Дистанцирането в подобен разговор от опозицията черно-бяло би било доста плодотворно. (Това - по повод - изключването на местни допълнения, и не-твърдяното от никого, но подразбрано от теб и поукрасено със стени от плет и глина).
Това е съждение, към което изникват няколко въпроса - що е то народ? кой е този народ, кога е този народ? що е то "компетентност на народ"? Как може човек да се "усъмни" в нея. Дай примери за такова усъмняване и съответната реакция на "читатели" от този народ. Обясни какво общо има всичко това с обсъждания проблем. Ако, разбира се, тезата не е - "Дай да не наричаме митовете - митове, щото някой ще се разсърди".
тоест, се обявяваш против заетата от професора позиция именно на оценка на креативността, делене на "добро и лошо", което според него е задължителен атрибут на анализа?
Какво е в исторически аспект, а защо не и в архитектурен съдържанието на нечия "великост"? И от кога някой трябва да доказва, че нещо или някой "не са"?
Това, че това е Османската империя прави ли я "османска по генезис"? Защо този стил липсва във Франция? ОК, да зарежа сарказма - "османски" значи именно х-рен за Османската империя - създаден в нея и разпространен на нейна територия - нима това не е вярно? Кой е създателят - ами тук точен отговор, базиран на даден етнос не може да има, което прави априори изказвания от типа "българите са създали този архитерктурен стил" меко казано безумни.
ПП - Сарказмът не е метод, а средство. Що е то научен метод - вж в нета.
пак ПП:
Това не е запазване на чувство за достойнство (което, ще ме прощаваш, но изобщо не се вмества по никакъв начин на плоскостта на исторически дискурс).
Усъмняването в компетентността на цял народ обаче (доколкото съм забелязала) обикновено се приема като личностна нападка от всеки читател от този народ.
без да уточняваме кой бил по-креативен
велики османски майстори-архитекти има
това, че в Османската империя се утвърждава единен стил на къщите прави ли този стил османски по генезис?
ПП - Сарказмът не е метод, а средство. Що е то научен метод - вж в нета.
пак ПП:
Чувството за достойнство може да се запази като например разкритикуваш конкретна теза, без да изливаш личните си фантазми относно `вида и степента на заблуждение` на авторовата личност.
Comment