Военен флот !?

[KapitanNemo]

Не знам за втори или трети път повтарям, че българите не са се интересувли от създаването на боен флот защото НЕ ИМ Е БИЛ НЕОБХОДИМ! Да предположим че Симеон пряко икономическите си възможности беше успял да направи боен флот от 30-40 дрюмона и какво от това, какво щеше да прави после с него ? Даже и да успееше да победи в една две морски битки освен да извършва пиратски набези върху черноморската търговия на Византия друго нямаше да може да направи а даже и да извоюваше морско господство в Черно море, а това щеше да и навреди толкова колкото на нас затварянето на границата с Гърция от стачкуващите гръцки фермери - просто една дребна неприятност и нищо повече при наличието на огромния средиземноморски пазар. Колкото и мощен флот да изгради средновековна България той щеше да си остане локален фактор затворен в границите на Черно море, защото Босфора се контролира от Константинопол за превземането на който са били необходими ресурси много по големи от наличните в момента. Друг е въпросът ако България се беше закрепила трайно на средиземноморското крайбрежие и имаше една морска граница от Дубровник до Солун. Изграждането на боен флот по времето на Симеон е било толкова необходимо и обосновано, колкото построяването сега на самолетоносач за българския ВМФ.

[Henry Sinclair]

Изключително голям брой сведения за флота на деспот Добротица се съдържат в книгата на М. Балард Genes et L'Outre-mer/"Генуезците в Левант и Черно море" том 2 от 1980 г. В нея са включени нотариални актове от архива на нотариус Антонио ди Понзо. Според един от нотариалните актове жителят на Цариград Теодор продал на Антонио Марочели от Генуа своя кораб "Св.Никола". Сделката е сключена на 20 октомври 1360 г. В документацията, приложена към нотариалния акт Теодор, твърди, че продал кораба си, защото се страхувал да търгува в Черно море. Посочена е и причината - PROPTER TIMOREM GALEARUM PIRRATORUM DOMINI DOBRODICIE - СТРАХЪТ ОТ ПИРАТСКИТЕ ГАЛЕРИ НА ГОСПОДИН ДОБРОТИЦА! Според М. Балард има няколко официално регистрирани нападения на галерите на Добротица срещу генуезки военни и търговски кораби. Във всеки от тези случаи - обърнете внимание - галерите на Добротица превземат генуезките кораби. В резултат през 1373 г. генуезците създават маона - сдружение за защита от нападенията на българските кораби. Управителят на Ликостомо - пристанище в делтата на Дунава - Лучиано ди Нигро получава от търговеца Анджело де Даниели сумата 674 перпера. Тя е предназначена за "съоръжаване на една галера за маоната за борба срещу Добротица". Нещата обаче не се развиват в желаната посока, защото тази галера е пленена от Добротица. Нотариус Бернебо де Грото свидетелства, че на 18 септември 1373 г. "бил лично пленен на борда на спомената галера на маоната със всички свои нотариални актове...от една галера на Добротица, проклет враг на Генуезката република" - PER UNAM GALEAM DE DOBRORDIZA, EMULO PRAVO COMUNIS IANUE. М.Балард дава още много данни - за други нападения на Добротица, за формирането на втора маона от 3 галери срещу Добруджанското деспотство, за изпращането на 3 български катърги-кораби пред Трапезунд и за участието на български кораби в "Морската битка на народите" пред Константинопол.

Прочее, от формирането на българската държава през VII в., до средата на ХIV в. Добротица сеявява първият документиран български владетел, оценил ролята на морето иморския флот като условие за военно-политически и търговско-икономически просперитет. Фактът, че негови кораби успяват многократно да пленявати сериозно да повреждат генуезки галери в широкия периметър от устиетона Дунав до р. Резовска, е красноречив. Дори има случаи, когато флотът наДобротица успява в едно морско сражение да плени две генуезки галери, което свидетелства за сериозни възможности. Впечатляващо, защото Българияняма исторически опит в строителството и експлоатацията на големи морскисъдове, още повече военни галери. Предвид демонстрираната близост меж-ду Добротица и Венеция най-вероятно изграждането на такава боеспособнафлотилия, в състояние да атакува генуезки кораби, става с помощта на републиката на Сан Марко.

[Guy de Mont Ferrand]

за участието на български кораби в "Морската битка на народите" пред Константинопол.

Я-я, може ли подробности за това?

[Guy de Mont Ferrand]

Не знам за втори или трети път повтарям, че българите не са се интересувли от създаването на боен флот защото НЕ ИМ Е БИЛ НЕОБХОДИМ! Да предположим че Симеон пряко икономическите си възможности беше успял да направи боен флот от 30-40 дрюмона и какво от това, какво щеше да прави после с него ? Даже и да успееше да победи в една две морски битки освен да извършва пиратски набези върху черноморската търговия на Византия друго нямаше да може да направи а даже и да извоюваше морско господство в Черно море, а това щеше да и навреди толкова колкото на нас затварянето на границата с Гърция от стачкуващите гръцки фермери - просто една дребна неприятност и нищо повече при наличието на огромния средиземноморски пазар. Колкото и мощен флот да изгради средновековна България той щеше да си остане локален фактор затворен в границите на Черно море, защото Босфора се контролира от Константинопол за превземането на който са били необходими ресурси много по големи от наличните в момента. Друг е въпросът ако България се беше закрепила трайно на средиземноморското крайбрежие и имаше една морска граница от Дубровник до Солун. Изграждането на боен флот по времето на Симеон е било толкова необходимо и обосновано, колкото построяването сега на самолетоносач за българския ВМФ.

Хубав пост, не е било така обаче за Добруджанското деспотство, както изяснихме в изминалите страници от темата.

[Henry Sinclair]

Я-я, може ли подробности за това?

През 1379 г. флота на Добротица участва във военната коалиция осъществяваща блокада на Константинопол, като била в противостояние на генуезкия флот (генуезците подкрепяли Андроник ²V Палеолог). Това е т.н. "Морската битка на народите" пред Константинопол.

[Henry Sinclair]

Тази кореспонденция на най-високо ниво между водещите европейски морски сили е достатъчно указание за ново затягане на войната през1382-1383 г. и нейното интернационализиране. Очевидно замислената морска блокада не дава очакваните резултати, защото Добротица продължава да воюва упорито. Дори прилага нови прийоми, като привлича и наемници, и то неслучайни, което свидетелства за големи икономически възможности. За това съдим от съдебен процес във Венеция на 14 юли 1384 г. срещу самия управител на о. Тенедос Дзанаки Мудацо, който приема предложението на Добротица да му се притече на помощ лично с един военен кораб – галеота. Според договора от Торино от 29 август 1381 г. въпросният Дзанаки Мудацо трябвада срине венецианските фортификационни съоръжения и предаде острова на Генуа. Той обаче отказва и две години успешно, без помощ от Венеция, удържа генуезките морски атаки. Едва през пролетта на 1383 г. прекратява съпротивата, предава Тенедос на генуезците, но вместо да се завърне във Венеция той съоръжава с всичко необходимо една галера и акустира при Добротица. Тук се радва на добър прием и в продължение на две години без съмнение съдействав голяма степен за подсилване на фортификациите и флота на Добруджанското деспотство.
През 1384 г., навярно под натиска на дожа и сената Добротица е принуден да го изпрати като пленник във Венеция, където е осъден за неспазване на заповед. Явно в името на стратегическата цел, приятелство и подкрепа от Венецианската република, Добротица е принуден да снеме протекциите си от иначе така необходимия му капитан Дзанаки Мудацо.

[Guy de Mont Ferrand]

Интересна работа. Дракула, би ли бил така добър да кажеш откъде черпиш сведенията си (не е само Георги Атанасов, нали?)? Това, което изобщо се оформя след всички откъслечни факти, всъщност е много интересно: това е една от най-жестоките "икономически" провокирани войни между суперсилите Венеция и Генуа - традиционната историография вижда в периода между 1349 и 1382 г. две - първата в самото начало на периода и втората т.нар. "война Киоджа". Поводът и за двете се крие в съперничеството в Леванта и дори по-конкретно е свързан с борбата за контрола върху Проливите - става въпрос, разбира се, за Босфора и Дарданелите. Тъй като аз съм се занимавал с това доста нашироко, макар и по друг повод, имам известни познания по темата и мога да кажа, че конфликтът не само е супер ожесточен, но въвлича във всевъзможни коалиции почти всички левантински сили, независимо дали са мюсюлмански, католически или православни. Широтата на демонстрираните интереси е направо смайваща, сравнена с по-ранни или по-късни конфликти, а фактът, че всичко това не е отразено в пълнотатата си в някакви съвременни исторически произведения, може би прави въпросният конфликт още по-интересен.

Връщайки се към Добротица и морската политика на неговата държавица, е любопитно да забележим, че първите известия за негов флот - въпросните GALEARUM PIRRATORUM DOMINI DOBRODICIE, се появяват през 1360 г., т.е. след края на първата "война за Проливите" между Генуа и Венеция. Тази война фактически не решава нищо, а и двете сили знаят, че ще има нова; предвид отслабващата Византия и непохватността на османците по море, се създава удобен вакуум, който би могъл да бъде използван от двете морски републики. Но коя от тях ще лапне "лъвския пай"? Изглежда шокиращо, но очевидно в стремежа си за постигане на тази цел двете се надпреварват да изградят широка система от съюзи, която се постира от Маджарското кралство чак до Кавказ, използвайки всичко възможно за това, което и по-късно е основен въпрос за европейската и световната дипломация (можем дори да си припомним за провокирания от Чърчил десант при Галиполи през Първата световна война). Така например растящата османска мощ, която в първия конфликт се сражава за генуезците, във втория вече е на страната на венецианците, както отбелязва Дракула. Константинопол и Галиполи фактически се държат от византийците (през преобладаващата част от годините между 1348 и 1382), но те поради слабостта си не са нищо повече от марионетки в ръцете на италианските републики, поради което трудно биха могли да се разглеждат като равностоен политически фактор. Един пример за такава марионетка според мен се очертава да е владетелят на "Черноморския апанаж" Михаил Палеолог, зет на Добротица и трети син на Йоан V Палеолог (1341-1355). Обикновено той се разглежда като марионетка, но в ръцете на Добротица. Не е ли възможно обаче самият Добротица да действа предимно в името на венецианските интереси? Венеция, както знаем, има значително по-слаби позиции в Черноморския басейн от Генуа и стремежът й винаги е бил да компенсира това влияние в района, където се извършва изключително доходоносен трафик в множество аспекти. Серенисимата фактически "изпуска" района от ръцете си поради подкрепата, която оказва на Латинската империя и нейните наследници, т.е. избира "губещата" страна и след това се опитва да навакса с упорити, понякога дори отчаяни, политически ходове. Имаме свидетелства за опита на Адриатическата република да навлезе в генуезката сфера на влияние, като увеличи активността си по българското крайбрежие. Българските владетели от Теодор Светослав насетне, пък и останалите черноморски сили, като цяло реагират с негодувание към генуезкия "монопол" на Черноморието и явно се стремят да се освободят от него. Йоан Александър обаче реагира доста двусмислено на венецианските опити за контакт - поне в началото, когато конфискува разни венециански товари. Впоследствие все пак между него и Серенисимата са сключени официални договори, които няма как да не са в ушърб на генуезките интереси. И сега пак да се върнем на Добротица. Г. Атанасов правилно отбелязва, че той иска да разшири влиянието си на север и така фактически се изправя срещу мощната генуезка колония Килия-Ликостомо, която "държи" извънредно доходоносната тогава, а и по-късно, международна търговия в устието на Дунава. Не е недопустимо, следователно, венецианците да са му помогнали да си построи модерен флот към 1360 г., действайки по този начин "подмолно" срещу генуезците в района. И действително след тази година Добротица се превръща в страшна заплаха за Генуа, чиито колонии вече дълги години необезпокоявано извличат големи печалби от търговския трафик в района. След това идва походът на Михаил Палеолог към Трапезунд. Г. Атанасов предполага, че този поход е опит на Добротица да "отдалечи" Палеолога от Черноморието и да завземе необезпокоявано апанажа му с важните пристанища Несебър и Анхиало. Това предположение не е лишено от логика, но може би има и нещо друго. Трапезунд по това време попада по-скоро в генуезката сфера на влияние - благодарение на силната генуезка колония Самсун, разположена в близост до империята. Ако Михаил Палеолог, поддържан от Добротица и следователно скрито от Венеция, бе успял да завземе властта там, това вероятно би тласнало Трапезунд във венецианската сфера на влияние и би го откъснало от генуезците - важен "ход" в борбата за съюзници, предшестваща задаващата се на хоризонта война "Киоджа" (за мен най-кръвопролитния и ожесточен конфликт, който изобщо се е състоял между Венеция и Генуа). Съдът срещу Дзанаки Мудацо във Венеция не доказва "враждебност" или някакъв вид "противопоставяне" между Серенисимата и Добруджанското деспотство, но свидетелства за изтощението на Венеция във "войната Киоджа" и за принудата й да спазва условията на договора от Торино. Мудацо фактически не иска да се примири със загубата на Тенедос и не е вярно това, което пише Г. Атансов, че той предава острова на Генуа (Г. Атанасов, с. 111). Истината е, че според договора островът остава "ничия земя", населението му е изселено, а крепостните му съоръжения са сринати и изоставени. Това са условията на Торинското примирие, които се спазват и десетилетия по-късно и дори се оказват в ущърб на анти-османската политика (фра Филибер дьо Наяк поисква да изгради хоспиталиерска крепост там, но венецианците му отказват - което е доста красноречиво свидетелство за сериозността, с която се спазват условията на договора - изобщо "войната Киоджа" направо предизвиква дълготрайно отвращение и страх у морските републики към бъдещото избухване на подобни конфликти). Та Мудацо явно действа като "самотен воин", нежелаещ да се примири с поражението, но не е изключено Серенисимата тайно да го е подпомагала, продължавайки да подкопава генуезките позиции. Г. Атанасов е отбелязал съпротивата на Венеция срещу блокирането на пристанищата на деспотството от Генуа, но не е наблегна върху това, че в крайна сметка то претърпява поражение, скрепено с договора на Иванко с Лигурийската република от 1387 г. Това според мен е акт, който прекратява един повече от 20-годишен конфликт, инспириран от Венеция, която в крайна сметка се примирява с генуезкото влияние в Добруджа и делтата на Дунав. Явно е от други исторически свидетелства, че по това време отношенията между Генуа и Венеция волю неволю се нормализират, запазвайки статуквото; това едва ли е поради друга причина освен взаимното изтощение. Генуа стига до там да предлага към 1388-89 съюз с венецианските владения, насочен срещу османците, който не се превръща във факт, но пък свидетелства за драстична промяна в отношенията и възгледите. Цялата тази енергия, хвърлена от двете републики с цел на унищожаването им, се оказва просто похабена, необходимо им е много време, за да се съвземат и от това се възползват не други, а османците. Природата винаги запълва създадените празни пространства и това е закон, чиято неумолима сила ръководи всичко, включително и международната политика. През 1388 г. вече има кандидати (пра-гагаузи, гърци или българи - това невероятно ми писна да го обсъждам, а и мно-ого отдавна казах, че не е съществено - колко похабена енергия за подобна глупост в тази тема!) във Варна да предадат крепостта на Али Паша; това не се случва, но фактът, че Иванко отхвърля васалитета си към Мурад е показателен за това, че той вярва, че има сили да го стори. За съжаление историята на Добруджанското деспотство е забулена в мъгла, дали е имало морски битки между последните му бойни галери и платноходи и новопостроения турски флот (който едва Баязид I превръща във факт - първоначално за да може да завоюва и важни пристанища и острови) засега остава мистерия. Не знам как седи въпросът с проучването на генуезките архиви за тези години и за този регион, аз не съм срещал нищо от тях, което да има връзка с осветляването на въпроса за падането на Добруджанското деспотство под османска власт. Това, което става във вътрешността на Добруджа е далеч по-добре известно, но по крайбрежието - изворите засега мълчат...В края на 14 век и нач. на 15 имаме известия за присъствието на генуезци и татари - явно нахвърлили се като лешояди върху вече оглозгания труп на силната някога българска държавица, но къде са османците - по-късните недвусмислени господари на крайбрежието? Походът на Владислав Ягайло през 1444 г., който достига до бившата територия на деспотството свидетелства за това как местните крепости почти единодушно отхвърлят османската власт - не значи ли това, че там тя е била все още нестабилна?

ПП; Този пост е публикуван с малки изменения и в блога ми на адрес: http://vladislavivanov.blogspot.com/...g-post_23.html

[Henry Sinclair]

Страхотна статия, Ги. Адмирации за умението ти да боравиш с писаното словото и историчексите факти Вземи и напиши една книга най-накрая !!!

[Guy de Mont Ferrand]

Вземи и напиши една книга най-накрая !!!

Ха-ха, аз съм написал, ама няма издател

[Henry Sinclair]

Вълко/Вълкан/Добруджански - последният “княз на Карвуна”/“крал на Добруджа”/ в нач. на ХV век

Вълко или Вълкан ДОБРУДЖАНСКИ /1350-1413/ - е племенник на известния Момчил Воевода, владетеля на Меропа, опожарил османския флот на Бяло Море. Син на сестрата на Момчил - Стояна, приела името Ефросина като монахиня. Заедно с братята си Пейчо и Нико, Вълкан е отбранявал приграничния с Византия район Стража /или както турците по-късно са произнасяли на своя език Странджа./ и морския бряг южно от Стара планина. Владетелят е контролирал крепостите в областта Факия: Белеврен, Карварсара, Саралък Заедно с братята си Вълкан воюва срещу османския емир Мурад ², когато след 1362 г. последния започва да атакува южните предели на Българското царство, които те охраняват. След като силите на братята отслабват /към края на 60-те г. на Х²V век/ Нико и Пейчо предлагат на Вълко да приемат предложението на Мурад ² да му се подчинят в качеството на васали, срещу което той ще им съхрани за тях и поколенията им земите и привилегиите. Вълко, чул това от брат си Пейчо, отказва предложението и даже убива брат си. Веднага след това с останалата му вярна войска напуска земите си и се отправя на север, където се присъединява към армията на българския деспот Добротица /”DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM” и "PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE” – както е известен в генуезки и венециански документи/. Прякора Добруджански Вълко е получил, защото е бил на служба при деспот Добротица, в неговите земи, известни като “Добротичеви земи” или както османците на техния език са произнасяли “Добрудж ели”, “Добруджан”. Продължава военната си служба и при сина му деспот ИванкоТертер. Води сражения с османски отряди при техните походи в източните предели на Българското царство. Според историческите данни, крал Сигизмунд след загубата в битката при Никопол /1396г./ е избягал по Дунава, оттам през Черно Море отива и прекарва месеци в Карвуна, точно при Вълкан. Това няма как да стане, ако там няма независим от османците владетел, нали?! Иначе победителя при Никопол Баязид Светкавицата едва ли би дал подслон и защита в своя територия и крепост на предводителя на кръстоносците Сигизмунд. След няколко месечно пребиваване в Карвуна Сигизмунд организра евакуацията си с кораб през Босфора и се прибира обратно в Унгария. Последният владетел на Добруджа воюва в Канлъбуджак, Бабадаг и др. Бил е тежко ранен при крепостта Мара, западно от град Тулча. Умира от раните си при риболовното село Вълково или Вилково както е известно сега/, до стария град Килия, при делтата на Дунав.


Честно казано, досега не бях чувал за владетелят Вълко / Вълкан / и за подвизите му в Странджа и Добруджа. Незнам дали е бил наистина последния "княз" на Калиакра и наследник на Иванко,но историята му и родствената му връзка с Момчил го правят крайно интересен. ) Жалко, колко малко исторически данни има за последните български владетели. Самия факт, че е загинал в битка толкова далеч на север - до Килия !!! Може само да предполагаме срещу кого е воювал -османци или генуезци и дали в ръцете му е останало нещо от флота на Добротица.

[Thorn]

Откъде е цитата за Вълко

[Henry Sinclair]

Between 1370 and 1375, allied with Venice, he challenged Genoese power in the Black Sea. In 1376, he tried to impose his son-in law, Michael, as Emperor of Trebizond, but achieved no success. Dobrotitsa/Dobrotici supported John V Palaeologus against his son Andronicus IV Palaeologus. In 1379, the Dobrujan fleet participated in the blockade of Constantinople, fighting with the Genoese fleet.

[Guy de Mont Ferrand]

Според историческите данни, крал Сигизмунд след загубата в битката при Никопол /1396г./ е избягал по Дунава, оттам през Черно Море отива и прекарва месеци в Карвуна, точно при Вълкан. Това няма как да стане, ако там няма независим от османците владетел, нали?! Иначе победителя при Никопол Баязид Светкавицата едва ли би дал подслон и защита в своя територия и крепост на предводителя на кръстоносците Сигизмунд.

Хм, ха-ха, това не е вярно . Я кажи кой ги измисля тия романтични истории за Вълкан Добруджански , съжалявам ако разочаровам някой, но това си е чиста измишльотина, за съжаление знаем толкова малко за българската история

Обаче, може би за "успокоение", ще кажа, че все пак флотът на Сигизмунд, включително хоспиталиерите, действително преминава през Калиакра (но едва ли се задържа повече от ден ), което свидетелства, че крепостта е под българска власт (но, чакайте...пра-гагаузка по-скоро ) по това време, както се твърди в горния цитат. Твърди се освен това, че владетелят й продължава да е Иванко. Какво изобщо става с него е пълна мистерия, в този ред на мисли краят на Добруджанското деспотство е обгърнат с много повече неизвестност, отколкото този на другите български държави или пък на всички останали балкански политически формирования от периода, за които се сещам. Изключение може би правят разни частично независими владения в Македония като това на мистериозния Богдан. Немалко историци вече са потрошили по няколко пера да описват края на Добруджа, но въпреки това повечето събития остават загадка.

И горният цитат откъде е?

[Guy de Mont Ferrand]

Вълко или Вълкан ДОБРУДЖАНСКИ /1350-1413/ - е племенник на известния Момчил Воевода, владетеля на Меропа, опожарил османския флот на Бяло Море.

Ха-ха, това също не е вярно, недомислена история общо взето, авторът на фантасмагории да си беше направил поне малко труда да прочете нещо повече от справочника "Кой кой е в средновековна България" и комиксите от 80-те години...И щеше да се получи поредната измишльотина, на която да вярват някои обикновени читатели, недочели историци и да загуби известно време на млади и несериозни изследователи. Така е то...дори може би е по-добре в настоящия вариант

[случайно прелитащ]

Vlad Dracul:
Вземи и напиши една книга най-накрая !!!

Ха-ха, аз съм написал, ама няма издател

Че къде си тръгнал да пишеш книга без съблюдаване на отдавна утвърдената и единствено-вярната официално-историческа нАучна линия?!

Без майтап, не съм очаквал да прочета такива неща за български флот, и то за късното средновековие, "в навечерието" на османското завоевание и при приетия като банална истина упадък на разделена България. Колко ли още неща за българската история може да излязат от споменатите архиви в Италия и в други западноевропейски страни (пък и от други НЕвизантийски източици)? Отдавна съм на мнение, че на историята ни доста тенденциозно се гледа почти само през византийската гледна точка. Не съм сигурен, но мисля, че доста още неща ще излязат от западни извори и че истории като горната ще имат продължение.

Има и едни интересни графити на корабчета от Плиска и Преслав. И други подобни картинки има, даже в съседни теми. Вероятно в България е имало флот дотолкова, доколкото е имало крайбрежие - голямо крайбрежие: голям флот; и обратно. Едва ли е било много по-различно от другаде.