Българските евреи

[Todor Pavlov]

Албирео, прости!
Предположих , че ще ти е неприятен диалогът с мен , но очевидно греша .Признавам си , наистина изтърсих глупост .Може би тя е грандиозна , но още не съм осмислил мащабите и. Дай ми знак , че си прочел извинението ми , за да изтрия нелепиците , които надрънках по-горе.

[Хана]

"В този град (София) има много малко мюсюлмани, но доста евреи, които имат три синагоги.
Гърците имат митрополит с черква. Там има също и малко арменци и католици-дубровчани, които имат една францисканска черква"
Луиджи Мрасили "Дневник за пътуване от Константинопол до Венеция", 1680 г.

[byzantiner]

Айде сега най- после снимките, дето обещах от видинската синагога. Бях ги теглил от един блог, на който не съм записал адреса и затова ще кача някои от тях тук:

[byzantiner]

Доколкото може да се направи някакво предположение за това как е изглеждала в по- добри времена, то вероятно цветът на мазилката и въобще оформлението на фасадата е било като Шпаниолската синагога в Прага (мисля, че имаше снимка по- горе в темата). Ето още мат`риал:

[Tom_Calm]

byzantiner написа:
Така или иначе виждал съм множество църкви с много символи вътре в тях поначало нехристиянски, но възприети и присъстващи в архитектурата, респективно символиката на даден храм. В Мелник например има една църква от 17 век, в която над олтара можеш да видиш всевиждащото око, нещо което определено не е традиционен символ присъстваща в иконстасите.

Нехристиянски символ е и самият кръст, но ние вече го приемаме за символ на християнството. Всевиждащото око пък може да се види и в други християнски църкви "Св.Троица" в едноименния квартал на София например. Изобразено е точно над входа. Църквата приема равностранния триъгълник за символ на Светата троица и много често в него се изобразява всевиждащото око. Разбира се с течение на времето и особено с помоща на разни "изследователи" този символ започва да бъде възприеман по-скоро за знак на масоните.
На банкнотата от един долар май присъстваше всевиждащото око. Но защо да не приемем по-логичната причина за наличието му там, а именно християнското му значение отколкото да търсим под вола теле.

[Hussar]

Видинската изглежда да е била много добра. Жалко, че сега е в такова състояние.

[byzantiner]

Всевиждащото око пък може да се види и в други християнски църкви "Св.Троица" в едноименния квартал на София например. Изобразено е точно над входа. Църквата приема равностранния триъгълник за символ на Светата троица и много често в него се изобразява всевиждащото око.

Не съм казал, че не може да се види, просто е сравнително по-рядко срещан /е, не отричам за катедралата в Аахен и една в Петрбург....). Иначе се смята, че произхожда от изображението на окото на бог Хор от древноегипетската митология. В съвременният си вид се появява някъде към 17 век. А иначе за банкнотата на един долар и т.нар.

The pyramid signifies strength and duration: The eye over it and the motto, Annuit Coeptis (meaning He, [Godj has favored our undertakings), allude to the many interventions of Providence in favor of the American cause. The Roman numerals below are the date of the Declaration of Independence. The words under it, Novus Ordo Seclorum (meaning a new order of the ages), signify the beginning of the new American era in 1776.

http://www.pueblo.gsa.gov/cic_text/misc/ourflag/greatseal.htm

Те хората са си го написали бе...

[Dilana]

http://www.bulgaria-embassy.org/WebPage/About%20Bulgaria/Jewish%20Heritage.htm

Тържествено честване на Димитър Пешев
на 6 ноември 1998 г. в българския парламент



Приветствие на г-н Нандо дала Киеза,
депутат от Италианската камара на депутатите

Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги, уважаеми депутати, уважаеми дами и господа!
Аз опознах фигурата на Димитър Пешев чрез книгата на Габриеле Нисим. Независимо, че изучавам историята и нейните събития, аз просто не успях да се запозная с Пешев преди да прочета книгата, посветена на него. Това е една книга, която излиза от дълбините на историята и извлича от паметта, която общо взето се беше позагубила, и ни позволява по такъв начин да опознаем още по-добре самите себе си. Ще се навършат 65 години от приемането на расовите закони в Италия. Това са закони, които бяха приети от италианския народ, който тогава бе убеден, че никога нямаше да дегенерира, с убеждението, че злото под формата на геноцид никога няма да се осъществи. Онези закони бяха само един малък компромис със собствената съвест, един дребен компромис, който се приемаше, за да има мир, за да не се изкрещи моралното несъгласие с геноцида.

Италианската история е изпълнена с оправдания за това колективно деяние за помирение на толкова милиони италианци, които приеха расовите закони - в университетите, в училищата, в държавната администрация.

Аз смятам, че делото на Пешев е просто един шамар за всички тези оправдания. Аз смятам, че делото на Пешев доказва, че хората могат да се възпротивят на онова, което се обявява като големи тенденции, големи насоки на историята, че не съществува една съдба, която е способна да потисне хората, народите, нациите като неудържим вятър. Пешев доказва, че моралното достойнство, интелектуалната честност, смелостта, куражът, любовта към ближния са в състояние да обърнат този вятър да не бъде неудържим, да се възпротивят на големите тенденции в историята. Това, което се сучи в България, в Италия, уви, не се случи!

Италия имаше морални стойности, твърде високи, за да може да се възпротиви и да не допусне геноцида. Но мълчанието винаги се оправдаваше в историческите изследвания, твърдейки, че още по-лошо би станало, ако имаше протести. Но какво по-лошо от един геноцид! Какво по-страшно от един геноцид! Ето това е истинската стойност на подвига на Пешев, защото той ни помага да разберем как в действителност действа историята, каква е нейната същност, помага ни да разберем истинските стойности, истинския облик на хората. Това е величието на Пешев. И аз бих говорил тук не само за едно величие, което гради историята, защото не е велико дело само да се гради историята, велико дело е и да се приеме историята.

Аз останах дълбоко очарован от достойнството, с което, след като Пешев гради историята в доброто, след това той е принуден да поеме униженията, изолацията, фалшивите обвинения, неговото достойнство бива потъпкано пред очите на тези, които управлява. Но колкото повече неговото достойнство бива потъпквано, толкова повече неговата личност се извисява.

Няма оправдание за деянията на тези, които управляват. Съществува достойнство, което е велико в очите на тези, които преценяват края на режимите. Защото едва след края на режима се осъзнава достойнството на хората.

Ето това двойно величие - от една страна, в градежа на историята, и от друга - в приемането на тази история, това действително е пример за всички италианци и европейци. Аз бих желал да отбележа, че когато в историята на даден народ има герои, независимо че героите изразяват повече смелост от обикновените хора, които съставляват народа, в крайна сметка те изразяват в най-висша степен чувствата на този народ. Героят взима от народа си, а народът пък в своята последваща история черпи от героя.

Ето защо ако Пешев е олицетворявал всички българи, сега смятам, че в паметта на всички българи остава Пешев. Това е взаимовръзката между героите и народите, между героя и историята на неговия народ. Благодаря.

http://www.omda.bg/bulg/news/personal/chiesa.htm

[HELLCAT]

Т.н. "Нови земи" - Беломорието и Македания - са германска окупационна зона, предадена на България за администриране ( независимо че са приобщени към държавно - политическата система на Българското царство ), чиято съдба ще се уреди след приключване на войната с победа на Третия Райх - вж. спогодбата "Клодиус - Попов".

[Юлиан Август]

Т.н. "Нови земи" - Беломорието и Македания - са германска окупационна зона, предадена на България за администриране

Така, но депортацията на тамошните евреи е извършена от българските власти и не оставя и сянка от съмнение какво щеше да се случи на останалите 50 000, ако въпросната реакция беше закъсняла или изобщо не се бе осъществила. Това, че събитията се развиват благоприятно за българските евреи, не оневинява отговорните тогава лица за действията им по отношение на депортираните- за тях те носят абсолютно същата отговорност. И тъй като несъмнено става въпрос за планомерна държавна политика, на мнение съм, че не може да се говори за някакви изчистени сметки и въпросът да се счита за приключен. Дори спрямо "спасените" евреи- до колко са те обезщетени за загубите, претърпени от годините, прекарани под "шапката" на ЗЗД- до колкото знам, никак.

[Dilana]

https://www.bg.wikipedia.org

Стефан I (екзарх)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екзарх Стефан I
български духовник

Роден: 7 септември 1878
Широка лъка, днес България
Починал: 14 май 1957
Баня, България
Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е български духовник и екзарх на Българската православна църква (1945-1948). Автор е на множество статии, поучения, слова, речи, книги и други.


[редактиране] Биография
Роден е на 7 (нов стил 19) септември 1878 година в село Широка Лъка, Смолянско. Получава начално и основно образование в родното си място (1886-1892), а III клас продължава в село Орехово, Чепеларско (1892-1893). Завършва духовна семинария в Самоков като отличник и първенец на випуска (1893-1896). В периода 1896-1900 година работи като учител в близкото до Широка лъка село Солища.

Учи в Киевската духовна академия (1900-1904 г.), която завършва със степен “кандидат на богословието”. От 1904 до 1907 г. работи като учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1907 до 1910 г. преподава в Цариградската духовна семинария. На 16 (нов стил 29) октомври 1910 г. е подстриган в монашески чин под името Стефан, а три дни по-късно, на 19 (нов стил 22) октомври 1910 г. става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 8 (нов стил 21) септември 1911 г. йеромонах Стефан е въведен в архимандритско звание. Сътрудничи на Карнегиевата комисия и комисията по сключване на мира с Турция през 1913 г. През късната есен на 1913 г. архимандрит Стефан, заедно с Екзарх Йосиф I се завръща в България и се установява в София, където вече е седалището на Екзархията.

От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрайбург, Швейцария. По време на престоя си в Швейцария архимандрит Стефан е член на “Българския съюз”, който има за цел да отстоява българските национални интереси в чужбина и е един от най-дейните представители на българската емиграция в страната. Владее няколко чужди езици.

През 1921 г. е ръкоположен за Маркиянополски епископ, а в 1922 г. е избран за Софийски митрополит. На този пост служи 26 години. Между двете световни войни участвува активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие и Бежанският заем за България (1926 г.) Става кръстник на широколъшкото читалище "Просвета", открито в 1934 г., което днес отново носи неговото име. Отявлен русофил и славянофил. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод.

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх.

На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир.

Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, между които „На път за Дамаск“ (1932), „Българската Църква“ (1932), „Същината па пастирското служение“ (1935), „Религия и наука“ (1937).

Интересът към живота и делото на Екзарх Стефан I започва да се възражда през 90-те години на 20-ти век в резултат на започналите в България демократични промени. Разбира се, той никога не е бил забравян от хората в родната му Широка лъка. Появяват се първите публикации за неговата личност в масовия печат, а по-късно и в сериозни научни изследвания. През 1998 г. е отбелязана 120-та годишнина от рождението му.

Името на Екзарх Стефан I нашумя твърде много във връзка с честванията по повод спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт “Яд Вашем” го удостоява с почетна грамота, медал и званието “Праведник на света” за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. “Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните” [в Йерусалим] – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г.

През 2003 г. се навършиха 125 г. от рождението на Екзарха. По този повод през септември в родното му място Широка лъка се състояха тържества и бе открит негов бюст-паметник. На тях присъствува бившият израелски посланик в България Емануил Зисман както и настоящият посланик Аврам Шарон, заедно с 43 свои сънародници от Израел. Аврам Шарон оценява заслугите на Екзарх Стефан с думите: “За българските евреи и за народа на Израел Екзарх Стефан е символ на спасението, еманация на българската толерантност. Народът на Израел и евреите по цял свят никога няма да забравят това и ще са винаги дълбоко признателни на своите спасители.” Животът и заслугите на Екзарх Стефан I дават повод на Емануил Зисман в прочувственото си слово да заяви: “Ако хуманизмът беше критерий, България трябваше да приема Европа, а не обратното.”
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...80%D1%85%29“.

[HELLCAT]

Депортирането на евреите от Беломорието и Македония е извършено от българските власти, които администрират тези територии, без да срещнат съпротивата на гражданското общество ( за разлика от "Стара България" ). Мисля, че едно от обясненията за съдбата на евреите в старите предели и т.н. Нови земи, е различният статус на гражданското общество. Наличието на гражданско общество в старите предели дава шанс на спасяването на евреите, докато в Новите земи, поради липсата на гражданско общество, се открива пътя на официалната антисемитска политика на българското правителство. Съгл. Наредбата за поданството в освободените през 1941г. земи от 05.06.1942г. лицата от еврейски произход не могат да придобият българско поданство, т.е. придобиват статута на апатриди, което ги превръща в жертва на нацистите. През 1944г. е приет Закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони, с който се репарират понесените от евреите вреди.

[Изчезнал Безследно]

Владимир Куртев - праведник на света

С повече от 60 годишно закъснение институтът "Яд ва-Шем" призна Владимир Куртев за праведник на света.
Поклон пред паметта на този велик Българин!

http://aliya.aliya-bg.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=211:vladimir-kurtev-e-noviqt-%27%27pravednik%27%27&Itemid=103

Още по темата:

http://aliya.aliya-bg.org/index.php?option=com_k2&view=item&id=214:shlomo-shaltiel-

[Гост]

Колко пречки създаде политиката през 20 век....

[beri_cd]

Депортирането на евреите от Беломорието и Македония е извършено от българските власти, които администрират тези територии, без да срещнат съпротивата на гражданското общество ( за разлика от "Стара България" ). Мисля, че едно от обясненията за съдбата на евреите в старите предели и т.н. Нови земи, е различният статус на гражданското общество. Наличието на гражданско общество в старите предели дава шанс на спасяването на евреите, докато в Новите земи, поради липсата на гражданско общество, се открива пътя на официалната антисемитска политика на българското правителство. Съгл. Наредбата за поданството в освободените през 1941г. земи от 05.06.1942г. лицата от еврейски произход не могат да придобият българско поданство, т.е. придобиват статута на апатриди, което ги превръща в жертва на нацистите. През 1944г. е приет Закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони, с който се репарират понесените от евреите вреди.

Тези територии са били под полицейски и военен контрол, не е като да се събере тълпа в центъра на София. А и за всяко решение на НС българите са разбирали на същия или на следващия ден в някой вестник или по някое радиопредаване. В Македония и Тракия са били сравнително изолирани и организация и реакция на каквото и да е е била трудна. Почти невъзможна.