Stan написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Османски паметници на територията на България
Collapse
X
-
Stan написа Виж мнениеЗа прословутата църква Св. Петка под Джумая джамия има и една статия
Д. Чешмеджиев - Старата църква "Св. Петка" в Пловдив в сведенията на пътешествениците, В:Пътуванията в средновековна България, ВТ. 2009. Там доста е сипал да хапне на колегата ти Пижев.
Comment
-
ефенди, чувал ли си за тая дървена джамия в с подкова , кърджалиискико? малко инфо?"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
terzi написа Виж мнениеефенди, чувал ли си за тая дървена джамия в с подкова , кърджалиискико? малко инфо?
Не мога да се сетя за нарочно четиво по въпроса, при все че май имаше някой писал, но не ми идва на ум. Прикачам една статия в която само бегло се споменава, но може и да ти е полезна като цяло.
Comment
-
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България
Comment
-
Преди няколко години, докато се разхождахме с един пловдивчанин из града го попитах: "Абе джанъм, защо на центъра зад Халите му казват "Капана"?, той ми отговори: "Де да знам... Сигурно щото са много криви и объркващи тия улици. Та човек направо може да се загуби, хванат като в капан!" От тук и изключително разпространениете по черноморските градове симпатични лавки наречени "капанчета", където туристите, примамени от търговците и заклешени от небивалия аромат и вкус на пръжена цаца съчетана с големите количества наливна, бутилирана и пр. бира, откривът възможностите на своя иначе здрави и бодър организъм.
Та, на случая с Пловдив, вероятно името на квартала зад Централни Хали идва от турското kapmak - затварям, заключвам => kapan - затворен, заключен, или kapalı - закрит, покрит (Кapalı çarşı *- големия покрит пазар в Истанбул примерно) и вероятно бележи съществуването някога на това място на покрит пазар. В статията си "Развитието на градовете в България през османския период: мястото на турската архитектура в процеса" проф. Махиел Кийл дава реконструкция на безистена в Пловдив заедно с джамията Казаджилар, съборени преди Втората световна война. Дали това е същия безистен който е бил в Капана, зад Куршунлу хан?
Снимка на Капана някъде преди или по време на ВСВ; няма Безистен и Джамия...
Предполагам много е вероятно да е имало съвестни научни работници тогава и да са прибрали строителните надписи от разрушаваните и разрушаващите се османски сгради. И сега много от тези надписи да са "подредени" в хранилищата на Археологическия музей. Това естествено е само в сферата на въображението, но все пак, кой знае ?Last edited by Hayy Ibn Yakzan; 24-11-2010, 14:30.
Comment
-
Не бих искал да звуча като даскалица, но нищо не ви коства (даже е препоръчително) да цитирате източниците си, като снимката горе - http://www.lostbulgaria.com/?p=420
Иначе снимката вероятно е правена през 1929 или 1930 г., защото се вижда падналият връх на минарето на Джумаята в следствие на Чирпанското земетресение (1928 г.).
Тая история с кривите улици и кьорсокаци е популярен местен фолклор, но не вярвам името да идва от там. Сега, то верно, че етимологията е наука, която може да докаже всичко, но приложената от теб логика (от kapmak) също не ми се струва да върви в правия път , още повече, че сградата, за която говориш се казва бедестен/безистен, а не капалъ чаршия. Аз мисля, че прилагането на проста логика често дава добри резултати. Веднъж като знаем, че това е търговската част, не е чудно, ако там има обществена везна. Там хищният османски фиск, събира т.нар. ресм-и капан, т.е. данък кантар по най-различни поводи. Та, ако питаш мен името на Капана в Пловдив идва от капан, т.е. обществен кантар, където се е навъртал и мухтесибът на града.
Безистенът се е намирал на северозапад от Джумая джамия и на югозапад от кервансарая (Куршумхан). Реконструкцията на М. Кийл, за която говориш предполагам е тази:
Ако погледнеш 2 страници по-напред ще намериш и отговор на въпроса си. Да това е безистена и схемата/реконструкция е грешна, джамията е бая по на запад. И още не се казва Казанджълар, а Тахтакале
П.П. И една статия на Пеев за беситена си намерих, ама нещо са ми изпаднали 2 страници от нея.Last edited by KIZIL DELI; 24-11-2010, 20:24.
Comment
-
Thorn написа Виж мнениеА няма ли да пишем и за мостовете?
Хубави снимки, брей надписът си е почти заминал. Иначе от Кадин мост, ако следиш творчеството на Archangel има прекрасна снимка, шапки долу!
Comment
Comment