Нарежда да запалят резиденцията на Крум и жилищата (вероятно в града).
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Превзел ли е Никифор Плиска през 811 г.?
Collapse
X
-
-
Обобщавам фактите:
1.Ромеите разбиват две български войски с обща численост 62 000 души или приблизително толкова. Пълното унищожение на тези войски спокойно можем да приемем за хипербола, но явно загубите им са изключително големи.
2.За да се справи с ромейската армия Крум събира "оцелелите от разгрома", набира някакви славянски отряди от околни племена, включва във войската си авари (приема се - пленници от войната през 805) и въоръжава и жени.
Сега се пита: какво друго, ако не желанието да не падаме по гръб за нищо на света (ние, българите изобщо, не конкретно Спасимир), налага да се допуска при наличието на тези факти, че главните сили на Крум не са участвали в битките преди 26 юли, а са се появили триумфално отнякъде в последния момент?
Comment
-
Никой нищо не омаловажава- има такива, които преувеличават. Колко и каква армия е разбита при Онгъл, Върбишки проход или Траянови врата е наистина маловажно. Важни са последиците- а те са ясни. Те са и единственият смисъл от една победа- а не числото убити врагове, превзети крепости и пр. Това именно някои наши историци, политици и военни така и не го разбраха, камо ли обикновените хора, на които хиперболите всякак им вдигат ниското самочуствие. Солидарен съм с Йончев.Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
хм, ако Крум е бил някъде другаде има само едно такова място - би очаквал удар срещу Сердика по направление от Филипопол. А ако Ники е ударил към Плиска има логика да е изненадал Крум.
мисля, че се съгласихме че основна цел на похода е била да се достигне сердика. обаче.... може да тръгнал по подбалканския път... и се връщаме на хипотезата за Авли.Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.
Comment
-
Не е задължително Крум да е бил някъде другаде, че затова да се е забавил. Може да е разчитал на отбраната на проходите, а армията на Никифор да е разбила твърде бързо и лесно охраняващите или те просто да са се разбягали- както и казва Ватиканския разказ- или да е намерила пряк и неохраняван път през клисурите...
В тези случаи скоростта на придвижване може да не е попадала в сметките на хана, а от там и хаотичните му действия при изпращането на две разделени армии последователно- бил е изненадан и толкова, сгрешил.
Ама въх, как така- Крум да се обърка, това е невъзможно ! Сакън :wo-oh: :mhehe:
Така се налага някои съфорумци да носят от девет дерета вода да обясняват как конна армия си се разкарва из цяла Източна Европа за 15-20 дена :sm113:Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Аз смятам,че твърдението на Спасимир,че Крум е бил далеч с основните си сили по време на настъплението на император Никифор I е...не съм съгласен с него,..защото то е просто основано на разсъждения,макар някои от тях според мен да изглеждат логични.Доколкото видях,в изворите не се дават някакви конкретни указания в тази насока на мисли,а прилагането на собствени разсъждения,използващи по някакъв начин "нагласяне" леко на тези данни,неизбежно довежда,според мен,до увеличаване на неизвестностите и предположенията.Също така не мога да се съглася,че императорът може да се уплаши толкова лесно и"да бъде блокиран" в Преслав.От една страна,очаква се,че целият военен потенциал на Византийската империя е знащително по-голям от този на България.От друга,първите 2 победи на Никифор I Геник би трябвало да укрепят увереността му,а не да се "уплаши" от пристигането на Крум.Затова не бих могъл да се съглася,че той е изпаднал в паника.По-скоро смятам,че е бил притеснен и е сметнал постигнатото за достатъчен дестабилизиращ удар срещу България и е предпочел да не рискува с излишно удължаване на кампанията.Твърдението,че той се е "лутал" според изворите,според мен,е хиперболизирано до известна степен:нещо нормално за Средновековието(предаването от даден автор на определена личност едностранчиво,в зависимост от успеха или неуспеха му).
Comment
-
Тъй, като задох въпрос, на който доста потрбители се опитаха да отговорят, смятам, че съм длъжен да дам моя коментар.
Darkas написаЗащото им донася главата на Императора под формата на чаша и цялата византийска войска там е анихилирана във Върбишкия проход. Победата на Крум много надхвърля загубите преди това и той се развихря в Тракия с пълна сила, пращайки "30 хиляди въоръжени от главата до петите в желязо" мъже. После там с еподиграва с Константинопол, като сизабива копието във вратите му и т.н. Победта ана Никифор му отваря възможностите за низ от други победи срещу византийците и мисля, че неговите "хранени хора" са осъзнали това.
gollum написаМитак, един от възможните отговори на въпроса ти е във възможна промяна в мястото на владетеля в държавата, която може да е продиктувана от различни причини, но да се изразява в една тенденция към централизация на контрола в едни ръце - тези на владетеля и съответно в отслабване на контролния орган - съвет на велможите (или пък на ръководителите на отделните племенни групи или каквито са там)....
T.Jonchev написаВ отговор на Митака: защото в мелето през предното столетие цялата висша аристокрация очевидно е била изтребена и конкуренцията във времето на Крум е много по-слаба. Началото на IX век е време на създаване на нов елит - неслучайно в източниците от тогава не се споменава нито един род, който да е известен от предишния век. А и пак по същото време се появява понятието "хранен човек", чиято интерпретация, колкото и противоречия да предизвиква в историографията, подсказва за друго отношение между владетеля и висшата аристокрация.
kocetu написаЩе се включа, като се опитам да дам отговор на интересния въпрос на митака. Разбира се това само догатки- очевидно имаме коренно различна ситуация през 9в. и Крум би могъл да си позволи подобно недопустимо нещо само ако има някаква опора т.е. някой да му гарантира ( думата не е много уместна, но друга в момента не се сещам) властта. Както беше споменато старата родова аристоктация бавно отстъпва своите позиции. Вече не кръвното родство, а нещо друго се оказва по-важно при взимането на такива решения. Според мен тези "хранени хора" са някакви славянски велможи или поне във висшата аристокрация започва да се чува лека-полека и тяхната дума.
Разбира се и аз не знам отговора (това не е викторината от Хановете, дет задавах въпроси на които знам отговора).
Но имам предположения.
1. Крум е от рода Дуло (преди да скочите срещу мен обяснявам – разглеждам възможности) и по тази причина авторитета му е бил извън всякакви съмнения. Доказателства: никакви (е има теории). Може ли да се приеме даже с минимална вероятност? Според мен не.
2. Крум е от рода на Кардам (т.е. няма проблеми с легитимността – законен наследник е). Тук сведенията по-скоро не подкрепят хипотезата. По-късно се пише, за Крумова (а не за Кардамова) династия, а знаем, че Кардам е бил велик владетел, както и, чее властвал достатъчно дълго за да създаде пълнолетно потомство.
3. Причината не е династическа или въпрос на авторитет. Крум НЕ Е ВОДИЛ АРМИЯТА ПРИ ПОРАЖЕНИЯТА. Но разбира се това също може да бъде причина за хмм импийчмънт (ако е имал възможност, а се е скатал). Но той не е имал такава възможност – бил е далеч от полесражението.
Това според мен е причината (най-вероятната) кратуната на Крум да не хвръкне преди таз на Геник.
А след малко по темта.
Много бъро се нахвърлихте на Спасимир. Но в неговата хипотеза има рационално зърно. Сега свършвам с неговата хипотеза и продължавам с моята. Напълно е възможен 40 км-ов преход на конна армия. Които се извършва на собствена територия и при пълна логистика. (са ше кажете няма сведения, и то наистина няма, ма тъй като препрочетох темата за битката при Онгъла поне 3 пъти ще се опитам да перифразирам един потребител (че по това време ме мързи да вадя цитати). Та в най-общи линии беше: престанете да мислите водачите на армии през средновековието за идиоти. Нито Геник е бил такъв нито Крум. Нямаме сведения за логистичната поддръжка, но е логично да се предположи, че е имала някаква система за прехвърляне на армии от едно място на друго, като се е осигурявала храна за бойците и животните, както и подслон. Българската армия по това време е много по-мобилна от римската. Освен това е изцяло конна (да когато врагът влиза и се е насочил към лагера при с. Абоба, където е втория по големина лагер на територията на тогавашна България всеки стратег ще вземе най-мобилните части и по най-бързия начин ще се опита да ги спре (справка Враг пред портите хехе, дет от ешалоните ги стоварвха в месомелачката). Въпросът е, че не може да е 20 дневен. Тук Спасимир греши. Аз направих съответните изчисления и мисля, че е между 5 и 8 (максимум 10) дневен. И то не защото не е могло да се направи такъв преход. Нее могло е, но нямаше да бъде боспособна войската.
Сега почвам с критикта.
Sir Gray написаИнтересно откъде ще бъдат организирани 50 000 коне и главно фураж за тях така от нищото. Плюс животни за обоза разбира се. Плюс поне още толкова за смяна, защото с тия темпове на движение първоначалните 50хил ще измрат на 3тия ден.
Sir Gray написаКога наскоро сте прекарвали такава войска на 800км, че да се изказвате с такава твърдост?
gollum написаКакво означава "бърза за някъде"? И "използва каквото може"? Когато един владетел се опитва да спаси държавата си, то водещо за него не е "да бърза", а "да успее да спаси", последното означава "да има достатъчно сила там, където ще се проведе решаващия сблъсък". В този случай ключово не е бързането (той може и сам да препусне и ще се придвижи най-бързо), а това да има достатъчно сили, предвид несъмнената неяснота на обстановката - да вземе със себе си максимум от силите, които има.
gollum написаНие нямаме никаква идея колко голяма и с какъв състав би била армията му, но се съмнявам изцяло да е съставена от конница.
Ресавски таз версия (линка де ) съм я дискутирал. Сега изчислявам разтоянията (и смятам вероятностите). Но на първо четене, не е възможно целта на Геник да е да си върне Сердика (която даже не е заета от Крум – стените са срутени) и да мине през цяла Северна България. Но все пак до няколко дни ще имам версия.
Comment
-
Митак, извинявай, но изпадаш в абсурд. Излиза, че Крум е разполагал с не по-малко от 62 000 обучени войници, че и конни при това. :rock: Е, с такава сила да се чуди човек как не е стигнал покрай кампанията с аварите до Гибралтар и Бретан, а после до Сирия най-малко. Горкият Карл Велики, нямаше да има никакъв шанс, освен да заеме мястото до Никофор на лавицата в механата на хан Крум :vb_sad:
И как с посочените конници е водил толкова обсади ? Хайде, направили му хората обсадни уреди, но е нужна и пехота, да ги обслужва. Абсолютно никакви данни няма каква е била структурата на армията му- априори приемат някои славиниите за пехота, прабългарите и аварите за конница. Е да, но славяните също имат конница, а боеве в проходи и обсади без пехота не минават, а двете именно присъстват много силно във военната история на България от самото и създаване. Инцидентни и бързи рейдове са по-скоро изключение, а това води до извода, че болшинството войници са били пехота. Никакви исторически данни няма, българската войска да е била предимно, да не говорим изцяло, конна.
Всеки конник имал от 3 до 12 резервни коня- това по навик от хуни и монголи ли го заключи ? А обърна ли внимание посочените народи каква територия са обитавали - степ. Къде в българските територии, тогава заети предимно от гористи местности, има достатъчно фураж за толкова коне ? Едната Добруджа ще изхрани 180-750 000 коня ?
И последно, защо Никифор ще се плаши от една армия, по-малобройна от неговата /приемаме, че е имал повече от 50 000 души/ при положение, че е побеждавал до сега и нищо не му пречи да ги попилее ?Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Юлиан Август написаМитак, извинявай, но изпадаш в абсурд. Излиза, че Крум е разполагал с не по-малко от 62 000 обучени войници, че и конни при това. :rock:
Юлиан Август написаЕ, с такава сила да се чуди човек как не е стигнал покрай кампанията с аварите до Гибралтар и Бретан, а после до Сирия най-малко. Горкият Карл Велики, нямаше да има никакъв шанс, освен да заеме мястото до Никофор на лавицата в механата на хан Крум :vb_sad:
Юлиан Август написаИ как с посочените конници е водил толкова обсади ? Хайде, направили му хората обсадни уреди, но е нужна и пехота, да ги обслужва. Абсолютно никакви данни няма каква е била структурата на армията му- априори приемат някои славиниите за пехота, прабългарите и аварите за конница.
Юлиан Август написаВсеки конник имал от 3 до 12 резервни коня- това по навик от хуни и монголи ли го заключи ? А обърна ли внимание посочените народи каква територия са обитавали - степ. Къде в българските територии, тогава заети предимно от гористи местности, има достатъчно фураж за толкова коне ? Едната Добруджа ще изхрани 180-750 000 коня ?
Юлиан Август написаИ последно, защо Никифор ще се плаши от една армия, по-малобройна от неговата /приемаме, че е имал повече от 50 000 души/ при положение, че е побеждавал до сега и нищо не му пречи да ги попилее ?
Comment
-
Ок, вярно е, че влизат и други територии, подходящи за отглеждането на коне. Но мобилизирането на такава сила ми се струва невъзможно, особено при такива кратки срокове. Склонен съм да приема, че след разбиването на първата армия, би могло да се подкара куцо и сакато от околностите и така да се достигне и численост от подобни порядки, но това би било ход на отчаяние и споменатата армия би имала съмнителна стойност като такава на бойното поле. То резултатът го показва.
Впрочем наскоро завладяните територии на северозапад дали са били усвоени до степен да се рекрутират войски от там ? - споменато е наемането на авари, но това е друга работа.
Обаче, изворите са единодушни, че и двете армии са поголовно разбити- изтребени до крак. Да кажем, че и това е хипербола- но Ватиканският разказ акцентира за това, как се е самозабравил и безмерно възгордял Никифор. Което не би станало просто, ако той само се е посблъскал с основните сили на врага. Ако разказът цели да се изобличат пороците на иконоборския император и даде поука до какво води надменноста му, както всъщност е на практика целата на разказа, то това би могло да бъде постигнато по съвършено различен начин, при положение, че събитията са се разиграли по разискваната хипотеза.
А ако Геник се е провалил в опита си да постигне пълна победа над хана, то защо последният му предлага мир при каквито си поиска императора условия- дошъл бил, постигнал каквото е искал /какво е искал, само да сплаши ли ?/ и да си върви в мир. И то при условие, че вече му е предлагал такъв в началото на кампанията. Никифор вече се бил възгордял до умопобъркване- от какво ?Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
mitaca написаА ти обърна ли внимание каква е територията на Крумова България през 811-та. Там влиза унгарската пуста, румънските равнини, двуречието, все добри места за отглеждане на коне.
Е.Не 7, а 77 пъти по 7...
http://www.mathematicalanthropology.org/
Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм
Comment
-
А за конницата се среща на много места, че е била многобройна и значителна част от нея - тежка.
То е и логично, защото и готи и византийци са били много силни във военното дело (пехота) и само добра тежка кавалерия би имала необходимия ефект върху тях според мене.
Надали с основаването на втора поредна държава (или преместването на старата, според тях самите), прабългарите са изгубили предишните си умения.
Освен всичко друго, земеделските държави могатр да отглеждат повече добитък, вкл и коне, заради фуража, който имат свободен (земеделски отпадъчни продукти + некачествено зърно + засято за животните).Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Юлиан Август написаВпрочем наскоро завладяните територии на северозапад дали са били усвоени до степен да се рекрутират войски от там ? - споменато е наемането на авари, но това е друга работа.
?
От друга страна, самата кореспонденция между Крум и Никифор по времето преди двете битки, овладяването на "аула" и последвалите събития подсказват че Крум е бил "някъде наблизо" - как иначе ще знае за съдбата на отрядите и "столицата" и ще има време да напише съответните предложения за мир? Очевидно Крум не е бил оттатък Дунава след първото сражение - в крайна сметка този втори отряд - 50000 души, е бил насочен с нарочна заповед в сражение с Никифор - няма кой друг да е издал заповедта! Вярно, че куриерската служба-поща е била много по бърза от скоростта на всички останали, но все таки и времето на събитията е доста късо - накратко, Крум е бил наоколо!"...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми
Comment
Comment