Какъв е бил той всъщност? Стабилен владетел управлявал близо половин век една огромна и силна държава/империя, или некадърник облагодетелстван от победите и успехите на великия си баща, които по-късно опропастява и това довежда до гибелта на ПБЦ?
Първото виждане за неговата личност напоследък започна да се защитава от все повече историци и то особено ревностно (в това число Г. Бакалов и нашия любимец Б. Димитров
). Доводите в негова подкрепа обаче са малко и не особено убедителни. И все пак става въпрос за човек, който е бил цар в продължение на цели 43 години и то през Средновековието - период изпълнен с войни, размирици, дворцови интриги и нестабилност. Тогава дори средната продължителност на живота е била доста под 43 години, а един четиридесет годишен човек се е смятал вече за старец. За сравнение например Тодор Живков, за който доскоро хората имаха впечатлението, че е управлявал откак се помнят, всъщност е бил на власт само 33 години - един доста по-скромен период. Въобще името Петър става синоним на думата "цар" в средновековна България. Всеки, който по-късно се е опитвал да възстанови българската държава си е прикачвал името Петър към своето. Това е било нещо като узаконяване на царската му власт, за справка - Петър ІІ Делян, Петър ІІІ (Константин Бодин), Петър ІV (Теодор, братът на Асен І) и това пак се е правело въпреки, че династията на Петър отдавна е била заменена с тази на Самуил. Самият Самуил не оспорва легитимността и правото върху трона на тази династия и оставя Роман на царския трон въпреки, че реално цялата власт е в неговите ръце.
Иначе как се коментира бездействието на Петър по време на многобройните варварски нашествия в България и въобще липсата на победи на бойното поле? Защитниците му обикновено отговарят уклончиво и увъртяно: "Правел е всичко възможно, но такава е била ситуацията...", това оправдание може да мине, ако става въпрос за Самуил, когато всичко вече е било скапано, но не и в случая с Петър.
Какви всъщност обаче са резултатите от неговото управление:
1. Още със стъпването си на власт Петър сключва мир с Византия и връща всички териториални придобивки на България след 913 г., които баща му спечелил с цената на десетки хиляди избити по бойните полета.
2. През 931 г. сърбите въстават и се отцепват от държавата. Като реакцията на Петър в случая е просто никаква.
3. От 934 г. започват системните нахлувания на маджари и печенеги в българските земи. Петър отново нищо не прави по въпроса, само вдига двата пръста и казва: "Пийс братлета". Най-умното, на което е способен е било да сключи договор с маджарите, като им позволява свободно да минават през България за да грабят Византия при условие, че няма да закачат българските земи. Естествено дори и при това условие (доколкото са го спазвали маджарите) българските земи са били разорени от непрекъснатото кръстосване на диви варварски племена през тях, само от снабдяването на войските им. България губи половината от територията си и северната граница става река Дунав.
4. В резултат на всичко това, а явно и на недоволство от вътрешната политика възниква богомилството. То допълнително разяжда държавата отвътре разпростирайки се над широките бедни маси, проповядвайки неподчинение на царската власт и църквата - двете основни институции, на които се крепи държавата.
5. Византийците развалят мирния договор и отказват да плащат данък на България, като в същото време насъскват русите срещу нея. Реакцията на Петър отново е никаква. Светослав Киевски нахлува и завладява Североизточните български земи. Преди Светослав да смаже зле организираната съпротива на българите и да влезе в Преслав Петър умира вече оттеглил се в манастир и след това обявен за светец.
6. След като наш Пешо очевидно е бил кръгла нула на бойното поле и на масата за преговори, обикновено следва да има някаква компенсация за това, която да запази достойнството на неговия образ. Най-вече се изтъква, че той бил свят и духовен човек, на комуто били далечни сраженията, дипломацията и държавните дела и предпочитал да се занимава с църковни и книжовни работи.
Какви са постиженията му в тази област тогава? Отново абсолютно никакви! Църквата губи позициите си и влиянието над хората след появата на богомилството и разпространението му, което той не е успял да спре и унищожи. По времето на Петър замира и Златния век на българската книжнина. Вече няма творци като Йоан Златоуст, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, епископ Константин и тн., такива имена вече напълно липсват.
А крайния резултат от всичко това е срутването на една огромна и могъща държава отбранявана и издигана в продължение на векове от редица силни владетели, достигнала до своя зенит и Златен век за да бъде всичко това най-безогледно опропастено от един некадърник.
Първото виждане за неговата личност напоследък започна да се защитава от все повече историци и то особено ревностно (в това число Г. Бакалов и нашия любимец Б. Димитров
). Доводите в негова подкрепа обаче са малко и не особено убедителни. И все пак става въпрос за човек, който е бил цар в продължение на цели 43 години и то през Средновековието - период изпълнен с войни, размирици, дворцови интриги и нестабилност. Тогава дори средната продължителност на живота е била доста под 43 години, а един четиридесет годишен човек се е смятал вече за старец. За сравнение например Тодор Живков, за който доскоро хората имаха впечатлението, че е управлявал откак се помнят, всъщност е бил на власт само 33 години - един доста по-скромен период. Въобще името Петър става синоним на думата "цар" в средновековна България. Всеки, който по-късно се е опитвал да възстанови българската държава си е прикачвал името Петър към своето. Това е било нещо като узаконяване на царската му власт, за справка - Петър ІІ Делян, Петър ІІІ (Константин Бодин), Петър ІV (Теодор, братът на Асен І) и това пак се е правело въпреки, че династията на Петър отдавна е била заменена с тази на Самуил. Самият Самуил не оспорва легитимността и правото върху трона на тази династия и оставя Роман на царския трон въпреки, че реално цялата власт е в неговите ръце.Иначе как се коментира бездействието на Петър по време на многобройните варварски нашествия в България и въобще липсата на победи на бойното поле? Защитниците му обикновено отговарят уклончиво и увъртяно: "Правел е всичко възможно, но такава е била ситуацията...", това оправдание може да мине, ако става въпрос за Самуил, когато всичко вече е било скапано, но не и в случая с Петър.
Какви всъщност обаче са резултатите от неговото управление:
1. Още със стъпването си на власт Петър сключва мир с Византия и връща всички териториални придобивки на България след 913 г., които баща му спечелил с цената на десетки хиляди избити по бойните полета.
2. През 931 г. сърбите въстават и се отцепват от държавата. Като реакцията на Петър в случая е просто никаква.
3. От 934 г. започват системните нахлувания на маджари и печенеги в българските земи. Петър отново нищо не прави по въпроса, само вдига двата пръста и казва: "Пийс братлета". Най-умното, на което е способен е било да сключи договор с маджарите, като им позволява свободно да минават през България за да грабят Византия при условие, че няма да закачат българските земи. Естествено дори и при това условие (доколкото са го спазвали маджарите) българските земи са били разорени от непрекъснатото кръстосване на диви варварски племена през тях, само от снабдяването на войските им. България губи половината от територията си и северната граница става река Дунав.
4. В резултат на всичко това, а явно и на недоволство от вътрешната политика възниква богомилството. То допълнително разяжда държавата отвътре разпростирайки се над широките бедни маси, проповядвайки неподчинение на царската власт и църквата - двете основни институции, на които се крепи държавата.
5. Византийците развалят мирния договор и отказват да плащат данък на България, като в същото време насъскват русите срещу нея. Реакцията на Петър отново е никаква. Светослав Киевски нахлува и завладява Североизточните български земи. Преди Светослав да смаже зле организираната съпротива на българите и да влезе в Преслав Петър умира вече оттеглил се в манастир и след това обявен за светец.
6. След като наш Пешо очевидно е бил кръгла нула на бойното поле и на масата за преговори, обикновено следва да има някаква компенсация за това, която да запази достойнството на неговия образ. Най-вече се изтъква, че той бил свят и духовен човек, на комуто били далечни сраженията, дипломацията и държавните дела и предпочитал да се занимава с църковни и книжовни работи.
Какви са постиженията му в тази област тогава? Отново абсолютно никакви! Църквата губи позициите си и влиянието над хората след появата на богомилството и разпространението му, което той не е успял да спре и унищожи. По времето на Петър замира и Златния век на българската книжнина. Вече няма творци като Йоан Златоуст, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, епископ Константин и тн., такива имена вече напълно липсват.
А крайния резултат от всичко това е срутването на една огромна и могъща държава отбранявана и издигана в продължение на векове от редица силни владетели, достигнала до своя зенит и Златен век за да бъде всичко това най-безогледно опропастено от един некадърник.
Comment