Еньовден
Еньовден /24 юни/ е празник свързан със слънчевото слънцестоене. Вярвало се че билките събрани вечерта на Еньовден имали най-силен лечебен ефект, така че билкарките и магьосниците обикаляли гори и поляни през тази нощ за да събират билки. Вярвало се че болестите по света били седемдесет и седем и половина и че имало лек за всички 77 от тях, но не и за последната половина. Жените беряли известните им билки като затваряли очи и откъсвали билката с милитва да лекуват нелечимата болест.
Тъй-наречените магьосници също излизали в тази нощ и взимали плодородието от нивите на хората и го пренасяли в своята, или йрадяли плодородието на селото и го давали на друго. Ограбена нива се познавала по дългите и празни бразди.
Други европейски народи имат подобни вярвания, свързани със слънцестоенето, но вярването за откраднатото плодородие е типично славянско.
Еньова булка
На 23 юни, всички моми от селото правели китки и връзвали пръстена си за тях за да ги разпознават. След това се събирали в някоя къща и пускали китките в меден котел пълен с вода, който се оставял през ноща под звездите, защото се вярвало че звездите знаят съдбата на всеки човек.
На другия ден момите се събирали отново, като вземали със себе си едно 5-6 годишно момиченце и го обличали в сватбени дрехи. Това момиче се наричално Еньова буля, т.е. слънчова невеста. С привързани очи детето вадело една по една китките от водата. През това време девойките изричали гатанки с хумористичен отенък. В тях се определяла професията или имотното състояние на бъдещия съпруг на момата, чиято била китката. Така някога девойките гадаели каква ще бъде бъдещата им съдба. Интересен е факта, че някога в древния Рим, 24 юни се чествал като ден на Фортуна, богинята на съдбата. Тогава при нейния храм се извършвали гадания, в които главно действащо лице било малко момиченце.
Обичаите и обредите, свързани с Еньовден се изпълнявали в България до около началото на 20ти век. В тях днес се откриват следи от древни вярвания и представи, свързани с мирогледа на различните народи, участвали в генезиса на българския етнос.
Еньовден /24 юни/ е празник свързан със слънчевото слънцестоене. Вярвало се че билките събрани вечерта на Еньовден имали най-силен лечебен ефект, така че билкарките и магьосниците обикаляли гори и поляни през тази нощ за да събират билки. Вярвало се че болестите по света били седемдесет и седем и половина и че имало лек за всички 77 от тях, но не и за последната половина. Жените беряли известните им билки като затваряли очи и откъсвали билката с милитва да лекуват нелечимата болест.
Тъй-наречените магьосници също излизали в тази нощ и взимали плодородието от нивите на хората и го пренасяли в своята, или йрадяли плодородието на селото и го давали на друго. Ограбена нива се познавала по дългите и празни бразди.
Други европейски народи имат подобни вярвания, свързани със слънцестоенето, но вярването за откраднатото плодородие е типично славянско.
Еньова булка
На 23 юни, всички моми от селото правели китки и връзвали пръстена си за тях за да ги разпознават. След това се събирали в някоя къща и пускали китките в меден котел пълен с вода, който се оставял през ноща под звездите, защото се вярвало че звездите знаят съдбата на всеки човек.
На другия ден момите се събирали отново, като вземали със себе си едно 5-6 годишно момиченце и го обличали в сватбени дрехи. Това момиче се наричално Еньова буля, т.е. слънчова невеста. С привързани очи детето вадело една по една китките от водата. През това време девойките изричали гатанки с хумористичен отенък. В тях се определяла професията или имотното състояние на бъдещия съпруг на момата, чиято била китката. Така някога девойките гадаели каква ще бъде бъдещата им съдба. Интересен е факта, че някога в древния Рим, 24 юни се чествал като ден на Фортуна, богинята на съдбата. Тогава при нейния храм се извършвали гадания, в които главно действащо лице било малко момиченце.
Обичаите и обредите, свързани с Еньовден се изпълнявали в България до около началото на 20ти век. В тях днес се откриват следи от древни вярвания и представи, свързани с мирогледа на различните народи, участвали в генезиса на българския етнос.
Comment