На 3 март 1878 г. в Сан Стафано е сложен край на Руско- турската война от 1877-1878 г., известна като Освободителна. Българската държава е възстановена в етническите си граници, по силата на предварителния мирен договор. Под натиска на Великите сили обаче документът е ревизиран на 1 юли в Берлин.
Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.
Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи...
Външната политика на монархията половин век след Освобождението е един непрестанен стремеж към България от 3 март...
3 март се отбелязва като Ден на освобождението на България от османо-турското владичество от 1888 г. Под това име датата се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г. През 1988 г. е обявен и за официален празник, а с решение на парламента от 5 март 1990 г. денят е обявена за Национален празник.
На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен (прелиминарен) договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. За страната ни се отнасят:
- Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
- Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по*твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару*ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.
- Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
- Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по* късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
- Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
3 март слага край на петвековното чуждо владичество. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.
Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.
Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.
Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става.
Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза.
Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието.
Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.
Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.
Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е, че договорът увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.
Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа.
Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес.
Току що освободена, страната ни е разкъсана на няколко части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи!
- Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души.
- Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта.
- Северна Добруджа е дадена на Румъния.
- Западните покрайнини са присъединени към Сърбия.
---
За първи път денят се чества на 19 февруари 1880 г. (3 март нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор".
От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда).
За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г.
На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия на 9-ото Народно събрание денят е утвърден за национален празник.
---
Днес с тържества в цялата страна ще бъде отбелязано честването на 130 години от отхвърлянето на петвековното чуждо владичество у нас. Церемония по издигането на национално знаме ще се състои на площада пред паметника на Незнайния воин в столицата.
В Пловдив в катедралния храм „Св. Богородица" ще бъде отслужен тържествен молебен.Пред паметника на руските освободители на хълма Бунарджика ще бъдат поднесени венци и цветя.
Слово ще произнесе кметът Славчо Атанасов. По-късно ще бъде отслужена панихида на гробищата пред паметника на загиналите български опълченци.
Тържествата на връх Шипка ще започнат със заупокойна молитва в манастира „Рождество Xристово", отслужена от Старозагорския митрополит Галактион. Те ще продължат на площада под историческия връх. Вицепремиерът Даниел Вълчев, посланици и военни аташета на страните, участвали в Руско-Турската война ще са сред официалните гости. С военен ритуал и поднасяне на цветя и венци пред костницата ще завърши официалната програма.
В Плевен, празничният ден ще започне с издигане на националното знаме на площад „Възраждане". Пред храма-мавзолей „Св. Георги Победоносец" ще бъде отслужена панихида за загиналите и ще бъдат поднесени венци и цветя. По традиция, и тук ще присъстват представители на дипломатически мисии на страни - участнички в Руско-Турската война.
Във Велико Търново ще бъдат поднесени венци през паметника Майка България. Молебен ще бъде отслужен в свищовската църква „Св. Троица".
Видин ще посрещне празника на централния площад.
По подобен начин празникът ще бъде отбелязан в Ловеч, Варна, Бургас и т.н.
Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.
Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи...
Външната политика на монархията половин век след Освобождението е един непрестанен стремеж към България от 3 март...
3 март се отбелязва като Ден на освобождението на България от османо-турското владичество от 1888 г. Под това име датата се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г. През 1988 г. е обявен и за официален празник, а с решение на парламента от 5 март 1990 г. денят е обявена за Национален празник.
На 3 март /нов стил/ през 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен (прелиминарен) договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос. За страната ни се отнасят:
- Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
- Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по*твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару*ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.
- Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
- Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по* късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
- Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
3 март слага край на петвековното чуждо владичество. Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км.
Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Екзархията през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.
Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Страната ни обаче остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г.
Още в началото на поредната Руско-турската война обстановката в Европа е напрегната. С подписването на предварителния мирен договор Високата порта се надява, че клаузите ще бъдат поне частично променени с намесата на Великите сили. Така и става.
Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор и обвиняват Русия, че решава сама Източния въпрос в своя полза.
Италия и Франция пък са твърдо срещу излаз на България на Бяло море, виждайки в това възможност Русия да влияе върху Средиземноморието.
Германия не е пряк противник на договора, но настоява пред Русия да вземе под внимание исканията на Австро-Унгария, като така косвено я подкрепя.
Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.
Договорени са и редица проблемни аспекти от Източната криза, но най-важното е, че договорът увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.
Санстефанският мирен договор среща неодобрението и на балканските държави. Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Гърция също има териториални недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава. Румъния е недоволна, въпреки че получава Северна Добруджа.
Тези международни настроения и фактът, че Русия е неспособна да понесе още една война за защита на договореното в Сан Стефано, предопределят печалните за България решения, взети по време на Берлинския конгрес.
Току що освободена, страната ни е разкъсана на няколко части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи!
- Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души.
- Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта.
- Северна Добруджа е дадена на Румъния.
- Западните покрайнини са присъединени към Сърбия.
---
За първи път денят се чества на 19 февруари 1880 г. (3 март нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор".
От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. (в сила до октомври 1951 г, когато е отменен с Кодекса на труда).
За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г.
На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия на 9-ото Народно събрание денят е утвърден за национален празник.
---
Днес с тържества в цялата страна ще бъде отбелязано честването на 130 години от отхвърлянето на петвековното чуждо владичество у нас. Церемония по издигането на национално знаме ще се състои на площада пред паметника на Незнайния воин в столицата.
В Пловдив в катедралния храм „Св. Богородица" ще бъде отслужен тържествен молебен.Пред паметника на руските освободители на хълма Бунарджика ще бъдат поднесени венци и цветя.
Слово ще произнесе кметът Славчо Атанасов. По-късно ще бъде отслужена панихида на гробищата пред паметника на загиналите български опълченци.
Тържествата на връх Шипка ще започнат със заупокойна молитва в манастира „Рождество Xристово", отслужена от Старозагорския митрополит Галактион. Те ще продължат на площада под историческия връх. Вицепремиерът Даниел Вълчев, посланици и военни аташета на страните, участвали в Руско-Турската война ще са сред официалните гости. С военен ритуал и поднасяне на цветя и венци пред костницата ще завърши официалната програма.
В Плевен, празничният ден ще започне с издигане на националното знаме на площад „Възраждане". Пред храма-мавзолей „Св. Георги Победоносец" ще бъде отслужена панихида за загиналите и ще бъдат поднесени венци и цветя. По традиция, и тук ще присъстват представители на дипломатически мисии на страни - участнички в Руско-Турската война.
Във Велико Търново ще бъдат поднесени венци през паметника Майка България. Молебен ще бъде отслужен в свищовската църква „Св. Троица".
Видин ще посрещне празника на централния площад.
По подобен начин празникът ще бъде отбелязан в Ловеч, Варна, Бургас и т.н.
Comment