30 години от смъртта на Георги Марков.

[ivan_kunchev]

Добре, прибави и Вацлав Хавел, ако искаш. Те може би (заедно с Бродски) са по-изрядни дисиденти отколкото Георги Марков.
Един писател казваше - "Ако до 30-годишна възраст човек поне на моменти не е симпатизирал на социализма, значи е без сърце. Ако го прави след това - значи е без ум".
Не казвам, че Георги Марков е живял като светец. Но той е променил своята позиция - способността за това понякога е по-ценна, отколкото това - цял живот да защитаваш едно и също. А и кой щеше да му обърне толкова внимание, ако преди това не е бил близък именно с Живков?
Така или иначе външният свят чрез него знае поне за един българин, който е бил срещу режима и го е изразявал достатъчно не-посредствено, за да бъде най-накрая убит.
Струва ми се, че трябва да ценим това, което имаме, а не да въздишаме по онова, което нямаме.

[Nick]

А защо ти не предложиш някакъв собствен текст, който да не е посредствен? За да разберем от висотата на какво определяш горните като посредствени, а Марков - като полудисидент?

Текст? За определяне на субективни предпочитания? ОК, ще опитам. Би ли посочил къде точно прелива талантът в следните съчетания от думи:

Ръцете му слаби,
ала знай да граби.

Без брашно —
страшно.

Кой душа не продава,
той имотен не става.

и т.н.

Сега за сравнение погледни нещо друго, но от същия жанр:

Никто не обнимет необъятного.

Наука изощряет ум. Ученье вострит память.

Самопожертвование есть цель для пули каждого стрелка.

Щелкни кобылу в нос, она махнет хвостом.

Специалист подобен флюсу: полнота его одностороння.

Вакса чернит с пользою, а злой человек - с удовольствием.

Бросая в воду камешки, смотри на круги ими образуемые; иначе такое бросание будет пустою забавою.

и т. н.

Това отговаря ли на въпроса ти за "висотите"? За дисиденти не ми се говори.

[lzl]

Какво отношение към темата има литературната стойност на произведенията на Георги Марков?

[кало]

ами смъртта на човек има значение в зависимост от конкретната личност, а в този смисъл творчеството характеризира тази личност

[ivan_kunchev]

Тъй. “Висотите” просто са главозамайващи.
Но защо не сложим нещо сравнимо, все пак? Марков не пише пародийни епиграми.
Очаквам, все пак, макар и – подозирам – напразно, някакви репортажи, в сравнение с които репортажите на Марков да са “посредствени” и “средно известни”.

За останалите слагам My Kind of Music – интервю с Георги Марков.


http://www.youtube.com/watch?v=i7yYqnUqheQ


И още нещо, също любопитно, макар и казано с един сякаш неупражняван скоро български.


http://www.youtube.com/watch?v=czZwkVIF2hQ

[ivan_kunchev]

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=118356

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=118424

Умолявам в тази тема да се слагат само документи по случая и личността на Георги Марков, а ако има коментари, те да бъдат само като придружаващи подобни документи.
Благодаря предварително!

[ivan_kunchev]

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5608111

[ivan_kunchev]

"Прекратява се разследването за убийството на писателя Георги Марков, тъй като днес изтича абсолютната давност, потвърдиха от прокуратурата. Във вторник говорителката на Върховната касационна прокуратура Румяна Арнаудова обясни пред БиБиСи, че съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност, тъй като няма предприето никакво процесуално действие спрямо конкретно лице от рода на задържане или обвинение, заради което да може да продължи разследването.

С това изявление 35 години след смъртта на писателя българската държава чрез прокуратурата на практика призна своето безсилие или липса на воля да бъде разкрито едно от най-ужасяващите престъпления на комунистическия режим - убийство заради слово, не заради действие.

Че става дума за убийство се смята за доказано, тъй като при аутопсията английските лекари откриват в тялото на писателя миниатюрна съчма, подобна на главата на топлийка, в която е открита отрова.

Георги Марков, авторът на "Задочни репортажи", в които публицистично разкрива пороците на тоталитарния режим, а преди това - на открояващите се сред литературния поток художествени творби "Мъже" и "Жените на Варшава", напуска България през 1969 г. На 7 септември 1978 той е убоден с чадър от непознат мъж на моста Ватерло в Лондон и след няколкодневна агония умира на 11 септември. Скотланд ярд започва разследване, но до 10 ноември 1989 разследване от българска страна естествено няма.

Според българския закон, който предвижда 30 години давност за най-тежките престъпления, следствието щеше да бъде закрито още през 2008 г. По молба и настояване на английската страна то беше удължено с основанието, че е имало опит за причиняване на смърт и на други лица: имаше се предвид журналистът Владимир Костов, който оцеля при подобен атентат в Париж.

През изминалите 23 години разследването ту затихваше, ту набираше скорост, най-вече след като Националната разузнавателна служба беше принудена да предостави документи от архива на Първо главно управление на ДС "ПГУ". Те бяха използвани от журналиста Христо Христов в книгата му "Убийте Скитник - българската и английската политика по случая Георги Марков". От публикуваните документи стана ясно, че зад покушението стои Първо главно управление на ДС. А от твърденията на бивишя съветски агент на КГБ Олег Калугин, направени през 1991 пред медиите, пък се разбра, че атентатът е подготвен и извършен с техническата помощ на КГБ, откъдето била доставена отровата и уредът за изстрелването й посредством чадъра.

От документите на ПГУ става ясно също, че единственото лице, което би могло да бъде заподозряно за физически извършител, е чужд гражданин на име Франческо Гулино, заловен по-рано в нарушение в България и превърнат в агент на ПГУ. Нито българските, нито английските власти обаче потърсиха Гулино. Според източници от разследването наличните доказателства срещу него не са им били достатъчни, за да издадат межуднародна заповед за арест.

Най-големият проблем пред следствието беше липсата в архива на ПГУ на конкретния план за покушението. Предполага се, че е унищожен заедно с други документи още пред 1990 г. по нареждане на последния ръководител на ПГУ, вече покойния ген. Владимир Тодоров. Той беше единственият осъден за унищожаване на документи - получи 10 месеца затвор. Заради липсата на основното доказателство - планът за ликвидарането на писателя, един от многото разследващи екипи през годините дори се опита да заключи, че Георги Марков е починал заради непрофесионалното лечение, което са му приложили лекарите в лондонската болница. Главният прокурор Борис Велчев не прие подобно заключение и разследването продължи.

За разлика от България, в Англия разследването не е закрито, а продължава да бъде отворено. Според юристи прекратяването на българското следствие поради давността би създало проблем на английското разследване, ако се наложи оттам да искат изпълнение на съдебни поръчки от София.

През последните десетилетия английски следователи посещаваха поне три пъти българските си колеги. При кратката им и доста мълчалива среща с медиите през 2006 г. ги попитах "дали неразкритото все още убийство на писателя дисидент не се отразява твърде зле на престижа на Скотланд ярд". Без да прикрива раздразнението си от такъв предизвикателен въпрос, английският детектив ме сряза необичайно рязко и ясно: "Не ние, а вие знаете кое как е ставало, не ние, а вие имате документите".

Оказа се, че при даването само на линкове след време някой интересуващ се не може да провери докъде водят, защото те евентуално вече не са налични. Затова ми се струва, че е по-добре да се поства цялата информация или новина. В случая текстът е от тук http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/...arkov/?ref=rss.

[ivan_kunchev]

Доста добър филм - "Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър".
http://www.youtube.com/watch?v=iDomo7EDbgA
Според мен трябваше да свърши след интервюто с Франческо Гулино и гласът на Марков, четящ есето "Лъжи се, скъпи мой". Обаче режисьорът е решил да атакува накрая английските секретни служби, че не по-малко от българските си колеги не желаят да разследват нещата. Няма лошо.
Иначе - чудесно попадение е интервюто с Гулино - по-контрастна личност от тази на Марков, не би могла и да се измисли. Имаше от Бешков една карикатура - "Бай Ганьо убива своя създател" - литературният персонаж с димящ пистолет стои над трупа на Алеко. Италианският Бай Ганьо и от литература "разбира": "Малкото, което знам за този Макаров... той не е нищо важно... Разбира се, чел съм много версии. Някои се опитват да го изкарат нов Пастернак или Солженицин... или нещо подобно. Той не е нито един от тях!..."

[Drunken Master]

Първо, Георги Марков не е дисидент, както се представя в днешно време. Той е бил агент на ДС, брат му също е бил, дори е бил и във висшите слоеве на разузнавателната структура. Какъв дисидент е Марков, при положение, че е имал достъп до архивите на ДС в онези времена? Колко души са имали достъп до тях, я се замислете? 2-ма или 3-ма максимум... Не случайно, когато отваря архивите, той започва да пише сценария на сериала "На всеки километър". Има много сведения, че Марков отива в чужбина именно по работата си на агент на нашите служби. Освен това, има и други... че е бил двоен, а вероятно и троен агент (наш, британски и на ГДР). А такива хора, не живеят дълго...
Второ, Георги Марков не "бяга" от страната ни, както също се представя в днешно време. Човека си излиза от страната с дипломатически паспорт. Абсолютно легално! Тук е вече голямата манипулация. Той стои в чужбина при брат си, а после заминава за Англия. Доказателствата по този въпрос са неговите писма, които той през цялото време изпраща до съпругата си, до близките си и т.н. Какво пише? Че е обиден на страната си, понеже е имал работа в чужбина, но се е забавил, а веднага са го обявили за "невъзвращанец". Думите му са "Аз не съм бягал от страната си!". И другото нещо - за да стои по-дълго в чужбина Марков пише писмо до министъра на вътрешните работи за да му издаде по-дълъг срок за пребиваване извън страната. И два пъти от МВР го правят без никакъв проблем от тяхна страна. Пак задавам въпроса - колко българи са имали подобна привилегия в онези години? Чак обаче на третият път, когато Марков желае отново подобна подкрепа от МВР, отговора е, че той вече трябва да се върне тук, а той тогава отказва. След това ситуацията около него, а и в страната вече е променена...
Трето, тук вече можем да умуваме, защо Марков не желае да се върне в страната. Съветника на Тодор Живков, Костадин Чакъров говори, че Марков е бил едва ли не зашеметен от великите си постижения на автор и смята, че България е едва ли не тясна за неговите писателски способности и той решава да остане на Запад за да стане едва ли не "новият Достоевски". Всичко хубаво, обаче рано или късно... самият Марков изпада в творческа криза и се пропива.
Четвърто, антикомунистите умишлено не постват последните писма на "дисидента" Георги Марков към своите близки. Там е нишката, там е разковничето. Потърсете последното му писмо, където той чисто и просто си посипва главата с пепел за това, което е "захвърлил у нас" (той така се изразява). Там разкрива, че западната пропаганда с нищо не е по-различна от нашата, само, че там... "се лъже много по-мазно".
Пето, за какво му е на бай Тошо да поръчва Марков? Неговите писания, за мен лично, не са нищо особено. Освен това, тия смешни истории за континентална поръчка по оста България - СССР за да може да се намери килър, който да го гръмне... Марков е бил 50 килограмов алкохолик, който ходи без охрана. Извинявайте, ама в днешно време... един циганин би го пречукал за 200 лева. Това са несериозни работи. Моето лично мнение е, че това е поръчка от типа на Лий Харви Осуълд, от типа на стрелбата срещу Папата. Така, че убиеца го търсете около нулевият меридиан.
Шесто, не е сигурно, дали изобщо е убит. Има предположения, че умира от пиене.

П.С.
Владо Береану е достоен човек, който не се поддаде на антикомунистическата съблазън от началото на деветдесетте, та той самият стигна до заветната истина. Може да прочетете, какво пише човека... Той написа книга заедно с Калин Тодоров.