Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Живков - посредствен ген.-сек. или ловък политик?

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Живков - посредствен ген.-сек. или ловък политик?

    Имате повод за размисъл... Действайте...
    И много моля, всички се придържайте към добрия тон
    Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

    #2
    Живков - посредствен ген.-сек. или ловък политик?

    ха! ново двайсе :lol:
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    Comment


      #3
      Преди да започнем: нека наистина се придържаме към добри тон, темата е наистина такава, че ще предизвика доста спорове. Но от друга страна, Т.Ж. е на власт над 30 години ...
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #4
        Животът на ТЖ е историята на един селски тарикат в една държава на дребни хитреци, мърлячи и помияри. Не изгарям от желание да се посвещавам на подобна гнусна проблематика, но след като се е отворила дума, и аз ще кажа няколко. Обаче не сега, а утре...
        В момента си пия водката, а някой току що пусна "Поручик Галыцин"
        Ведомствено празненство...., един колега отбелязва израстването си в административната йерархия :lol:
        Si vis pacem - para bellum!

        Comment


          #5
          какво изобщо се е променило :lol:
          albireo написа
          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

          Comment


            #6
            Обръщаме се един към друг с "господине", а не с "другарю"
            Формата и съдържанието като основни философски категории, нали се сещаш - промяната на едната не е условие за промяна на другата :lol:
            Si vis pacem - para bellum!

            Comment


              #7
              Другари и другарки... :lol:
              Темата си я бива наистина...
              Ако помислим върхо начина на идване на Т. Живков на власт (засега само този период от управлението му ще разгледам) можем да смятаме, че по-скоро е ловък политик. Знаете, че след смъртта на Сталин стават доста промени, както във самия СССР, така и в сателитните соц. страни. Идването на Т. Живков на власт е дна от тези промени. Лично е одобрен от Н. Хрушчов (без одобрение от Москва никой по това време не може да се издигне до високи постове). Но въпреки подкрепата от Хрушчов, Т. Живков има доста силна опозиция в самата България (логично като се има предвид, че и в СССР Хрушчов е проблемна личност). Именно справянето на Живков с тази вътрешна опозиция и задържането му на власт ме навежда на мнението, че е много ловък политик. Успява ловко да "отпусне юздите" на обществото и партията, но това е привидно. Въпреки че затваря лагерите, не допуска положението да излезе от контрол. Използва подкрепата на някои от старите личности, управлявали при режима на Вълко Червенков, който е основния му опонент в БКП по това време. Но това е типично в стила на Живков. След като е премахнал опасността и дискредитирал опонентите си, той постепенно ги отдалечава от властта и старите партийни дейци губят влияние (някои дори са изключвани от редовете на БКП). Много хитро от негова страна е точно справяне с опонентите един по един. Важно за Живков е, че се отказва от силовите методи (доколкото това е възможно в една тоталитарна държава). Както казах, закрива лагерите (по-късно някои са възстановени, но никога не е имало зверства, както при предишните ръководства), а с противниците се разправя като ги отстранява от ръководни постове, но не се стига до насилие, както след 1944г. Това "смекчаване на режима" определено тласка към Живков много партийни дейци, отвратени от предишните начини на управление. Т. Живков успява да спечели голяма социална подкрепа чрез създаването на Комитет на борците против фашизма и капитализма в България ("активните борци"). Тази организация изгражда собствена йерархия (3 групи "борци" със собстени привилегии и задължения)и много клубове по места, което изключително много засилва позициите на Живков, на местно ниво. В същото време вътрешната йерархия в тази организация поддържа вътрешни противоречия, което пречи за издигане на силни личности с голяма подкрепа - евентуални конкуренти на Живков. Разбира се, при утвърждаването на власт на Т. Живков той поставя на силовите министерства "сигурни", което допринася за издигането му и задържането му. Така на няколко етапа Живков успява да овладее всички лостове на властта и да се разправи с всичките си опоненти (дори успява да се справи с няколкото вътршнопартийни опита за "преврат").
              За външната и вътрешната политка на Живков ще говоря друг път. Но при издигането и задържането си на власт, Тодор Живков показва една борбеност и ловкост, да не губи това, което вече му е дадено.
              “Никога не е имало война, която по-лесно би могла да бъде
              предотвратена от тази, която току-що бе доразрушила
              всичко, останало от света при предишната битка.”
              Сър Уинстън Чърчил
              март 1948г.

              Comment


                #8
                Хубаво, ама трябва да се върнеш още по-назад! Какво прави ТЖ през есента на 1944, когато се "наливаха основите"? В компанията на др. Добри Джуров! Докато голям брой тяхни "съратници" отиват на фронта за участие в т.н. "Отечествена война"... По цели дни се навърта около и във Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Дирекция на полицията. Какво върши там ли - унищожава едни документи и прибира други за съхранение и лична употреба! Оправно ни е правешкото селянче - отрано си подготвя нещата :lol:
                Si vis pacem - para bellum!

                Comment


                  #9
                  Радвам се, че потръгва дискусията (и се изнасят "нови" факти ), защото напоследък често се сблъсквам с едно пълно непознаване на историята на България между края на войната и края на 80-те години, а подобно отношение е потенциално опасно (защото който не познава историята си... продължението всички го знаем ). Даже това отношение ми напомня едновремешното отношение към Средновековието като "Тъмни векове" - период, за който нищо не се знае и нещо повече - няма какво толкова и да се научи.

                  Comment


                    #10
                    Бих ви препоръчал "Задочни репортажи за България" на Георги Марков, за тези, които не са я чели, разбира се.
                    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                    Comment


                      #11
                      Мдам, според мен, Живков се представя доста добре до края на 60те години. Страната набира скорост, с помощта на СИВ и СССР, най-вече. Индустриализацията е в напреднал стадий.
                      Сега, това, което аз отчитам като грешка, е поведението на упр. елит на НРБългария, включително и на Т. Живков по време на събитията през 1968 година. Аз лично смятам, че тогава пред нашите политици се открива един шанс, огромен шанс за самостоятелен път(поне до известна степен), който те не изпозват, не желаят, страхуват се и така нещата остават непроменени до 1989 година. Така негативните последици от неизменящата се система и нейният логичен срив, макар и забавян и отлаган със всякакви средства, се отразява пагубно и нашата мила Родина. Което от своя страна ме навежда на мисълта, че в България определено не е имало кой да се нагърби с тежката задача да осъществи това своеобразно откъсване на страната от блока. Покорното подчинение на българската номенклатура и следване на директивите от колегите от Изток е начин на поведение, който изключва възможността който и да е от нашите политици да бъде наречен ловък политик, тъй като липсва един важен параметър или по-точно характеристика на политика като такъв, и по-точно наличието на политическа инициатива. Е те такова животно в България нема!!!
                      И все пак, след като решихме, че Живков не "покрива изискванията" за ловък политик, това определено не трябва да ни хвърля в другата крайност и да го определяме като посредствен ген.-сек., който не прави нищо друго освен да се подчинява безпрекусловно и да си пази мястото. Това би било грешка, която е присъща на българина, колкото и да ми е неприятно да го призная. Виждам, че някои от вас са завили точно в тази посока. Отричането на едно твърдение, отхвърлянето му, не бива да ни препраща към абсолютно противоположното нему.
                      Живков има определени заслуги, той много добре оперира вътре в самата система, нещо, което дори "титаните на комунистическата мисъл" като Г.Димитров не правят. Интересите на държавата са следвани стриктно в рамките на системата. Така че Живков може да не е ловък политик, но определено се справя...
                      Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

                      Comment


                        #12
                        Сега, това, което аз отчитам като грешка, е поведението на упр. елит на НРБългария, включително и на Т. Живков по време на събитията през 1968 година. Аз лично смятам, че тогава пред нашите политици се открива един шанс, огромен шанс за самостоятелен път(поне до известна степен), който те не изпозват, не желаят, страхуват се и така нещата остават непроменени до 1989 година.
                        Не мисля, че България и тогавашните политици са имали някакъв шанс да се откъснат дори в известна степен от блока, контролиран от СССР. Знаем за някои държави, които се опитаха да си "извоюват" такава известна самостоятелност. Каквото и да се предприеме от някоя от сателитните държави, то трябва да е предварително одобрено от Москва. Иначе е обречено на провал. Има някои експерименти, които са разрешавани да се извършат без пряката намеса на СССР, но те са повече в икономическо отношение, отколкото в политическо или обществено. Такова е например създаването на АПК - чисто българско произведение, което няма аналог в никоя от соц. страни и с което Т. Живков много се гордее. Повечето опити за промяна срещат съпротивата не само на Москва. Те се сблъскват с опозицията на местни партийни ръководители. Дори някои положителни опити за промяна не са одобрени, защото влизат в противоречие с идеите на марксизма и ленинизма (нали по тези идеи се градеше светлото ни бъдеще). Що се отнася до Т. Живков, той наистина е сред хората, които се противопоставят на такива идеи (една такава идея е преориентирането на производството според търсенето на пазара, а не по предварителните планове залагани за 5 години напред - т. е. премахването на т. нар. петилетки). Но Т. Живков се проявява точно като тарикат за някои неща. Той използва някои доводи, че възпира такива капиталистически порядки, които се прокрадват в нашето общество и възоснова на това иска "компенсации" за нашата икономика, а и успява да издейства за България переспективни производства (електроника, роботика, компютри и т.н.). Друг е въпроса какво стана с тези производства след 1989г.
                        Май малко се отнесох по икономическите въпроси, но мислъта ми беше, че е било много трудно да се направи "завой" в каквото и да било отношение - икономически, политически, обществен, културен и т.н. Събитията в Полша, Чехия (особено там), Унгария дават добър пример за това, което е могло да ни се случи. Единствения истински тарикат, който се измъква "сух от водата" е Тито, но той успява да го направи още през края на 40-те и нач. на 50-те. По-късно такъв процес нямаше да бъде допуснат.
                        “Никога не е имало война, която по-лесно би могла да бъде
                        предотвратена от тази, която току-що бе доразрушила
                        всичко, останало от света при предишната битка.”
                        Сър Уинстън Чърчил
                        март 1948г.

                        Comment


                          #13
                          Амм... забравих за една мисъл, за която Toshiro споменава.
                          Икономическите успехи на България до края на 60-те се дължат повече на капиталистическото наследство, чрез което се гради социалистическата ни държава. Още от средата на 60-те по конгреси и партийни конференции започва да се обръща внимание, че трябва икономиката да стъпи върху собствената си социалистическа база, тъй като наследството на капитализма започва да свършва. Така че заслугата на Т. Живков за бързите икономически темпове на България до края на 60-те години е почти никаква. По късно въвежда някои нови неща: Научно-технически прогрес и прилагането му в практиката, повишаване стандарта на живот на населението, както в селата, така и в градовете и др. Ако не са лично на Живков тези идеи, то са станали с неговата благословия, така че може да му се отчетат като успешни начинания.
                          И да си допълня мисълта от предишния пост (така се случва, когато мисълта ти тече по-бързо, отколкото можеш да пишеш :roll: ). Невъзможността за промени, обусловена от външни и вътрешни фактори се допълва и от желанието на голяма част от управляващия елит да запазят статуквото и да запазят ръководните си постове. Т. е. въпроса пак е за кокала . В случая Т. Живков има доста вина, тъй като позволява да се разрастне назначаването на близки хора, които не са компетентни и които в бъдеще ще спират всеки опит за промяна, който ще засегне тяхното положение.
                          “Никога не е имало война, която по-лесно би могла да бъде
                          предотвратена от тази, която току-що бе доразрушила
                          всичко, останало от света при предишната битка.”
                          Сър Уинстън Чърчил
                          март 1948г.

                          Comment


                            #14
                            Originally posted by "Novobranec"

                            Не мисля, че България и тогавашните политици са имали някакъв шанс да се откъснат дори в известна степен от блока, контролиран от СССР. Знаем за някои държави, които се опитаха да си "извоюват" такава известна самостоятелност. Каквото и да се предприеме от някоя от сателитните държави, то трябва да е предварително одобрено от Москва. Иначе е обречено на провал.
                            Определено си в заблуда 8)
                            Остави икономиката настрана и погледни нещата в по-общ план...
                            После пак може да си поговорим
                            Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

                            Comment


                              #15
                              въплъщение на постредственоста и дребността на комуниста.
                              беше гнида на конци.
                              "прост" човек от народа, какво повече ?
                              борба до смърт, срещу комунизма

                              Comment

                              Working...
                              X