917г. - Битката на века

[Гост]

Ето и 1 писмо на Роман Лакапин до цар Симеон (то май не е първото, но е първото от достигналите до наше време). В него се говори за изселването във Византия на 20 000 българи, както и за издръжката от царя на завладените виз. крепости.

[Batko Charly]

Аз съм за 971г. - битката за Преслав. Сбъсъкът на всичките три източни империи - България, Русия и Византия.

Русия пък как изведнъж стана империя през 971 само не можах да разбера. Аз лично се чудя как тогава не сме насъскали братята на Волга да им свият сърмите в тил. Щях да ги питам тогава аз и Светослав и византийците на кого посягат. Още една историйка ала "наздраве крумова дружина" сигур щяхме да споменаваме с усмивка и варварски-романтична въздишка по славното ни минало

[Гост]

Русия пък как изведнъж стана империя през 971 само не можах да разбера.

Ами при Светослав е била доста просторничка по територия. Със "Залеза на империите" Киевска Русь също се разпада на множество княжества. Но това по сетне.

Аз лично се чудя как тогава не сме насъскали братята на Волга да им свият сърмите в тил.

Ами те нашите съюзници - печенегите (както се вижда от писмото на патр. Николай те малко и рода се падали на цар Симеон) са резнали зелката на Светослав. После и при Куря е имало: "Пийте дружина със Светославовата кратуна". :f_cheers:

[Warlord]

Той май имаше предвид Волжските българи, срещу които Светослав прави завоевателен поход през 966 г. малко преди да дойде тук.
А в смъртта на Светослав определено имат пръст и византийците, когато сключват мир с него и го пускат от Дръстър да се оттегли право към засадата на печенегите, за която византийците тактично забравили да му споменат.

[Гост]

Той май имаше предвид Волжските българи, срещу които Светослав прави завоевателен поход през 966 г. малко преди да дойде тук.

Сега и претенций кой да бъдел.

А в смъртта на Светослав определено имат пръст и византийците, когато сключват мир с него и го пускат от Дръстър да се оттегли право към засадата на печенегите, за което византийците тактично забравили да му споменат.

Има нещо такова, но не е точто тъй. При преговорите Светослав е поискал Византия да му помогне за да се върне в Русия, но Цимисхий му казал да се оправя сам.

[Гост]

"Елементарно, ВАТсон" - свършил им е работата, опукал е България, оттук нататък е само пречка.

Ей, руска работа - дошъл чак до тук да дири и той не знае какво, унищожава България и после не може да се върне ....

Ето и 1 писмо на Роман Лакапин до цар Симеон (то май не е първото, но е първото от достигналите до наше време)

Мда, ако 20000 са избягали, а никой източник не ги съобщава като "масово напускане на население към Византия", ще рече, че населението на България не е било толкова малко....

Навремето ми попадна на Петър Мутафчиев май една книга, в която се критикуваше българското отношение към Византия, като към "коварните гърци" и т.н. Има право. Обаче като чета тия писма, как ги усукват и увъртат и пробват да окажат психологически натиск върху Симеон, си мисля, че все пак този момент си е налице.
А също и хора с какъв интелект са живели в ония времена, дето все ни изглеждат "тъмни" в лаическото разбиране.

[Гост]

увъртат и пробват да окажат психологически натиск върху Симеон, си мисля, че все пак този момент си е налице.

Много е забавно обяснението на Лакапин за коварството. Иначе и западните автори често упрекван византийците в коварство.

А също и хора с какъв интелект са живели в ония времена, дето все ни изглеждат "тъмни" в лаическото разбиране.

Всъщност точно в този период благодарение на патр. Фотий, имп. Константин Багренородни са запазили макар и в откъси доста антични и ранносредновековни произведения, вкл. и в "Пратеничества" така интересния за прабългарите Менандър. Това показва, че Ренесансът не е възраждане интереса към Античността (защото такова нещо си е имало и през ср. векове), а само уподобяване на античния стил в изкуството. Е, през Хв. някои неща били ваче изгубени, като светлинния телеграф например.

[Гост]

Значи, вярно е донякъде за "коварството".

Да, наистина. Ренесаснът не е възраждане на интереса към античността, а нов стил, основан на нея. Понякой път се плаша колко малко разбираме тия процеси.
Същото и за загубата на древните постижения /не само светинния телеграф, то цялия цивилизован дух понякога се губи!/. И най-стряскащото е, че това често става полека и без да се усети.

Един паралел например с нашто време. Като чета, да кажем Йордан Йовков, не мога да си представя как сега такова нещо няма.
Историята май освен напред върви и назад.

[Гост]

Като чета, да кажем Йордан Йовков, не мога да си представя как сега такова нещо няма.

Ако имаш предвид автор като Йовков, май Михаил Псел в своята хронография дава отговор. Когато при въпросните Лъв Мъдри и Константин Порфирогент философията била на мода, постепенно качаството спаднало. По-сетне, когато императорите предпочитали да се заниват с военно дело, а не с философия последната просперирала. Та отговора е, че доста връзкари и натегачи се захващали с нещо, което нито ги влечало, нито им се отдавало, но пък си било подмазване и начин за растеж в кариерата. После, когато не било свързано с кариеризъв се занимавали хора, които имали интерес към самата наука.
Та същото и с нашите ортодоксални писатели. А много от известните имена от времето нна Йовков (и той самия) са преживявали доста трудно и с доста лишения. То май всички (понне в определени периоди).

[Гост]

Е, тя България поначало преживява с лишения. Йовков не е бил много зле, работел е като служител на Външно министерство, преводач от румънски /тогава това е значело нелоша заплата/. Също е бил и високо ценен като писател, на погребението му е имало маса народ. Това за мизерията му е май от соц-учебниците ни. Той поначало е бил свръхскромен човек, но беден не.

Иначе да, става нещо като "умора на метала" на цивилизациите и обществата. Май само Гумильов се занимава с тоя процес донякъде, а е много интересен.

[Batko Charly]

Историята май освен напред върви и назад.

Луд фен съм на тази забележка!

[Гост]

И правилно. И което е интересното, не точно назад, ами някак си нещата преминават от едно в друго, едни общества се изхабяват, други взимат от тях определени нива на културата и продължават напред. Много от загубеното обаче е безвъзвратно, освен ако историците не покопаят по-дълбоко, та да открият истинската атмосфера на старото време, най-стряскащите паралели и разлики с познатия модел/съвременността, де/.
Ама истинската, а не половинчатата.
Ето например това с Ренесанса. Ако човек не задълбае, ще си остане с виждането, че Средновековието забравило античността, пък Ренесанса я възродил.

[Batko Charly]

Тя така се движи културата по принцип - без граници, от едно общество в друго, чрез един постоянен флуиден процес. В много случаи тези дето твърдят, че еди какво си било заченато (или открито) еди къде си всъщност не е вярно. Идеи, техните копия, подобия или развития тласкат историята напред. Лошото е дето казваш, че често се губи основния замисъл преработвайки и преоткривайки стари идеи, а тва води до лошо тълкуване, погрешни изводи и съответно непълноценно приложение

[Гост]

... и белята е, че винаги в определени неща старите са по-добри от новите и в този смисъл има загуба, отдето и настроенията тип "доброто старо време".

[ValBo]

Интересно ми е как пишман познавачи на логистиката извадиха тия данни за 3500 каруци които трябва да вървят с войската?
Защо е необходимо това?
Не е ли по лесно след като се подготвя поход както в случая с Византия, да се подготви предварително храна и тя да се закара на определни места по предполагаемия път на армията, било то с кораби или каруци.
На кой би му дошла идея да навърже огромен обоз към армият който само ще я бави и за когото са необходими големи сили за отбрана
Къде по лесно да има снабдителни бази близо до пътя на войската и от там 100-тина каруци да пренасят едно или двудневни порциони.
Сега това се нарича логистика - тогава понеже не са знаели чужди думи се е наричало малко мозък в цялата работа.