И аз не смятам, че аристокрацията се е превърнала в чорбаджии. Не е възможно тия прости парвенюта и тъпаци да имат нещо аристократично. И аз като Голъм ще ползвам косвени методи -ето ви един доказан аристократ като Симеон -и той реално не е бил властващ но си има стил и манталитет различен от парвенютата на днешния ден. Не, че целите им са различни -съвсем не. Но вае пак имат стил ако не достойнство де да знам, не мога да се изразя може би правилно.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Българска аристокрация след XIV век
Collapse
X
-
Гост
-
Гост
Не съм ги познавал лично и съдя по мненията на Ботев и Левски за чорбаджиите, а ти от къде съдиш?
Comment
-
Всяко обобщение "на едро" няма как да е точно. Има всякакви примери и в двете посоки. Огледай се около себе си и ще видиш. Човешкият характер не е претърпял чак такива промени оттогава.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Гост
КактоГголъм си позволи биологична алегория аз да си позволя физична. Да, факт е, че даже на един атом не знаем къде са му точно електроните в даден момент време но това не пречи да съдим за дадения материал като цяло. Факт е тъпащината, парвенющината и гръкоманството на преобладаващата част от чорбаджиите.Факт е, че ако зависеше от тях още да сме под турска власт. Факт е, че те не поемат знамето и идеята за национално освобождение. Факт е,че не купуват ни едно железно оръдие. Факт е, че не дават пари доброволно. С една дума факт е, че са идиоти. След освобождението и поемайки управлението тази паразитна класа докарва 3 национални катастрофи. Сега след като управлява от 20 години това паразитно съсловие докара народа до просешка тояга и до собственото си свръхзабогатяване. Е да има някои от тях които се правят, че харесват изкуство но я ги питайте по какъв начин са спечелили парите за това изкуство?
Но отдалечихме се от темата- аз няма предвид точно изтънченост или маниерност -тия качества според мене са липсвали и на българската аристокрация преди османското завладяване,а нещо друго за което сега тоно не мога да намеря подходящите думи, но то е един вид някакво собствено достойнство което при чорбаджиите липсва и е заменено от парвенющина или меркантилност.
Comment
-
Хан Тупан, остава да кажеш какво разбираш под чорбаджия, защото от написаното от теб излиза, че всеки един неприятник може да бъде окачествен като такъв Иначе, също мисля, че си на грешен път относно тъй наречените "чорбаджии" през Възраждането и ролята им в национално-освободителните борби (били те въоръжени или не). Тезата за ролята на "саботьори" на заможната прослойка е широко застъпена в родната марксистка историография от близкото минало, но причината за това не са наличните сериозни аргументи в тази посока, а предварително зададените историографски рамки, в които е трябвало да се движат изследванията. Предполагам разбираш за какво говоря и не е необходимо да ти пиша повече за кои са носителите на прогресивните идеи в марксистката схема. В ново време, уви, бих казал даже много естествено, историческите изследвания чертаят една съвсем друга картина. Ако правилно си спомням анализа на статия (съжалявам не помня името на автора дори, но всякак имаше вид на сериозна работа) за българските полититически заточеници показваше, че в огромното си мнозинство са хора над средното икономическо ниво, някои от тях доли произхожзащи от много заможни семейства. Това не е за изненада, обратното е по-скоро нелогично, та така. От гледна точка на църковните борби и антигръцкото влияние замисли се кой има нужните финансови ресурси и мрежа от административни лостове, които в крайна сметка водят до Екзархията. Нали не мислиш, че Петко обущаря е ключов играч тук? Сещам се например, че наскоро четох много добро изследване за фамилията Златеви, която има голяма роля за развитието на следосвобожденска опустошена Стара Загора. Тази фамилия (една от многото подобни) набира мощ чрез редица търговски и финосови операции с голям размах към средата на 19 в. и развива широка благотворителна дейност на ползу рода. Краят й идва с национализацията през комунизма, но последното, което би ми дошло на ум като определение за тези няколко поколения интелигентни, образовани в добри европейски университети и широко скроени хора е, че са парвенюта и идиоти.
Comment
-
Гост
gollum написа Виж мнениеНе знам, аз иначе си представям аристокрацията,
Comment
-
Гост
KIZIL DELI написа Виж мнениеХан Тупан, остава да кажеш какво разбираш под чорбаджия, защото от написаното от теб излиза, че всеки един неприятник може да бъде окачествен като такъв иоти.
Който иска да се увери в това, нека вникне в смисъла на нашия хайдушки епос, нека припомни шопското, браилското и Дядовото-Николово въстание; за нас са доста отношенията на чорбаджийството отвъд и отсам Дунава към днешната емиграция и онези на народа и обратно. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост се отзовава бедният народ към своите си прокудени синове, и каква антипатия показват неговите изедници - чорбаджиите и по-горното духовенство!
Левски Най-много са виновни чорбаджиите
Comment
-
Гост
Ами големите богаташи или едри бизнесмени днес, мисля, че е ясна думата и не се налага да я дефинираме допълнително. Тази ретроградна и мракобесна прослойка може да бъде вкарана в оборот само ако бъде накарана да и просфетне, че едно имагинерно освобождение от турска власт ще и докара повече богатства от съществуващото положение. Нещо в което и Ботев и Левски се провалят.
Comment
-
Хан Тупан написа Виж мнение.....
Прегледай статията на Стефан Попов "Народът" по този въпрос.
Comment
-
Тук забиваш в цял друг пласт от митове, но да си призная - аз нямам време и сили да се занимавам с това. Главният проблем, аккто винаги, е говоренето на едро и общо, а божествата (и техните антиподи) са в детайлите.
ПП Що се отнася до въпроса ти "аристокрация на духа" е метафора и не виждам какво има да й се обсъжда в тази тема. Говори се за аристокрацията в смисъл на потомствена военно-управленска прослойка, т.е. която управлява военните и мирни дела на определена територия (наследствено или по назначение). Другата страна е прослойката, която има икономическа и до някаква степен - обществена власт и влияние ("чорбаджиите"), но коренът й е предимно икономически.
Comment
-
Хане, въобще не си прав по отношение на чорбаджиите. Робуваш на стари, ама много стари марксистки представи. Всъщност, ролята на чорбаджиите като движещ фактор за Възраждането и свързаните с него национални борби е преоценена още през соца.
Разбира се напълно погрешно е дадена група хора - етническа, религиозна или социална, да се слага под общ знаменател. Всяко стадо си има мърша. Така и сред чорбаджиите ще намериш и големи боклуци и големи патриоти. Същото се отнася и за най-нисшите съсловия.
Ето един пример за това колко си грешен в представата си. Един от най-богатите пловдивски чорбаджии, благодарение на който Пловдив е изтръгнат от лапите на гърците, а човекът със собствени средства е построил няколко училища.
Comment
Comment