Османски паметници на територията на България

[terzi]

трудно е да кача снимки от нещо, което не съм виждал, щото е разрушено и го няма. Нали шегичка ми пускаш? .

ахахаахха 1-вото беше за човека над мен, а долното по темата джамия фируз бей

[KIZIL DELI]

terzi, ииий много съм прост

Преди три четири години в непосредствена близост до главната улица на П-в при изкопни работи беше открита строшена мраморна плоча на османски или арабски - вероятно строителен надпис, като го сравнявам по ортографията с други подобни. За съдържанието не знам, тогава още не бях започнал да уча османски и все нямам време да го разгледам подробно и да опитам да разчета нещо (тепърва ми предстои да навлизам в сложната проблематика на епиграфските източници). Ако проявяваш интерес, а и всеки друг, надписът се намира там, където и коритото - във фоайето на къща Георгиади на приземния етаж, вдясно от входа ... аз с един колега пак бая се поизкилихме да го домъкнем до стария град, че дотам с автомобил не можеше да се стигне. Въобще събирателската и изобщо музейната работа майката си трака - хем малко плащат, хем камъни носиш

Проявявам и още как . Успех с епиграфията, на мен лично ми бърка в здравето и много не й се напрягам, все се намира кой да ти го прочете . Влаченето на камъни не е патент на музейните работници, нито има пряка връзка с парите. Цялата работа е от главата и степента на заболяването. Е миналата седмица в най-голямата жега в Одрин се усещам, че обръщам паднали надгробни плочи и ме лазят мравки, скорпии и т.н. земни твари, просто щото зер били от 15 век. От главата е от главатааа

[terzi]

няма лошо стига да имаш кинти да патуваш :П

[terzi]

нещо от велико търново

баня Баш-хамам

Банята Баш-хамам (тур. Главната баня) е била най-голямата баня във Велико Търново в края на османското робство. Тази баня била частна за разлика от другите две по-малки градски бани: т.нар. Средна баня, която имала отделение за мъже и жени и Мостенската, която се намирала при т.нар. Турски мост. И трите бани се намирали в турската махала по течението на река Янтра.
Според преданието банята Баш-Хамам по време на Второто българско царство е била черква посветена на св. Богородица. Каниц дори пише, че по нея имало следи от фрески, без обаче да уточнява какво е било изобразено на тях.

инфо -http://historicalcities.narod.ru/photornovo_Banja_Basi_djamija.html

джамията фируз бей



Джамията е била построена на видно място на хълма Царевец. Народното предание свързвало сградата с дворцовата черква "Св. Петка", но тя няма място отговарящо на олтар. Както обаче е било посочено на надписа над входните врата сградата е била построена от Али Феруз бей през 1435г. Джамията е била четириъгълна постройка с кубе, изградена в мавритански стил и е била разположена както всички джамии в посока север-юг. До нея се издигало високо минаре, което не било обаче много устойчиво и често падало. Това дало повод да се породят предания за края на турското владичество по българските земи.
Кубето и минарето били покрити с олово, а над тях се издигали позлатени полумесеци. От вътре - по стените и кубето била украсена с разноцветни арабески и цитати от корана. След Освобождението минарето било съборено, а сградата се използвала за военен склад.

инфо - http://historicalcities.narod.ru/pho...ija_Firuz.html

Куршимли джамия - жалко, че няма датировка.


Куршимли джамия е била една от най-големите турски религиозни сгради. Представлявала е четвъртита сграда с три реда големи прозорци на стените, голямо кубе с прозорци по барабана му и високо минаре (35-40м.). Кубето и минарето били покрити с олово, от където иде и името на джамията. И двете завършвали с остриета, върху които имало златни полумесеци. Вътрешността била украсена с арабески. Имала е притвор и балкон, който бил отреден за женско отделение. В двора имало гробище, като паметниците завършвали със склуптурирани чалми, а надписите били с позлатени букви. Там били погребвани паши и други видни турци. В средата на двора имало изградени една до друга 7 чешми. Североизточно от джамията в каменна постройка, състояща се от две стаи и изба се помещавала библиотеката с голям брой книги както с религиозно, така и с историческо съдържание. Пазител на библиотеката бил специален ходжа, който се ползвал с голямо уважение.
След влизането на руските войски в Търново през 1877г. библиотеката била разбита и книгите били използвани за амбалаж. Така търновци сами унищожили много исторически сведения за своя град и за своята страна. Не след дълго била срината и самата джамия.

инфо - http://historicalcities.narod.ru/pho..._Kursumli.html

[terzi]

създателюююю на тематаааа имашлиииии информацияяяяяяяя за годинитеееее на построикитеееееее

[d-r V.]

[QUOTE=terzi;268438]може да качиш снимки

Знаех си, че някой ще каже това; и с право. Ще трябва да направя нещо по въпроса...

[Hayy Ibn Yakzan]

Този пост не е много на мястото си, но все пак ако има някакъв интерес може да отворим нова тема...
Искам да покажа как османската архитектура влиае на християнското изкуство. Снимките са на църквата Свв. Безсребърници Козма и Дамян в Кукленския манастир (10 км южно от Пловдив) и са правени 2007 г. Храмът е пример за взаимоддействието на строителните традици на Балканите след 15 в.













Нямаше как да снимам църквата отвътре, тъй като имаше реставратори. Наосът ѝ е стегнат гръцки кръст със сляп купол, придържан от островърхи арки. От запад има наос фанкиран от двете страни със слеп островърхи ниши. Градежът - клетъчен, използван широко от османците през 15 в. в региона (Имарет джамия и Джумая джамия в Пловдив), наследен от византийците. С подобен градеж (клетъчен) се сещам само за една църква в българските земи от 14 в. - No. 10 в Търново. Освен широко използваните, като конструктивен елемент островърхи арки, прави впечатление и плитката отларна абсида. Знам че по подобен начин са строени и някои михрабни ниши на ранните османски култови сгради (може и да се бъркам!). А надгробният камък се свързва с някаква местна легенда за "турския ага покровител на манастира". В храма има запазени два слоя стенописи. Ранните (вероятно от 17 в.) са в доста окаяно състояние целите са изпонадраскани и на дупки, похват използван при нанасянето на мазилката за втория слой стенописи (кр. 18 - нач. 19 в., когато към притвора е прибавен екзонартекс, този път на калова спойка).
За датировката на църквата и сградите от манастирския фонд все още няма сериозно научно изследване, или поне на мен не ми е познато. Само Н. Тулешков предполага че сградата е строена след 15 в., а са изказани и доста нелепи мнения, основно в популярна литература, в които църквата се сравнява по градеж с Бачковската костница - сграда със съвсем различно предназначение, градеж и архитектурен тип и доста отдалечена от времето. Кукленския манастир се появява в османската документация (поне това което намене ми е известно) през първата половина на 17 в., когато в един съкратен опис на имотите на вакъфа на Шахабедин паша от 1639-40 г. (публикуван от Петко Груевски) се споменава за първи път, а Б. Цонев датира една приписка в книга от манастирската библиотека в края на 16 в. За 16 в. обаче селището Куклен е засвидетелствано в османските регистри като село с доминиращо християнско население (300-400 домакинства) и стабилна аграрна икономика.

Съжалявам за качеството на снимките но такава ми е апаратурата, а и аз съм си малко скаран с новите технологии.

[KIZIL DELI]

Този пост не е много на мястото си, но все пак ако има някакъв интерес може да отворим нова тема... Искам да покажа как османската архитектура влиае на християнското изкуство.

Тъкмо напротив, повече от добре дошъл е . Аз поне мисля, че хвърля един нов и много любопитен ракурс. В крайна сметка османската архитектура нито се появява във вакум, нито пък се развива без да търпи или отдава влияние.

А надгробният камък се свързва с някаква местна легенда за "турския ага покровител на манастира".

Куклен е вакъф на имарета, завието и медресето на Шихабеддин паша (днешната имарет джамия) в Пловдив. Вероятно той е личността визирана в народната памет или пък някой от управителите на вакъфа в по-късно време. При всяко положение, както отбелязваш Куклен в много голямо, направо гигантско смесено село, в което християните преобладават.
Иначе снимките много ясно и точно илюстрират това, за което говориш

[terzi]

снимките са УЖАСНО ГОЛЕМИ .........НАМАЛИ ГИ или ги изтрии

нещо интересно

Св. Пророк Илия , кв княжево-софия


Това е единствения православен храм, в чийто двор се намира мюсюлмански гроб! При това му е отделено специално място. Гробът е покрит и представлява отделна постройка. Живял през 16 век Ефенди, богат и благороден мюсюлманин. Бил е неуморим поборник за чистотата на исляма,призовавал е към сурова разправа с мюсюлманите „еретици”, а в същото време е бил покровител на местните християни. Хората му отвръщали с голяма любов - наричали са го „Бали Баба”, меден баща или баща благ като медец. Звучи като легенда, но всъщност шейх Бали Ефенди е действителна историческа личност. Бил е един от най-видните османски духовници по времето на Сюлейман Великолепни. Твърди се, че на път за Унгария султанът минал през София и пожелал да се срещне с Бали, но духовникът отказал и се оттеглил в гората. Когато починал, имотите му са били поделени поравно между християни и мюсюлмани. Така повелявало завещанието му! С това се нарушавали османските закони, но толкова голяма била почитта към него, толкова много се ценяло името му, че последното желание на Бали Ефенди било изпълнено безприкословно и докрай. След смъртта му започнали да се случват чудеса. Болни православни и мюсюлмани идвали да се поклонят на гроба му и твърдели, че намирали изцеление. Неговата гробница в двора на черквата „Свети пророк Илия” напомня за доброто у човека, независимо на кой бог се кланя! Всеки има Своя път към Храма. Избира го със сърцето си! Пътят към Храма може да бъде различен. Ние сме толкова различни. И в същото време ....сълзата и усмивката на православния по нищо не се отличават от плача и смеха на друговереца! Често помежду ни стои невидима бариера, която само Вярата може да преодолее колкото и еретично да звучи! Хубаво е, че и някой друг търси своя Храм! И някой друг се вслушва в съвестта си и не приема злото за добро, щом му е от полза! „По-скоро може да се построи град във въздуха отколкото да се закрепи една държава без Вяра в Бога!”, Плутарх.


ОФФ: баджо, утре бегам към лудогорието, ако има нещо интересно пиши(нищио че е толкова късно )

[KIZIL DELI]

Това е единствения православен храм, в чийто двор се намира мюсюлмански гроб! При това му е отделено специално място.

Баджоо , тюрбето на Бали ефенди в Княжево и църквата са много добро попадение. Трябваше да се сетя когато ме питаше за обърнати на църкви ислямски култови сгради.

Днес тюрбето на Бали (или Балъ) ефенди се намира зад църквата и без съмнение е късно творение, което няма общо с оригинала от 16 век.

Въпросът е къде е било оригиналното тюрбе и сгради около него, които дават начало на селото - Бали ефенди койю, демек дн. Княжево. Често простата логика печели - църквата е построена върху тюрбето. Причините да се построи църква върху гроба на мюсюлмански мистик, почитан като светец, няма какво да ги бистрим, щото Хаслък го е написал преди 100 г. Повече от сигурен съм, че църквата е построена върху основите на тюрбето, защото когато човек я заобиколи забелязва следния причудлив архитектурен елемент.

Стълби водещи в олтара, но без врата .

При това много вехти мраморни стълби . Залагам си главата, че това са стълбите, които са водели към входа на тюрбето. Мисля, че е бая очевиден факт, който по някаква причина не се споменава в нито една публикация .

Иначе Бали ефенди е доволно известен и изследван персонаж, ако те интересува, пиши да ти проводя малко по-сериозни четива, освен местния фолклор .

ОФФ: баджо, утре бегам към лудогорието, ако има нещо интересно пиши(нищио че е толкова късно )

Че то в Делиормана и по селата да се разхождаш и да лафиш с хората пак ти стига и си е интересно. Иначе, ако не си ходил до Демир Баба в Свещари иди да го видиш заслужава си. А така и така като си там иди виж и тракийската гробница, която е направена наистина много добре. То и без друго в деховен план си е чисто и просто континюитет на една и съща традиция с различен похлупак, айде пак опряхме до Хаслък.

[Hayy Ibn Yakzan]

След средата на 16 в. в дн. кв. Княжево около текето на Бали Ефенди се изгражда голям комплекс включващ баня, кервансарай с множество дюкяни. Редица представители на османския елит подпомагат развитието на комплекса било то чрез парични дарения или строителни инициативи: починалия Мустафа паша – мир-и миран (бейлер бей) на Буда – 200 000 акчета, починалия Месих войвода – 40 000, починалия акънджъ субашъ – 25 000. Постепенно завието получава внимание от различни балгодетели. Според Евлия Челеби през 1626 г. Етмекчизаде Ахмед паша – дефтердар при Ахмед I и Осман II (1618 – 22) построяват в селото на Бали Ефенди „един голям хан, покрит с олово, с 50 стаи и 40 до 50 дюкяна с които украсил селото. Освен завието в Княжево през 16 в. функционира и негов своеобразен филиал в София (подобна е ситуацията със завието на Отман баба - освен това при с. Тракиец през 16 в, е имало и в "самия Хасково").
Показателна ролята на ислямските мистични братства в усвояването и урбанизацията на нови населени места.

Бали Ефенди принадлжеи към мистичния тарикат (духовен път) Халветия, който получава широка популярност в Османската империя през 16, като дори в самия Истанбул са построени няколко халветиски текета. Въобще братството Халветия получава и голяма подкрепа от представители на османския елит: фамилията Джамалзаде, великият везир Лютфи паша, великият везир Мехмед Соколлу. В случая е показателна сумата която бейлербея на Буда дарява на завието при Княжево, както и другите дарителски и строителни предприятия.

Погледната от друг ъгъл дейността на Бали Ефенди е показателна и за разширяването на сакралната мрежа на тариката Халветия на Балканите. Евлия Челеби споменава няколко текета в градове из полуострова основани от последователи на софиския мистик (в Щип, Самоков, Дойран, Струмица). Особенно известни неговите ученици (халифе) са Муслихуддин Нуреддинзаде (п. 1574) и Курт Ефенди (п. 1588 г.), и двамата родом от българските земи.

А ето и кратка библиографска справка посветена на животът и делото на Бали Ефенди:
Калицин, М., Мутафова, К., Исторически реалии за халветийския шейх Бали Ефенди Софийски в новоткрито житие от XIX в. – В: Мюсюлманската култура по българските земи, т. 2, С., 1997, с. 212-241;
Клейер, Н., Дервишките братства на Балканите с нарочен поглед към България – В: Мюсюлманската култура по българските земи, т. 2, С., 1997, с. 283-299
Миков, Л., Каменова, Т., Софиянецът Бали Ефенди – мюсюлмански светец от XVI в. – В: Българска етнология, кн. 2, 1996, с. 31-50
Shaykh Bālī-efendi on the Safavids
V., Minorsky, Shaykh Bālī-efendi on the Safavids - In:Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London, Vol. 20, p. 437-450 щрак

Cleyer, N., Mistique, ètat et sociètè. Les Halvetis dans l’air balkanique da la fin du XV siècle à nos jourus (Leiden – New York – Köln: Brill, 1994) за огромно съжаление книгата не е достъпна в българските библиотеки, а и аз я знам само като заглавие...

[terzi]

Че то в Делиормана и по селата да се разхождаш и да лафиш с хората пак ти стига и си е интересно. Иначе, ако не си ходил до Демир Баба в Свещари иди да го видиш заслужава си. А така и така като си там иди виж и тракийската гробница, която е направена наистина много добре. То и без друго в деховен план си е чисто и просто континюитет на една и съща традиция с различен похлупак, айде пак опряхме до Хаслък.

баджовото ходил съм там е, питахз а нещо друго ама щом няма ще си остана с хубавата лудогорска гледка

[Pancho Villa]

Здравейте
Това ми е първи пост, така че предварително извинявайте за грешки ако сам допуснал.
Ето ви малко снимки от джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу от Видин. Преди няколко години им направиха ремот (поне от вън за вътре незнам). Та имам един въпрос, в града битува една легенда че тази джамия е уникална в света заради сърцето което е на върха. Някои има ли повече информация?

[KIZIL DELI]

Pancho Villa, добре си дошъл!
Ми май наистина сърцето върху минарето, вместо полумесец, няма аналог или поне известен на мен. Писано е, че това е пропаганден номер на Пазвантоглу, за да спечели сърцата на неверниците във Видин .
Чудя се гробът му дали още стои. Последно съм го виждал през 2004 г. зад един жилищен блок в много окаяно състояние. Иронията се натрапваше от само себе си - преди 200 г. е владял еднолично града, зъбил се е на султана, преговарял с Наполеон, а днес бившите раи си хвърлят през терасите торбички с боклук върху гроба му . Всички това ни чака, Пазвантоглу може и да се е дуел много приживе, ама на днес гражданята от Видин сипят отгоре му боклук напълно необезпокоявани .

[поп_Първан]

Има ли близка снимка на това "сърце"?
Все за "сърца" по разни стари джамии чувам, а тези които съм виждал, на мен ми приличат на лалета, някой път празни и отворени, друг път плътни ...
Не ги разбирам, ама бих научил с интерес, за символите, които се срещат върху минарета, тюрбета и др.е-та - кое е канонично, кое допустимо, и кое си е местно побито ...