Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Османски паметници на територията на България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Stan написа Виж мнение
    Най-добре питай комшиите си от РАМ-Пловдив. Изкопите в джамията ги наблюдаваше Жени Танкова.

    За прословутата църква Св. Петка под Джумая джамия има и една статия
    Д. Чешмеджиев - Старата църква "Св. Петка" в Пловдив в сведенията на пътешествениците, В:Пътуванията в средновековна България, ВТ. 2009. Там доста е сипал да хапне на колегата ти Пижев.
    благодарности за информацията

    Comment


      Stan написа Виж мнение
      За прословутата църква Св. Петка под Джумая джамия има и една статия
      Д. Чешмеджиев - Старата църква "Св. Петка" в Пловдив в сведенията на пътешествениците, В:Пътуванията в средновековна България, ВТ. 2009. Там доста е сипал да хапне на колегата ти Пижев.
      За тази работа знам от самия автор вече почти година и все забравям да я погледна; явно е крайно време. Май е от конференция в Шумен, ако не се лъжа.

      Comment


        ефенди, чувал ли си за тая дървена джамия в с подкова , кърджалиискико? малко инфо?
        "Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
        - МУСТАФА ШАРКОВ -

        ---------------------------------------------------------------------


        www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България

        Comment


          terzi написа Виж мнение
          ефенди, чувал ли си за тая дървена джамия в с подкова , кърджалиискико? малко инфо?
          за чуването съм чувал. "джамия+подкова" в гугъла ще те информира достатъчно. Пробвай също и yedi kızlar cami.
          Не мога да се сетя за нарочно четиво по въпроса, при все че май имаше някой писал, но не ми идва на ум. Прикачам една статия в която само бегло се споменава, но може и да ти е полезна като цяло.
          Attached Files

          Comment


            "Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
            - МУСТАФА ШАРКОВ -

            ---------------------------------------------------------------------


            www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България

            Comment


              Преди няколко години, докато се разхождахме с един пловдивчанин из града го попитах: "Абе джанъм, защо на центъра зад Халите му казват "Капана"?, той ми отговори: "Де да знам... Сигурно щото са много криви и объркващи тия улици. Та човек направо може да се загуби, хванат като в капан!" От тук и изключително разпространениете по черноморските градове симпатични лавки наречени "капанчета", където туристите, примамени от търговците и заклешени от небивалия аромат и вкус на пръжена цаца съчетана с големите количества наливна, бутилирана и пр. бира, откривът възможностите на своя иначе здрави и бодър организъм.

              Та, на случая с Пловдив, вероятно името на квартала зад Централни Хали идва от турското kapmak - затварям, заключвам => kapan - затворен, заключен, или kapalı - закрит, покрит (Кapalı çarşı *- големия покрит пазар в Истанбул примерно) и вероятно бележи съществуването някога на това място на покрит пазар. В статията си "Развитието на градовете в България през османския период: мястото на турската архитектура в процеса" проф. Махиел Кийл дава реконструкция на безистена в Пловдив заедно с джамията Казаджилар, съборени преди Втората световна война. Дали това е същия безистен който е бил в Капана, зад Куршунлу хан?
              Снимка на Капана някъде преди или по време на ВСВ; няма Безистен и Джамия...



              Предполагам много е вероятно да е имало съвестни научни работници тогава и да са прибрали строителните надписи от разрушаваните и разрушаващите се османски сгради. И сега много от тези надписи да са "подредени" в хранилищата на Археологическия музей. Това естествено е само в сферата на въображението, но все пак, кой знае ?
              Last edited by Hayy Ibn Yakzan; 24-11-2010, 13:30.

              Comment


                А няма ли да пишем и за мостовете?





                thorn

                Средновековните църкви в България

                Comment


                  Не бих искал да звуча като даскалица, но нищо не ви коства (даже е препоръчително) да цитирате източниците си, като снимката горе - http://www.lostbulgaria.com/?p=420

                  Иначе снимката вероятно е правена през 1929 или 1930 г., защото се вижда падналият връх на минарето на Джумаята в следствие на Чирпанското земетресение (1928 г.).

                  Тая история с кривите улици и кьорсокаци е популярен местен фолклор, но не вярвам името да идва от там. Сега, то верно, че етимологията е наука, която може да докаже всичко, но приложената от теб логика (от kapmak) също не ми се струва да върви в правия път , още повече, че сградата, за която говориш се казва бедестен/безистен, а не капалъ чаршия. Аз мисля, че прилагането на проста логика често дава добри резултати. Веднъж като знаем, че това е търговската част, не е чудно, ако там има обществена везна. Там хищният османски фиск, събира т.нар. ресм-и капан, т.е. данък кантар по най-различни поводи. Та, ако питаш мен името на Капана в Пловдив идва от капан, т.е. обществен кантар, където се е навъртал и мухтесибът на града.

                  Безистенът се е намирал на северозапад от Джумая джамия и на югозапад от кервансарая (Куршумхан). Реконструкцията на М. Кийл, за която говориш предполагам е тази:


                  Ако погледнеш 2 страници по-напред ще намериш и отговор на въпроса си. Да това е безистена и схемата/реконструкция е грешна, джамията е бая по на запад. И още не се казва Казанджълар, а Тахтакале


                  П.П. И една статия на Пеев за беситена си намерих, ама нещо са ми изпаднали 2 страници от нея.
                  Attached Files
                  Last edited by KIZIL DELI; 24-11-2010, 19:24.

                  Comment


                    Thorn написа Виж мнение
                    А няма ли да пишем и за мостовете?
                    Ми хайде де, аз от бая време се глася да отворя една тема подобна на тази за часовниковите кули, защото съм насабрал тоя-оня мост, но има още много. Още повече мисля, че трябва да е отделна от тази, за да може да е формулирана по-общо от типа на "Римски и турски мостове в България", щото често османски мостове падат жертва на римляните. Веднъж събрани на едно място ще ги бистрим кой римски, кой турски. Ама все не мога да се организирам да напиша едно простото въведение и систематизирам, онова което съм събрал досега. Ако искаш ти я започни аз ще качвам квото имам, а сигурно и други ще се включат.
                    Хубави снимки, брей надписът си е почти заминал. Иначе от Кадин мост, ако следиш творчеството на Archangel има прекрасна снимка, шапки долу!

                    Comment


                      Римски има ли въобще?

                      Колкото до творчеството на Архангел - следя го. Нещо повече - лично следях процеса на правене точно на тази снимка


                      Между другото - надписът разчиташ ли го, или просто си знаеш какво пише?


                      thorn

                      Средновековните църкви в България

                      Comment



                        ами точно римски аз не знам, ама ако събираме турски, ще съберем само половината.

                        а за надписа питаш дали, това което се вижда е четливо или дали аз мога да чета кривите каменни надписи?

                        Comment


                          И двете.


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            Ами от твоята снимка би могло да се прочете, ако е достатъчно голяма. Иначе каменните надписи ги мразя и се мъча с тях само при нужда
                            Този обаче не е от много страшните , а що ли си мисля, че е публикуван някъде?

                            Comment




                              А това е била "кулата" на Димитраки Хаджитошев - чифлика му край село Кунино, Врачанско. Само не знам доколко следва да се третира като османски паметник, но е със сигурност интересна.


                              thorn

                              Средновековните църкви в България

                              Comment


                                Е това направо изби рибата. То верно, че Хаджитошевите са били клечки, но чак пък толкова не съм очаквал. Много сериозна работа.
                                Това пък ми напомни, че имам снимка на макета на кервансарая на Дамад Ибрахим паша в Пазарджик (1596 г.). Разрушен през войната 1877-78 г.

                                Comment

                                Working...
                                X