Традиции и Фолклор

[Parabellum]

Еньовден

Еньовден /24 юни/ е празник свързан със слънчевото слънцестоене. Вярвало се че билките събрани вечерта на Еньовден имали най-силен лечебен ефект, така че билкарките и магьосниците обикаляли гори и поляни през тази нощ за да събират билки. Вярвало се че болестите по света били седемдесет и седем и половина и че имало лек за всички 77 от тях, но не и за последната половина. Жените беряли известните им билки като затваряли очи и откъсвали билката с милитва да лекуват нелечимата болест.

Тъй-наречените магьосници също излизали в тази нощ и взимали плодородието от нивите на хората и го пренасяли в своята, или йрадяли плодородието на селото и го давали на друго. Ограбена нива се познавала по дългите и празни бразди.

Други европейски народи имат подобни вярвания, свързани със слънцестоенето, но вярването за откраднатото плодородие е типично славянско.


Еньова булка
На 23 юни, всички моми от селото правели китки и връзвали пръстена си за тях за да ги разпознават. След това се събирали в някоя къща и пускали китките в меден котел пълен с вода, който се оставял през ноща под звездите, защото се вярвало че звездите знаят съдбата на всеки човек.


На другия ден момите се събирали отново, като вземали със себе си едно 5-6 годишно момиченце и го обличали в сватбени дрехи. Това момиче се наричално Еньова буля, т.е. слънчова невеста. С привързани очи детето вадело една по една китките от водата. През това време девойките изричали гатанки с хумористичен отенък. В тях се определяла професията или имотното състояние на бъдещия съпруг на момата, чиято била китката. Така някога девойките гадаели каква ще бъде бъдещата им съдба. Интересен е факта, че някога в древния Рим, 24 юни се чествал като ден на Фортуна, богинята на съдбата. Тогава при нейния храм се извършвали гадания, в които главно действащо лице било малко момиченце.

Обичаите и обредите, свързани с Еньовден се изпълнявали в България до около началото на 20ти век. В тях днес се откриват следи от древни вярвания и представи, свързани с мирогледа на различните народи, участвали в генезиса на българския етнос.

[Гост]

Тъй като ми се стори, че е пропуснат един (двойно голям, а се досетете защо двойно) голям празник, прилагам едно кратко извлечение от Православен календар от 1946г. на митрополията във В.Търново (датите са по стар стил)

21. [8.²Х. по н.с. - б.м.G]Рождаство на пресв. Богородица (Малка Богородица), както на този ден, така и през много други дни у повечето села и градове съществуват благочестиви обичаи всеки дом да си има свой празник - курбан и то един ден през годината. В такъв дом се заколва угоен овен или овца, поканват се близки и далечни роднини и свещеника, за да благослови трапезата на този дом и да измоли милост, здраве, спасение и преуспяване на всички членове на семейството.
27. [н.с. 14.²Х.- б.м.G]Кръстовден - изнасяне на св. Кръст и покланяне пред него. Ден, в който се поменава намирането на честния кръст господен и животворящата му сила, която той излъчвал. Свещениците поръсват домовете със светена вода.
ОКТОВМВРИ
14. [1.Х. - б.м.G.]Покров на Пресветая Богородица - св. литургия с параклис - усърдно моление към "най-почитаната между жените..."

Освен Кратки сведения за църковно-народните обичаи по празниците има в календарчето има и кратко сведение за благотворителната дейност развивана от митрополията преди "светлата дата"

Епархийското сиропиталище, епархийското старопиталище, дом-работилница за глухонеми момчета, църковния девически пансион, дневния детски дом за работнически деца, детският ученически клуб, народната кухня и църковните детски летовища по монастирите бяха до сега нащите любими нацинания, чрез които се старахме да изпълним Господнята заповед з алюбовта към ближния.
Едни от тия църковноблаготворителни начинания в Търновска Епархия по причини, които бяха вън от нашата воля и възможности, преустановиха своята социално полезна работа...

+ ТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ
СОФРОНИЙ

[ISTORIK]

По въпроса за бъкгарския фолклор...

Попаднах на 2 много интересни места в мрежата...

http://www.bgfolk.com/

Включете си тонколонки или слушалки! Сайтът се зарежда с музика...

Може да си изтеглите текстчета, музичка, снимчици...

Ако имате Winamp, кликнете на някой от инструментите!
Гайдата е невероятна!
Може да я слушате цели 29 минути!
Веднага се преселих в Родопите... Аз съм израстнал там (гр. Смолян, с. Писаница) и в главата ми нахлуха прескъпи и мили спомени...

Аз се размазвам от кеф, току-що го открих тоя сайт, много е готин, да знаете - само за ценители е!!!

Погледнете и тук:

http://music.balkanatolia.com/c/sl-b/p-l/cid-11/folklorna-muzika.html

[Гост]

Доста добре, наистина.

[Гост]

Вампирите - в отличие от познатите ни от американските филми истории, според нашите поверия вапмир ставал умрел човек, който бил прескочен от котка. Затова при покойник нечер бденето трябвало да е стриктно, за да не го прескочела котка. Също така, нашенските вампири май са били и по-лесни за убиване. Напр. са ми разказвали, че идин бил разкъсан от кучетата.

Таласъмите - нова е нещо, което бе заменено с чуждицата полтъргайст. Това дето вдигало шум в къщите. Ръсели с брашно по пода, за да могат да се откроят стъпките. Имало ли стъпки, значи има таласъм. За прогонвалено им пък три попа четяли молитви три вечери по ред.

"Глуа доба" - времето между полунощ и първи петли. Тогава излизали таласъми, вампири, самодиви и прочее такива. Пропеел ли обаче петела се скривали. По нататък ще разкажа една приказка - за дяволите и първите петли.

[mellisa]

Извинете ме за незнанието, но имам един въпрос свързан с българския фолклор. Попаднах на един разказ, в който се говори за русалиите, а никъде не успях да намеря информация за тях. Всичко, което знам е, че проклинат.
Ако може някой да ме осведоми, ще съм му благодарна.

мерси

[ISTORIK]

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки.
През пролетта, те се завръщат от своите зимовища, намиращи се накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях.
Могат и да им помагат, но - и да им причиняват беди.

Вярва се, че през нощта срещу Спасовден, русалки “сеят” роса по нивите, за да станат те плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова, на сутринта, хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Спасовден е празник за Възнесението на Христос Спасителя и се чества на 40-я ден след Великден.
Но, паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила...
В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях.
Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова, търсещите изцеление отиват, вечерта преди Спасовден, да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Разказват се много случаи, в които болни, отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта, стават и си тръгват - излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия.
Край болния, цяла нощ, будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра (побратим/посестрима) - за цял живот - чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта, русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А, за отплата, хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове
най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии.
А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя.
Тя идва непосредствено след Спасовден в някои райони,
а в други - започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но, чрез специални посветителни ритуали, те придобиват целителски способности - само за периода на Русалската неделя.
Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.

Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ, той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но, постепенно, играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца, русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А, когато, накрая, излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители.
На свой ред, те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии.
С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица.
През това време, те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината.
Подчиняват се безпрекословно на своя водач.
Живеят - като древните спартанци - в несгоди.
И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но, веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.

РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
Русаля * - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони - дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.
Според нар. вярвания, през Русалската неделя на Земята идват
русалии -* персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер *- не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.
Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел, се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).
Като най-опасни дни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя, водят болните да преспят
“на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ.

В съботата преди Петдесетница, е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ.
Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя.
С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова, през тази седмица, се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са ситуирани в древноримските празници в чест на розите и мъртвите -* Rosalia.

РУСАЛСКИ ИГРИ
Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България.
Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари. Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа устойчивост. Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит *- русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) - за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях (болните) се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън. По време на играта, русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това, русалиите играят около ватафина, до когото има оставено гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва (?!) ги с оцет,
:noway: :cry: :argh:
надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица, дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.

[анна]

Парабелум, страхотна тема :nworthy:

ето и моят скромен принос за елбетицата и българските шевици
с доста снимчици

[emi73]

Вълчи празници има и през февруари. Това са дните между 1 и 3 фефруари. Това са тъй наречените трифунци или вълчи дни.

99 % от нашите празници са с прабългарски, славянски и тракийски произход. Сигурна съм, че Тодоровден има прабългарски произход. Как мислите?

[Гост]

Ето едно писмо на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, в което той разказва за празника Русалий:

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/Homatian_zaRusaliite.htm

[Хана]

99 % от нашите празници са с прабългарски, славянски и тракийски произход. Сигурна съм, че Тодоровден има прабългарски произход. Как мислите?

По-скоро както при повечето български обичаи са омешани езически (не мога да кажа със сигурност прабългарски) и християнски традиции. Св.Тодор определено е християнски светец, кушия е турска дума (употребява се също така и домле), а конните надбягвания са били изключително популярни във Византия и са се правели точно по големите християнски празници.

[emi73]

Св. Тодор е събирателен образ на няколко светци носещи това име. Това са Св. Теодор Тирон, Св. Теодор Студит и Св. Теодор Стратилат. Просто българската традиция налага един събирателен обрас. Съгласна съм че думата кошия е турска, но самите ритуали имат български езически произход. Не е сигурно, но повечето учени смятат, че тази традиция идва от прабългарския етнос.

[Гост]

Леле, къде съм бил да изпусна тая тема!!!

Браво на Парабелума!


"Русалиите" не са русалки, а участници в древен и доста страховит обичай. За съжаление, без справка мога да кажа само, че това са групи хора /мъже, не съм сигурен, но май че ергени/ от едно или от съседни села, които на определна нощ от годината се събират, тръгват из селото или околността, без да говорят и въоръжени с тояги. Ако се срещнат с друга такава група, започва невероятен бой без правила и без граници, често свършващ със смъртни случаи.

ПП
Сега виждам, че има линк за това.

[Parabellum]

Парабелум, страхотна тема :nworthy:

ето и моят скромен принос за елбетицата и българските шевици
с доста снимчици

Интересна статия! Можеш ли да ми намериш снимки на нашите народни носии? Впрочем апелът ми е към всички, които пишат тук. Работата е там, че ще си шия хайдушка премяна за въстановките и ми трябва модел-откъм оружие съм го докарал-издържам 2 годишна обсада в мазето на баба и после се предавам, защото бурканите ще свършат, но откъм одежда хич ме няма.

[Гост]

Потърси автентични костюми от етнорафските музеи. Има опасност на някоя от снимките да има нещо нагласено. Може да се видят и някои от старите снимки.