Българска възрожденска къща или има ли такова чудо?

[кало]

Прекрасна студия на Чавдар Маринов по темата (доколкото знам, написването й отне много време за проучване и четене):

свалете файла оттук - 40-тина страници на MSword е

http://www.sendspace.com/file/ht79gq

приятно четене и очаквам реакции

[zmaj]

Прекрасна студия на Чавдар Маринов по темата (доколкото знам, написването й отне много време за проучване и четене):

свалете файла оттук - 40-тина страници на MSword е

http://www.sendspace.com/file/ht79gq

приятно четене и очаквам реакции

От една крайност се стига до друга, но като цяло не виждам нищо скандално в казаното от Чавдар Маринов - няма как да не се съглася с изводите му.

Че няма нищо грандиозно и самобитно във "възрожденските къщи" е видно за всеки, който познава поне малко типичната битова архитектура в Османската империя, характерна за 18-тото и 19-тото столетие.

Въпросът обаче е в друго. От чисто архитектурна гледна точка, кирпичените "чорбаджийски" къщи едва ли ще впечатлят специалистите в тази област с някакъв самоблитен стил или здравина на конструкцията, но да не забравяме, че времето наслагва допълнително носталгично-поетични пластове върху миналото и е нормално представата за него да се променя. Типичен пример в тази посока, е масовата мания по готическото в Западна Европа в края на 18-ти век. Всяка руина от Средновековието е обект на преклонение и вдъхновение. Именно "субективното", неисторично възприятие за миналото ражда прекрасни литературни поризведения, създава цяла епоха, в която стресираният от индустриализацията човек, търси корените си в забравените митове и предания от миналото.

Затова - да, във "възрожденските" ни къщи, няма нищо възрожденско.
Но от друга страна, те са по своему самобитни и типично "български", защото напомнят с "романтичното" си присъствие за една отминала епоха, която се асоциира при мнозина от нас с определени символи - Ботев, Левски, Колю Фичето, Паисий, и множество други, банални, дребни и не толкова дребни представи, с които сме откърмени.

Тук по-скоро проблемът е доколко "обективна" или "субективна" може да бъде историята. Моето лично мнение е, че представата за събитията винаги почива на някакава субективност и отричането на този факт е огромна заблуда.

[dibo]

Кало, едно голямо мерси за статията на Чавдар Маринов.

А знаеш ли нещо за предвиждания сборник "В търсене на българското: конструиране на национална идентичност" на НБУ, част от който ще е тя? В смисъл - кога ще излезе, къде може да се намери? За мен също би ми било интересно да прочета например статията на Росица Генчева "Видими митове: българските езикови карти през втората половина на XX век". А може би и на някои фенове от Средновековния ни раздел

[dibo]

Две изследвания на Александър Везенков:

Защо и как бе измислен “балканският град”?

http://alexandervezenkov.blog.bg/viewpost.php?id=185797

Парадоксалната употреба на турцизми в българския национален дискурс

http://alexandervezenkov.blog.bg/viewpost.php?id=185799

[dibo]

и още:

Как тъжната действителност се превърна в културно наследство: нашите стари градчета

http://alexandervezenkov.blog.bg/viewpost.php?id=288441

Блогът:

http://alexandervezenkov.blog.bg/

[Thorn]

http://www.e-turchia.com/Spazi_per_vivere1.htm - Приносът на KG125 с типична турска архитектура. Според мен този линк по-скоро подкрепя статията, въпреки, че според него имало разлики.

[KIZIL DELI]

Благодаря на Кало, за това че е предоставил статията на Ч. Маринов. Прочетох я на един дъх и общото ми впечатление е, че това една отлично аргументирана работа, написана с прекрасно тъкно чувство за хумор, подхождаща директно към проблемите и предлагаща очевидните алтернативи на налаганите тези. Предполагам, че за мнозина, които са прочели нещо друго освен българските творения по въпроса и са си подали носа извън България в посока изток или запад, въпросът за уникалната ни "възрожденска къща" не стои отдавна. Маринов предлага изключително детайлно и задълбочено проучване на въпроса и демонстрира раждането и развитието на поредния историографски мит в България. Моите искренни поздравления и адмирации, отнело му е доста време и труд. Единственото, което ме тревожи, е че статията ще бъде приета с обикновената бездушна апатия от т.нар. академична общност в България и не вярвам, че ще получи подобаващо внимание. Още веднъж поздравления за автора

[n_tuleshkov]

Относно научната компетенция на Ч. Маринов

Прекрасна студия на Чавдар Маринов по темата (доколкото знам, написването й отне много време за проучване и четене):

свалете файла оттук - 40-тина страници на MSword е

http://www.sendspace.com/file/ht79gq

приятно четене и очаквам реакции

По отношение на препоръката на Кало имам сериозни възражения. Считам, че трудът е непрофесионален и тенденциозен, и по въпроса съм изложил своите виждания в отделна статия, която предстои да излезе в списание "Паметници. Реставрация. Музеи". В момента е качена на сайта на Архитектурно издателство "Арх и Арт":
http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=about

Приятно четене! Очаквам реакции.

проф. д-р арх. Николай Тулешков

[кало]

как да кажа, професоро Тулешков, дори самото начало на статията не ви прави чест. но пък говори достатъчно за постиженията ви в областта на историята.

Edit: Dibo - Кало, хайде без лични нападки.

[pnp5q]

Доста добре обосновани възражения, ИМХО. Освен това у проф. Тулешков, за разлика от Чавдар Маринов, ясно са обособени възможните зони на плодотворна деконструкция, така че постигнатото познание да се освободи от излишните идеологически наслаги, без да се губят фактите - и чувството за достойнство.

[dibo]

Единственото, което ме тревожи, е че статията ще бъде приета с обикновената бездушна апатия от т.нар. академична общност в България и не вярвам, че ще получи подобаващо внимание.

Академичната общност реагира Макар че стилът на възражението на г-н Тулешков на места е далеч от академичен и достига до лични нападки

pnp5q, това с "плодотворната деконструкция" е за форумната съкровищница от бисери

[кало]

двоен пост, сори

[KIZIL DELI]

Академичната общност реагира Макар че стилът на възражението на г-н Тулешков на места е далеч от академичен и достига до лични нападки

Реакцията много ми напомни лафа на покойния ми дядо за това къде не трябва да се хвърля камък, щото ще те опръска
Поне научих, че всичко що е от Адриатика до източна Анадола е строено от българи и добре, че са били те и арменците и от части гърците та да построят на османците джамиите, сиреч османската архитектура нищо оригинално не е родила, даже и на хамама му се намира цаката. Уф, кво ли се занимавам, радвам се, че има реакция все пак, но не очаквах да е от такова качество. Сега разбирам, че преди като четох статията на Маринов не дооцених колко всъщност е необходима. Ако тя стане повод нещата да се раздвижат в дискусия, ще е огромен успех.
Професоре, българският превод на книгата на М. Кийл, която предполагам визирате, излезна 2002 г. Ама и "надвечерието на влизането ни в ЕС". И въобще ако имате нещо за казване по тая книга направете го е едно "book review" и го дайте на някое сериозно списание да го четат хората по света, иначе сега са просто провиквания, от които се разбира, че тоя нещо мнооо Ви нерви. Айде със здраве, всеки си има глава да си мисли за себе си.

[кало]

чувството за достойнство.

Интересно ми е да разбера къде е мястото на чувството за достойнство при деконструкцията на мита за "българската възрождеска къща" и при опита за отговор на професора. Изобщо, къде е мястото на чувството за достойнство в историческия наратив?



Иначе - малко повече за този опит за отговор. Статия, изпълнена с лични нападки, небазирани на нещо, извън вътрешния свят на автора. Изпълнена с емоционални реакции, вероятно породени от десакрализацията на любим мит, благодарение на който са изградени преди 30-тина години не една и две "научни" кариери. "Вън профаните от храма", както викаше в някой от онези моменти учителката ми по латински. И, разбира се, дежурното в такъв случай обвинение в съучастие в царящата по света световна конспирация за унищожаване и деградация на "българското, българщината" и прочее поводи за гордост от този калибър.
Интересно е, че дори елементите на критика с някакъв рационален нюанс, са базирани отново на чувства и схващания от вътрешния свят на разгневения критик, и винаги последвани от заплахи за засипване с факти ("ама друг път", дет се викаше в един филм). Основен похват е обвинението в "неразбиране" на "истинската" мисъл и смисъл на цитирани от Маринов произведения - ту не схванато топлото чувство на един автор, ту Маринов не е разгадал скрития подтекст и теза на друг.
Бих могъл да попиша още - и за познанията на професора върху османците и техните овце, и за познанията му по етно-география от 15 век, и за "проблеми от сферите на творческия процес, семантиката, естетиката", ама няма - щото ми стана смешно. Няма да се спирам и върху тоталните вътрешни противоречия в тази статия, с оглед на обстоятелствата - те са простими.
В заключение - в науката са възможни множество гледни точки по един проблем, стига да са защитени с достатъчно аргументи и базирани на научния метод. За съжаление тази статия не попада сред тях.

[pnp5q]

[ОТ]Сарказмът научен метод ли е?[/OT]
Чувството за достойнство може да се запази като например разкритикуваш конкретна теза, без да изливаш личните си фантазми относно `вида и степента на заблуждение` на авторовата личност. Усъмняването в компетентност може да не бъде личностна нападка, при все че е съвсем на границата. Усъмняването в компетентността на цял народ обаче (доколкото съм забелязала) обикновено се приема като личностна нападка от всеки читател от този народ. И понеже тук говорим за нещо съвсем конкретно - архитектурата, а в конкретна област всеки народ може да си реши проблема или със собствени кадри или - нерядко - с внос на специалисти - предлагам да се ограничим в стиловете и зидариите, без да уточняваме кой бил по-креативен.

Понеже не съм запозната със специфично османската архитектура, моля KZIL_DELI (и други знаещи, разбира се) да ни кажат ориентировъчно колко велики османски майстори-архитекти има. И колко от тях не са от персийски произход, защото съм чувала, че персийските майстори строят красоти (и задават арх.стандарти) из целия ислямски свят в Средновековието.

А представата как всички български майстори под строй отиват на арх.школа в Цариград (т.е. - невземането предвид на бавното предаване на информация тогава) ми е смешна. Тоест - не виждам как може да се изключат априори местни допълнения към масовия арх. стил. Да не говорим за подразбиращата се според мен теза (от дискусията дотук), че преди идването на османците селянията на Балкана е живяла у полето (т.е. - че няма никаква местна традиция, пък била тя и стени от плет, измазани с глина)

А това, че в крайна сметка арх.стил за масова употреба по цялата империя се унифицира е нещо съвсем нормално предвид обстоятелствата - това, че в Османската империя се утвърждава единен стил на къщите прави ли този стил османски по генезис?