България и Византия в края на 10 и началото на 11 век

[meskalander]

Здравейте!
Интересувам се от времето на цар Самуил – края на 10, началото на 11 век. Видях, че във форума има няколко теми за него, но за мое съжаление в тях не откривам нужната ми информация. Ето защо откривам нова, в която. искам да задам няколко въпроса, които ме вълнуват. За удобство ще ги номерирам.

1. По това време вече големи части от Първото Българско царство са паднали по византийско владичество. Интересно ми е доколко византийската финансова система се е преплитала с българската. Имам в предвид, че на-вероятно на територията на целия Балкански полуостров най-вероятно са се използвали ромейски монети. Това е по-вероятния вариант, тъй като определени исторически данни показват, че български монети са били сечени доста по-късно, струва ми се по времето на цар Иван Асен. Така че въпросът ми е какви монети са били използвани по това време? Ако е възможно нека някои да посочи и имената им и съответно дали са били златни, сребърни или от някакъв друг метал.

2. Никъде не мога да намеря информация за облеклата от тази период. Мога само да предполагам как са били облечени селяните и жителите на градовете, но това са по-скоро образи наслагани ни от филми като „Златният век”. Колкото до романа „Самуил”, не знам защо, но някак си не му хващам вяра специално за облеклото.

3. Мога да си представя как е изглеждало едно средновековно село в България от това време, но се боя, че това не е така със средновековния Български град. Така че въпросът ми е какво има в един град? От какво са строяли къщите и въобще как са изглеждали? Имало ли е градски площад? Имало ли е улица с помещения на различни занаятчии, като например ковачи, грънчари или тъкачи? За пример нека да вземем например крепостите в района на Странджа, които по това време не са били никак малки – от по няколко хиляди квадратни метра. Никъде не можах да намеря описания какво е имало в тях, освен някоя и друга църква и помещенията на гарнизона.

4. Впрочем колко човека според вас е бил гарнизона средно на някоя от по-малките крепости в района на Странджа и Тракия? Подозирам, че тъй като те вече са били далеч от основния военен театър гарнизоните са били малки – не повече от 50-100 човека.

5. Как са се забавлявали по-онова време? Ясно е, че доста от градовете в рамките на Византия са имали таверни, които са се намирали в крепостите. А в завладените български земи е имало кръчми, механи или ханове? И ако е имало как са изглеждали? Впрочем как са изглеждали и таверните?

6. Имало ли вече според вас седенки? Не мога да си представя как точно са прекавали времето си жителите на селата и градовете, ако някога са решели, че трябва да си починат. Едва ли са работили нон стоп.

7. Един въпрос за злополучната битка при Беласица. Знае се, че укрепленията през последния ден на битката са се отбранявали от голямо количество нередовна войска – местно опълчение, докато редовната армия е била край Мелник, където явно е почивала или е чакала нещо. Не мога да намеря информация с какво точно са били въоръжени въпросните опълченци – оръжия, брони, щитове. Така че ако някой знае нещо – да каже, моля.

8. Още нещо, свързано с битките – имало ли е хирурзи в българската армия? Или някакви хора, които са се грижели за ранените?

Хайде стига толкова въпроси, засега Надявам се да се полчуио добра диксусия

[boilad]

Тук има инфо за облеклото http://www.bulgari-istoria-2010.com/...bleklo_PBD.pdf

По последния въпрос не съм съгурен дали има извор, който да указва наличието на хирурзи в българската войска, но по аналогия може да се отговори положително. Например виж тук http://www.strangelove.net/~kieser/M.../military.html Също така и в ромейските трактати има упоменавания на хирурзи и лечения на бойни рани.

А за градовете може да потърсиш нещо от Страшимир Лишев. Рускоезичната литиратура също има доста изследвания за градовете. Например нещо по-общо за ежедневието на ромеите от Литаврин http://nauka.bg/forum/index.php?show...15018&p=276084

Щях да забравя за гарнизоните, малките крепости и стражеви кули имат до около 50 души, големите 200-400.

[jordani_vt]

По т. 1: В земите, граничещи с империята, е имало достатъчно византийски монети. По време на добри отношения с империята е плащан "данък", по време на война е имало колкото ограбят. При преобладаващо натурално стопанство златните монети са били повече от необходимото и са били претопявани за изработка на златни съкровища. Също са били претопявани медни монети, за да се използва метала.

[Stan]

Повдигаш една безкрайна серия от въпроси, на които няма как да се отговори в детайли, щото ако това стане би се получила една монография.

1. По това време вече големи части от Първото Българско царство са паднали по византийско владичество. Интересно ми е доколко византийската финансова система се е преплитала с българската. Имам в предвид, че на-вероятно на територията на целия Балкански полуостров най-вероятно са се използвали ромейски монети. Това е по-вероятния вариант, тъй като определени исторически данни показват, че български монети са били сечени доста по-късно, струва ми се по времето на цар Иван Асен. Така че въпросът ми е какви монети са били използвани по това време? Ако е възможно нека някои да посочи и имената им и съответно дали са били златни, сребърни или от някакъв друг метал.
Българите през ПБЦ не са ползвали монети. Не и във вътрешната си икономика. Василий ²² бил наясно колко далече са българите от идеята за монетите и не случайно в завладяните територии е запазил натуралните данъци и именно тяпната замяна с парични е един от поводите за въстанието на Петър Делян. Естествено със завладяването на българските земи византийските монети и монетна система постененно започнала да навлиза за което допринясат разполагането на византийски гарнизони и администрация, включването на българите в имперските структури като армия и пазар. Бронзовите се наричат фолиси, сребърните - милиаренсия, сребърните - номизми.


Никъде не мога да намеря информация за облеклата от тази период
Ами проблемът е че има само едно изображение хора от простолюдието - в Менеалогия на Василий ²², добре известната сцена "българи избиват християни", която е свързана със събития от началото на ²Х в. Дали това облекло е било актуално към края на Х в. никой не може да ти каже. Най-вероятно не се променило особено. Данни могат да се почерпят и от графитите и от Отговорите на папа Николай, ама те са твърде общи. Значително повече данни има за накитите и коланите, щото те са от метал, който за разлика от плата и кожата много по-трудно се разпада.

Мога да си представя как е изглеждало едно средновековно село в България от това време, но се боя, че това не е така със средновековния Български град. Така че въпросът ми е какво има в един град? От какво са строяли къщите и въобще как са изглеждали? Имало ли е градски площад? Имало ли е улица с помещения на различни занаятчии, като например ковачи, грънчари или тъкачи?
Отлична илюстрация за това как е изглеждало едно село дават изображения на села от някои райони на България от втората половина на Х²Х в., където все още е имало полувкопани еднопространствени къщи, направени от плет измазани с глина смесена с говежда тор и покрити със слама или тръстика. Аналогични са били и жилищата на простолюдието в т.нар. градове. Всъщност "град" през ранното средновековие означава укрепено пространство, а българските градове с изключение на Плиска и Преслав, представлявавали общо взето големи села, а Плиска и Преслав представлявали много големи села - имам предвид предвид че жилищата на простолюдието били идентични с тези в най-забутаните села. Специално в Преслав е имало обособени квартали на занаятчии, по-точно това били разположени по-близо или далече от него селища на тухлари и керимидчии и бронзолеяри. Въпросът обаче в организацията на това производство - дали били свободно практикуващи майстори или на такива свързани с някаква институция не много ясен. В Плиска покрай крепостната стена има открити серия от железарски пещи, но дали тази концентрация на едно място е свързана с пазара, т.е. това да е била своебразна чаршия или това е следствие от нуждата на армията от железарски работилници пак не е ясно. Освен колибите на простолюдието е имало и по-представителни сгради по един-два етажа, изградени с камъни и покрити с керемиди. Площади със сигурност е имало.


За пример нека да вземем например крепостите в района на Странджа, които по това време не са били никак малки – от по няколко хиляди квадратни метра. Никъде не можах да намеря описания какво е имало в тях, освен някоя и друга църква и помещенията на гарнизона
Е Странджа не е най-удачният пример. По това време тя не била българска. За да придобиеш сравнително добра предства как е изглеждала една типична българска крепост и съответно нещо, което за тогавашните български условия можем да наречем "град" и което да не е Плиска и Преслав, щото това са все пак столици, виж Перник, както и няколко крепости в Североизточна България - Хума, Скала, Одърци и Дуранкулак, които са почти изцяло проучени и публикувани, а за цялостен поглед - Д.Рабовянов -Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX - началото на XI век), която е съвсем нова.


Впрочем колко човека според вас е бил гарнизона средно на някоя от по-малките крепости в района на Странджа и Тракия? Подозирам, че тъй като те вече са били далеч от основния военен театър гарнизоните са били малки – не повече от 50-100 човека.
Според зависи колко е голяма и къде е крепостта - някъде във вътрешността, в граничната зона, но без да близо до места където се водят военни действия или в епицентъра на събитията. Специално в Странджа, която по това време е била византийска и твърде далеч от бойните действия, гарнизоните едва ли са били повече от няколко души - колкото да не допускат дивите животни да се заселват в крепостите.


Как са се забавлявали по-онова време? Ясно е, че доста от градовете в рамките на Византия са имали таверни, които са се намирали в крепостите. А в завладените български земи е имало кръчми, механи или ханове? И ако е имало как са изглеждали? Впрочем как са изглеждали и таверните?
Любимото им забавление е било да играят зарове. Тъй като обаче сред българите рядко е имало хора, които да могат да броят до повече от три (все пак нали сме достойни наследници на траките), са предпочитали вместо зарове да използват едни особени кости, наречени ашици. Друго любимо забавление докато скучаели, особено на войниците, е да драскат по стените разни работи и със злорадство да си мислят как след 1000 години разни археолози и историци ще си блъскат главите над тези графити. Кръчми със сигурност е имало, ама предпочитали да си пият вкъщи, щото е по-евтино, даже безплатно. В кръчмите ходили обикновено пътниците, войниците и тези дето жените им били много проклети и все ги хокали. Иначе кръчмите представлявали една широка мрачна стая, с под от трамбована глина и маси и пейки от грубо одялани дъски, всичките изпонадраскани с букви, нецензурни думи и изображения, сърца пронизани със стрела и т.н. както и с много дълбоки следи от забивани по тях ножове. В дъното е имало огнище, над което на верига е висял казан с манджа, а до него - тезгяхът на кръчмаря, зад него на полици са стоели кани, паници и дървени лъжици, под тезгяха лежала котката, която се преструвала на спяща, но скришом наблюдавала дали кръчмарят няма да посегне към окачените на гредите над него наденици. Зад кръчмаря е имало малка стая, в която държал в дървени каци вино, кисело зеле, сирене и осолена риба. По стените на кръчмите е имало наредени стари мечове, копия, лъкове, ризници, черги, паници, рисунки върху дъски на картини от типа "Аспарух минава Дунава", "Крум забива копието си в Златните врати" и т.н. Въздухът вътре е бил спарен и задушен, представляваш смес от пушек от огнището, изкипяла и прегоряла лой от казана, прах, разлято преди няколко дена вино и прокиснало се кисело зеле.


Имало ли вече според вас седенки? Не мога да си представя как точно са прекавали времето си жителите на селата и градовете, ако някога са решели, че трябва да си починат. Едва ли са работили нон стоп.
Работили са много усърдно, ама до Октомври, после до Март единствената им работа е била да заколят прасето. Ама това за мъжете, жените никой не ги е питал. Седенки определено е имало, щото цяла зима не е имало какво да правят.

Един въпрос за злополучната битка при Беласица. Знае се, че укрепленията през последния ден на битката са се отбранявали от голямо количество нередовна войска – местно опълчение, докато редовната армия е била край Мелник, където явно е почивала или е чакала нещо. Не мога да намеря информация с какво точно са били въоръжени въпросните опълченци – оръжия, брони, щитове. Така че ако някой знае нещо – да каже, моля.
Това с опълчението не е баш така. В смисъл, това е нововъведен термин и няма данни за наличие на такова. Иначе въоръжението на българската армия е било обичайното за епохата, като разбира се далеч не всеки е имал ризница.

Още нещо, свързано с битките – имало ли е хирурзи в българската армия? Или някакви хора, които са се грижели за ранените?
Няма данни. Най-вероятно е имало, друг е въпросът за ползата от тях. Все пак по това време на 35-40 години, човек е било обичайно да гушне букетчето, като за това допринасяли и травмите от битките.

[Thorn]

Браво Камене, много добро!

[Amazon]

Красота! И от мен поклон. Само едно вмятане "букви и нецензурни думи" едва ли е имало много, защото общо-взето всички са били неграмотни.

[Guy de Mont Ferrand]

Чудесен Стан, много се забавлявах, докато му четох поста. Я и аз да се пробвам, нищо, че не в този период ми е "основната сила".

1. Само ромейски монети, не си спомням дори дали е имало и местни имитации. Българинът, намиращ се под византийска власт през 11-12 век, с носталгия си спомня времето на старите български царе, когато данъците се взимали в яйца и други натурални продукти. Другото е, че едва ли е имало особена нужда от местно производство при положение, че византийското е било в достатъчни количества, за да задоволява и българския монетен пазар. А някои учени наричат номизмата или "безанта" "доларът на Средновековието". Явно е, че нашите царе са предпочитали да работят само с конвертируема валута в ярко отличие от някои по-късни техни приемници

2. Облеклото е "скитско", "варварско", ако се доверяваме на византийските извори. Масата селяни се обличали в ленени, по-бедните в конопени ризи, през зимаат вълнени дрешки, дълги панталони, навуща, кожуси...(Пра)българите са били някак си по-пищни, в разни кафтани, пак с дълги панталони (удобни за езда), най-отличителната част от облеклото, изглежда, е бил коланът, снабден с какви ли не екстри и украшения. На мен ми изглежда като че ли славяните са следвали едновремешната "скитска" мода (приличат ми на изображенията на древните европейски скити по съдовете, намирани в техните надгробни могили/кургани), а (пра)българите - на по-източните номади, да речем тюрките. В общи линии, голям разкош в облеклото не е съществувал освен за малка част от аристокрацията, при това не местно производство, а внос (на коприна, други по-специални тъкани и направо готови облекла) от Византия и Персия. "Самуил" на Димитър Талев е хубав роман, какво толкова се е объркал с облеклото? Вярно, че и аз си спомням едно описание (май от първата част, според мен романът "еволюира", като най-хубава е третата част, имах я на село, макар и в един страшно изпокъсан вариант и по едно време ми беше станало навик, колчем съм там, да си я препрочитам ), което беше леко смешно: "тук-таме по някой прабългарин с развяваща се кикя", демек прабългаринът бил бръснат, а носел един перчем само отгоре (въпросната кикя) на средата на темето. Тази прическа малко съмнителна ми се вижда, но току виж почивала на някое съвременно на Самуила описание (не съм добре запознат с отнасящите се към етнографията извори от епохата).

3. Тук може и да се поизложа в сравнение с без съмнение далеч по-ерудирания ми по въпроса колега по-горе, но като сме тръгнали да даваме...Та: селата мизерни, градовете - още по-мизерни. На 200-300 км от Константинопол...нещо като Ню Йорк от 19 век и на посоченото разстояние - нещо средно между Каракорум, селищата от Конфедерацията на ирокезите и хуроните, и (най-много) Ереван от същия период. Сравнително жалка история, но пък истинско великолепие в сравнение с абсолютно всичко на изток и север, а и на северозапад, където е аналогът на алгонкинските племена в областта на Великите езера. От друга страна един източник пише за земята на българите, че била огромна, но имала само пет града! Явно предците ни от периода на ПБЦ нямали навика да строят градове. Това обаче се променя по времето на Симеон и Петър и при Самуил вече има стабилна мрежа от камени крепости, които отнемат достагоялма част от енергията на неуморимия и иначе талантлив, но злобен завоевател Василий II Волгароктонеца. Т.е. по времето на Самуила българите вероятно достигат развитите цивилизации (ако направим сравнение и с обсадите на арабските и арменските крепости от същия ромейски император) и по всяка вероятност изпреварват голяма част от Запада, да не говорим за Севера и Изтока, където горките хазари точно около времето, когато изгрява звездата на Самуила, отчаяно зоват на помощ византийски архитекти, за да им построят каменни крепости, които да ги пазят от бунтуващите се баджанаци (печенеги) и най-вече от безмислостната руско-викингска рат на свирепия Светослав, чиято светлина на славата изпепелява огромна част от дн. Източна Европа до върховете на Елбрус и всих блогарских землях восточно от комитопулските селения (София, Видин...).

Бе какво да ви говоря друго, Стан го е казал по-добре от мен. Църкви е имало, гарнизони е имало, първите каменни крепости са били всъщност необитаеми освен от гарнизоните; кръчми, занаятчии (има данни!), дюкяни, пазари и панаири, дворци със собствена укрепителна система...вече за самите къщи не мога много да кажа, предполагам, че и в градовете подавящото мнозинство са били дървени, също така мисля, че дори и във Велики Преслав хората по времето на Самула се живяли и в (полу)землянки (традиционно северноевропейско жилище като напр. вигвама).

4. Бе част от Странджа май е била българска, колкото и странно да звучи. Подозирам, че наште са проникнали тайно дотам в напразни още тогава опити да се докопат до съкровището на древноегипетската богиня Бастет, заровено някъде в Странджа от Кръстьо Мутафчиев (не доскорошния затворник, а негов предтеча от времената на "Аспарух, Слав и Терес"). За това може да се съди от древнобългарското название на ромейското Анхиало, днешното Поморие - "Тутхон". Уникалното име, селището Ургари ("Българи") и отново Кръстьо Мутафчиев сочат, че районът е бил накацан от прабългарите в един много ранен период, дори и преди Самуила. Що се отнася до гарнизоните - толкова са, но 100 човека постояенен гарнизон не е "малък", а по-скоро "среден към значителен"

5. и 6. Ама моля ви се как да не са се забавлявали, имало е "здравици" със славянските вождове и обратно непрестанно. Обикновените хора също са пиели, в общи линии водата е била считана за вредна и то с основание, тъй като тогавашната непречистена водица е носела инфекции, поради което средновековниците и българите включително са се наливали със страшни количества макар и по-слабичък алкохол. Медовина, ферментирало кобилешко мляко, "жива бира", вино внос и собствено производство, прекопавано от робините тракийки....толкова много са пиели и са били свикнали, че дори чашите им са били такива, че да не може да се пие по друг начин освен на екс (роговете...). Тъй като християнството е било слабичко сексът се е практикувал по много и във всевъзможни разновидности, включително полиандрия, полигамия...само инцеста ме съмнява поради здравото родово съзнание у (пра)българите (знаем, че са се избивали "до седмо коляно", значи и са се следяли дотам); виж по-изолираните славянски общини по планините и съвсем забутаните прадеди на по-сетнешните власи, куцовласи, цинцари, каркакчани и шиптари може и това да са правели...но, да спрем дотук (засега )!

[meskalander]

Благодаря ви за обясненията. Информацията дадена от вас наистина е много полезна.

Имам обаче няколко реплики

Бронзовите се наричат фолиси, сребърните - милиаренсия, сребърните - номизми.

Предполагам, че си искал да кажеш, че номизмите са златни

Любимото им забавление е било да играят зарове. Тъй като обаче сред българите рядко е имало хора, които да могат да броят до повече от три (все пак нали сме достойни наследници на траките), са предпочитали вместо зарове да използват едни особени кости, наречени ашици.

Хм, явно са залагали основно различни предмети или стоки Така де, нали по българските земи почти е нямало пари.

Това с опълчението не е баш така. В смисъл, това е нововъведен термин и няма данни за наличие на такова. Иначе въоръжението на българската армия е било обичайното за епохата, като разбира се далеч не всеки е имал ризница.

.

Можеш ли да поясниш, моля? Впрочем, точно тук във форума има тема за Битката, в която определени потребители твърдят, че през последния ден на битката демата се е охранявала основно от слабообучени или необучени войници от околните села - нещо като местно опълчение. Ясно е, че в една битка особено важно е войникът да може да се бие. Но пък какво се получава ако въоръжението на въпросните войници е слабо. Да речем шлем, проста броня или липсваща такава, дървен щит и копие или меч. Напълно е възможно голяма част от въпросната местна стража (опълчение) да е била слабо въоръжена.

5. и 6. Ама моля ви се как да не са се забавлявали, имало е "здравици" със славянските вождове и обратно непрестанно. Обикновените хора също са пиели, в общи линии водата е била считана за вредна и то с основание, тъй като тогавашната непречистена водица е носела инфекции, поради което средновековниците и българите включително са се наливали със страшни количества макар и по-слабичък алкохол. Медовина, ферментирало кобилешко мляко, "жива бира", вино внос и собствено производство, прекопавано от робините тракийки....толкова много са пиели и са били свикнали, че дори чашите им са били такива, че да не може да се пие по друг начин освен на екс (роговете...). Тъй като християнството е било слабичко сексът се е практикувал по много и във всевъзможни разновидности, включително полиандрия, полигамия...само инцеста ме съмнява поради здравото родово съзнание у (пра)българите (знаем, че са се избивали "до седмо коляно", значи и са се следяли дотам); виж по-изолираните славянски общини по планините и съвсем забутаните прадеди на по-сетнешните власи, куцовласи, цинцари, каркакчани и шиптари може и това да са правели...но, да спрем дотук (засега )!

Чак пък водата да е считана за вредна...
Нека си представим следната картинка - селяни, които жънат в жегата и се наливат с алкохол, макар и слаб. Май в края на жътвата ще има доста отрязани пръсти

Така...относно секса - не знам защо смяташ, че християнството е било слабичко, но съм склонен да повярвам, че то не е попречило на хората да се забавляват по най-популчрния начин. Впрочем, тук може да се отвори дума и за проституцията. Очевидно, че е имало такава, по-скоро ми е чудно дали е била явна или прикрита

[boilad]

Чак пък водата да е считана за вредна...
Нека си представим следната картинка - селяни, които жънат в жегата и се наливат с алкохол, макар и слаб. Май в края на жътвата ще има доста отрязани пръсти

Така...относно секса - не знам защо смяташ, че християнството е било слабичко, но съм склонен да повярвам, че то не е попречило на хората да се забавляват по най-популчрния начин. Впрочем, тук може да се отвори дума и за проституцията. Очевидно, че е имало такава, по-скоро ми е чудно дали е била явна или прикрита

Виж една интересна темичка, вярно засяга събития които са един-два века след периода който те интересува, но предполагам, че ще ти е интересно, а и за това време нравите не са се изменили кой знае колко: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12199

А тук (страници 6 и 7) имахме малък спор относно изхранването и в частност за винцето: http://forum.boinaslava.net/showthre...

[Amazon]

Чак пък водата да е считана за вредна...

Ами даже в Англия допреди към 300 години вода не са пиели. Не са знаели как да я пречистват а в градовете кладенци няма. Дори децата като са отивали на училище са си носели една пинта бира за през деня. Разбира се алкохолното съдържане е било нещо от рода на 3 градуса. Недостатъчно да се нокаутираш, но напълно достатъчно за да избие бактериите в течността.

[KIZIL DELI]

....

[Thorn]

Виното са го разреждали. Освен вино са пиели вероятно всякакви млечно-кисели напитки - айрян, мътеница, кумис?

[Stan]

Нашият нов съфорумник - meskalander , повдига един много интересен въпрос -за битовата култура на низово ниво във всичките й измерения. Това е един много интересен въпрос, който било поради сравнителната липса на данни, било че войните, аристокрацията и елитарната култура са много по-атрактивни, оснава на заден план, поне в Бг. А тази низова култура е била културата, бита и навиците на може би 99% от населението. Този въпрос си е направо етнография на средновековния българин, макар в дадения формат да е ограничена в края на 10 началото на 11 в. Може би за да може да се развие темата, няма да е лошо да се разширят границите в рамките на цялото средновековие, тъй като данните за края на 10 - нач. на 11 в. са крайно оскъдни и щем нещем все ще правим препратки към по-ранни или по-късни периоди. Ако се разшири, хем ще могат да се проследят промените в бита и традиционната култура във вековете и какво поражда това, хем ще могат да се използват пълноценно данните от историята, археология и етнографията, щото битът и културата на средовековните селяни общо взето много много не се променил до към 19 в. Така че тук биха могли да се привлекат и данни от чужди пътешественици минали по нашите земи 15 - 18 в.
Биха могли да се очертаят и следните тематични направления - храни и напитки, дрехи, жилище, развлечения, хигиена (този със сигурност ще е най-краткият, щото лично съм чел документи за епичната борба, която младата българска държава в края на 19 в. повела в някои райони за направата на тоалетни в селските дворове и още по-епичната борба да накара селяните да ги ползват.)

Та по въпроса за водата до 11 в. Прескачаме водопроводите в Плиска, Преслав, Дръстър, аулът при с. Хан Крум и Сливен, щото те са свързани с обслуването на най-висшата аристокрация. Как е било в селата и градовете от селски тип? До момента няма открити кладенци и щерни, значи вода са си добивали от естествени водоизточници - извори, реки, езера, блата, гьолове и т.н. Където има извор, добре, ама където няма? Реките, езерата и блатата в равнините съвсем не са най-добрият източник. Верно не е имало промишлено и битово замърсяване, ама си е имало гниещи растения, амеби, плицуркащи се биволи, умрели кучета и котки и всякакви подобни източници на зараза. Едвали от пиене на такава вода здрав възрастен човек е можело да умре, ама дезинтерия като нищо е можело да си докара. Със сигурност положението ставало още по-лошо през лятото, когато обемът на водата намалял. Изходът е преваряване - ама те не са знаели за това. Обаче консумацията на гола вода можела да се замени с други течности. Най-простото нещо е вода с оцет. Оцетът освен че подобрявал вкусовите качества и повишавал охлаждащия ефект е и много мощно антисептично средство. Вода с оцет често се пиела по жътва, а като слагали нарязана краставица се получавал таратор, който чак по-късно започнал да се прави с кисело мляко. Пиенето на вино в жегите може да изглежда нерационално, обаче зависи за какво вино става въпрос. Не съм специалист по история на виното, ама ограничените ми наблюдения показват, че стари местни сортове като памид и гъмза са леки вина (естествено това не важи за други стари местни сортове като широка мелнишка и мавруд), така че нищо чудно да имало и тогава подобни леки нискоалкохолни вина, които да се пият вместо вода, в умерени количества разбира се. Освен това западните пътешественици, минали по нашите земи през 15 - 18 в. отбелязат, че виното, което било правено от българските селяни било много калпаво, а след зимата се и вкисвало, демек към лятото то ще да е било нещо като оцет.
Лично аз не съм пил вино в разгара на жегата докато бачкам някъде на открито (за бирата гарантирам че непомага), ама в името на науката ще жертвам някой път. А може да се жертвам и няколко пъти докато нацеля точната доза и вид вино

Към ферментиралите напитки трябва да се добяват и разни съвсем слабо алкохолни резливи питиета направени от круши, ябълки и тем подобни плодове. Не съм пил такова нещо, ама доколкото знам в каца с вода се изсипват плодовете и след няколко дена се получавало нещо нелошо и също по етнографски данни е било любима напитка по време на жътва. И като стана въпрос за етнографски данни, се сещам, че капанците - старото местно българско население в райна на Разград, лятото яко са пили вино вместо вода. И аз като го прочетох се очудих, как са бачкали, ама явно не им е пречило. Мисля, че по жътва много повече им пречели дрехите с които били навлечени, особено младите булки били с целия си костюм.

Киселомлечни напитки със сигурност също е имало. Все пак самият факт, че киселото мляко в българския език се нарича "кисело мляко" е категорично свидетелство, че съществувало преди да дойдат турците с техния йогурт. Всъщност, киселото мляко е идеалният начин за съхранение на прясното мляко, щото иначе за ден-два то се разваля, и който пие такова мляко, последното нещо за което ще мисли после е жътвата.

Бира пилили са или не, нямам си представа. От време на време в литературата се появява някакво бироподобно питие наречено "оловина", какво е било и дали въобще го имало или си е чисто и просто пратенка идея си нямам.

[jordani_vt]

За качествена вода източници са изворите, в подобрен вариант - чешми.
Преваряване не вярвам да е било известно като принцип, но според мен основна храна през лятото са били зеленчукови чорби. При тях първо има преваряване, а после се използва оцет, още по-добре зелени джанки.

[monte christo]

Лятно време виното топи излишните мазнини и е иделно за отслабване. Който си пийва винце в нормални дози (например както франките) има здраво сърце, живее най-малкото 75-80 години и почти винаги умира от всичко друго, но не и от сърдечни болести (точно франките са на последно място по инсулти и инфаркти). Разбира се, на човек, който я е закъсал отпреди със сърцето - винце не се препоръчва, защото дава енергия на машинката, пък тя с дефект и може да крашне. Заради това виното дава изключително много енергия и сили на сърцето, а при работа на открито (30*С-35*С) даже го крепи, а също така гарантира, че кръвното налягане при тези жеги (съпътствани от неизменното ускорение на пулса за набавяне на кислород) в общи линии няма да падне под 100-60, откъдето при още по-ниски граници може и да последва летален изход. Има доктори, които препоръчват на здравите хора да си пийват по 50-100 грама винце преди лягане. Укрепва миокарда.