитекти за защитата и експонирането на черквата. В проектното задание на конкурсната програма бяха формулирани обаче и ограничители:

- Решението да не предвижда реконструкция на църковния обем с имитативна техника,

- Начинът на защита да бъде в максимална степен необвързан с оригинала в конструктивно отношение и да осигури запазването на автентичната и документалната му стойност.

В изпълнение на тези условия представените проекти бяха различни по форма и конструкия защитни халета, по-голяма част от чиито ограждащи повърхности бяха остъклени. Нито един от представените проекти обаче не можеше да стане основа за реализация. Така в края на 2000 г. съдбата на паметника продължаваше да бъде неясна.

Като един от дългите проучватели на паметника се почувствах задължен да търся решение на проблема, без да спазвам изискванията на проектното задание на проведения конкурс. Бях убеден, че основното решение е неутрална по изразни средства защитна сграда. Нейното вътрешно пространство трябваше да създаде с най-общите си параметри мащабирана, близка до оригиналната среда за най-важния и запазен елемент на черквата - шестте й колони. От друга страна архитектурните елементи на "Гарнизонната черква" трябваше да участват в оформянето на обема. Външната архитектура на защитната сграда трябваше да бъде в архитектурен синхрон с добре запазените стени на западната пристройка към черквата, като се използват съвременни изразни средства и материали.

Не без забележки и корекции проектът бе одобрен от НИПК и НСОПК и през 2001 г. започна неговото реализиране. Ограничените средства и усложненията от разчистване на вторичните наслагвания, както и сложната геоложка обстановка не позволиха строежът да напредне особено и през следващата година.

След свличането на част от пътя, минаващ непосредствено до черквата, изпълнението на проекта бе спряно. Вниманието на обществеността отново се насочи към паметника, а заедно с това се активизираха и кръговете, за които проектът не бе задоволителен. Главна причина за това бе, че той не възстановява действаща черква, а показва старината като археологически експонат. Изготвена бе нова концепция от Министерството на културата, която бе подкрепена от общината и областната управа на Велико Търново.

"На черквата трябва да бъде върнат последният исторически познат образ, за да се възстанови идеята за принципа на непрекъснатост, за да бъде върнато достойнството й на паметник на историята и културата." Това изискване бе свързано с възстановяване на образа на паметника, който той имаше преди започването на археологическите проучвания. Такова решение водеше до обратно засипване на разкритите останки от двете странични галерии на черквата, до връщане на оригиналните капители на шестте колони към функцията им на поставки на диреците, които крепяха северния навес на джамията. Трябваше да се възстановят дървените наставки над колоните, които поддържаха дъсчения таван на джамията. Поставено на обсъждане, това предложение не просъществува повече от два часа.

Изискванията черквата "Св. 40 мъченици" да бъде действаща черква сега бяха трансформирани и влязаха в познатото русло на реконскрукцията, въпреки липсата на данни за нейния първообраз.



х х х



Каква ще бъде съдбата на черквата "Св. 40 мъченици"? Ще се повторят ли реконструкциите на Патриаршията и черквата "Св. Димитър", които с времето все повече изглеждат като кич, спомен от едно отминало време? Ще бъде ли заличен споменът за "Гарнизонната черква", играла важна роля в новата ни история? Не се ли ангажира нашата страна с решение, считано за анахронизъм от международните институции - ИКОМОС и ЮНЕСКО? Не трябва ли, успоредно със стремежа към синхронизиране на нормите на целия ни живот с тези на страните от Европейския съюз, да помислим за по-верен и съвременен подход към решаване на съдбата на големия български паметник?



арх. Боян КУЗУПОВ

[arhangel]

Надписа на църквата при село Беренде

Надписа е вече несъществуващ....намерих го в една книга на Елка Бакалова за църквата . Надписа е по Й.Иванов

[arhangel]

Кукленски манастир

Св Козма и Дамян или Свети Врачи.
Датира от 11 век.През 1337 г. е написан Цар Иван Александров псалтир в този манастир (Кукленски песнивец).

иначе инфо има тук:

http://stanimaka.atspace.com/man/index4.htm

Кукленски манастир "Св. Врачи" история

Манастира "Св. Врачи", е притулен сред северните склонове на Родопският рид Чернатица. Намира се на 3 километра югозападно над село Куклен и е създаден преди превземането на българските земи от османците. Със сигурност обаче може да се заяви, че на това място още през трако-римско време вероятно е имало езическо светилище. За това сведения дават намерени при случайни разкопки през 1795 година късове от мраморни статуи и мраморна плоча с изображение на Херкулес.

Според преданието Кукленският манастир е бил построен като метох на основания през XI век върху основите на римска казарма Белочерковски манастир "св. апостоли Петър и Павел". За това сведения дава и Христо Попконстантинов, който в своята книга "спомени, пътеписи, писма", пише, че Белочерковският манастир имал голямо землище, което се е простирало чак до село Марково, Новосел (Гълъбово) и Куклен, от към северната му страна. Той също така споменава, че Кукленският манастир бил клон на Белочерковския, построен от него и надарен с движими и недвижими имущества. Когато турците нападат високопланинскиат манастир, за да го унищожат, намиращите се в него ценни книжа и имущество са били пренасяни нощно време в подземията на Кукленският манастир.

Манастира остава незасегнат по времето на завладяването на Пловдив и Родопската област от турците и се превръща в книжовно средище от национален мащаб. Това е може би единственият, оцелял след погромите на чепинските потурнаци манастири в района. В старинният си вид (XV-XVIв) се е запазил до двадесетте години на XX век, след което последователно са изгорели половината от северното и цялото южно крило. Сега са съхранени западното крило и части от северното.

Известно време манастира успявал да се опази от асимилаторската политика на гръцкото духовенство, но най-накрая и там фанариотската идея спечелила победа. Жителите на околността обаче, не били съгласни с гръкоманската политика на манастира и след бунт на българското духовенство и жителите на село Яврово гръцките монаси били изгонени от светата обител.

Mанастирските братя често пъти са били дарители и на българският манастир "Зограф" на Света гора. Сведения за това черпим от "Епархиален поменник на Зограф" - обхващащ времето от 1740-1821 година, и "Зографски поменник", обхващащ времето от 1527 до 1728 година. Във втория поменик, указващ българите-дарители, посещаващи манастира на Света гора, срещаме трима монаси от Кукленския манастир. Това са Теофан йеромонах, Геврасий йеромонах и Петроний монах.

архитектура

Манастирът е решен на три нива, оградени от обща дворна рамка. Най-долното от тях принадлежи към молитвената зона. Гостоприемницата, която започва оттук преминава и в по-горното ниво, където е била стопанско-поклонническата зона. Монашеските келии, разположени на най-високото ниво.

Първоначално отоплението на простия тип келии се е осъществявало с железни мангали, които често пъти причинявали тежки отравяния. Може би поради това са се появили келии, съоръжени с огнища. В най-елементарният си вид те представляват просто пространство с огнище в ъгъла или върху една от стените - в зависимост от местните строителни традиции. При по-богатите решения в зидовете са оформени пезули за съхраняване на вещи. Като част от интериора пезулите са се появили сравнително рано. Именно това може да се види сравнително добре в манастира.

манастирска църква

Манастирската църква, която е доста внушителна, представлява кръстовидна, безкуполна сграда с размери 22 х 8 метра, с преддверие, строено по-късно. По план тя наподобява стегнат гръцки кръст но дълбочината на напречните рамена е само 0,50 м. Върху целия наос ляга голям сляп купол, който стъпва върху висящи османски островърхи арки. Именно съборният храм при Кукленския манастир се явява един от най-ранните примери за използването на мюсюлмански архитектурни похвати в българското църковно строителство през първите векове на робството. Тяхното присъствие може да се обясни със факта, че сградите, в които ги откриваме са били построени от български майстори, специализирали в строителството на джамии.
Олтарният тракт е засводен напречно с огледален свод и се свързва с наоса пак през масивна островърха арка. Островърхи са и нишите от западната страна на първоначалната черква, в която се вписват входната врата и страничните прозорци.

В църквата са разкрити два пласта стенописи - от XVII век, с надписи на български език, които били замазани и нови стенописи от XIX век, когато гръцкото влияние господствали вече в селото и в манастира.

От иконите най-известна и ценна е иконата "свети 40 мъченици", която се съхранява в София.

Известни са случаите на чудеса, случвали се в манастирската църква. Преди няколко години очевидци очевидци разказват за поредно чудо. Дете проходило след тържествената вечерна литургия в навечерието на храмовият празник - 1 юли. Свещениците, които служили в църквата, сложили одеждите си върху момчето, което станало от инвалидната количка.

Около манастирската църква има гробове, сред които има и един турски. Легендата говори, че той е на известен турски военачалник, спасил манастира от разрушаване.

В олтара на църквата се съхраняват свети мощи - ръка с три пръста. Предполага се, че била на един от лечителите - Козма или Дамян.

манастирскo аязмо

Манастирското аязмо е известно с лековитата си вода. За него повече подробности може да намерите в секция аязма.

манастира като книжовно средище

Безспорно близостта на Бачковският манастир и авторитета на неговата книжовна школа оказал своето благодатно въздействие. Тук са творили йеромонах Анани, Кръстю Граматик и които са изписали не една книга. Освен че те са добре подготвени книжовници, калиграфи и художници илюстратори, те обучавали и млади граматици и краснописци.
Йеромонах Сидор, идващ от Горниводенският манастир "Св. Кирик и Юлита", е оставил едно четериевангелие. Най-известният и плодовит книжовник тук Кръстю Граматик товри през втората половина на XVII век. От него засега са известни пет ръкописа. Само през 1695 година той пише миней за март, миней за юни и миней за ноември. През 1696 година той пише миней за септември и един откъс от миней от края на XVII век с неуточнена датировка. Имайки се в предвид голямата продуктивност на книжовника (само за 1965 година три минея, и за две години близо пет минея), може да се счита, че той е оставил богато книжовно наследство, част от което вероятно днес чака идентификация из библиотечните фондове и музеи, или е безвъзвратно унищовено през последните векове на османското владичество.
Прави впечатление стила на работа на Кръстю Граматик. Ръкописите му са грижливо изписани с ясен, четлив и обработен почерк, а отделните страници са изпъстрени с орнаменти и миниатюри, нарисувани с изключителен худовествен вкус.

Според някой изследвания тук освен книжовници монаси се подвизавали и творили и светски лица. В резултат на това през XVII век тук се оформя Кукленската калиграфско-художествена школя, в която се пишат и преписват предимно богословски книги. Има данни, че за известен период в манастира е пребивавал и видният средногорски книжовник Аврам Димитриевич от село Сушица (дн. Град Карлово). Освен, че допринася за умножаването на книжовното богатство на манастира, той обучава и редица млади книжовници. Вероятно един от най-забележителните книжовници работили тук - Кръстю Граматик е негов ученик. Такова предположение изказва също и един известен специалист, който сравнява стила на работа на двамата книжовници - Боню Ангелов. При задълбочен сравнителен преглед на почерка, художествената украса и съдържанието на ръкописите на двамата, той установява "изключително голяма прилика между тях".
Един миней на Аврам Димитриевич, писан през 1660 година в Сопотският манастир "Св. Спас", и един сборник с богословски четива от 1674 година, продължително време се употребяват тук.

От Кукленският манастир произхождат и някой други книги, писани от неизвестни книжовници през XVI и XVII век. Известни са два осмогласника, един апостол, триод и други. Употребявани са и някой печатни книги, между които служебник от Божидар Вукович, печатан във Венеция през 1554 година, един осмогласник, отпечатан през 1639 година в Львов. През 1697 година йеромонах Методий подарява на манастира един руски печатен пролог. В бележката си към книгата дарителят съобщава, че "монасите от манастира отдавна желаят да се сдобият с руски книги от Москва". Известни са и други ръкописни и печатни книги, пренесени от светогорските манастири на Атон, Рилският манастир, Бачковският манастир, Етрополският манастир, от Аджарското книжовно средище и употребявани тук.

За културният живот и кножовната дейност в манастира през XVIII век сведенията са съвсем оскъдни. В този период манастира е под гръцка духовна власт и вероятно тогава е унищожено голяма част от книжовното богатство на светата обител. Запазена е малка част от стари ръкописи, между които има и един дори от XIX век. Факта, че до толкова късно тук са се преписвали книги говори за устойчивостта на българската книжовна традиция, която въпреки всички удари на историята никога не заглъхва.

В манастира е намерен "Песнивецът" на цар Иван Александър - литературен паметник от Втората Българска държава с висока историческа и културна стойност. Той е бил написан през 1337 година лично по волята на българският цар. Вероятно той е пренесен тук от някой от търновските духовници, следващи патриарх Евтимий Търновски в заточването му в Бачковската света обител. През цялата епоха на османско владичество той е позлван от монасите в манастира. Освен него тук са намерени и няколко ценни минея, написани на старобългарски, както и две четериевангелия от втората половина на XIV век. Няколко ръкописа днес се съхраняват в Пловдивската и Софийската народна библиотека, като ценен спомен от бурният културно-просветен живот, кипял в манастира през онези тъмни за народа ни векове.

[arhangel]

Стенописите от манастирската църква

Запазените стенописи /вероятно 15 век/ се намират в притвора на храма като преди да бъде построен са украсявали западната фасада на църквата.Показали са се след земетресение ако не се лъжа през 1913год.
Качвам няколко които ми се струват по-запазени и от които може да се добие някаква представа за живописта в храма.

[Thorn]

Обикновено старинни стенописи се запазват в олтара, особено в абсидата. Там няма ли оцелели или просто са покрити от по-нови.


П.П. А някой ходил в Сърбия, снимал, снимал и ни дума ни вопъл ни стон!

[arhangel]

Обикновено старинни стенописи се запазват в олтара, особено в абсидата. Там няма ли оцелели или просто са покрити от по-нови.

Вътре в църквата има надписи датиращи стенописите в 1868 година.Всичко е покрито със сажди.Отеца каза ,че предстои почистване на стенописите вътре.Питах го дали са правени сондажи, да се види дали има стар слой, ама той каза че не знае ,но бил чувал ,че новите фрески били изпълнени директно върху старите ....повтаряли ги един вид... не ми даде да снимам в наоса ,но се поразгледах ,и да си кажа правичката има логика ,защото на доста места липсват всякакви надписи покрай сцените, или светците ,а фонът е изпълнен в .....подозрително тъмно синьо ... иначе надписите ,там където ги има са на гръцки естествено ...

П.П. А някой ходил в Сърбия, снимал, снимал и ни дума ни вопъл ни стон!

Ами ... то думах ,стенах ... ама нали насниманото няма връзка с темата и затова си трайкам :argh::vsad:

[arhangel]

Земенски манастир

Св Йоан Богослов
пристигнах късно затова нямам снимка отвън на църквата.
Това е всичко което успях да "открадна" вътре в храма при липса на всякакво осветление и при наличието на един строг господин пазещ от такива като мен склонни да снимат :tdown
После разбрах че имало такса ... 5 лв за 5 снимки .... ама както казал онзи ..."да му имам акъла ,дето му идва после" ...:1087:
Та така ... впечатлен съм от ктиторската композиция ... Деян ,Доя ... децата Константин и Йоан и братовчедите им ... забравих имената може би някой ще подскаже ...
От 11 век има запазена една единствена фреска ... останалото е от 14 век ... много впечатляваща живопис !
Надявам се другия път да случа на дневна светлина и на сговорчив уредник ,за да мога да поснимам

[Thorn]

Трайкай си ти, трайкай си. Черни точки!

[tonev]

Св Йоан Богослов
пристигнах късно затова нямам снимка отвън на църквата.
Та така ... впечатлен съм от ктиторската композиция ... Деян ,Доя ... децата Константин и Йоан и братовчедите им ... забравих имената може би някой ще подскаже ...
От 11 век има запазена една единствена фреска ... останалото е от 14 век ... много впечатляваща живопис !
Надявам се другия път да случа на дневна светлина и на сговорчив уредник ,за да мога да поснимам

драгашите ли са това?

[arhangel]

драгашите ли са това?

драгашите са да

[Thorn]

ЗЕМЕНСКИ МАНАСТИР СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ

Не мога да си обясня защо съм пропуснал този прочут манастир. Интересен е , известен е, има данни за него, бил съм там, имам снимки. Може би защото съм пускал разни постинги още преди години по други форуми и просто не съм обърнал внимание, че тук няма нищо.

Поправям се:


Манастирът се намира на около 1-2 км от центъра на Земен на левия бряг на Струма. Лесно се намира – навсякъде по пътищата има табели, а в самия Земен ще ви упътят. Не е действащ, а е филиал на НИМ, което значи, че има екскурзовод, плащат се билетчета и не позволяват снимки. Впрочем в корумпираната ни Родина последното затруднение е преодолимо.

Сградите са късни, в много лошо състояние са и са общо взето безинтересни. Но за сметка на това намиращата се в центъра на двора църква „Св. Йоан Богослов” е уникална с архитектурата си и със стенописите си.

Датирана е от XI век, но покривът и куполът са от XIX век, защото първоначалният се е бил срутил. Затова и формата им не е много типична, но като се ома предвид, че не знаем каква е била оригиналната, можем само да поздравим възрожденските дюлгери за днешния изглед на сградата. Красива е.

Размерите са 9.18 Х 8.71 метра, височина 7 метра, с купола 11.20 метра. Кръстокуполна църква с вписан кръст без предабсидно пространство. Куполът се крепи на четири зидани стълба, свързани с арки. Има три полуцилиндрични абсиди.

Вероятно нещо подобно е предсавлявала „Свети Димитър” в Паталеница в оригиналния си вид.

Фрагменти от първоначалната стенопис са открити през 1964 г. и допълнително при реставрацията през 1970-1974 г. с реставратор Бонка Илиева От тях впечатлява света Ана.

Но най-ценното са стенописите от първата половина на XIV век. Най-интересни са уникалната за Балканите сцена с изковаването на гвоздеите за кръста, образите на светци воини, особено Теодор Стратилат, сцената със съда на Пилат /обърнете внимание на стражника/, Успение Богородично, образът на Иван Рилски и особено ктиторските сцени. Това са Доя, възрастен мъж до нея, традиционно определян като Деян, който може и да е деспот Деян – бащата на Драгашите, както и Витомир и Стаю.

Стенописите не са в типичния за епохата палеологов стил, а са сходни с много по стари образци – кападокийски и даже доиконоборски.




От моя гледна точка най-ценни са облеклата и доспехите.

[Thorn]

Още снимки има в http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserI...&AlbumId=21968

препоръчвам и този линк http://www.pravoslavieto.com/manasti...nski/index.htm