Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[кало]

но все пак поне генетично съм част от този народ.

Това, разбира се, са глупости. Няма досега направено реално толкова сериозно и задълбочено изследване, още повече за българите, което да установява генетичната им общност, ако има такава.
От друга страна - този народ не е застинала структура, а постоянно меняща се система от взаимовръзки между индивидите и начина на осъзнаване на тези връзки от самите индивиди.
В настоящия етап - българският народ е равно на българската нация, което пък ще рече - смесица от потомци на хората в първите български държави по тези места (които пък са смесица от нялколко тюрски и подобни племена, останки от траки и елини, и славяни, като последните категорично надделяват във всяко отношение), турци, гърци, арменци, роми, евреи и кви ли не още. Демек - глупостите за генетична определеност нямат смисъл. Народът отдавна е все по-социален и все по-малко биологичен феномен.

[tonev]

генетичната им общност

Разбира се такова нещо няма как да съществува по дефиниция когато говорим за един народ.

Иначе - аз не се гордея със себе си. Но се гордея с народа си.

[Гост]

. Демек - глупостите за генетична определеност нямат смисъл. Народът отдавна е все по-социален и все по-малко биологичен феномен.

Въпросът е че е феномен, а не какъв феномен е, т.е. как е формиран. Разбира се, че не може да е само биологичен и наистина не е. Не за начините на генезиса му иде реч тук.

[Гост]

Удивително не можеш да въприемеш разликата между гордеене и да кажем съпричастие или възхита, или признание.
....
Иначе всеки, който развява "нашите" (именно нашите, а не собствените) подвизи, за да запълни собствената си липса на такива, точно ги краде.
И винаги съм се присмивал и ще се присмивам на индивиди, които се перчат колко не-нам-какви сме били "ние".

Защо въвеждаш тази разлика? Едното е признание, другото е съпричестност към позитивното явление, основано на някаква общност. При това смесваш две неща - поводи за адмирации на някого има много. Когато позитивния феномен, когото адмирираш, отгоаря на определени характеристики, като например да е общозначим за цяла една общност (в случая нация или народ), то тогава членовете на тази общност или съпричастните с нея по друг начин основателно се гордеят с постижението, защото то престава да бъде лично на автора си, именно поради горепосочените си характеристики.
Обществата се състоят от индивиди, но те са общества защото имат нещо общо за всички.
Та затова мисля, че ти смесваш общо и частно. "Посегателство" би имало, ако някой например сложи в един видеоклип ген.Вазов и собствената си партия, т.е. когато се опита да присвои именно общото, а не когато определен индивид се гордее с постиженията на общността си. Това е твърде разпространено усещане, да не кажа, че е основно за всяка нация или друга общност. (Етническа, политическа, все тая).

ПП
Кои са сем.Доманови?

Разбира се такова нещо няма как да съществува по дефиниция когато говорим за един народ.

Иначе - аз не се гордея със себе си. Но се гордея с народа си.

Това просто са различни неща, различни нива на позитивно възприемане на света и себе си в него.

[Zalmoxis]

Аз мисля, че се изказах ясно. Не очаквах да се заядете заради това за генетичната общност
Разбирам те напълно, Сър Грей, и смятам, че си прав,но използвах думата не чак с такова значение, с каквото ти я натоварваш. Иначе има и такива хора. Винаги като чуя някой да ми говори за световни конспирации срещу българите, за планетите, от които са дошли с космическите си чинии и т.н., и т.н, се изумявам от човешката глупост, въпреки че не ми е за първи път. Но това си е мислене, което просто се развива в някакви ненормални условия и това, че в момента в България още се вярва в митове, не значи, че това е характерна черта на българската народопсихология или нещо такова, или пък, че го няма никъде другаде по света.

[Thorn]

Знаех си, че не трябва въобще и да я отварям тази тема...

[Гост]

Еми имаш опции

[кало]

че това е характерна черта на българската народопсихология или нещо такова

а тук има материал за спор поне в още пет теми - като се започне от споменаването на, меко казано, изключително съмнителното "нещо" - "народопсихология"...

[Zalmoxis]

Просто не мога да разбера защо се заяждаш с мен, ако не си ме разбрал, прочети първия ми пост в темата.
Ами затворете темата, като не можете да подходите непредубедено към нея

[gollum]

Може ли всички, включително ти, Zalmoxis, да вземете да прочетете още веднъж тази тема, преди да пишете в нея. Защото напоследък се развива крайно несериозно, а не винаги е била такава. Мисля че основните неща малко или повече са обсъдени и има смисъл от темата, ако към това обсъждане ще се прибавя нещо, то ще се развива и прочее.
Целият този разговор, последвал връзките към статии, които пусна Дибо, е по същество недоразумение, продукт на използване на неясно дефинирани понятия. И то такива, които вече са определяни в рамките на темата.
Идентичността е достатъчно сложен феномен и основно за нея става въпрос в темата. Очевидно е, че и на ниво общност всеки човек има определен набор от подобни идентичности. И този род "гордост" или "уважения", или ако щете, "съпричастност", се насочва нанякъде. Много рядко става въпрос само за един обект (аз май не се сещам за такива случаи, но пък и не съм правил някакви изследвания). Обикновено когато този обект не е страната, в която живееш / в която си роден, то мястото е заето от друга държава и нейната култура.
И, разбира се, дори и на личностно ниво, този род идентичност те динамична, т.е. претърпява сериозни промени с времето в резултат както на психическото развитие, така и на информацията, която човек получава.
Какво тук има да се коментира?

[Гост]

Голъм, обсъжда се позицията на Сър Грей (или поне аз така я разбрах), че позитивното оценяване на историческите (в българския случай, защото ние съвременни, божм, почти нямаме) и/или съвременните постижения на определена нация представлява вид "кражба" на (Грей да каже на какво) и че няма или не би следвало да има място в съвременната самоидентификация.

Кало, т.е. как така няма народопсихология? Искаш да кажеш, че народите са с еднаква психология?

[Sir Gray]

Хм, позиция няма, това което има е, че някои хора не разбират разликата между "оценяване" и "присвояване". Но това има малко общо с темата, само с индивидуална психология, дори не с "народо-" такавата.

[Гост]

Хм, позиция няма, това което има е, че някои хора не разбират разликата между "оценяване" и "присвояване". Но това има малко общо с темата, само с индивидуална психология, дори не с "народо-" такавата.

Е аз точно с оценката ти на обсъжданото отношение към съответния феномен като "присвояване" винаги и във всеки случай" изразявам несъгласие, де. Не със разликата между двете понятия, а с прилагането им към това, за което говорим.

Т.е. отделни индивиди според теб, като дават позитивна оценка, крадат? И ти ли смяташ, че няма народопсихология?

(Темата, особено след многото цитати и статии, се разшири до степен да се засягат всички аспекти на обсъждания предмет; така поне правят статиите, които се занимават с образни персонажи като "Дечо пора" и др. таквиз художствености)

[Sir Gray]

Хм, да попитам, какво точно разбираш под "гордост"? Защото това

Т.е. отделни индивиди според теб, като дават позитивна оценка, крадат?

ми показва, че въобще не е ясно какво съм имал предвид, не че аз съм особено обяснителен де.

ПС, тия реплики са много встрани от темата, някой може да разчисти, ако сметне за нужно

[Гост]

Разчистването е най-лесно. Но все пак ти постави въпроса, след мойта реплика на статията.

Под "гордост" разбирам чувство на удовлетворение и положителна оценка от определено явление; в нашия случай постижението или постиженията на друг индивид или група (исторически или съвременни).

Т.е. това, което всички разбират. Сега надявам се да не искаме дефиниция от речниците

Ами ако нещо не е разбрано, поясни го?

ПП
Айде нека аз, като титуляр на темата, все пак да видя дали е в страни, или не е? Защото статиите и те поставят разнообразни въпроси, които ни водят до тези дискусии в 00 часа