Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Самуил

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Самуил

    Добре де. Ясно е, че има проблем с него. Това, което не ми е ясно е защо не го разрешим и толкова. И за какво е спорът? Дали Самуил е македонски или български цар, тъй ли? Ами да им го дадем на македонците щом толкова държат, въобще, той български цар ли е или върху България ли е управлявал за да става въпрос за даване? Де я България след Борис 2?
    И дайте подред, без патриотични възгласи ако обичате, в стил °не може да не е българин пък°. Аз искам доказателства.
    "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
    Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

    #2
    Дали Самуил е македонски или български цар
    Една вметка по повод на питането ти - а какво означава български или македонски в случая? Погледнато от наша гледна точка, т.е., откъдето се е зародил въобще въпроса. Когато той живее няма нито българска, още по-малко македонска нация, така че сам по себе си въпросът е некоректен, когато е поставен в контекста на националната история. Можем да питаме как се определя държават, на която е цар и какъв е съставът на населението й.

    Comment


      #3
      Определено държавата му се е определяла като българска от всички познати източници - византийски, западни, арабски, арменски и прочее. Иначе Голъм е напълно прав.. as usual..

      Comment


        #4
        Той сам по себе си целият дебат, който съществува от един век си е некоректен и безсмислен, но го има, при това се вихри от Камчатка до Бъкинганския дворец. Но ако трябва да го кажа просто, не ме интересува държавата, нито как се е определила, искам да знам какво ни кара да кажем, че Симеон е български цар и има ли го като основание за подобно изказване по повод Самуил. И може би донякъде държавата, но не нейното създаване, а по-скоро край. Ако няма България след Борис 2ри, как тогава можем да говорим за български царе? Кога е края на 1БЦ?
        "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
        Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

        Comment


          #5
          Доколкото си спомням, в някакви документи той се определя сам като "цар на българите". Уви, не помня точно къде - бих могъл да се поразровя, но не сега.
          Що се отнася до категорията "край на ПБЦ" - тя, както и самото "ПБЦ" е понятие на историческата наука, което е удобно в рамките на периодизирането . А в такива случай обиконвено се избира някакъв удобен маркер - конкертно събитие и съврзана с него дата. Но това не означава, че автоматично държавността е "умряла" точно в този момент.

          Comment


            #6
            gollum написа
            Що се отнася до категорията "край на ПБЦ" - тя, както и самото "ПБЦ" е понятие на историческата наука, което е удобно в рамките на периодизирането . А в такива случай обиконвено се избира някакъв удобен маркер - конкертно събитие и съврзана с него дата. Но това не означава, че автоматично държавността е "умряла" точно в този момент.
            Това не отговаря на моя въпрос. Или трябва да го преобразувам още в стил - кой исторически маркер е по-удачен за отбелязване края на понятието 1БЦ и защо?
            "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
            Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

            Comment


              #7
              mellisa написа
              Това не отговаря на моя въпрос. Или трябва да го преобразувам още в стил - кой исторически маркер е по-удачен за отбелязване края на понятието 1БЦ и защо?
              Аз бих определил като такъв момент падането на последната българска крепост - Срем в началото на 1019. С това и де факто се слага край на съществуването на първата независима българска държава.

              Comment


                #8
                М`да, съгласен съм с теб, Николай - това ми се струва добър маркер.
                Това, което имах предвид, Мелиса, е че този въпрос (точното определяне) не е кой знае колко съществен и е малко или много въпрос на избор на конкретният историк (е, и на обосноваване на избора, но и това е повече академичен въпрос). Съществено е самото явление, а то е процес, не еднократен акт.

                Comment


                  #9
                  gollum написа
                  Това, което имах предвид, Мелиса, е че този въпрос (точното определяне) не е кой знае колко съществен и е малко или много въпрос на избор на конкретният историк (е, и на обосноваване на избора, но и това е повече академичен въпрос). Съществено е самото явление, а то е процес, не еднократен акт.
                  Явлението, колкото и да е продължителен /или не/ процес, води в даден момент до конкретен акт, който е краят на политическото образование наречено България. Или като държава България винаги я е имало? В този ред на мисли е най-същественият, защото е поантата, крайният взрив на поредицата исторически събития, довели до него. А това, че е пряко свързан със Самул идва от логиката, че ако няма държава България през 11ти век, как можем да говорим за Самуил като български цар? Защото и Симеон се е провъзгласил за василевс на Константинопол, но със същия успех, както е казал законният такъв, е можел да се обяви и за султан на Дамас.
                  "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                  Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                  Comment


                    #10
                    Направо ме гръмнахте с тая тема. Досега си мислех, че такива малоумни въпроси поставят само историчарите на югозапад!

                    Защо подлагаш на съмнение това, че Самуил е българин. Самият той в абсолютно всички запазени документи и надписи се самоназовава българин и цар на България (племенникът му Иван Владислав също) това потвърждават и византийските и други летописи. Следователно е бил българин и е управлявал България и тя е съществувала. Това е толкова елементарно, че няма накъде повече.
                    И защо се опитваш да сложиш края на ПБЦ до Борис ²² ? Това, че в държавата се е сменила управлящата династия в никакъв случай не означава нейният край.
                    И накрая, но не на последно място тогава вече я е имало българската нация и българите са възприемали себе си като такива и определено са се отличавали от византийците и другите народи.

                    Не случайно след ослепяването на пленниците Василий е наречен Българоубиец. Не Македоноубиец или някакъв друг.
                    Last edited by Warlord; 04-10-2005, 17:31. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                    (\_/)
                    (°_°)
                    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                    Comment


                      #11
                      Да, разбира се, че в известен смисъл можем да говорим за "конкретен акт". Само че както се досещаш той е въпрос на интерпретация. Все пак покоряването на цялата територия и изчезването на всякакви "законни представители" на държавната власт вероятно следва да се приема за край на държавността "тук и в този момент" (което търсиш). В този смисъл падането на последната твърдина е добър маркер.
                      Проблемът, както аз го виждам, е че ти приемаш, че това отрязва веднъж и завинаги въпросната държавност. Което обаче не е съвсем точно, защото брожение, въстание или друго подобно събитие, което "освобождава" част от територията и се обявява за пордължител на изчезналата чрез въпросният акт държавност, на практика продължава живота й. Може да се каже и че го "възобновява". Така че научното отрязване чрез удобен маркер на един период не означава неговото перкъсване и свършване - за такова може да се говори когато напълно изчезнат неговите особености от активната социална пракитка - поне според мен.
                      В този симсъл, приключването примерно на Средновековието не означава автоматичното настъпване на следващия период веднага и навсякъде .

                      И накрая, но не на последно място тогава вече я е имало българската нация
                      Хъм, българска нация определено тогава не е имало. Не и по начинът, по който се определя понятието "нация" в рамките на националната идеология. Това е процес, развил се много по-късно в други условия.

                      Comment


                        #12
                        Warlord написа
                        Направо ме гръмнахте с тая тема. Досега си мислех, че такива малоумни въпроси поставят само историчарите на югозапад!
                        Аз не споменах ли без излишен патриотизъм, националиозъм и съседски нихилизам? Ако не съм, сега го правя.

                        Защо подлагаш на съмнение това, че Самуил е българин.
                        А защо не? На каква основа да го приема за българин? До тук не видях никакво доказателство за това. И затова искам да чуя конкретните основания за подобно определение, от рода на
                        Самият той в абсолютно всички запазени документи и надписи се самоназовава българин и цар на България
                        , но с документа като приложение.

                        И защо се опитваш да сложиш края на ПБЦ до Борис ²² ? Това, че в държавата се е сменила управлящата династия в никакъв случай не означава нейният край
                        Нищо подобно не опитвам. Аз съм абсолютно обективен страничен наблюдател, който не е подвластен на вече съществуващи клишета и иска нещо солидно за да изгради своято мнение. МНого ли е?
                        А по темата, какво те кара да напишеш, че се сменя само управляващата династия? Кое те кара да мислиш, че не става въпрос и за край на самата държава?

                        накрая, но не на последно място тогава вече я е имало българската нация и българите са възприемали себе си като такива и определено са се отличавали от византийците и другите народи.
                        Тук не съм съгласна и то не като питащ, а като историк. За нации в смисъла, който влагаш ти и днес определено не може да се говори в онзи момент.
                        "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                        Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                        Comment


                          #13
                          Струва ми се, че именно за това се спори вече в няколко теми - влиянието на съвременния поглед (включая националистическия) върху историческите събития. Това води до профанизация на дискусиите и ги прави леко безсмислени. Ето и примера, да не съм голословен:
                          Уорлорд написа
                          И накрая, но не на последно място тогава вече я е имало българската нация
                          Проблемът е, че се наслагват съвременни понятия и най-вече концепции, които са възникнали значително по-късно, върху онези отдалечени събития. Така може би се дава някакъв израз на "националното самочувствие", но затова пък се отдалечаваме и то решително, от разбирането, е, айде - интерпретирането на онзи период, което да ни даде представа, поне приблизителна, за тогавашните реалности и причини за събитията.
                          Хайде да не цапаме историческите дискусии с такива неща, а?
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            #14
                            gollum написа
                            Да, разбира се, че в известен смисъл можем да говорим за "конкретен акт". Само че както се досещаш той е въпрос на интерпретация. Все пак покоряването на цялата територия и изчезването на всякакви "законни представители" на държавната власт вероятно следва да се приема за край на държавността "тук и в този момент" (което търсиш). В този смисъл падането на последната твърдина е добър маркер.
                            Именно. Значи падането на последната твърдина, т.е., географски донякъде аргумент, а не политически, който би ни отвел към 1018? И въобще, кое може да бъде фактор в определяне края (пояснявам, говорим за политически и държавно-официален край) на една държава (а не на държавността)?


                            Проблемът, както аз го виждам, е че ти приемаш, че това отрязва веднъж и завинаги въпросната държавност.
                            Ни най-малко. Ако съм била лаконична в пускането на темата, то е именно защото цялото това обяснение е повече от ясно за всички.
                            "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                            Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                            Comment


                              #15
                              Ами, хъм, да ти кажа, не мисля че висчко това е толкова очевидно за всички - поразгледай някои от отговорите из форума (не само в тая тема) и ще се убедиш . Аз само бих допълнил, че според мен държавността умира в момента, в който изчезне от съзнанието на общността като реален фактор, като възможност, а остане като спомен, част от миналото (и традицията). Тогава уверено можем да говорим, че вече я няма . Но пък при оскъдицата от данни как въобще можем да определим настъпването на тоя момент...
                              Въобще, "държавно-официален край" на една държава се случва рядко - рядко властите излизат и официално обявяват края на една държавност .

                              А отбелязването на края на ПБЦ само по себе си (независимо как е фиксирано) не отговаря на въпроса за Самуил. За да го определиш като "български цар" или "македонски цар" първо трябва да определиш какво разбираш под "български" и "македонски". Иначе питането ти е празно.
                              Ако разбираш "принадлежащ на съответната национлна история", то ти влизаш в националистическия дискурс, от който се ражда този проблем, но тогава трябва да се откажеш от всякакво желание за "историчност" - националността не е категория съобразна на времето, когато живее и царува Самуил.
                              Друг вариант е да потърсиш доколко той е "реален" продължител на българската държавост, но и това не знам как можем да го определим, предвид гореупоменатат оскъдност на информация.
                              Третият вариант е да потърсим данни за държавата му и населението й и да преценим доколко съвпадат със същите за ПБЦ. Пак обаче информационният дефицит ще ни е проблем.

                              Comment

                              Working...
                              X