T.Jonchev написа
Виж мнение
375 - 680
Славяните преди Аспарухова България
Славяните са основна етническа част при образуването на българската народност. Те принадлежат към индоевропейската езикова група.
Според латинските и византийски автори те обитавали обширни територии на север от Дунав между Карпатите и Балтийско море. По време на Великото преселение на народите след настъплението на хуните на запад от р. Дон през 375 г. славяните са подложени на силен натиск и се разселват, като се разделят на три групи: венети (западни), анти (източни) и славини (южни славяни).
През втората половина на V век южните славяни заемат земите от Балатонското езеро до делтата на р. Дунав, стават непосредствени съседи на Византийската империя и започват опустошителни походи срещу богатите й провинции. Това принуждава византийския император Анастасий (491-518) през 512 г. да издигне т.н. „стена на страха” пред Константинопол за защита от варварите.
Нашествията на славините стават особено силни при император Юстиниан Велики (527-565). В края на V² и началото на V²² век дакийските славяни, т.е. „славяните от българската група” предприемат няколко обсади на Солун и трайно се заселват в централните и източни земи на Балканския полуостров. „Седемте славянски племена” и „северите” се заселват между Дунав и Стара планина, на запад от тях са „тимочани” и „моравяни”, в Македония са „стримонци”, „драговити”, „ринхини”, „верзити” и др., а в Родопите се заселват „смоляни”.
По това време славяните преминават от родово-общинна към племенна организация. Начело на рода стои „старейшината”, а начело на племето – племенният вожд. Родовете свикват „народното събрание” – наречено „вече”. През V²² в. славянските племена започват да се обединяват в племенни съюзи, които византийците наричат „Славинии”. Всяка Славиния има свой княз и свое име (Берзития, Велегезития, Сагудатия и др.) Най-голямо обединение образуват „Седемте славянски племена”.
Основен поминък е земеделието – просо, ечемик, лимец (вид пшеница), отглеждат едър и дребен добитък. Занаятите им са примитивни – груба керамика, просто металообработване, лодки-еднодръвки. Но под влияние на Византия бързо напредват и усъвършенстват изработката на оръжия, дърводелството, тъкачеството, обработката на кожи, строителството на обсадни машини и др.
Почитат бог Перун, Сварог, Дажбог, Лада и др. Вярват в самодиви, вили, бродници и др. Прекланят се на мъртвите, изгарят телата им и ги погребват в керамични урни.
В пределите на Византия сред тях започва да прониква християнството и натискът да бъдат подчинени на империята. За да оцелеят, славяните се стремят към създаване на племенни съюзи.
Политическото обединение на славяните от българската група протича по-бързо, отколкото при западната сърбохърватска група, поради образуването на държавна организация под ръководството на прабългарите.
Славяните преди Аспарухова България
Славяните са основна етническа част при образуването на българската народност. Те принадлежат към индоевропейската езикова група.
Според латинските и византийски автори те обитавали обширни територии на север от Дунав между Карпатите и Балтийско море. По време на Великото преселение на народите след настъплението на хуните на запад от р. Дон през 375 г. славяните са подложени на силен натиск и се разселват, като се разделят на три групи: венети (западни), анти (източни) и славини (южни славяни).
През втората половина на V век южните славяни заемат земите от Балатонското езеро до делтата на р. Дунав, стават непосредствени съседи на Византийската империя и започват опустошителни походи срещу богатите й провинции. Това принуждава византийския император Анастасий (491-518) през 512 г. да издигне т.н. „стена на страха” пред Константинопол за защита от варварите.
Нашествията на славините стават особено силни при император Юстиниан Велики (527-565). В края на V² и началото на V²² век дакийските славяни, т.е. „славяните от българската група” предприемат няколко обсади на Солун и трайно се заселват в централните и източни земи на Балканския полуостров. „Седемте славянски племена” и „северите” се заселват между Дунав и Стара планина, на запад от тях са „тимочани” и „моравяни”, в Македония са „стримонци”, „драговити”, „ринхини”, „верзити” и др., а в Родопите се заселват „смоляни”.
По това време славяните преминават от родово-общинна към племенна организация. Начело на рода стои „старейшината”, а начело на племето – племенният вожд. Родовете свикват „народното събрание” – наречено „вече”. През V²² в. славянските племена започват да се обединяват в племенни съюзи, които византийците наричат „Славинии”. Всяка Славиния има свой княз и свое име (Берзития, Велегезития, Сагудатия и др.) Най-голямо обединение образуват „Седемте славянски племена”.
Основен поминък е земеделието – просо, ечемик, лимец (вид пшеница), отглеждат едър и дребен добитък. Занаятите им са примитивни – груба керамика, просто металообработване, лодки-еднодръвки. Но под влияние на Византия бързо напредват и усъвършенстват изработката на оръжия, дърводелството, тъкачеството, обработката на кожи, строителството на обсадни машини и др.
Почитат бог Перун, Сварог, Дажбог, Лада и др. Вярват в самодиви, вили, бродници и др. Прекланят се на мъртвите, изгарят телата им и ги погребват в керамични урни.
В пределите на Византия сред тях започва да прониква християнството и натискът да бъдат подчинени на империята. За да оцелеят, славяните се стремят към създаване на племенни съюзи.
Политическото обединение на славяните от българската група протича по-бързо, отколкото при западната сърбохърватска група, поради образуването на държавна организация под ръководството на прабългарите.
След смъртта на император Ираклий арабите – новата сила в Мала Азия – притискат Византия. Обединени от вярата на пророка Мохамед, много скоро те стават най-силният противник на ромеите в следващите столетия. Империята използва периодите на мир с мюсюлманите, за да воюва на Балканите със славянските племена.
През втората половина на VII в. тя възстановява властта си върху по-голямата част от Балканския полуостров и преврьща отседналите в тези земи славяни в свои поданици. Земите между Стара планина и р. Дунав обаче остават под контрола на славяните. За да устоят на византийския натиск, те създават военнополитически съюз от седем неизвестни по име племена и северите.
През втората половина на VII в. тя възстановява властта си върху по-голямата част от Балканския полуостров и преврьща отседналите в тези земи славяни в свои поданици. Земите между Стара планина и р. Дунав обаче остават под контрола на славяните. За да устоят на византийския натиск, те създават военнополитически съюз от седем неизвестни по име племена и северите.
Comment