Дори и след средновековието се запазва традицията владетели да участват в битки, при това велики владетели на развити държави. Най-добрият пример за който се сещам сега е шведският крал Густав, който загива в сражение от Тридесетгодишната Война. Със сигурност тогава той едва ли е изхождал от някогашните принципи на конунгите, а по-скоро е смятал че това е бил негов дълг към поданиците му. Мисля че дори Карл V е участвал в сражения.
Но нека се върнем в средновековието, защото Симеон е владетел от ранното средновековие и би трябвало да го разглеждаме в такъж контекст. Интересното е, че най-великите средновековни владетели са останали в историята с подвизите си като воини: Карл Мартел, Карл Велики, Харолд Хардраде, праведните халифи, Василий II, Отон I и т.н.т. Има разбира се и важни изключения, като Юстиниан и и княз Борис. Но мнозинството забележителни владетели, са били и воини и това се запазва и през късното средновековие.
Интересно е също и това, че Османската империя започва да запада тогава, когато владетелите престават да участват в сражения. Може да се направи и паралел с Япония, която е била доста развита през 16-17 в., но е било абсолютно неприемливо за един даймиьо да не участва в битката активно. Воинските идеали в един свят, в който войната е била ежедневие, са били повече от необходими на един владетел въпреки риска за собствения му живот. Дори и в днешни дни двама кандидати за президент на една силно развита държава, изтъкват някогашните си заслуги от Виетнамската война.
Но нека се върнем в средновековието, защото Симеон е владетел от ранното средновековие и би трябвало да го разглеждаме в такъж контекст. Интересното е, че най-великите средновековни владетели са останали в историята с подвизите си като воини: Карл Мартел, Карл Велики, Харолд Хардраде, праведните халифи, Василий II, Отон I и т.н.т. Има разбира се и важни изключения, като Юстиниан и и княз Борис. Но мнозинството забележителни владетели, са били и воини и това се запазва и през късното средновековие.
Интересно е също и това, че Османската империя започва да запада тогава, когато владетелите престават да участват в сражения. Може да се направи и паралел с Япония, която е била доста развита през 16-17 в., но е било абсолютно неприемливо за един даймиьо да не участва в битката активно. Воинските идеали в един свят, в който войната е била ежедневие, са били повече от необходими на един владетел въпреки риска за собствения му живот. Дори и в днешни дни двама кандидати за президент на една силно развита държава, изтъкват някогашните си заслуги от Виетнамската война.
Comment