Българските евреи

[Sula]

Аха, ясно, Сула. Е, всеки с проблемите си.

Голъм, радвам се че най-после намерихме общ език и се разбрахме.

[Sula]

Мишок,
Сарказмът ти е неоснователен. Почти всички български евреи питаят дълбока признателност към българите и към България.
За нас България е символ и олицетворение на доброто. Какво да правим, че като като възпитани в български дух и ние не сме научени да парадираме с чувствата си. Поначало сме кротки хора. Все-пак мога да те уверя, че в Израел трудно ще се намери някой, който да каже лоша дума за България. Не дай си боже, такова нещо да се случи в присъствието на български евреи или техни наследници...
А виж, поляците можеш да плюеш на воля. Тук тяхната чест няма кой да защити.

Изчезнал безследно, моето уважение за добрите думи. Мисля, че поставяш много смислен край на тази мъчителна дискусия.

[кало]

Добра работа на Александър Везенков - 1-ва част във вестник Култура. Темата е доколко уникално е запазването на част от българските евреи.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/21414

[Amazon]

САЩ кръстиха площад на Димитър Пешев

http://www.segabg.com/article.php?id=674342

Предложението за преименуването на площада бе именно на Глик, американски граждани от еврейски произход. "Той жертва целия си живот и кариера, за да спаси живота на тези хора. Ако по време на Втората световна война във всяка европейска държава имаше по един Димитър Пешев, нямаше да има Холокост", заяви Глик на церемонията. "Пешев е личност, с която всяка нация би се гордяла", заяви в словото си Фил Менделсън.

Между другото нещо интересно. То да се смееш ли, да плачеш ли. След 9-ти народният съд го осъжда на 15 години затвор за антисемитизъм!

Peshev was tried for being both an anti-Semite and anti-Communist and was even accused of having been bribed by the Jews in exchange for halting the deportation.[5] However, his Jewish friends from the Kyustendil delegation, led by Joseph Nissim Yasharoff, testified on his behalf and saved him from a death sentence. He was sentenced to 15 years of imprisonment but was released after one year.

Има го и в българското и руското уики:

Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, той е освободен след 13 месеца. Умира в нищета през 1973 г.

На руски е най-пълна информацията:

14 ноября 1944 Пешев был арестован, наряду с другими видными сторонниками монархии (так, из числа 43 депутатов, подписавших «письмо Пешева», 20 были приговорены к смерти, 6 — к пожизненному заключению, 8 — к пятнадцати, 4 — к пяти и 1 — к одному году лишения свободы). Пешев также предстал перед так называемым «Народным судом», где его бесплатно защищал адвокат Иосиф Яшаров, еврей по национальности. Пешев был приговор¸н к 15 годам лишения свободы за «фашистскую деятельность и антисемитизм». Через 13 месяцев, после инфаркта, он был освобожд¸н, но не смог вернуться к адвокатской практике, лиш¸н пенсии, его дом был конфискован. Единственным источником его дохода в последние годы жизни стала небольшая пенсия, выплачивавшаяся ему властями Израиля. По воспоминаниям родственников, он не считал себя героем, считая, что просто поступил по совести и отмечая заслуги всех депутатов, подписавших обращение.

В 1973 Пешев скончался в бедности, перенеся ещ¸ два инфаркта и забытый на родине (официально считалось, что главными участниками спасения евреев были коммунисты и их союзники).

[Изчезнал Безследно]

Точно преди 71 години влаковете не тръгнаха.

[Изчезнал Безследно]

Излезе от печат книгата на Цви Керен за Карнобатската еврейска общност. Основно място в труда заема изследването на гробището на града - най-старото известно днес еврейско гробище на територията на България

[Изчезнал Безследно]

Тъжно съобщение

На 30 юли почина Цви Керен, повален от тежка неизлечима болест. Почти до последния си ден бе жизнен и неуморим. Може би някой ден децата или учениците му ще напишат пространна биография на този необикновен, широко скроен човек. Тук ще нахвърля няколко щрихи само – каквото съм запомнил от срещите ми с него.
Цви е роден в София през август 1935 година – празнуването на рождения му ден трябваше да е след два дена само. Емигрира за Израел с родителите си през 40-те години, преди основаването на държавата. Включва се активно в младежкото ционистко-социалистическо движение (Ашомер Ацаир) и се заселва в селскостопанска комуна – кибуц. Остава кибуцник до края на живота си. Участва в шестдневната война през 1967 година и получава сериозно раняване, с последствията от което се бори цял живот. Учи музика, ръководи хор, работи като възпитател в детската градина на кибуца. Активист е в Работническата партия, служи като секретар на кибуца Кфар Менахем. През 80-те години е преподавател по флейта в Тел Авивския университет. Там, на 49-годишна възраст се записва да следва история. После – мастерска теза върху историята на еврейските общности на Видин и Никопол през Османския период. На 70-годишна възраст, под ръководството на проф. Мина Розен защитава докторска дисертация върху историята на Русенската еврейска общност. Трудът е издаден на 3 езика – иврит, български и английски. Преди няколко месеца излезе от печат книгата му – изследване на надгробните паметници от Карнобатското еврейско гробище. Още две книги са под печат и трябва скоро да видят бял свят – превод и коментари на открития от него дневник на Аврам Розанес (Абир) и събрани статии и съчинения.
Едновременно с всичко това основа и завеждаше българската секция на Архива за история на еврейския народ към Еврейския университет в Ерусалим и я обогати с огромен брой документи, които неуморно издирваше. По време на дългите си престои в България не само че научи прекрасно български език, но също успя да възроди еврейската младежка организация Ашомер Ацаир - близо 50 години след като бе разпусната. И днес тя е най-масовата организация на еврейската младеж в България.
За мен Цви ще остане винаги пример за честен учен, прекрасен човек и обичан учител.
Вечна му памет.

[Изчезнал Безследно]

Скопие, 1918


Наскоро ми попадна интересна фотогрофия от ПСВ - група български войници-евреи заедно с военния равин Аврам Асса.
Датата е 29 април 1918 г.
Мястото е гр. Скопие.

Според дневника на Аврам Асса, по това време еврейската му общност е била съставена от около 200 войници от разположените около гарнизона части и 25 военнопленници.

[piston]

https://youtu.be/tAnHWn7u7JE

[Todor]

За да не отварям нова теам ,каква част от съвременните евреи са "юдеи" буквално.И доколко съвременният иврит е равен за арамейският?

[Изчезнал Безследно]

Можеше да е смешно, ако не беше зловещо
http://jews.archives.bg/documents/17...1_2143_190.JPG

[Thorn]

И какво - отказали са виза или са приели, че равинът не е евреин?

[Thorn]

Зависи какво разбираш под юдеи. Ако имаш предвид населението на антична Юдея от времето на потомците на Соломон, генетично доста малка част са негови наследници. Ако имаш предвид юдейство като религия - практически всички, доколкото религията е определяща за идентификацията.

Колкото до иврита, то той е на базата на древноеврейския език. Арамейският, на който говорят повечето евреи по времето на Исус и следващите няколко века и който е известен още като сирийски е друг, макар и родствен език.

Сегашният иврит в Израел е изкуствено възсъздаден. Преди 20 век това е бил неговорим, мъртъв език за литургични и литературни цели. Нещо като старогръцкия и латинския. Че и не са знаели как точно се е произнасял в древността, защото както повечето близкоизточни азбуки и еврейската такава записва само съгласните. Ашкеназите и сефарадите са го произнасяли по различен начин в началото на 20 век. Когато са възобновявали са предпочели сефарадския вариант като "автентичен", което се оказало, че не е точно така.

Днешният иврит в Израел е жив език и си се развива и променя в сравнение с иврита на тората и талмуда.

[Изчезнал Безследно]

Абе и аз си мислех да отговоря, ама този, на вид прост въпрос, изисква много сложен отговор, при това силно нееднозначен. На практика то си е цял университетски курс.
Далеч не съм специалист по въпроса, но щом като започна, ще дам и някои от моите съображения.
Да, юдеите - т.е. колената на Юда и Бениамин към 10 в. пр.н.е. са били доста по-малобройни от израелските (северните) колена.
Обаче цялото излаелско царство (също както и арамското) е разгромено, опустошено и разбито от асирийците.
Само че асирийците възприемат езика и писмеността на арамското царство като официален език на империята - лингва франка.
Израелците, изселени в Асирия изчезват, претопяват се и от тях остават само легенди.
Част от израелската интелигенция преминава в Юдея и всъщност пренаписва историята - получава се това, което знаем от Библията - войните и победите на израелските царе срещу Арам се превръщат във войни на някакво измислено обединено царство под предводителството на Давид и митичния му син Соломон.
По-късно Навуходоносор разорява и юдейското царство и изселва интелигенцията му във Вавилон. Там те възприемат арамейската азбука - днешния квадратен ивритски шрифт, редактират книгата на закона - учените днес са убедени, че това е книгата Второзаконие, написват и други книги, включително и най-съвременната за времето си космогония - книгата Битие. Когато персите завземат Вавилон и Кир разрешава на евреите да се върнат в Юдея - тогава се създават новите юдеи - измежду тези, които не са успели да се аклиматизират в Междуречието. Като се връщат след 50 годишно изгнание, намират собсвеността си управлявяна от простолюдието, което спазва старите обичаи, различни от новите течения в метрополията. Тези, които не се приравнявят към новите норми са изгонени - това са самаряните. Другите се подлагат на промиване на мозъка - ежеседмично четене на глава от закона (петокнижието). Този обичай продължава и до днес.
Толкоз засега.

[Thorn]

Това с арамейския език е по-сложно. Арамеите са едни номади, излезли от пустинята, които около 1000 г. пр. н.е. проникват и частично завладяват целия Близък Изток. Заради това Асирия (и не само тя) в бита говори арамейски, а акадския, че даже и шумерският остават само като някакви свещени езици, квазилатински. А обикновено под арамско (в България е прието "арамейско") царство се подразбира Дамаск, който е бил само една от арамейските държавички и не заради него Асирия е приела този език.

Но ми стана по-интересно за "митичното царство на Давид и митичния Соломон". Не знаех, че ги смятат за митични. Все пак при разкопки са намирани останки от "Давидовия град" в Йерусалим, а имаше и печат на някакъв дворцов сановник, споменат в библията.