Османски паметници на територията на България

[d-r V.]

Бе хора, кажете моля (срам - не срам, ама не ми е ясно), как ги вмъквате в текста тези изображения

[gregorianus]

Бе хора, кажете моля (срам - не срам, ама не ми е ясно), как ги вмъквате в текста тези изображения

Пишеш с главни латински букви [IMG] в квадратни скоби. Пускаш линка на самото изображение,стига да е .jpg. След това пускаш [/IMG]. Разликата във второто е наклонената наляво линия между отварящата скоба и буквата, както виждаш. И картинката излиза. Не трябва да има никакви интервали между тия кодчета и самия линк. А линковете на изображения са в адресния ред на самата картинка, когато веднъж си я намерил в Гугъл Изображения и си я щракнал.
В други форуми не се иска буквите да са главни.
Звучи уж сложно, ама е проста работа.

[d-r V.]

Благодаря, но аз не искам да пускам линк, а да сложа снимки от моя компютър. Зор виждам нещо с тези технологии и тва си е!

[dibo]

Благодаря, но аз не искам да пускам линк, а да сложа снимки от моя компютър. Зор виждам нещо с тези технологии и тва си е!

Виж:

http://forum.boinaslava.net/faq.php?faq=vb_read_and_post#faq_vb_attachment_explain

Имай предвид, че имаш ограничение от 976.6 килобайта за размера на снимката.

[KIZIL DELI]

местния аянин Ибрахим паша...

Тулешков rules

d-r V., за картинките може просто да отидеш например на http://imageshack.us/ и там си качваш снимката като посочваш пътя до нея на собствения си компютър. Като я качиш, излиза прозорец с различни чешити линкове, ти копираш forum code и го пльосваш в текста си, там където искаш. Проста работа е не се давай на машината

[d-r V.]

И аз достигнах по пътя на разсъждението до тази възможност. Благодарности за обясненията и проявеното отношение

[d-r V.]

Базите от Сахат тепе

По-добре късно, отколкото никога (вж. постинг 203)!

[KIZIL DELI]

Ха, мерси много! Ми приличат да са османски, ще помолим и Stan за мнение. Кандидатът, който е най-наблизо и имам някаква информация е Аладжа месджиди, за който споменах по-горе. Ето какво пише В. К. Пеев за нея:

„Аладжа месчидъ джамеси" — срещу помещенията на II полицейски участъкъ, ул. „Антимъ 1" ¹ 8. Джамията не е била голема, както ни подсказва и името, обаче, е имала стройно минаре и, поради местоположението си, изпъквала отдалечъ.

значи 30-те години е била вече пътник, щом говори за нея в минало време. Имало е и известно турско кафене при нея, за което пише Алваджиев, но ме мързи да ровя сега за пасажа.

Пускам две снимки, на които се вижда

1879 г.


1904 г.


Аладжа месджиди обаче прилича на сграда с дървен керемиден покрив, но ще да е имало колони, които да подпират предверието. Може да са били дървени както сякаш се вижда на първата снимка (а може и така да ми се струва), но да са стъпвали на каменните бази. Нещо подобно може да се види в Карлово - предверието (портик) на джамията на Али бей. Ако продължаваше с каменна колона не е ли редно в основата да е останала дупката за металната сглобка? А в крайна сметка може всичко да е, само спекулирам, но наистина ще е полезно, ако Stan помогне с мнение.

Ето това е Карлово, продукт на реставрация де, но все си мисля, че съм виждал някъде каменни основи и дървени колони.



ПП Уф, сетих се, Улу джами в Сиврихисар, каменни бази и капители с дървени колони (кропове от www.3dmekanlar.com).

[Stan]

Мязат си на османски. Обаче въпросната джамия е доста далеч от днешното им местонамиране - има няма 200-300 м и едва ли някой ще си играе да ги влачи от толкова далеч. Според мен ще трябва да се търси друг претендент. През ден минавам през посоченото място и никога не ми е минавало през ума, че там е имало джамия.

[Hayy Ibn Yakzan]

Хайде сега пък и ти, то всички албанци, които са християни са си прави българи, не си ли осведомен? Иначе тях ги има и по пловдивско, вярвам знаеш за селата Арнадув-и зир и баля или Горен и долен Арбанас, т.е. Горнослав и Долнослав, но по този въпрос може да ни светне по-подробно Hayy Ibn Yakzan

Арбанасовците = Долнослав и Горнослав (Пловдивско) са местния хит. И в момента се очаква издаването на многотомна история в кояйто ще стане изветно, че всъщност местноста е населена от Арнаути още от стародавни времена
Заселеват се там в началото на 16 в. (Арнаутлар), но са една дузина, а какви са причините за тяхното установяване там не знам, но в околностите на селото са намирани множество средновековни сечива и монети. През втората половина на 16 в. (1570 г.) жителите на селото вече са над 80 души. Което вероятно се дължи както на естествения прираст, така и на миграции от местните села, още повече от планината (селото е в полите на Родопите на 30 км южно от Пловдив).

[Stan]

Арбанасовците = Долнослав и Горнослав (Пловдивско) са местния хит. И в момента се очаква издаването на многотомна история в кояйто ще стане изветно, че всъщност местноста е населена от Арнаути още от стародавни времена
Заселеват се там в началото на 16 в. (Арнаутлар), но са една дузина, а какви са причините за тяхното установяване там не знам, но в околностите на селото са намирани множество средновековни сечива и монети. През втората половина на 16 в. (1570 г.) жителите на селото вече са над 80 души. Което вероятно се дължи както на естествения прираст, така и на миграции от местните села, още повече от планината (селото е в полите на Родопите на 30 км южно от Пловдив).

Както показват имената на селата, те са били населени с албанци в момента на създаването им. казано с думи прости били създадени от арнаути през ранноосманския период. Какво толкова странно има? Ако видиш село в Албания с име Булгар кьой, предполагам, че веднага ще го обявиш за българско. Интересно, арх. Тулешков, как не се е сетил, че това не са албанци, а български от Корча, доведени за строителството на Араповския манастир?
В този ред на мисли, се сещам, че албанците от Арбанаци, също вероятно са българи от Корча, доведени доведени тук за строителството на Царевец, а албанците от с. Диздар (Добрина, Провадийско) са българи от Корча доведени от княз Борис ² за строителството на манастира в Равна.

[d-r V.]

Мязат си на османски. Обаче въпросната джамия е доста далеч от днешното им местонамиране - има няма 200-300 м и едва ли някой ще си играе да ги влачи от толкова далеч. Според мен ще трябва да се търси друг претендент. През ден минавам през посоченото място и никога не ми е минавало през ума, че там е имало джамия.

В постинг 202 правя някои разсъждения за това как са стигнали базите до входа на музея. Там мнението ми е, че е малко вероятно да са донесени с цел попълване на фонд, защото събирателската дейност е била насочена към тяснопартийни цели. Оказа се обаче, че първият директор - Тодор Белчов, който е основател на музея (тогавашен Музей на революционното движение в Пловдивски окръг) и е заемал поста от 1951 докъм 1962-3 е бил човек с по-широк кръгозор и от негово време са събрани всички по-ценни неща във фондовете, някои от които с национално значение - архивът на Братя Гешови, архивът на майор Райчо Николов и негови лични вещи, и др. Нищо чудно и тези бази да са били донесени отнякъде, но кога, откъде и от кого - трудно е да се разбере. Веднъж ддомъкнати (кой знае с каква цел) не е чудно, че не са били заведени; те хем не са попадали в целевата насоченост на музея, хем там е имало стара практика по-ценните неща да не се завеждат, че да не ги вземат от София. Второто е по-малко вероятно...
Познавам хора, които са работили в музея от средата на 60-те, явно трябва да питам. За съжаление, не се сещам за по-ранни очевидци. Старият директор Иван Терзийски умря преди 2 г., а първият, Т. Белчов отдавна е покойник.

[KIZIL DELI]

а какви са причините за тяхното установяване там не знам

Ex Stan ми го е взел от устата, че как каква - дошли да са да строят нещо то затова и толкова бързо се развиват тези арнаути, щото са прави българи. Поне добре се посмяхме на гърба на Тулешков .

Докторе и аз щях да казвам, че то с оглед на това, че преди време разправяше за едно мраморно корито, което възбудило ишиасите на музейнитеработници (онова, дето дядото бил метнал сам в Запорожеца), тия бази може и да са от другия край на града. И понеже имат удобна форма, я ще натиснат нещо, я ще служат за поставка на друго са се запазили. Е в Изник например някой си е набарал бая вехта подпирачка за саксия.

[d-r V.]

Мммммммммда и този вариант е много вероятен, ако не и най, особено като се имат предвид някои качества (или пък недостатъци), които е доста спорно дали са общочовешки, или народностни, но снимката на Делията навежда към второто предположение.

[Hayy Ibn Yakzan]

Toлкова да няма някой османски фаянс по разкопките в Пловдив, та да се завърши композицията...

Ей тая пущина от Асеновградския музеен двор... може и да е интересна ?
Доста късна ми се чини 1262 г. Х. (?) (1845/1846 г.) Но нямам информация какво маркира......




Лежи триумфално до плочата от Папазлийския комплекс