Добре, прибави и Вацлав Хавел, ако искаш. Те може би (заедно с Бродски) са по-изрядни дисиденти отколкото Георги Марков.
Един писател казваше - "Ако до 30-годишна възраст човек поне на моменти не е симпатизирал на социализма, значи е без сърце. Ако го прави след това - значи е без ум".
Не казвам, че Георги Марков е живял като светец. Но той е променил своята позиция - способността за това понякога е по-ценна, отколкото това - цял живот да защитаваш едно и също. А и кой щеше да му обърне толкова внимание, ако преди това не е бил близък именно с Живков?
Така или иначе външният свят чрез него знае поне за един българин, който е бил срещу режима и го е изразявал достатъчно не-посредствено, за да бъде най-накрая убит.
Струва ми се, че трябва да ценим това, което имаме, а не да въздишаме по онова, което нямаме.
Един писател казваше - "Ако до 30-годишна възраст човек поне на моменти не е симпатизирал на социализма, значи е без сърце. Ако го прави след това - значи е без ум".
Не казвам, че Георги Марков е живял като светец. Но той е променил своята позиция - способността за това понякога е по-ценна, отколкото това - цял живот да защитаваш едно и също. А и кой щеше да му обърне толкова внимание, ако преди това не е бил близък именно с Живков?
Така или иначе външният свят чрез него знае поне за един българин, който е бил срещу режима и го е изразявал достатъчно не-посредствено, за да бъде най-накрая убит.
Струва ми се, че трябва да ценим това, което имаме, а не да въздишаме по онова, което нямаме.
Comment