Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Живков - посредствен ген.-сек. или ловък политик?

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    В последното мнение на Иво. Станоев има много логика. Обратно на въпроса за генералния секретар и политика - той е силен ген. сек., а това в соц. отношенията го прави добър политик. Като политик обаче, демек като човек, който създава и провежда политики, е слаб. Слаб е, защото самостоятелните му опити за създаване на политики довеждат до провала на управлението => до бедна и разграбена държава, както и до порочни властови практики.

    Comment


      #47
      Кризата, която го събаря от власт не идва от България, макар и ние тук да си имахме немалки проблеми. Тоест, ако не бяха дошли сътресенията от Москва, Живков нямаше да падне от власт. В този, чисто властови смисъл, той е именно ловък политик. Успява да раздели евентуалните си политически противници, да прикотка интелигенцията под една или друга форма, да внесе разкол в обществото, който да не позволи да се появят опасни за властта му обединения и да контролира ситуацията в партията, така че да не се издегне оттам негов евентуален опонент. Всичко това се променя чак след идването на Горбачов и натиска от СССР за промени, осъществен по различни линии - чрез пресата, чрез хора на Москва - като Андрей Луканов и т.н. Тоест, в чисто вътрешен план, без външен натиск, нямаше какво или кой да свали от власт Живков. Опозицията у нас се появи чак след свалянето му, а и както сега виждаме - една част е била продукт на системата - на ДС, които са искали да имат контрол върху явлението. Но това е вече тема на друг разговор.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #48
        Така е, това никой не го оспорва - имам предвид какво се случи и получи накрая. Но дали е справедливо оценката да се основава изцяло на края, без по никакъв начин да се отчитат предшестващите го години? Това е въпрос, който може привидно да е безсмислен, но при внимателно замисляне заблудата ще изчезне. След това, дали случилото се изцяло е резултат на негови решения и съответно грешки или има и действие на фактори извън неговия контрол. Според мен, основно е влиянието на последното - иначе нямаше да се повтаря една и съща "история" във всичките сателити, че и в самия СССР (разбира се, с известни вариации, но по същество - сходна).
        Да изясня позицията си:

        1. Системата (което е характерно за всяка една система) налага определени ограничения и, в този конкретен случай, има много сериозни вътрешни несъвършенства (които можем да обсъждаме отделно ако има желание), които неизбежно водят нещата към провал - икономически, социален, политически. Каквито и действия да се извършват в нейните рамки, ако не са свързани с коренно реформиране, са обречени на провал - ще се различават единствено обстоятелствата на този провал.

        2. Професията на всеки политик - още повече, управник, - е да се стреми да поддържа в равновесие системата, която управлява, а ако има такава възможност - да я развива. Първото може да се нарече минимална цел, а второто - максимална.

        3. Доколкото политикът е човек, то независимо от убеждения или вътрешни позиции, на първо място за него ще стои моментната политическа конюнктура, благодарение на която успява да се задържи на власт и чрез която осъществява управлението, на втора позиция - дългосрочните цели, които си поставя. В някакъв смисъл първото е свързано с второто (чрез първото се прави опит да се реализира второто, но целите, поставяни на първото не се изчерпват с второто).

        4. Каквито и да са тези дългосрочни цели и идеалите, които стоят зад тях, те ще се оценяват различно в морален план, от различните хора - причината за това се корени в изповядването на различни идеали и морал, което означава и различни дългосрочни цели, както и разлики в разбирането за това какви средства трябва да се използват за постигането им.

        5. На първо място за професията на политика, според мен, е способността му да се ориентира в конюнктурата на системата, в която действа и да може да я използва, за да постига целите си: както краткосрочни, така и дългосрочни.

        6. Моралната оценка на средствата и целите (дългосрочните, защото краткосрочните не подлежат на такава оценка, поради техническия им характер), е нещо много важно за историческия поглед, но трябва да осъзнаваме, че винаги ще присъства елемент на относителност, в зависимост от човека, който дава оценката и неговите собствени етични представи и принципи, като основно за този фактор е доколко те съвпадат или се различават с тези на подлагания на оценка политик.
        Рязката разлика означава неизбежно даване на негативна обща оценка и обратното - разлики може да има само в детайлите.

        Сега конкретно за Тодор Живков.

        1. За мен той е "ловък политик", в смисъл на "добър генерален секретар" (макар че започва като първи секретар), именно заради умението му да "работи с кадрите" (т.е. да подбере необходимите му хора и да отстрани или постепенно неутрализира тези, които са или ще бъдат срещу него). Т.е. става въпрос за технически умения в описания по-горе смисъл - по отношение на краткосрочните цели. И това му позволи да се задържи много дълго време във властта (повече от 30 години - 35 горе-долу). Това говори за умение в този смисъл, а то не е постижимо за човек "глупав", т.е. неспособен на съответния тип мислене и действие.
        В крайна сметка бе отстранен с преврат, макар и дворцов, но става въпрос за преди всичко външно действие, т.е. по същия начин, по който са отстранявани всички социалистически лидери. Да, в това се проваля, но аз лично не се сещам за лидер, който е успял да се справи с подобно положение. Май Тито е единствено изключение.
        Все пак това става в края на живота му, на възраст достатъчно преклонна за политик. Но няма съмнение, че към края на управлението инстинкитет му изневеряват, а и тактическите му умения - също.

        2. По отношение на "дългосрочните цели", Живков е пълен провал, но аз смятам, че той така и не си поставя сериозно такива - не и в началото на управлението си. ТОй е типичен кариерист, ако мога да се изразя така. Всичките му успешни дейстивя са в тактически план - в стратегичесик има само неуспехи и липса да се разберат недостатъците на системата или дори това да се осъзнава (а в края това го има несъмнено), не е намерен изход от ситуацията. Или по-точно, не му достига власт и решимост за да го приложи на практика. Нещо, което вероятно не е и възможно като се има предвид характера на отношенията в соц-лагера.
        Тук съм напълно съгласен с оценката ти: ЖИвков взима властта като ловък кариерист и опортюнист и до края си остава такъв. Не е реформатор, нито се опитва да бъде нещо такова - освен под формата на тактика или мимикрия.

        3. Крахът на системата не е резултат само от негови действия или бездействия - той е заложен в самата система и е резултат от нейното несъвършенство - невъзможност то да бъде отстранено или поне коригирано. Това е дълга тема, която може много да се коментира и обсъжда.

        Ако се намесих в темата, то е защото ми се струва, че всяка една оценка трябва да бъде балансирана и уточнена.

        Comment


          #49
          Периодът на разведряването

          За възхода на политическата кариера на Т. Живков огромна роля играе смъртта на Сталин през 1953 г. За период от 5 години българската икономика е почти изцяло насочена към военното производство - процес, който е сходен за всички социалистически страни. Но поради зависимостта на икономиката ни от трети държави тая насоченост означава недостиг на основни стоки. В тоя смисъл е изказването на А. Югов от 20 март 1951 г.: "Все още не сме в състояние да отменим купоните за хранителните стоки. Отмяната на купоните за промишлените стоки не може да доведе до пълна отмяна на купонната система." (ЦДА, ф. 317, оп. 1, папка 20)

          Вероятността от репресии потулват реалните опити за публична критика. Заедно с това строежът на множество промишлени предприятия създава перспектива пред населението за развитие - химическия комбинат в Димитровград, завода за електрически машини "В. Коларов", текстилни комбинати ("Марица" в Пловдив, "Г. Генев" в Габрово, "Г. Димитров" в Сливен и др.), металургичният завод "Ленин" в Перник, заводът за соди в Девня и т.н. В селското стопанство нещата са доста по-зле, тъй като с решението на V конгрес от 1948 г. започва насилственото коопериране като генерална линия на БКП. Това земеделско коопериране е изпълнено на 50% към 1950 г., преди всичко в полските региони. Вълко Червенков измисля тезата, че селяните трябва да платят своята дан за изграждането на социализма. Така и става, но посредством принуда...

          През 1951/2 г. обаче, Сталин започва политика за смекчаване на отношението към селото и към изграждане на икономически отношения с ГДР. За България това не е достатъчен сигнал, макар и да има някакъв минимален резултат, и чак след смъртта на Сталин започват някакви плахи опити за промяна. От особена важност за раздвижването в БКП е осъждането на Берия. През юли 1953 г. на специално заседания на партията се обсъждат от съветските промени и "изводите за нашата партия" (В. Червенков). Започва т.нар. период на разведряване и "новия курс" в икономиката - намаляване темповете на индустриализация и отделяне на внимание към снабдяването с продоволствие за населението, както и започването на проекти, насочени към леката промишленост.

          Този нов курс се бетонира от решенията на V² конгрес на БКП (18.2. - 3.3. 1954 г.). Решенията на конгреса са всъщност различни от решенията на Държавната планова комисия от януари-февруари 1953 г., т.е. към намаляване на индустриализацията. На V² конгрес се случва и друго важно събитие - Тодор Живков е избран за първи секретар на БКП и член на Политбюро. Само че това издигане не е плод просто на неговата ловкост, той е бил одобрен за тия постове от Москва. Всъщност неговата роля е в това, че успява да се задържи като председател на софийската организация на БКП, а тази му длъжност е създала предпоставки за по-висока кариера. Конгресът е интересен и с нещо трето - Червенков държи реч срещу култа на личността (демек срещу себе си). И точно този лайтмотив е използван от Живков при отстраняването на Червенков. Нещо повече, Живков дори не е поканен на ХХ конгрес на КПСС, където се изнася "секретния" доклад срещу Сталин или разобличаването на култа срещу личността. И точно това по-късно Живков ще използва. А не знам дали има значение, че Червенков изпуска изнасянето на доклада (щото не бил добре) и за съдържанието му разбира от друг член на делегацията (Райко Дамянов).

          Така Живков през 1956 г. се оказва в силна позиция - взетите на V² конгрес икономически решения водят до видими резултати, издържал е оценката на Москва и разполага с доста силен коз по аналогия срещу Червенков. Това му позволява да се утвърди като партиен лидер, макар и да има гласове срещу него: "Вие знаете, че на пленума на ЦК след V² конгрес на партията д-р Иван Пашов предложи за първи секретар Тодор Живков и той набързо бе избран. Нямам нищо против този другар, но той няма качества за такъв висок пост. Такива като него има най-малко 500 души, но това са хора със средни възможности." (Йонко Панов)

          Формално решенията от 1956 г. не са кой знае колко важни - Червенков (съветски комунист) просто става член на Политбюро, а Югов министър-председател (значи роден комунист), Живков пък оглавява БКП. Всъщност обаче Живков успява да получи подкрепата на Хрушчов и да консолидира около себе си някои елементи от репресивния апарат...

          Comment


            #50
            Привет,от мен поне една снимка на човечеца.

            Comment


              #51
              На 26.1.1954 г. се състои специален пленум за осъждане на култа към личността. Основен докладчик е Вълко Червенков. Ето част от речта му:

              "Култът към личността е, когато личността постоянно се възвеличава, възхвалява, когато тя се издига над колектива, приписват й се всички добродетели, всяка мъдрост, непогрешимост, вездесъщност, всемогъщество - едва ли не тази личност сама всичко върши, всичко решава, всичко знае, нищо без нея не става - когато тази личност се обкръжава с ореола на недосегаемост, току-речи на божество. Нещо подобно се получава, разбира се, когато цялата наша пропаганда - устна и печатна - всеки ден, например, гледа по някакъв начин да изтъкне моята личност, да я величае, всички мои действия и постъпки да нарича "исторически", "забележителни", "мъдри", "блестящи" и т.н. и т.н., час по час да ми споменават името, непременно с титлите на всички длъжности, които заемам, да се устройва формено надпреварване по повод и без повод, да се типосва моята физиономия по вестници и списания и разни други прояви от този род... Ще си позволя да кажа, че лично аз неведнъж съм повдигал въпроса и съм правил опити да се прекрати в печата, в нашата пропаганда тази вредна практика да се въздига и възхвалява моята личност. Не веднъж в Политбюро повдигах въпроса и даже официално писах, че е недопустимо безобразие, дето се търпи да се появяват мои бюстове, барелефи, статуи на обществени места, че е въобще скандал да се излагат и търпят на обществени места бюстове на живи политически ръководители и дейци. В началото на тази година внесох предложение в Политбюро и Министерския съвет да се изземат всички мои бюстове и пр. и да се забрани произвеждането и продажбата им. Нищо не излезе. Моето предложение беше отхвърлено. Тези мои постъпки с пълен успех не се увенчаха. Аз сега разбирам, че те не се увенчаха с такъв успех, защото сам не отидох до край в тези си постъпки, включително до най-резки постановки на въпроса в Политбюро и в Централния комитет, до мерки за наказание и снемане от съответните места на ония, които въпреки моя протест, продължаваха да се занимават с култа на моята личност." (Ново време, 1954, кн. 4)

              Comment


                #52
                Е това ако не е предателство?

                Две тайни предложения България да стане 16-а република на Съветската империя отправя по време на управлението си Тодор Живков. През 1963 г. той се обръща по този въпрос към Никита Хрушчов, а десет години по-късно - към Леонид Брежнев. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава. "Въпросът не е до българския народ, а външнополитически коментира съветският вожд предложението, трезво оценявайки, че приемането му би донесло на Кремъл повече проблеми в международен план, отколкото плюсове.

                Присъединяването на България към СССР се обсъжда за пръв път на пленум на ЦК на БКП на 4.XI.1963 г. Извадки от стенограмата от заседанието разкриват не просто единодушието - възторга, обхванал партийната върхушка от тази идея.

                Акад. Тодор Павлов, член на ЦК и на Политбюро: "Да се проведе по този въпрос референдум няма мисъл, но ние трябва да проведем такава кампания, така да разясним целия въпрос, че да няма никакво колебание сред народните маси и решението да бъде прието единодушно."

                Димо Димчев, зав.отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание."

                Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба: "Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист където ме изпрати партията за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз."

                Раденко Видински, член на ЦК на БКП: "Може би едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи."

                Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП:"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз."

                Димитър Димов, кандидат-член на ЦК на БКП:"При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на Политбюро, изнесено от другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта."

                Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП и Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. „Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на Партията, особено в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим."

                По този повод първият демократично избран президент д-р Желю Желев отбелязва в своите мемоари: " Колко цинично е било отношението на партийната върхушка на БКП към държавния суверенитет на Република България може да се види от едно изказване на Т. Живков от 13 юли 1963 г.в зала "Георги Кирков" на Партийния дом: "Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата."

                Неуспехът при Хрушчов съвсем не разколебава нашите комунисти. През юли 1973 г., когато на власт в СССР е Леонид Брежнев, висшето ръководство на БКП обсъжда приемането на документ под заглавието "Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ", предвиждащ тотална съветизация на страната. Стенограмата от пленума показва същия възторжен хор на партийната върхушка.

                Милко IБалабанов, член на ЦК на БКП и постоянен представител на България в ООН: "Това положение е преломен момент в историческия път на българския народ, бележи нова ера в историческото развитие, създава нови изключителни възможности за бързо изграждане на развито социалистическо общество у нас. Идните поколения ще се гордеят с това дело, ще ни бъдат благодарни, особено на първия секретар на БКП, другаря Тодор Живков. Нищо друго да не беше извършил другарят Тодор Живков освен предлагането и обосноваването на този документ, името му щеше да остане в най-новата история на българския народ, наред с имената на най-заслужилите -Благоев и Димитров."

                Димо Дичев, член на ЦК и председател на Съюза на активните борци против фашизма и капитализма: "В миналото комунистите не са мислили да създават отделни националистически държави. Не е било възможно да се мисли тогава, че ние няма да бъдем една шестнадесета или седемнадесета държава."

                Георги Джагаров, зам.-председател на Държавния съвет и член на ЦК на БКП: "Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци."

                Борис Велчев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП: "Единодушното одобрение и подкрепа на " Основните насоки" от ЦК, изразено с бурни аплодисменти, са ярък израз на голямата радост и законна гордост, които ни вълнуват в този момент. Всеки един от нас дълбоко осъзнава, че е извършено едно историческо дело за бъдещето на нашата социалистическа родина - Народна република България."

                В същия дух се изказват и всички други, взели думата. Тодор Живков завършва с думите: "Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който беше изнесен пред настоящия пленум на ЦК. Не е целесъобразно също така да се представи в този вид на цялата партия. Не бива такъв документ да попада в западните вражески централи, защото ще има да го навиват две години."

                При посещението на Брежнев в България през септември 1973 г. Тато се договаря приобщаването ни към СССР по всички направления и във всички сфери от обществено-политическия живот да се запази в тайна: "Ние се споразумяхме със съветските другари да не разгласяваме широко нито документа, приет от Юлския пленум, нито нашата съвместна договореност с КПСС да действаме в това направление."

                След встъпването си в дължност през 1992 г. главният прокурор Иван Татарчев заяви, че ще потърси отговорност за националното предателство от въпросните висши партийни лица за опитите да превърнат България в 16-а република, както и за насилственото принуждаване на българите в Пиринска Македония да се отказват от българската си народност. До края на мандата си (1999 г.) той не направи това.

                Comment


                  #53
                  Това с "16-тата република" не е повече от тактически похват, чрез който Живков цели да извлече определени дивиденти. Т.е. не става въпрос за предложение, целящо реализация (не че в СССР биха се съгласили). А това, което е важно е, че "предателство" не е абсолютно понятие, а зависимо от това какво в дадения момент се разбира като такова. Нещо, което се определя със закон, ако не се заблуждавам. От гледна точка на идеология, която предполага отпадане на държавата като форма на организация не може да се разглежда като "редателство" подобна идея. Разбира се, в разглеждания момент тази идеология има повече външна роля, а препочитаната форма е друга - на отделни държави, базирани на националните. Впрочем, реализацията на подобна идея не би била в интерес на Живков, което е още един аргумент, че става въпрос за тактически похват.

                  Comment


                    #54
                    Без коментар!

                    Димо Димчев, зав.отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание."

                    Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП:"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз."

                    Comment


                      #55
                      leoglas75 написа Виж мнение
                      Димо Димчев, зав.отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание."

                      Лъчезар Аврамов, кандидат-член на ЦК на БКП:"Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз."
                      Не считай някакви изказвания за единствена и всеобща истина. По принцип стои противопоставяне в БКП между съветски и доморасли комунисти, между партизанските отряди, на окръжно ниво. Можеш да се досетиш цитираните хора към коя фракция са били. Тази част от историята ни е много по-сложна от лозунги, които сега лесно се издигат.

                      Comment


                        #56
                        Така е, съгласен съм със SRH. В крайна сметка, ако всичко беше толкова просто, т.е. написано/казано е равно на мислено/желано (т.е. пряка връзка между изказване, намерение и действие), историята би била значително по-лесно занимание; впрочем, това щеше да важи за всяка една социална наука, а какво да кажем за практиката. Реално такова разделение остава до края на режима (Живков е сменен точно от "съветска" като уклон фракция). Да не говорим, че този режим става особено благоприятна почва (по определени причини, които излизат извън кръга на обсъжданото в темата) за все по-голямо разминаване между обществено изразяване и реални намерения, между образ и действителност.

                        Comment


                          #57
                          Цола Драгойчева, член на ЦК и председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба: "Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист където ме изпрати партията за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз."
                          Колко позната риторика - при присъединяването към ЕС и НАТО що възторг и радост се лееше... Ситуация абсолютно аналогична. Няма нужда, уважаеми Леголас, да се драматизира толкова и да се използват лозунги като "предателство" и пр., подходящи за митинг.
                          Quae fuerant vitia, mores sunt.

                          Comment


                            #58
                            Юлиан Август написа Виж мнение
                            Няма нужда, уважаеми Леголас, да се драматизира толкова и да се използват лозунги като "предателство" и пр., подходящи за митинг.
                            За това си прав.Нека всеки сам да си направи изводите.Не налагам мнението си на никой, а само излагам факти за Живков и Партията.

                            Comment

                            Working...
                            X