[в страни оттемата]
Стан, хубаво си цитирал целия ми пост, но след това пишеш неща, които предполагат, че не си го прочел целия . По ред:
Какво "изследване на Мудак" е цитирал Кухулин? Става въпрос за публична лекция, организирана то полит.ру пред неспециалисти (както останалите им публични лекции). На такива събития се подбират примери за илюстрация и съм убеден, че далеч не винаги са подходящи или пък от област, която авторът внимателно е проучил преди това, т.е. са като подобни примери, които се дават пред неспециалисти за да се "осветли" някакъв аспект от това, на което е посветена лекцията.
Виж, ако ставаше въпрос за статия в специализирано списание или монография, то тогава ще се съглася, че има място за директна критика.
Стан, въпросът е другаде. Ако отворя подобен труд и в него прочета, че въз основа на лингвистичните методи за реконструкция се доказва, че, да речем, диалектът Х се е появил еди кога си, то, ако допуснем, че съм професионален историк и се занимавам с този период, това ще е за мен достатъчно основание да потърся какви могат да бъдат причините. Т.е. всяка наука допълва според силите и възможностите си - лингвистът датира дадено наречие или диалект или най-общо някаква промяна, а историкът я връзва с историческите събития.
Очевидно е, че един лингвист - особено достатъчно тесен специалист, ще е любител извън собствената си област. Същото важи и за историк или друг учен.
Въпросът е да приемаме нещата там, където съответните хора са професионалисти, а не там, където не са.
Да речем, отварям исторически труд на академик Фоменко и е ясно, че няма да очаквам нещо професионално, т.е. наука . Предполагам, че трудовете по специалността му обаче са си ок.
Бен Гагаузин, това е съществената особеност на науката - всяко положение се приема за вярно до момента, в който се намерят убедителни доказателства срещу него. Въпросът е, че рядко се случва нещо да си "замине" изцяло, затова и примерът с ТО едва ли е много удачен (появата и приемането й в научен оборот съвсем не премахват Нютоновата физика - напротив, само я коригира и допълва; съвсем същото би било дори и да се окаже, че в някакви специфични условия скоростта на светлината не е предел (като на квантово ниво, да речем)). Да не бъркаме нещата - едно е някаква теза, "при3ета по политически причини" (това не е наука), съвсем друго е същностния за науката процес на приемане, отхвърляне и корекция на градивните елементи на "постройката".
[край на отклонението и на философстванията ]
Стан, хубаво си цитирал целия ми пост, но след това пишеш неща, които предполагат, че не си го прочел целия . По ред:
Стан написа
Виж, ако ставаше въпрос за статия в специализирано списание или монография, то тогава ще се съглася, че има място за директна критика.
Стан написа
Очевидно е, че един лингвист - особено достатъчно тесен специалист, ще е любител извън собствената си област. Същото важи и за историк или друг учен.
Въпросът е да приемаме нещата там, където съответните хора са професионалисти, а не там, където не са.
Да речем, отварям исторически труд на академик Фоменко и е ясно, че няма да очаквам нещо професионално, т.е. наука . Предполагам, че трудовете по специалността му обаче са си ок.
Бен Гагаузин, това е съществената особеност на науката - всяко положение се приема за вярно до момента, в който се намерят убедителни доказателства срещу него. Въпросът е, че рядко се случва нещо да си "замине" изцяло, затова и примерът с ТО едва ли е много удачен (появата и приемането й в научен оборот съвсем не премахват Нютоновата физика - напротив, само я коригира и допълва; съвсем същото би било дори и да се окаже, че в някакви специфични условия скоростта на светлината не е предел (като на квантово ниво, да речем)). Да не бъркаме нещата - едно е някаква теза, "при3ета по политически причини" (това не е наука), съвсем друго е същностния за науката процес на приемане, отхвърляне и корекция на градивните елементи на "постройката".
[край на отклонението и на философстванията ]
Comment