Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Традиции и Фолклор

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Dear SIRS

    Великден


    Датата на един от най-големите и тачени празници -Възкресение Христово, се определя всяка година съобразно лунния календар. Тя зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие и е в периода от 4 април до 8 май. Празничният неделен великден отбелязва Христовото възкресение и се предшества от великата, страстна седмица, в която Христос завършва земния си живот, изстрадва мъките и се разделя със своята човешка същност.

    На разпети или велики петък, църковният ритуал възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. Плащеницата се изнася от олтара и се поставя в средата на църквата - действие, символизиращо снемането от кръста. Вярващите я обикалят и целуват. На вечерната служба свещениците изнасят плащеницата от църквата и следвани от богомолците обикалят трикратно храма, извършвайки символично ритуала на полагането на Христос в гроба. Службата на велика събота започва с предсказанието за бъдещото възкресение. Преди полунощ свещениците излизат пред външните двери на храма и четат текстове от Евангелието на Матей (глава 28), Като в този момент се извършва и тайнството на "падащия огън". Водещият ритуала църковнослужител взема в ръцете си кръста, кандилницата и горяща свещ и възвестява с възгласа "Христос воскресе", поздравявайки трикратно богомолците, които трикратно отговарят "Во истину воскресе".

    В народния празничен календар дните от Цветница до Великден са отредени за празнична подготовка. От понеделник домакините започват да събират яйцата, които ще боядисват, в сряда не се работи домашна работа, а четвъртък е посветен на боядисването на яйцата. Първото яйце се боядисва винаги в червено. С него се потъркват бузите на деца, момичета, булки, за да са здрави и румени през годината, после се поставя до домашната икона, за да се гадае след една година по неговата вътрешност за бъдещето на дома и обитателите му. След това се боядисват и останалите яйца, чийто брой трябва да е достатъчен, за да има до Спасовден - 40 дни след Великден. В четвъртък след боядисването на яйцата, с лековити треви и малко тесто се подхваща нов, млад квас за дома. От него не се дава в заем, за да не се изгуби благополучието и богатството на къщата. Следващият петъчен ден е ден в който не се работи. Съботата е денят за приготвяне на специалните обредни хлябове - яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло и др. (чиито съвременни заместители са козунаците).Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица) за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденския хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата. На този ден основно тонираните яйца се доукрасяват от деца и моми с растителни и геометрични мотиви. В съботата преди Великден, жените отнасят на гробищата и раздават за своите мъртви от хлябовете и яйцата.

    В празничния Великден след църковната служба младоженците посещават своите кумове, носейки хляб и яйца, а лазарувалите момичета посещават своята водачка и след като й целунат ръка, й поднасят специален кравай и яйца. На трапезата на Великден се отговява с малко яйце и обреден хляб, а чукането с яйца е за здраве през годината.
    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    Comment


      #17
      Гергьовден - голям народен празник празнуван на 6 май от всички селяни. Много от обичаите на този ден са придружени от песни и игри, като на някои места започват още от предния ден. Срещу Гергьовден и на самия празник жените играят около черквата бавно ритуално хоро на песен. Гергьовските песни се пеят само на този ден и разкриват тревогите и надеждите на овчарите за плодородие .Гергьовден е и ден на цветята, наричат го “цветен Гергьовден”.
      Рано заранта преди изгрев слънце,хората от селото излизат да берат зеленина и цветя, от които ще вият ритуални венци за жертвеното агне. За ведрото в което ще се задоят този ден стадото, за “бучката”, в която бият масло, за портата ,за китките скоито ще обкичат кошарата,къщата стопанските згради и трапезата с печено агне. Отиването за цветя и връщането е придружено с песни, в които са отразени сърдечните вълнения на младите и копнежите им за щастие. След обяд до тъмно се играят хоро на песен за здраве , а също и с инструментален съпровод. На гергьовските люлки се пеят любовни припевки. В някои села се прави “Ладуване”.
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #18
        ЕНЬОВДЕН

        Да не забравя. Затова пускам този пост по-рано

        На 24 юни църквата тачи денят на рождението на Йоан Кръстител. Неговото рождение е подсказано "свише" - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден (Среди лето) понеже той съвпада с лятното слънцестоене.
        В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
        Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. На Еньовден слънцето "играе", "трепти" при изгрев; от този ден тръгва към зима. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича кожуха и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човека през годината, а очертае ли се наполовина - болест ще го мори.
        В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
        В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).
        Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. В народните представи той е "аталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
        Има поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

        Comment


          #19
          29 юни ПЕТРОВДЕН

          Посред лято е този празник.
          Усилена работа кипи в полето, „жито се пече". Затуй една легенда на българите от Таврия разправя, че сам Св. Петър като видял как хората жънат, грабнал сърпа да им помогне.

          Петровите пости завършват с блажна трапеза - черно петровско пиле, заклано на къщния праг за здраве и сила, Защото Петър значи още и „камък". На софрата задължително има сочни „пет-ровки ябълки", осветени на утринната служба в черквата.

          А вечерта празнуват именниците Петър, Петрана, Камен.

          30 юни ПАВЛЬОВДЕН
          На Петровден няма строга забрана За работа, но на Павльовден хората не работят, за да се предпазят от пожари. Не се пали огън в този ден, не се меси и пече хляб, за да не се опече и житото на нивата. Народната мъдрост поучава:

          ПЕПЕРУДА

          „На Петровден да жънеш, за да не го одуха, а на Павльовден леж по очи, за да не го запали!" - „Малък Павльо големи бели прави!" („Паулус" значи „малък"), имен ден на Павел, Павлина.



          Пеперудата е обичай, за който няма точно фиксирана дата. Прави се обикно-вено през „петровия месец", щом времето се засуши.

          Участват само девойки (около дузина), облечени обикновено само с ризи, а от препаската се спуска много зеленило (клонки от бъз, бръшлян или върба). За „пеперуда" се избира малко момиче (8—12 годишно), сираче или изтърсаче, т. е. последно дете в многолюдно семейст-во, което се обкичва цялото със зеленило.

          Пеперудата тръгва по къщите от „малък обед" до „икиндия" и никога неза-къснява след „залез слънце". Когато вля-Зат в двора на къщата, девойките запя-ват:

          Пеперуда лята, през поле се мята и се Богу моли:

          — Дай, Божне ле, дъждец, ситен берекетец, да се роди жито и класна ръжчица. Да ми меси мама ситен, питен кравай. Дай, Божне ле, дъждец, ситен берекетец!

          Пеперудата подскача, маха с ръце и се върти в кръг. Стопанката изнася от къщата котле с вода, в което е капнала няколко капки вино, което излива върху танцуващата пеперуда, а тя пръска всички за здраве, дъжд и плодородие. За благодарност към жрицата - носителка на доброто, стопанката подарява на момичетата пълно сито с бяло брашно, масло, сирене, яйца и лакомства. А пеперудата дарява с дребни пари, накит или дреха.
          На излизане от къщата стопанката търкулва празното сито и по него гадаят сита или гладна ще да е следваща-та година.
          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

          Comment


            #20
            Дните от седмицата според народните вярвания на българите

            Понеделник. Мъжки ден, работен. Който се роди на този ден, с труд ще си изкарва хляба и трудът ще е неговият съдбовен знак. Препоръчва се в понеделник да се носят бели дрехи.

            Вторник. женски ден, труден ден. Нищо не се започва във вторник. Хубаво е на този ден да се носят алени дрехи.

            Сряда. Мъжки ден, хубав за всякакви дела. Родените на този ден са уравновесени, мъдри и бавни. Ако носите дрехи в синьо или лилаво в сряда, ще е на сполука.

            Четвъртък. Отново мъжки ден. Родените на този ден им върви в любовта и изкуствата. Добре е да се носят зеленикави дрехи.

            Петък. женски ден, но хубав за бизнес дела. Родените в петък са предопределени да се занимават с бизнес, а и там най ще им спори.

            Събота. Пак е женски ден. Родените в събота се смятат за „деца на сатаната", те са дяволски сръчни и талантливи, инициативни, справят се с всичко. Притежават пророчески дарби. Препоръчва се в този ден да се носят сиво-черни дрехи за късмет.

            Неделя. Слънчев ден. Родените на този ден се смятат определени за щастие и бо-гатство. Съдбата щедро им помага, особено ако носят оранжеви и златно-жълти дрехи.
            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

            Comment


              #21
              За новия и стария стил в празничния календар на българите.

              Историята ни е белязана с дати. За съжаление често се допускат грешки при преминаването от стария, към новия календарен стил.

              Как да избегнем тези грешки?

              За първи път новият стил - Григорианският календар, е въведен в някои държави през 1582 година с цел да коригира стария календар на Гай Юлий Цезар /Юлианския календар/, тъй като астрономите установили, че пролетното равноденствие се е изместило с 10 дни. Така с календарната реформа на папа Григорий Х²²² след 4 октомври 1582 година, идва не 5, а 15 октомври 1582 г.

              Новия стил отделните страни въвеждат в различно време. В България това става през 1916 година. И се получава, че след 31 март 1916 година по стария стил , идва 14 април 1916 година по новия, а датите от 1 април до 13 април 1916 г. не съществуват.

              Преминаването от дати по стария, към дати по новия стил за България трябва да става така:

              От 4 октомври 1582 г. до 28 февруари 1700 година включително, за да се получи датата по новия стил се прибавят 10 дни.

              От 29 февруари 1700 г. до 28 февруари 1800 г. включително, за дата по новия стил се прибавят 11 дни.

              От 29 февруари 1800 г. до 28 февруари 1900 г., за изчисляване точната дата по нов стил се прибавят 12 дни.

              От 29 февруари 1900 г. до 31 март 1916 г. включително по стар стил, за новия стил се прибавят 13 дни.

              Всяко друго изчисление води до грешки.

              Така обесването на Васил Левски съвсем неточно, но традиционно честваме на 19 февруари нов стил, вместо на 18 февруари, а героичната смърт на Ботев - 20 май 1876 година отговаря на 1 юни по новия стил.

              Велико нещо е историята на един народ. Затова в нея не бива да се допускат неточности.

              Българските празници са два типа - постоянни и променливи.

              Постоянните са с точно определени дати и не се променят през годините.

              Променливите празници в българския календар са свързани с Великден и затова лесно могат да се преизчислят за всяка следваща година.

              Възкресение Христово / Великден/ се чества според постановленията на Първия вселенски събор в Никея през 325 година и винаги се пада в първия неделен ден след пълнолуние, след пролетното равноденствие и след еврейската Пасха. Затова Великден в българския календар е в периода от 4 април до 8 май.
              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

              Comment


                #22
                Сибирь и Дальний Восток

                20 Юли ИЛИНДЕН
                Празникът е свързан с почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците - Перун.

                Народната традиция повелява в чест на Илия Гърмовник да се коли най-старият петел — подмладяват се петлите в дома. Подмладяват се „петлите" и в селището - на тоя ден се извършва и опасването на новите ергени. Това става на хорището пред стари и млади. Когато някой момък се ергенее и реши, че вече може къща да гледа и дом да създаде, вечерта на хорото най-старият все още неженен ( мъж в селото поема от майката на момъка или от / негова сродница нов чер-вен пояс и ритуално опасва момъка. Като държи единия край, момъкът хваща другия, поставя го под „гивися" (гърдите) и Започва да се завива в посока надясно, приближавапки другия край. А в това време старият ерген благославя: "Е-хей! Както са усуква поясът, тъй да са сучат момите край него "„Амин!" - добавят другите и започва „въртяното хоро". Старият ерген вкарва момъка в хорото и топ добива статус на ерген и вече може да задява момите, без да виква присмеха на другите ергени.

                После ходят на оброчището и пра-вят обща трапеза.

                Момите в тоя ден не се мият, че Змей Горянин ще залюби тая, що се е умила.

                Освен носещите името на светеца (Илия, Илиана, Илиян, Илко, Илка) този ден почитат кожари, кожухари, самарджии и керемидчии.
                То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                Comment


                  #23
                  27 Юли ПАНТЕЛЕЕВДЕН

                  Народът нарича Св. Пантелеймон -Пантелей Пътник или воден Пантелей. Пантелеймон от старогръцки значи „всемилостив".

                  Хората го почитат, за да няма по земята силни порои и наводнения. Тоя ден почитат и врачки, баячки и чекръкчии, Защото Св. Пантелеймон бил велик церител на всички болести. Българите в селищата около Азовско море вярват, че на Пантелеевден лястовиците и щъркелите се събират, за да си тръгнат към зимовище, или както казват старите: „Щъркелите отиват за сняг."
                  То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                  Comment


                    #24
                    31 юли БОГОРОДИЧНИ ЗАГОВЕЗНИ

                    Правят трапеза с обредна „заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. в някои селища следващите три дни тримирят -гладуват, за да се пречистят телом и духом.
                    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                    Comment


                      #25
                      Для Parabellum

                      Вижте http://narodopis.narod.ru - Родово Наследство
                      България над Всичко!

                      Comment


                        #26
                        Re:

                        Благодаря за линка и Добре дошъл нашият форум!

                        Сега продължавам с август и септември

                        Според древноримския слънчев календар последният месец на лятото е шести поред за годината и бил наречен „секстилис". През I век пр. Хр. той става осми месец и с решение на Сената е преименуван в чест на I император Гай Октавиан (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.), ' получил титлата Август (възвеличен от боговете). Това название се запазило и до днес. Българите го наричали още „зарев".

                        В народната вяра „брадата" е символ на „плодна мъдрост", може би защото етимологически думата „брада" е събирателно и произлиза от корена „бер/бор" със значение на плод и означа-ва семе за посев. От нея произлиза и думата „брашно". Същият този корен се съдържа и в още 39 други названия на диви растения. Това са „брица" - т. нар. голо жито (за фураж), "„бирница" - хлебно жито с дребни зърна, „бостур" и „бардуче" — растения, от чиито корени се получава брашно за хляб и др. С „брада" са приключвали жътвата.

                        Рано сутринта в този ден момите оставят сред нивата непожънати 20-30 класа подбрано едро зърно За „брадата". След дожънването всички се събират около тия класове. Момите ги чистят от плевели и оплитат стръковете им на плитка, която връзват с червен вълнен конеи, кичат я с полски

                        1-12 август МАКАВЕИТЕ

                        Цветя, турят й скилидка чесън против Зли очи и „чиста пара" за берекет. Земята около накичената „брада" се разкопа-ва с върха на сърповете, полива се с прясна вода и се захранва със залък хляб в четирите посоки на света. Тогава момите запяват, всички хвърлят сърпове-те си и около „брадата" се извива хоро. Следва ритуално умиване ръцете на жътварките и отрязване на „брадата", което трябва да стане от най-баш момата с един-единствен замах. После жътварите тръгват към селото като се прощават с нивата: „Аовиждане, ниво, догодина по-голяма врада да има, повече верекет и ний пак да та жънем!" По пътя към село „брадата" носи мома, дето „брада е претрила" - „що годеник има и есенес сватба ще стори", та да е на късмет за булката и за селището.

                        Цикълът народни празници „Макавеите" продължава 12 дни-от 1 до 12 август. Първият ден - Егус се празнува най-много от жените, за да не им се „ядат" пръстите, когато предат прежда. На този ден в някои селища тъстът събира своите зетьове на празнична трапеза, като след гощавката ги тупа по гърба с толум, пълен с въздух. Зетьо-вете се пръскат из двора и с викове обхождат всички кътчета, за да донесат Здраве и плодовитост на добитъка. Който работи тоя ден, народното вяр-ване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък. Макавеите са свързани с фолклорната метеорология. Старите българи наричали дните от 1 до 12 август на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият - за ноември и т. н. до 12-тия, който е отново за август, но... следващата година. Така разбирали какво ще е времето за цяла година напред, проследявайки тези 12 дни.

                        6 август ПРЕОБРАЖЕНИЕ

                        Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. в този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

                        Българите в този ден за пръв път откъсват грозде, носят го в черква да се освети и раздават от него за здраве и плодородие през следващата година. Разправят, че когато Господ създал гроздето, Лукавият измайсторил къпината, наричана от народа „дяволско грозде", и дори успял да стори така, че тя да узрява по-рано от гроздето. За-това до Преображение не се ядат къпини. Добрият християнин вкусва най-най-ред от божия плод, а след това вече без опасност може да яде къпини.

                        15 август ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

                        Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места" за здраве. и пак за 39Ра" ве и повече плодородие се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона -дини, грозде, мед.

                        „До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!"- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция топ е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със „спорниче" - полска билка, За да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладен-чова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.

                        На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" в някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ. имен ден на Мария.

                        26 август. Имен ден на Адриан, Адриана (име на римски пълководец) и Наталия („родна, рождена").

                        27 август. Лятно джамало на тоя ден в Тракия ходи по домовете, за да благослови труда на стопаните, прибрали Зърното в хамбара, и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.



                        29 август СЕКНОВЕНИЕ (Черен Свети Иван)

                        Хората почитат този ден, защото е „сечен", т. е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата - става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. възрастни българи от варненския край разправят, че на Секновение змиите, гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при Змийския цар. „Накрай света" отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. в този ден не се почва нова работа. жените не кроят, не шият, защото се смята, че дрехата, скроена или ушита на този ден, е „черна" и носи нещастие. Същите резултати носи и употребата на всичко черно, Затова, ако не жалеят, хората не носят черни дрехи на празника. Не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #27
                          Септември
                          В календара на Латинската империя, в който първият месец е на бога на войната - Марс, седмият по ред наричат „септембер" от латинското числително „септимус". Но след 46 г. пр. Хр., когато се извършва календарна реформа, септември става девети месец. Старорусите наричали септември „кресньн", „осен" или още „сивен", прабългарите - „руян" или „зарев" месец, украинците „майк" или „серпен". А народът ни го нарича и „гроздоберник".
                          1 септември СИМЕОНОВДЕН- Преподобний Парабелум има имен ден
                          Това е началото на черковната Нова година.
                          На този ден по българските земи за-почва есенната сеитба.
                          Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът по-тяга ралото, хомота и каруцата. После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова - прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. и червено яйце в шиника слага, скътано от великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.
                          Името „Симеон" идва от еврейското „Шимон", което значи „изслушване на желанието".
                          8 септември МАЛКА БОГОРОДИЦА
                          Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек. Как става това?
                          Първо се прави богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла" - на две места просорясана и намазана с мед. След като се изпече, болният разчупва питата. Първия залък хвърля през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Лорде съм Аив, козе месо няма да туря в уста; за Болестта — медена питка, а за мен — лек и здраве!" После отлива от пръстена паница червено вино за болестта, а от останалото пипва.
                          Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!"
                          14 септември КРЪСТОВДЕН
                          Според народния календар от Кръс-товден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, стягат возника, с който ще се превозва гроздето, и чебъра, в който се мачка. Разбира се, плетат се и кошници за бе-рачите — малки и големи. Затуй Кръстовден хората в някои селища наричат още „гроздоберник".
                          Жените правят обреден хляб „кръсташка" и разчупвапки го над софрата, наричат „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли!" Другите повтарят същото и вярват, че през годината никой няма да го боли кръста.
                          Празнуват тези, които носят имена Кръстьо, Кръстина.
                          b] 16 септември. Имен ден на Людмил, Людмила (със значение „мила, обичана от хората").[/b]
                          17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ
                          Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се бели свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом.
                          Празнуват именниците Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, вяра.
                          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                          Comment


                            #28
                            Пропуснал си 13ти Септември - Императорският рожден ден
                            albireo написа
                            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                            Comment


                              #29
                              13 Септември Национален празник на Форума. Негово Величество има Рожден Ден.
                              То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                              Comment


                                #30


                                кой каза, че култът към личността било лошо нещо
                                albireo написа
                                ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                                Comment

                                Working...
                                X